Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 810 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, депозирана от „Теленор България” ЕАД срещу В.М.П..
Ищецът „Теленор България” ЕАД e
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу В.М.П. за сумата от 417,82 /четиристотин и седемнадесет лева и 82 ст./,
представляваща главница, формирана от неплатени месечни абонаменти, услуги,
лизингови вноски и неустойка по Договор за мобилни услуги № *********,
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от
10.11.2017 г. , Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни
услуги и Договор за лизинг от 23.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда 25.08.2020 г., до
окончателното заплащане на вземането, 25,00 лв. – представляваща държавна такса
и сумата от 360,00 лв. - адвокатски хонорар.
Заповедта за изпълнение № 967 /
26.08.2020 г. е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. След указание
до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
С разпореждане от 22.10.2021 г.
съдът е върнал исковата молба и прекратил производството в частта на предявения
иск за незаплатени далекосъобщителни услуги по чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за сумите, както следва: /Разговори към „Грижа за
клиента“ 0.02 лв./ и /Кратки текстови съобщения (SMS) 0.19 лв./ по фактура №
**********/25/12/2018г., с падеж 09.01.2019г.; и /такса за спиране на номер
0.75 лв. и Разговори към „Грижа за клиента “ 0.04 лв./ и /такса за спиране на
номер 0.75 лв. и Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 9.99 лв./ по фактура № **********/25/01/2019г.,
с падеж 09.02.2019г. на нейния подател „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********.Разпореждането
не е атакувано по реда на инстанционния контрол и е влязло в законна сила.
Ищецът
твърди, че между В.М.П. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № ********* и Приложение към него от 18.06.2016 г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ***** и мобилен телефонен апарат TELENOR М100 Black. Съгласно приложението към договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ***** и мобилен телефонен апарат TELENOR М100 Black: Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от
10.11.2017 г.Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ****** влиза в сила нов абонаментен план, със
стандартна месечна абонаментна такса 17.99 лв. с вкл. ДДС или 14.99 лв. без вкл.
ДДС : Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни
услуги и Договор за лизинг от 23.04.2018 г. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер ***** влиза в сила нов абонаментен план
(със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв.
без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат NOKIA 3 Blue. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 197.57 лв. с
вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 8.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр.
фактури, издадени в периода м. декември 2018г. - м. март 2019г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента, както следва:
-Фактура №
**********/25/12/2018г., с падеж 09.01.2019г., е издадена за отчетния период
25/11/2018-24/12/2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 19.43 лв, както и
потребени услуги в размер на 0.02 лв. /Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02
лв.1, които са в общ размер на 19.45 лв. без ДДС - 23.34 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат NOKIA 3 Blue - 8.59 лв. с вкл.
ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 13.99 лв., както и
потребени услуги в размер на 0.19 лв. /Кратки текстови съобщения (SMS) 0.19
лв.1, които са в общ размер на 14.18 лв. без ДДС -17.02 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума начислена във фактурата, е 48.95 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 6.66 лв.,
претендираната сума по фактурата е 42.29 лв.
- Фактура № **********/25/01/2019г.,
с падеж 09.02.2019г., е издадена за отчетния период 25/12/2018-24/01/2019 г. и
включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и непотребени услуги в
размер на 0.79 лв. /такса за спиране на номер 0.75 лв. и Разговори към „Грижа
за клиента“ 0.04 лв.1, които са в общ размер на 21.61 лв. без ДДС - 25.93 лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат NOKIA 3 Blue - 8.59 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *****
месечна абонаментна такса 14.99 лв., както и потребени услуги в размер на 10.74
лв. /такса за спиране на номер 0.75 лв. и Допълнителни Услуги Мобилен Интернет
9.99 лв./, които са в общ размер на 25.73 лв. без ДДС - 30.88 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума начислена във фактурата, е 65.40 лв.
След предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“
ЕАД и В.М.П., при условията на които са ползвани процесиите номера ***** и *****,
по вина на потребителя поради изпадането й в забава, операторът е издал фактура
№ **********/25.03.2019 г., включваща задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 198.46 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство NOKIA 3 Blue в общ размер на 111.67 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги за номер *****/преди 10.11.2019г./ са уредени от страните в
р.З, т.4 от Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги
от 10.11.2017 г.
Подробно е
описано претендираните задължения в кои фактури са индивидуализирани.
Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор назначения особен представител на ответника оспорва предявените
искове по основание и размер.Излага подробни съображения в тази насока.Иска от
съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От приложеното към настоящото производство
ч. гр. д. № 1987 от 2020 г. по описа на РС – гр. Враца, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В.М.П. е издадена Заповед № 967/26.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора сумата от 417,82 /четиристотин и седемнадесет
лева и 82 ст./, представляваща главница, формирана от неплатени месечни
абонаменти, услуги, лизингови вноски и неустойка по Договор за мобилни услуги №
*********, Допълнително спорпазумение № ********* към договор за мобилни услуги
от 10.11.2017 г. , Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни
услуги и Договор за лизинг от 23.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда 25.08.2020 г., до
окончателното заплащане на вземането, 25,00 лв. – представляваща държавна такса
и сумата от 360,00 лв. - адвокатски хонорар.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответника В.М.П. са сключени договори, както следва: Договор за
мобилни услуги № *********, Допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни услуги от 10.11.2017 г. , Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 23.04.2018г.
Всички гореописани договори съдържат
подпис на ответника в качеството му на абонат, представени са общи условия,
придружени с декларация, подписана от ответника, че е получил подписан от
мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и се задължава да ги
спазва.Подписите положени по договорите не са оспорени от ответника В.П..
Представени са следните фактури: № **********/25.03.2019г.;№ **********/25/12/2018г.; №
**********/25/01/2019г. Фактурите са придружени от справки за потреблението
през съответния отчетен период, от които е видно, че всички сключени договори
са фактурирани с обща фактура. В последната фактура са начислени всички
задължения по предходните фактури, неустойки за предсрочно прекратяване и
лизингови вноски.
По делото е назначена и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза.Вещото лице е посочило, че фактура №
**********/25.12.2018 г., фактура № **********/25.01.2019 г. и фактура №
**********/25.03.2019 г. са осчетоводени в ищцовото дружество съгласно
счетоводните изисквания.Изчислило е, че общият размер на неизплатеното
задължение на ответника към ищеца по посочените фактури към датата на подаване
на Заявлението по чл.410 от ГПК - 14.08.2020г. представлява сума в размер на
417.82 лв., като задължението по процесиите фактури е както следва:по фактура №
**********/ 25.12.2018 г - сума в размер на 48.95 лв. - за използвани мобилни
услуги; по фактура № **********/25.01.2019 г - сума в размер на 65.40 лв. - за
използване на мобилни услуги; по фактура № **********/25.03.2019 г - сума в
размер на 310.13 лв. В сумата са включени задължения за неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги - сума в размер на 198.46 лв. и задължение
за неизплатени лизингови вноски - сума в размер на 111.67 лв.
Съдът кредитира с доверие
заключението по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза като обективно и
вярно изготвено, неоспорено от страните по делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са кумулативно обективно съединени
установителни искове, както следва:
- искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответника В.М.П.
дължи на „Теленор България“ ЕАД сумите от: 17,99 лв., представляваща неплатена
абонаментна такса по Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни услуги от 10.11.2017 г. за
мобилен номер ****: 23,32 лв., представляваща неплатена абонаментна такса за
мобилен номер *****: 13,99 лв.,
представляваща неплатена абонаментна такса за мобилен номер ****: 24,99
лв.,представляваща неплатена абонаментна такса за мобилен номер *****.
- искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр.
чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за признаване за
установено, че ответника В.М.П. дължи на
„Теленор България“ ЕАД сумата от 111,67 лв., представляваща тринадесет броя
лизингови вноски за устройство марка NOKIA 3 Blue.
- искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника В.М.П. дължи на
„Теленор България“ ЕАД сумите от: 44,97 лв., представляваща неустойка в размер
на три стандартни месечни абонаментни такси по договор за номер *****: 62,46
лв., представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни
такси по договор за номер ***** : 91,03 лв., представляваща неустойка,
изразяваща се в разликата между стандартната цена на NOKIA 3 Blue без отстъпка,
съгласно последно актуалната ценова листа към 23.04.2018г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 23.04.2018г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС:
За
основателността на предявения иск ищецът
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на
съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между
страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на
валидно сключени договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси. При
установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество и ответника са сключени следните договори за мобилни услуги: Договор за мобилни услуги № *********, Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от 10.11.2017 г. ,
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги.Съгласно
посочените договори ищецът предоставя на
абоната мобилни услуги по предварително уговорен месечен абонаментен план, а
ответникът – абонат дължи заплащане на стойността на предоставените му и
ползвани от него услуги, ведно с вкл. ДДС.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението си по
договора.В конкретния случай се претендира само неплатените абонаментни такси
по процесните договори,като не се претендира доставени далекосъобщителни услуги
на определена стойност. За установяване на това обстоятелство са представени
издадени фактури № **********/25.12.2018 г., фактура № **********/25.01.2019 г.
и фактура № **********/25.03.2019 г. Доколкото цената на абонамента е
възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора, предоставено
чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който
потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат както
при изходящи, така и при входящи повиквания, за доказването на това вземане в
полза на доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя
договори за съответния абонаментен план. Липсва и оспорване от ответника на обстоятелството,
че през процесния период телефонните номера на мобилните телефони са били
активни.Освен това дължимостта на претендираните суми се установява и от
заключението по допуснатата и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. С
оглед на това, настоящият съдебен състав приема за доказана дължимостта на
претендираните суми за абонаментни такси въз основа на представените договори
за мобилни услуги.
Искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца се присъдят процесните
суми, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД:
За
основателността на предявения иск ищецът
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на
съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между
страните са налице облигационни правоотношения по валидно сключен договора за
финансов лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на
ответника да заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното,
в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.
Искът е предявен
за сумата от 111,67 лв., представляваща тринадесет броя
лизингови вноски за устройство марка NOKIA 3 Blue, дължима по договор за лизинг
на същото устройство от 23.04.2018г., която
сума е включена в издадена фактура с №
**********/25.03.2019 г.Както бе посочено по – горе в решенето, от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответника е сключен
договор за лизинг за устройство марка NOKIA 3 Blue. Съгласно договора ищецът
като лизингодател предоставя на ответника като лизингополучател за временно и
възмездно ползване описаното устройство, а лизингополучателят се задължава да
заплати уговорената лизингова цена за него.
Установено е
изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде лизинговата вещ –
предмет на договора за лизинг, доколкото в чл. 4 от договора е записано, че при подписването му
лизингодателят е предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във вид,
годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на уговорените
технически характеристики и комплектован с цялата документация.
От
представената фактура с № **********/25.03.2019 г. се установява, че
ответникът П. не е заплатил дължимите лизингови вноски по договора.Същото се
установява и от заключението по допуснатата и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза. В чл. 12, ал. 2 от ОУ на договори за лизинг е уговорено, че
месечните вноски стават предсрочно изискуемо в случай на забава в плащане на
дължимо съгласно тези договори плащания. След допуснатата от ответника забава
за посочения период, всички лизингови вноски са станали предсрочно изискуеми и
са дължими на лизингодателя. Ответникът не доказа изпълнение на задължението си
за лизингови вноски за процесното устройство.
Искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца се присъди сумата от 111.67
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
– 25.08.2020г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на предявения иск ищецът
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на
съответните фактическия състав на спорното право, а именно: 1. че между
страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на
валидно сключени договори за финансов лизинг; 2. наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване
на процесните договори по негова вина; 3. настъпване на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, както и 4. конкретния размер на
неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на ответника е да
установи погасяване на задължението си.
Както бе
посочено по – горе, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за лизинг
за устройство марка NOKIA 3 Blue.
