№ 13859
гр. София, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110149980 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на С. П. М. да заплати на „****“
ЕАД следните суми: сумата от 2337.80 лева, представляваща цена на потребена в периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4,
находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 40, вх. В, ет. 2, сумата от 421.30 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2019г. до 16.12.2021г., сумата от 32.78 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 7.18 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 16.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 14.09.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника, респ. праводателя му, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в
полза на топлофикационното дружество била установена в чл. 22 от общите му условия.
Уточнява, че сумите, които претендира в настоящия процес, представляват 4/5 части от
общия дълг за имота, в какъвто обем била отговорността на наследодателя на ответницата-
С. К. С.. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в
сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-
1
дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потрбена, като обезщетение за
забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или
годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му
задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания,
както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответницата оспорва да е в облигационни отношения с ищеца,
поддържайки, че не е собственик или вещен ползвател на процесното жилище. Поддържа,
че ищецът не е материално легитимиран да претендира цената на услугата дялово
разпределение, тъй като същата била предоставена от дружеството за дялово разпределение,
в чиито права топлофикационното дружество не се било суброгирало. Оспорва да е
надлежно поставена в забава за изпълнение на процесните задължения. В условията на
евентуалност релевира възражение за погасяване на задълженията, предмет на претенциите,
по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
ответницата да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От представения с исковата молба и неоспорен Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № 39, том I, рег. № 2772, дело № 23 от 2013г. се установява, че на
15.04.2013г. *** С. и С. К. С. са продали на трето за процеса лице правото си на собственост
върху таванско помещение, за което в нотариалния акт е посочено, че е принадлежност към
процесния имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 40,
вх. В, ет. 2, както и че последният е съсобствен на продавачите.
От Нотариален акт № 25, том II, рег. № 11168, дело № 124 от 2017г. се установява, че на
27.10.2017г.- преди исковия период, С. К. С. е продала на *** притежаваната от нея 1/5
идеална част следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство, а именно от
процесния апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 40, вх. В, ет. 2.
2
Установява се от приобщената по искане на ищеца справка за родствени връзки на С.
К. С., че нейната майка *** С., сочена като неин съсобственик по отношение на процесното
жилище в нотариалния акт за покупко- продажба от 2013г., както и баюа й **** И. *** са
починали. Същвеременно, от тази справка не се установява който и да е от тях да е имал
други деца, поради което и съобразно нормите на чл. 5- чл. 9 ЗН, следва да се приеме, че
след смъртта на *** С. собствената й идеална част от процесния имот е преминала към С.
С.. Наред с това, следва да се събрази и, че в проведеното на 20.03.2024г. открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответницата изрично е заявил, че не оспорва С. С.
да е единствен наследник на своите родители.
При така установеното от фактическа страна и при съобразяване на обстоятелството,
че при извършване на сделки, имащи за предмет вещни права върху недвижими имоти,
нотариусът извършва проверка за принадлежността на правото на собственост към правната
сфера на прехвърлителя, респ. прехвърлителите, следва да се приеме, че към 15.04.2013г. С.
С. и *** С. са били единствени собственици на процесния обект, а към 27.10.2017г.
единствен титуляр на право на собственост върху същия е била С. С., доколкото в
нотариалния акт, обективиращ продажбата на 1/5 идеална част от жилището, е
удостоверено, че последното е нейна собственост, придобита по силата на наследяването.
Ето защо, и при липсата на данни, а и твърдения за извършени от С. С. след посочената дата
и преди или по време на исковия период разпоредителни актове с процесния имот, следва да
се приеме, че през същия тя е била титуляр на право на собственост върху останалите
неразпоредени след продажбата от 27.10.2017г. 4/5 идеални части от имота. С оглед на това
и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ същата е била потребител на
доставяната до имота през исковия период топлинна енергия и като такъв е била материално
легитимирана да отговаря за заплащане на цената й съобразно квотата си в съсобствеността.
А след смъртта на 09.01.2022г. на С. К. С. възникналите в нейната правна сфера парични
задължения са преминали към патримониума на единствения й наследник по закон-
ответницата С. П. М., съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№ РСЛ23-ВК08-654/12.04.2023г. по описа на *****, район „***“.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която
се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и
списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице-
помагач на ищеца „****“ ЕООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период не се
оспорват от името на ответницата, а и се установяват от заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период
3
в имота е имало четири радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за
отопление), както и един водомер за топла вода, въз основа на показанията на които в края
на всеки от включените в процесния отчетни периоди е извършен реален отчет, за което
съгласно констатациите на вещото лице и представените от третото лице- негов помагач
документи са съставени документи за главен отчет, носещи подписи за потребител, което по
своята правна същност представлява признание на неизгоден за страната факт с правно
значение- че имотът е бил топлоснабден, като през съответния отоплитезен сезон до същия е
доставена топлинна енергия в сочения в отчета обем. Наред с това, на абоната е начислявана
и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са
отчислени за сметка на ищеца. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в
писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи
начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния
момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Въз основа на предоставеното му
свидетелство за метрологична проверка експертът е установил, че при първоначалното му
монтиране в абонатната станция общият топломер е бил проверен и са били установени
техническата и експлоатационната му годност. Метрологичната проверка на този топломер е
изтекла на 11.08.2019г., но смяната му е извършена след тази дата- на 30.04.2020г., като на
вещото лице не са били предоставени други документи, касаещи преминаването му, макар и
след законоустановения двугодишен срок, през метрологична проверка и резултатите от нея.
С оглед на това вещото лице е изяснило, че за периода от 12.08.2019г. до 30.04.2020г.
топлинната енергия, постъпила в абонатната станция, е измервана със средство за търговско
измерване- ултразвуков топломер, с изтекъл срок на метрологичната проверка и с неясна
годност, поради което е заявило, че не би могло да потвърди сумите, начислени на абоната за
посочения период. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през
процесния период топлинна енергия в два варианта: в случай че установеното от него
нормативно нарушение бъде съобразено от съда- на сумата от 1952.21 лева, както и в случай
че същото не бъде счетено за съществено- на сумата от 2900.99 лева, като и в двата варианта
е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответницата, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и
при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на
предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 12.2018г. до м. 04.2020г., именно в сочения от ищеца общ размер от 40.97 лева.
Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба довод за недължимост на
цената на услугата дялово разпределение в полза на топлофикационното дружество,
доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали
ответника, респ. наследодателя му, в качеството му на клиент на топлинна енергия
(доколкото не се установява да са подали в срок възражение срещу приложимостта им), в
частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като
носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението
за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то
да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между
ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които
регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на
закона между главните страни в процеса.
4
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответницата възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „****“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2018г. до м.
04.2020г. и в периода от м. 12.2018г. до м. 04.2020г., през които отношенията между страните
по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „****“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м.
07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
5
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2018г. до м. 04.2019г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 04.2019г., погасителната
давност е изтекла на 21.08.2022г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. по- малко от месец преди подаване на исковата молба в
съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия и на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2019г. до м.
04.2020г., чиято стойност, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК и съобразно
заключението на съдебно- техническата експертиза вълиза на следните суми: сумата от
301.21 лева- цена на топлинната енергия, респ. сумата от 28.92 лева- цена на услугата дялово
разпределение.
Тук следва да се изясни, че при фомиране на правосъдната си воля настоящият съдебен
състав възприе варианта на заключението на съдебно- техническата експертиза, при който от
общо начисленото количество топлинна енергия е изключено количеството топлинна енергия
за отопление и БГВ за периода от 12.08.2019г. до 30.04.2020г., доколкото след като
необосновано от техническа гледна точка е начисляването й, правно необосновано е и
вменяването на задължение на абоната да заплаща цената й.
С оглед на това и при съобразяване на квотата на С. С. в съсобствеността през исковия
период- 4/5 идеални части, обуславяща отговорността й за същата част от задълженията за
цените на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, респ. наследяването на
формираните в правната й сфера задължения от ответницата, предявените срещу последната
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени
за следните суми: 240.97 лева- цена на топлинната енергия, и 23.14 лева- цена на услугата
топлинно счетоводство, дължими за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2020г. За разликите до
пълните предявени размери и периоди тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
6
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален
отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от
2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г., обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези общи условия не би
могла да се приложи, тъй като в случая издаването на общите фактури за 2018г.- 2019г. и за
2019г.- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за
плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът, респ. неговият праводател, изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до когото и да е от
двамата.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на
цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото
липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 50.19 лева, представляваща част от сторените от него разноски за
държавна такса, за депозит за възнаграждение на вещото лице, както и от определеното от
съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ юриконсултско възнаграждение в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, която част е съответна на
уважената част от претенциите.
В полза на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част
от исковете следва да бъде присъдена сумата от 588.67 лева, представляваща част от
заплатения от нея адвокатски хонорар за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ С.
П. М., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, следните суми: сумата от
240.97 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2020г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к.
„***“, бл. 40, вх. В, ет. 2, както и сумата от 23.14 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 14.09.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 50.19 лева, представляваща
разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ тези искове, както следва: иска за
цената на топлинната енергия- за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 2337.80 лева и за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г., а иска за цената на
услугата дялово разпределение- за разликата над присъдения до пълния предявен размер от
32.78 лева и за периода от м. 12.2018г. до м. 04.2019г., както и изцяло исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. П. М., ЕГН **********, да заплати на „****“
ЕАД, ЕИК ****, сумата от 421.30 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до 16.12.2021г., както и
сумата от 7.18 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 16.12.2021г.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на С. П.
М., ЕГН **********, сумата от 588.67 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „****“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8