№ 1214
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202785 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
21-1030-000990 от 17.02.2021 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Пловдив, с което на Р. В. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 185 от
Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП. В
съдебно заседание се поддържа искането с мотиви поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, свързано с липсата на фиш като предпоставка
по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, както и по липсата на съществени обстоятелства около
извършването на нарушението като срокът, в който е следвало да бъде заплатена
глобата. Претендират се разноски.
Не е постъпило е становище от въззиваемата страна, като с писмото за
изпращане на преписката на съда се взема формално становище по
законосъобразността на постановлението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.01.2021 г. около 15:45 часа в с. Ягодово на ул. „Мизия“ пред № 19 в посока
от запад на изток жалбоподателят управлявал лек автомобил „Сета Толедо“ с рег. №
****, собственост на Г.Г. На същото място и по същото време **** И.П. към с-р „ПП“
при ОД на МВР Пловдив изпълнявал служебните си задължения по контрол на
движението. Спрели за проверка жалбоподателя за проверка. Полицейските служители
при проверката установили, че жалбоподателят управлява МПС с наложено наказание
глоба с фиш серия Х № 1987703 от 06.11.2020 г., незаплатена в едномесечен срок от
влизането му в сила. Същият ден жалбоподателят заплатил наложената глоба с фиш.
По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АА № 636567 от 27.01.2021 г. в присъствието на нарушителя за
нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, който
бланкетно посочил, че няма възражения.
Въз основа на установеното е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 185 от
ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за обжалваното нарушение посочено в АУАН.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото – АУАН,
справка за нарушител/водач, разписка за заплащане на глоба, справка АИС АНД
относно преглед на фиш и заповед № 8121з-515/14.08.2018 г. на МВР.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за
съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган
(АНО) и актосъставителя следва от така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на МВР.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и се е възползвал от това си право,
като е отразил, че няма възражения.
Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и водачът нарушител, с
което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
При издаването на атакуваното НП обаче са допуснати нарушения, които биват
оценени като съществени пороци и които водят до накърняване правото на защита на
жалбоподателя по отношение на прилагането на материалния закон.
2
Изискванията за съдържание в административнонаказателното производство са
императивни по характера си и са въведени с изрични законодателни разпоредби. За
НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, а за АУАН – чл. 42 от ЗАНН. И в двата акта
съответните органи по съставянето им имат задължение да посочат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗАНН, като правилно посочат нарушената и санкционната норма.
В нарушение на материалния закон е била ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП, в който е предвидено, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща
в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В цитираната
като нарушена разпоредба липсва въведена забрана за управление на МПС с
незаплатена в срока за доброволно заплащане глоба, каквото е твърдяното нарушение.
Законодателят е регламентирал други последици от противоправното бездействие на
водача. Неплащането на тази глоба не е основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност и налагане на ново наказание глоба, а
предпоставя възможност за действия по принудително събиране на глобата.
Описаното в НП противоправно поведение на жалбоподателя не е
административно нарушение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
С оглед на тази легална дефиниция, не всяко неизпълнение на задължение съставлява
административно нарушение. Неизпълнението на определено задължение ще има
характер на административно нарушение, когато не е изпълнено законоустановено
задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния
акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт. Противното би довело до
разширително тълкуване на закона, което е в противоречие с основните принципи на
наказателното право и не може да бъде споделено. В тази връзка следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е включена в текста на закона след
разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП. Така от систематичното тълкуване на същата следва
извод, че законодателят не е целял да я описва като състав на административно
нарушение, което да е наказуемо съгласно общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.
Плащането на глобата по фиш в 7-дневния срок за доброволно заплащане по чл.
186, ал. 7 от ЗДвП, респ. плащането в едномесечен срок на влязлото в сила наказателно
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП представлява една правна възможност, а не
задължение, за наказаното лице да заплати доброволно наказанието глоба, като в
противен случай неблагоприятна последица за лицето би била образуването на
изпълнително производство и натоварването му с допълнителни разноски в хода на
принудителното изпълнение (както и налагането на принудителни административни
мерки, в предвидените от закона случаи).
На следващо място следва да се отбележи, че никъде в разпоредбата на чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП не е описано като елемент от състав на нарушение управлението на
МПС. Така че да се приеме, че нормата съдържа в себе си състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН би означавало, че нарушители се явяват не
3
само установените при проверка водачи на МПС, но и всички граждани с неплатени
глоби. Тълкуване на закона по този начин би довело дотам, че
административнонаказващият орган ще има възможността да извърши проверка на
всички граждани, които са били наказвани някога, и да наложи „глоби върху глоби“ по
отношение на всеки от тях, който има неплатени задължения в т.нар. срок за
доброволно изпълнение. Нещо повече, при тълкуване на закона по този начин би се
стигнало до въпроса дали глоба би следвало да се наложи за всеки влязъл в сила
неплатен електронен фиш, респективно наказателно постановление или съдебен акт,
отговор на който би следвало да е утвърдителен на основание чл. 18 от ЗАНН. От друга
страна, с оглед спазването на принципа „ne bis in idem“ и с оглед изискването за
описване на дата на нарушението съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН би следвало коректно да се описва като дата на извършване на нарушението по
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП първият ден, след който е изтекъл срокът за доброволно
заплащане.
Дори да се приеме, че нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП включва в себе си състав
на административно нарушение, то за конкретното нарушение следва да бъдат описани
в АУАН и НП и установени всички съставомерни елементи на състава. В конкретния
случай това са индивидуализация на влязъл в сила санкционен акт, размер на
неплатената глоба и срокът, в който е следвало да стане това. В случая единствено е
индивидуализиран номерът на акта. Не посочени остават другите елементи от
фактическия състав по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, което се явява самостоятелно основание
за отмяна на НП в тази част.
Описването от фактическа страна на срока е от особено значение, защото
именно той би позволил на съда да извърши преценка на първо място дали въобще по
отношение на жалбоподателя срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, а
едновременно с това да прецени и коя е датата, на която е било извършено твърдяното
нарушение, доколкото както вече се посочи, датата на извършване на нарушението ще
бъде първият ден, след който е изтекъл срокът за доброволно заплащане.
С оглед на всичко изложено, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в обжалваната част.
Следва само да се спомене, че издаденият на основание чл. 186 от ЗДвП фиш
след изтичането на 7-дневен срок от издаването му има силата на влязло в сила
наказателно постановление, в който изричен смисъл е ал. 6 на същата разпоредба. В
този смисъл той също попада в хипотезата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, доколкото същата
обхваща влезли в сила наказателни постановления, каквато сила има и той. Това обаче
не е основание за ангажиране на отговорността на вода по изложените по-горе
съображения.
Въпреки изложените съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, от
обективна и субективна страна се установява извършването на нарушение при пряк
умисъл, а наложената санкция е законосъобразна. Това обаче не променя изведените
изводи за отмяна на постановлението.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред
въззивна инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300
4
лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването ми, като в тази си
част представлява разписка за изплащането им. Същевременно изплатените разноски
съгласно договора са в размер на 600 лв., като е са посочени две наказателни
постановления, във връзка с които се оказва правната помощ. Предвид това, че едно от
тези постановления е процесното и е уговорен хонорар за обжалването му в размер на
300 лв. от общата сумата, то и тази следва да се приеме заплатената по делото. Същата
е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което именно тя следва и да се присъди.
По посочените съображения следва да се приеме, че не са спазени
задължителните формални изискания за съдържание на АУАН и НП и по
приложението на закона, което дава основание наказателното постановление да се
прецени като незаконосъобразно и последицата от това – да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-000990 от 17.02.2021 г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Р.
В. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата му
е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на Р. В. Г. с ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5