От
заключението на вещото лице се установява, че размерът на дължимата неустойка
за прекратяване на всеки един от договорите за предоставяне на мобилните номера
**** и **** предвид датата на двустранно спиране на номерата представлява сума
в размер на 198.46 лева , в която са включени:за мобилен номер **** - сума в
размер на 44.97 лева и представляваща три месечни такси в размер на 14.99 лева
, без ДДС, уговорени с Договор за мобилни услуги № ********* от 18.06.2016 г.,
изменен с Допълнително споразумение № ********* от 10.11.2017 г. Броят на
месечните такси е определен спрямо договорените с КЗП условия, сключени след
12.01.2018 г., т.е. преди датата на двустранното спиране на мобилния номер.За
мобилен номер **** - сума в размер на 153.49 лева, която включва: неустойка за
ползване на мобилни услуги - сума в размер на 62.46 лева, представляваща три
стандартни месечни абонаментни такси в размер на 20.82 лева/ без ДДС/
договорени Договор за мобилни услуги № ********* от 18.06.2016 г, изменен с
Допълнително споразумение № *********; неустойка за мобилно устройство - сума в
размер на 91.03 лева , представляваща разликата между стандартната цена NOKIA 3
Blue в размер на 197.57 лева с вкл. ДДС, договорена в Договор за лизинг от
23.04.2018 г и сумата, заплатена от лизингополучателя, преди 23.04.2020 г.,
последния срок за изплащане на мобилното устройство.Размерът на начислените
неустойки е в съответствие с условията на клаузите за неустойки на процесиите
договори и допълнителни споразумения за мобилни услуги. В тях е уговорено, че в
случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, съгласно чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, последният
дължи неустойка в размер на една лизингова вноска. Ответникът
не доказа изпълнение на задължението си за неустойка.
С оглед
изложеното, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 25.08.2020г. до
окончателното погасяване на вземането.
Съдът
намира, че възражението за неравноправни клаузи в процесните договори,
направено от процесуалния представител на ответника е неоснователно, доколкото
не е налице нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП.
По разноските:
При този изход на спора
право на разноски възниква за ищеца.
В настоящото
производство ищцовото дружество претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК
следните разноски: държавна такса в размер на 125,00 лева, 200.00 лева депозит
за особен представител, 250.00 лева депозит за вещо лице, както и платен адвокатски хонорар в размер на 360,00
лева с вкл. ДДС. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в пълен размер.
С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на
спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното
производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 385,00 лева, от
които 25,00 лева – платена държавна такса и 360,00 лева – платен адвокатски
хонорар с ДДС. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в пълен размер.
Така мотивиран,
Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, че В.М.П., ЕГН: ********** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумите,
както следва:
- на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумите от: 17,99 лв., представляваща неплатена абонаментна такса по
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от
10.11.2017 г. за мобилен номер ****: 23,32 лв., представляваща неплатена
абонаментна такса за мобилен номер ****: 13,99
лв., представляваща неплатена абонаментна такса за мобилен номер ****: 24,99 лв.,представляваща неплатена
абонаментна такса за мобилен номер ****, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на заявлението – 25.08.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането, за която
сума е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение № 967/26.08.2020 г., по ч. гр. д. № 1987 от 2020 г. по описа на РС – гр. Враца.
- на
основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД – сумата от 111,67 лв., представляваща тринадесет
броя лизингови вноски за устройство марка NOKIA 3 Blue, дължима по договор
за лизинг на същото устройство от 23.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на заявлението – 25.08.2020 г. до окончателното
погасяване на вземането, за която сума е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парично задължение № 967/26.08.2020 г., по ч. гр. д. № 1987 от
2020 г. по описа на РС – гр. Враца.
- на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумите от: 44,97
лв., представляваща неустойка в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси по договор за номер ****: 62,46 лв., представляваща неустойка в размер на три стандартни
месечни абонаментни такси по договор за номер ****: 91,03 лв., представляваща неустойка, изразяваща се в разликата
между стандартната цена на NOKIA 3 Blue без отстъпка, съгласно последно
актуалната ценова листа към 23.04.2018г. и дължимата обща преференциална цена
по Договор за лизинг от 23.04.2018г., съответстваща на оставащия срок от
договора за мобилни услуги, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 25.08.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за която
сума е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение № 967/26.08.2020 г., по ч. гр. д. № 1987 от 2020 г. по описа на РС – гр. Враца.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.М.П., ЕГН: ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 935,00 лева - разноски
в производството по гр. дело № 810 /2021 г. по описа на РС Враца, както и
сумата от 385,00 лева - разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 1987 от 2020 г. по описа на РС – гр.
Враца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: