Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 16.03.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, 19 състав, в публично заседание на втори
ноември две хиляди и петнадесета година, в състав :
СЪДИЯ: НЕВЕНА
ЧЕУЗ
при секретаря Д.К., като
разгледа докладваното от съдия ЧЕУЗ гр. дело № 3 541 по описа на 2011 година, и
за да се произнесе , взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 , предл.
1-во от ЗЗД за сумата от 108 253, 08 лв., заявени като частични, при пълен
заявен размер от 1 082 530, 81 лв.
Ищецът Т.Б. „И.Б.” АД излага в
исковата молба, че ответникът В.И.В. в периода 10.07.2007 г. – 03.04.2009 г. се
е обогатил неоснователно за сметка на банката като е получил без правно
основание различни суми в общ размер на 750 846, 17 лв., които са били превеждА.без основание по депозитни и влогови сметки на
ответника. Изложени са твърдения, че в същия период на ответника са спестени
парични средства за сметка на банката – ищец в размер на 331 684, 64 лв.,
с които средства неоснователно са били погасени задължения на ответника по
кредити и кредитни линии, отпуснати му от банката. Предвид което ищецът е
мотивирал правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да осъди
ответника да му заплати неоснователно получените суми, както следва:
1.
6000 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
60 000 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № D00792 от 10.07.2007 г.
2.
2000 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
20 000 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № D00656 от 20.09.2007 г.
3.
2500 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от 25
000 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № D00435 от 21.09.2007 г.
4.
2 700 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от 27
000 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № D00820 от 24.09.2007 г.
5.
2100 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
21 000 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № D00368 от 25.09.2007 г.
6.
2500 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
25 000 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № D00815 от 25.09.2007 г.
7.
2500 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
25 000 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № D00263 от 26.09.2007 г.
8.
4 498, 41 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
44 984, 09 лв., неоснователно получена с банково бордеро № W0016 от 26.09.2007 г.
9.
311 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от 3 110 лв., неоснователно получена с
мемориален ордер № Р00308 от 26.08.2008 г.
10.
2 444, 79 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
24 447, 88 лв., неоснователно получена с банково бордеро № W0038 от 23.09.2008 г.
11.
262, 50 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от 2
625 лв., неоснователно получена с банково бордеро № W0087 от 24.10.2008 г.
12.
3911,66 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
39 116, 60 лв., неоснователно получена с банково бордеро № W0052 от 01.12.2008 г.
13.
328 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
3280 лв., неоснователно получена с банково бордеро № W0041 от 13.08.2008 г.,
представляваща левовата равностойност на 250 щатски долара респ. 2500 щатски
долара за пълния размер на иска.
14.
43 028, 26 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
430 282, 60 лв., неоснователно получена с банково бордеро № W0048 от 03.04.2009 г., представляваща левовата равностойност на
22 000 евро респ. 220 000 евро за пълния размер на иска.
15.
12000,02 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
120 000, 22 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № К00729 от 11.11.2008 г.
16.
103, 97 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
1039, 68 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № К02232 от 15.12.2008 г.
17.
21 064, 47 лв. – частична претенция, при пълен заявен размер от
210 644, 74 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № К02233 от 15.12.2008
г. Претендира се законна лихва върху сумите, както и сторените по делото
разноски.
Ответникът В.И.В., редовно уведомен, оспорва исковете в
писмен отговор. Развива и подробни съображения досежно
неоснователността на исковете в писмени бележки. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните , съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното :
По делото е представен мемориален ордер № D00792 от 10.07.2007 г. за сумата от 60 000 лв., в който като основание за
плащане е посочено „превод”, а като клиент „В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № D00656 от 20.09.2007 г. за сумата от 20 000 лв., в който като основание
за плащане е посочено „превод”, а като клиент „В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № D00435 от 21.09.2007 г. за сумата от
25 000 лв., в който като основание за плащане е посочено „превод”, а като
клиент „В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № D00820 от 24.09.2007 г. за сумата от
27 000 лв., в който като основание за плащане е посочено „превод”, а като
клиент „В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № D00368 от 25.09.2007 г. за сумата от 21 000 лв., в който като основание
за плащане е посочено „превод”, а като клиент „В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № D00815 от 25.09.2007 г. за сумата от
25 000 лв., в който като основание за плащане е посочено „превод”, а като
клиент „В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № D00263 от 26.09.2007 г. за сумата от
25 000 лв., в който като основание за плащане е посочено „превод”, а като
клиент „В.И.В.”.
По делото е представено банково бордеро № W0016 от 26.09.2007 г. за сумата от
44 984, 09 лв., като клиент е посочен „В.И.В.”.
По делото е представено банково бордеро № W0038 от 23.09.2008 г. за сумата от
24 447, 88 лв., като клиент е посочен „В.И.В.”.
По делото е представено банково бордеро № W0052 от 01.12.2008 г. за сумата от
39 116, 60 лв., като клиент е посочен „В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № Р00308 от 26.08.2008 г. за сумата от 3 110
лв. като основание за плащане е оТ.елязано „за лихви по кредит”, като клиент е посочен „В.И.В.”.
По делото е представено банково бордеро № W0087 от 24.10.2008 г. за
сумата от 2 625 лв., като клиент е посочен „В.И.В.”, а като основание за
плащане е посочено „лихвени плащания”.
По делото е представено банково бордеро № W0041 от 13.08.2008 г. за сумата от 2500 щатски долара с левова
равностойност 3280, 15 лв., като клиент
е посочен „В.И.В.”, а като основание за плащане е посочено „корекции към Б.Б.”.
По делото е представено банково бордеро № W0048 от 03.04.2009 г., за сумата от 220 000 евро с левова
равностойност 430282, 60 лв., като
клиент е посочен „В.И.В.”, а като основание за плащане е посочено „захранване
на сметка”.
По делото е представен мемориален ордер № К00729 от 11.11.2008 г. за сумата от 120 000, 22 лева, като
клиент е посочен „В.И.В.”, а като основание за плащане е посочено „погасяване
на кредит”.
По делото е представен мемориален ордер № К02233 от
15.12.2008 г. за сумата от 210 644, 74 лева, като клиент е посочен „В.И.В.”,
а като основание за плащане е посочено „погасяване на кредитна линия”.
По делото е представен мемориален ордер № К02232 от
15.12.2008 г. за сумата от 1039, 68 лева, като клиент е посочен „В.И.В.”, а
като основание за плащане е посочено „погасяване на лихви по кредит”.
По делото е представен договор за кредит в лева № КЦ – 352/2007 –Л, сключен
на 15.05.2007 г. между Т.„И.Б.” АД и В.И.В., като кредитополучател с предмет
предоставен потребителски кредит под формата на овърдрафт в размер на
350 000 лв., при фиксирана годишна лихва от 9%.
По делото е представен констативен доклад за извършена проверка изх. №
030-126/09.02.2011 г., от съдържанието на който се установява, че по сметки на В.И.В.
са постъпили суми в размер на 1 082 530, 81 лв., прехвърлени
безналично от вътрешни банкови сметки на Т.„И.” АД по сметки на В.В..
По делото е представен мемориален ордер № МО1385 от 10.07.2007 г. за сумата от 60 000 лева, като клиент е
посочена „Т.И.” АД, а като основание за плащане е посочено „ценна пратка”, като
вносител е посочен „клиент 000120”.
По делото е представен мемориален ордер № МО1289 от 20.09.2007 г. за сумата от 20 000 лева, като клиент е
посочена „Т.И.” АД, а като основание за плащане е посочено „ценна пратка с клон
Централен”, като вносител е посочен „клиент 000120”.
По делото е представен мемориален ордер № М00444 от 21.09.2007 г. за сумата от 25 000 лева, като клиент е
посочена „Т.И.” АД, а като основание за плащане е посочено „ценна пратка с клон
Централен”, като вносител е посочен „клиент 000120”.
По делото е представен мемориален ордер № МО1256 от 24.09.2007 г. за сумата от 27 000 лева, като клиент е
посочена „Т.И.” АД, а като основание за плащане е посочено „ценна пратка с клон
Централен”, като вносител е посочен „клиент 000120”.
По делото е представен мемориален ордер № МО0445 от 25.09.2007 г. за сумата от 21 000 лева, като клиент е
посочена „Т.И.” АД, а като основание за плащане е посочено „ценна пратка с клон
Централен”, като вносител е посочен „клиент 000120”.
По делото е представен мемориален ордер № МО0586 от 25.09.2007 г. за сумата от 25 000 лева, като клиент е
посочена „Т.И.” АД, а като основание за плащане е посочено „ценна пратка с клон
Централен”, като вносител е посочен „клиент 000120”.
По делото е представен мемориален ордер № МО0278 от 26.09.2007 г. за сумата от 25 000 лева, като клиент е
посочена „Т.И.” АД, а като основание за плащане е посочено „ценна пратка с клон
Централен”, като вносител е посочен „клиент 000120”.
По делото е представен мемориален ордер № МО1244 от 23.09.2007 г. за сумата от 12 500 лева, като клиент е
посочена „Т. И.” АД, а като основание за плащане е посочено „за валутен
превод”, като вносител е посочен „клиент 000120”.
По делото е представен мемориален ордер № МО1772 от 01.12.2008 г. за сумата от 20 000 евро, като клиент е
посочена „Т. И.” АД, а като основание за плащане е посочено „за превод”, като
вносител е посочен „клиент 000120”.
По делото е представен мемориален ордер № РО0308 от 26.08.2008 г. за сумата от 3 100 лева, като основание за
плащане е посочено „за лихви по кредит”, като вносител е посочен „клиент 007030
– В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № D00310 от 26.08.2008 г. за сумата от 1825 лева, като основание за
плащане е посочено „за лихви по кредит”, като вносител е посочен „клиент 007053
– Р. А.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № К00729 от 11.11.2008 г. за сумата от 120 000, 22 лева, като
основание за плащане е посочено „погасяване на
кредит”, като вносител е посочен „клиент 007030 – В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № К02233 от 15.12.2008 г. за сумата от 210 644, 74 лева, като
основание за плащане е посочено „погасяване по кредитна линия/овърдрафт ”, като
вносител е посочен „клиент 007030 – В.И.В.”.
По делото е представен мемориален ордер № К02239 от 15.12.2008 г. за сумата от 72686, 13 лева, като основание
за плащане е посочено „погасяване по кредитна линия/овърдрафт ”, като вносител
е посочен „клиент 007053 – Р. А.В.”.
По делото е представен договор за депозит „екстра плюс”,
сключен на 03.04.2009 г. между Т. „И.” АД и В.И.В., като депозант,
съгласно който банката е приела на съхранение парични средства на депозанта в размер на 220 000 евро с падеж на депозита
03.10.2009 г.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице З.Т.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало извод,
че в периода 10.07.2007 г. – 03.04.2009 г. са извършени 17 превода от разчетни
сметки към сметки, разкрити на името на В.И.В. в Т. „И.Б.” АД в общ размер на
1 082 530, 81 лв. Обоснован е извод, че разчетните сметки се използват за
разчети по преводи между централите на банките и техните клонове, между
клоновете на една и съща банка, когато се извършват преводи от един клон по
сметка на клиент в друг клон на банката като е практически невъзможно да се
извърши превод от разчетна сметка в банката, без да бъдат внесени необходимите
суми за превода. Вещото лице е обосновало извод, че за този период паричните
средства, отразени като постъпили по сметки, разкрити на името на В.В. в ТБ „И.” АД представляват суми, постъпили в касата на
ЦУ на ТБ „И.” АД, в касата на клон Централен
или в касата на клон Р. като постъпилите суми в касите са осчетоводявани
в разчетни сметки, откъдето са превеждани по сметки на В.В..
Вещото лице е обосновало извод, че вноските на пари в касите на банката,
заверяването на разчетните сметки и превода от разчетните сметки към личните
сметки на В.В. са извършвани в един и същи ден.
Вещото лице е обосновало извод, че при банковите операции, касаещи внасянето на
парични средства в касите на ТБ „И.” АД същите не са били документирани с
вносна бележка с реквизити, съобразно изискванията и с посочено основание за
внасяне от и/или и полза на В.В.. В заключението си
вещото лице е разгледала поединично всеки един от извършените 17 превода в
цитирания по-горе период като е обосновало извод, че в мемориалните ордери не е
отразено получател и сметка, за която са предназначени средствата.
По делото е изслушана и тройна съдебно счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица А. И.Т., Р.А.Д. и Ю.Б.Х.. Вещите лица са
обосновали извод, че не са установили документи, от които да е видно кой е наредител/вносител на извършените преводи и осчетоводените
вноски по сметки като в приложените документи липсва подпис на клиент или
вносител. Обоснован е извод, че не се установиха вноски бележки, от които да е
видно, че получател по внесените суми е В.В..
Обоснован е извод, че общият размер на преведените суми възлиза на
1 082 530, 86 лв.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Ищецът твърди, че е ответникът е получил процесните
суми без основание от временни разчетни сметки без преди това да е имало
нареден превод респ. извършена вноска в негова полза, както и че неоснователно
е погасил задълженията си към банката – настоящ ищец чрез получаване на
средства от временни разчетни сметки без основание, с което същият си е спестил
средства за погасяване на тези задължения.
Начална липса на основание има, тогава когато при предаване респ. получаване на вещта липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото
на друго.
По делото страните не са формирали спор относно обстоятелството, че в процесния период страните по делото са били обвързани от
договорни правоотношения, а това се установява и от представените по делото
договори за кредит респ. за депозит, сключени между тях. Съдът приема за
установено по делото обстоятелството, че в периода 10.07.2007 г. – 03.04.2009
г. ответникът е получил чрез 17 броя преводи, използвайки разчетни сметки сума
в размер на 1 082 530, 86 лв., което е установено от заключенията на
единичната и на тройната съдебно счетоводни експертизи, които съдът кредитира
като обективни и компетентно изготвени. Видно от тези заключения част от
получената сума 750 846, 17 лв. е постъпила по сметки на ответника, а със
сума в размер на 331 684, 64 лв. са погасени задължения на ответника към
ищеца. При тези ангажирани по делото доказателства съдът намира, че ищецът при
негова доказателствена тежест и при условията на пълно и главно доказване е
установил правно релевантните факти досежно
получаване на суми от ответника посредством банкови операции, извършени с
мемориални ордери и бордера, при неспазване на банковите стандарти, установени
за това. Изводите и на двете експертизи са категорични, че в тези ордери и
бордера не са отразени реквизитите, изискуеми от Наредба 3/2005 г. за паричните
преводи и платежните системи на БНБ, а именно посочване на вносител респ.
същите не носят и подпис на вносител. Видно и от изявленията на вещите лица от
тройната съдебно счетоводна експертиза мемориалните ордери и бордера,
използвани при процесните преводи, като вторични
счетоводни документи не са били обвързани от първичен такъв – вносна бележка,
което ги прави недопустими като касово плащане и същите преводи са извършвани
чрез използване на разчетни сметки, които по правило се ползват при
междубанкови разплащания, а не при вътрешни преводи, каквито са настоящите.
В тежест на ответника по делото е да установи, че тези преводи са правени
при наличие на валидно правно основание за тяхното извършване. По делото такива
доказателства не са ангажирани. Недоказани по делото са твърденията на
ответника, че преводите са правени въз основа на внесени от него лични средства.
Тези твърдения се опровергават от заключенията на двете счетоводни експертизи
/единична и тройна/, изводите на които са категорични, че се касае за постъпили
суми в касите на ЦУ, на клон Централен и на клон Р. като липсват документи,
установяващи обстоятелството, че вносител по тях е ответника респ. липсват
първични счетоводни документи – вносни бележки, от които да се установи, че
вносител е именно ответника. Предвид което твърденията на ответника следва да
се приеме за недоказано.
Без правно значение за крайния спор е възражението на ответника, че
паричните средства не са собственост на банката – ищец. Парите, набирани по
клиентски сметки на банката стават нейна собственост респ. в патримониума на титулярите на тези сметки възниква вземане
срещу банката за същите.
Предвид което исковете като основателни и доказани следва да се уважат.
При този изход на спора и с оглед чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва
сума в размер на 8 120, 12 лв. – разноски, съобразно приложеният списък по чл.
80 от ГПК като по делото липсват доказателства, установяващи заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 24 000 лв. от ищеца, предвид което
съдът намира, че същите са недължими от ответника.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 55 ал.1
пр.1 от ЗЗД на ТБ „И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** А
сумата от 6000 лв. – получена без
основание с мемориален ордер № D00792 от 10.07.2007 г., частична претенция, при пълен заявен размер от
60 000 лв., неоснователно получена с мемориален ордер № D00792 от 10.07.2007 г.,
сумата от 2000 лв. – получена без основание с мемориален ордер № D00656 от 20.09.2007 г., частична
претенция, при пълен заявен размер от 20 000 лв., сумата от 2500 лв. – получена без основание с
мемориален ордер № D00435 от 21.09.2007 г частична претенция, при пълен заявен размер от 25 000
лв., сумата от 2 700 лв. –
получена без основание с мемориален ордер № D00820 от 24.09.2007 г., частична
претенция, при пълен заявен размер от 27 000 лв., сумата от 2100 лв. – получена без основание с
мемориален ордер № D00368 от 25.09.2007 г., частична претенция, при пълен заявен размер от
21 000 лв., сумата от 2500 лв.
– получена без основание с мемориален ордер № D00815 от 25.09.2007 г., частична
претенция, при пълен заявен размер от 25 000 лв., сумата от 2500 лв. –получена без основание с мемориален ордер № D00263 от 26.09.2007 г., частична
претенция, при пълен заявен размер от 25 000 лв., сумата от 4 498, 41 лв. – получена без
основание с банково бордеро № W0016 от 26.09.2007 г., частична претенция, при пълен заявен размер от
44 984, 09 лв., сумата от 311 лв.
– получена без основание с мемориален ордер № Р00308 от 26.08.2008 г., частична
претенция, при пълен заявен размер от 3 110 лв., сумата от 2 444, 79
лв. –получена без основание с банково бордеро № W0038 от 23.09.2008 г., частична претенция, при пълен заявен
размер от 24 447, 88 лв., сумата от 262,
50 лв. – получена без основание с банково бордеро № W0087 от 24.10.2008 г., частична претенция, при пълен заявен
размер от 2 625 лв., сумата от 3911,66
лв. – получена без основание с банково бордеро № W0052 от 01.12.2008 г., частична претенция, при пълен заявен
размер от 39 116, 60 лв., сумата от 328
лв. – получена без основание с банково бордеро № W0041 от 13.08.2008 г., частична
претенция, при пълен заявен размер от 3280 лв., сумата от 43 028, 26 лв. – получена без основание с с
банково бордеро № W0048 от 03.04.2009 г., частична претенция,
при пълен заявен размер от 430 282, 60 лв., сумата от 12000,02 лв. – получена без основание с с
мемориален ордер № К00729 от 11.11.2008 г., частична претенция,
при пълен заявен размер от 120 000, 22 лв., сумата от 103, 97 лв. – получена без основание с мемориален ордер № К02232 от 15.12.2008 г., частична претенция, при пълен заявен
размер от 1039, 68 лв., сумата от 21 064, 47 лв. – получена без
основание с с мемориален ордер № К02233 от 15.12.2008
г., частична претенция, при пълен заявен размер от 210 644, 74 лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 21.03.2011 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 8 120, 12 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщението до страните , че е изготвено.
СЪДИЯ :