Определение по дело №331/2019 на Районен съд - Тополовград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

Гр. Тополовград, 17.11.2020 г.

 

         ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в закрито съдебно заседание на  седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 331  по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от С.А.С. *** против Б.Д.В. ***, с правно основание чл.45 от ЗЗД.

С определение на съда е приета исковата молба и след постъпване на писмен отговор от ответника в законоустановения едномесечен срок с Определение № 505/17.12.2019 г. е изготвен доклад по делото и е насрочено последното в първо открито заседание на 15.01.2020 г. С оглед направените доказателствени искания с доклада е назначена съдебномедицинска експертиза, като е определено вещото лице А.П.С., което да се призове при депозит от 140 лева, вносим от двете страни по равно в тридневен срок. Депозита е внесен изцяло единствено и само от ищеца С.С., с преводно нареждане от 09.01.2020 г. приложено по делото. Видно от протокол от съдебно заседание на 15.01.2020 г., поради неявяването на ищеца и процесуалния представител по уважителни причини, не е даден ход на делото и последното е отложено за 12.02.2020 г., като за това съдебно заседание вещото лице е нередовно призовано. Едва след приключване на съдебното заседание е върната призовката за вещото лице от която е видно, че последното е починало от няколко години. Поради недостиг на специалисти с необходимата специалност за изготвяне на експертизата в списъка на вещите лица от съдебния район на ЯОС е определено друго вещо лице от съдебния район на Окръжен съд Сливен – Й.И.С. с определение на съда от 17.01.2020 г. Вещото лице е изготвило съдебномедицинската експертиза и е представило последната на 04.02.2020 г., като последната е входирана с вх.№ 88 в ТгРС. Към нея е приложена справка-декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2/2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, съгласно която общата сума за изплащане на вещото лице е 347 лева.

На 06.02.2020 г. и съответно на 10.02.2020 г., преди провеждане на откритото съдебно заседание, насрочено за 12.02.2020 г., са постъпили молби от процесуалните представители на ищеца и ответника, с които се иска спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК. С протоколно определение от 12.02.2020 г. е спряно производството по съгласие на страните. Тъй като производството не е било възобновено в шестмесечния срок от спирането му, с определение № 260037/22.10.2020 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл.231, ал.1 от ГПК, като определението е влязло в законна сила на 10.11.2020 г.

         На 17.11.2020 г. е постъпила молба от вещото лице с вх.№ 260164 с която е поискало да му бъде изплатено в пълен размер възнаграждението съгласно справка-декларация от 02.02.2020 г., приложена към изготвената съдебномедицинска експертиза по делото и съгласно Определение № 505/17.12.2019 г. на ТгРС.

         С оглед постъпилата молба, съдът счита, че последната е напълно основателна и като такава следва да бъде уважена. Съображенията за това са следните:

         Разпоредбата на чл.19 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица въвежда принципа за възмездност на труда на вещите лица. Разпоредбата на чл.27, ал.3 от същия нормативен акт предвижда, че възнаграждение на експерта не се изплаща, когато заключението му не е прието по причина, за която той отговаря. По аргумент за противното от горния текст, в хипотезите, когато заключението не е прието по причина, стояща извън обхвата на поведението на вещото лице, възнаграждение за положения труд се дължи.

         В настоящия случай, вещото лице е изпълнило добросъвестно поставените му задачи, депозирал е заключението си в законния срок и е бил в готовност да защити същото в насроченото съдебно заседание. Неприемането на заключението в конкретния случай не е поради отказ на органа възложил експертизата да го приеме, а поради факта, че и двете страни по делото преди съдебното заседание са поискали спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК и в последствие след изтичането на шестмесечния срок и невъзобновяване на спряното производство от никоя от страните с оглед разпоредбата на чл.231, ал.1 от ГПК производството по делото е прекратено, т.е. обстоятелства върху които вещото лице не може да въздейства.

         С горните аргументи, настоящият състав намира, че възнаграждение на вещото лице се дължи дотолкова, доколкото по делото има обективни данни за положен труд и изготвено в цялост заключение, което вещото лице е имало готовност да защити в насроченото съдебно заседание, което обаче не се е състояло по причина за която той не отговаря.

         Правилно са определени и допълнителните суми към заключението, тъй като същите са обективирани в представената към експертизата справка-декларация, при спазване на всички изисквания на чл.26 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Поради което следва да бъдат присъдена допълнително сумата над внесената от 140 лева, до претендирания размер в справката-декларация от 347 лева, която е в размер на 207 лева. Тъй като в доклада по чл.140 от ГПК, съдът е разпоредил депозита за вещо лице да бъде внесен поравно от двете страни, то изхождайки от този принцип следва страните да заплатят разликата в размер на 207 лева поравно, т.е.  по 103,50 лева. Но видно от преводно нареждане от 09.01.2020 г. първоначално определената сума от 140 лева не е внесена от двете страни както е разпоредил съда, а единствено и само от ищеца, като ответника към настоящия момент няма внесен депозит за вещо лице. Поради което следва да бъде осъден ищеца да доплати разликата от 103,50 лева със 70 лева по-малко, т.е. сумата от 33,50 лева, а ответника да бъде осъден да заплати със 70 лева повече, т.е. сумата от 173,50 лева, поради това, че не е внесъл половината от първоначалния депозит.

         Водим от гореизложеното съдът

 

                                         О П Р Е Д Е Л И :

 

         На вещото лице Й.И.С. ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесения депозит по гр.д.№ 331/2019 г. по описа на ТгРС в размер на 140 лв./сто и четиридесет лева/.

         ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН ********** ***, ДА ДОВНЕСЕ по сметка на ТгРС сумата 33,50 лв./тридесет и три лева и 50 стотинки/ за възнаграждение на вещото лице за изготвена съдебномедицинска експертиза в едноседмичен срок от съобщението.

         ОСЪЖДА Б.Д.В. ***, ДА ДОВНЕСЕ по сметка на ТгРС сумата от 173,50 лв./сто седемдесет и три лева и 50 стотинки/ за възнаграждение на вещото лице за изготвена съдебномедицинска експертиза в едноседмичен срок от съобщението.

         При невнасяне на сумите от страните по делото в указания срок, вещото лице има право да се снабди с изпълнителен лист.

 

         Определението е окончателно.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: