№ 52
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20243000500275 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. И. и С. Н. И., чрез
процесуалния им представител адв. Б. против решение № 337/02.04.2024г. на
ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2512/2022г. и с което по предявен от С. В.
С. против въззивниците иск е прогласена нищожността на договори за
покупко-продажба, сключени с НА № 149, т.3, рег. № 6317, дело № 473 от
25.06.2021г. на ВН, рег. № 549 НК, чрез които Я. М. В., ЕГН **********,
прехвърля на М. В. И., по време на брака й със С. Н. И., 1/2 (една втора) ид. ч.
от поземлен имот в с. Б., община Аврен, Варненска област, съставляващ УПИ
VII-общ. в кв. 19 по плана на селото, с площ 1430 кв. м, ведно с построените в
него жилищна сграда със застроена площ по удостоверение за данъчна оценка
84 кв. м. и стопанска постройка с площ по удостоверение за данъчна оценка
35 кв. м. за сумата 1000 лева и 4/6 (четири шести) ид. ч. от апартамент № 3 в
гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район Одесос, ул. "* *" № *, вход *,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1507.895.1.10 по КККР на гр.Варна, заедно с прилежащите избени
помещения без посочени номера по предходен документ, с обща площ 29.44
кв. м., при граници: за първото избено помещение - улица и К. К., и за второто
избено помещение – А. А., двор и К. К.; таванско помещение с площ 15.71 кв.
м., без посочен номер по предходен документ за собственост, при граници:
1
тераса, К. К. и коридор, 1/3 ид. ч. от общите части на сградата от вх. А и 2/21
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.1507.895 срещу цена в размер
на 87 000 лева, тъй като приобретателите са се възползвали от зависимото
положение на прехвърлителката, за да придобият имота без да престират
насрещно, т.е. поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, предл.
второ ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за нищожност, недопустимост и
неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено с
неясни и противоречиви мотиви, по непредявен иск, при неправилно
прилагане на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при
обсъждане на доказателствения материал. Сочи се, че съдът е приел, че са
предявени искове за нищожност и за унищожаемост, основани на едни и същи
фактически твърдения. Счита, че според константната съдебна практика
изложените в исковата молба твърдения покриват фактическия състав на иска
по чл.30 ЗЗД /за унищожаемост/, но съдът се е произнесъл по иск за
нищожност, основан на същите твърдения, приемайки, че е налице липса на
съгласие. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил в съвкупност и в
цялост събраните по делото доказателства, свидетелските показания са
кредитирани избирателно и в отделни техни части, без да са изложени мотиви
за това, без да са обсъдени опровергаващи ги приети по делото доказателства
и публично достъпна информация. С аргументи по съществото на спора и
анализ на доказателствата се оспорват направените от съда изводи, че
прехвърлителката е била поставена в зависимо положение от въззивниците, че
не е разполагала с банковата си карта, както и че реално не е получила
посочените продажни цени.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване на
обжалваното решение като нищожно, евентуално недопустимо и връщане на
делото за произнасяне по предявените искове, евентуално за неговата отмяна
и отхвърляне на исковите претенции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
– въззиваемата С. В. С., с който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
обжалваното решение не е нищожно, тъй като в мотивите си съдът
обосновано е посочил защо процесните договори са нищожни поради липса
на съгласие и в които неизпълнение на задължението за плащането на цената
не е прието като основание за този му извод. Оспорва се възражението за
недопустимост с доводи, че правната квалификация на исковете се определя
от съда и ако тя е неправилна, то това би обусловило неправилност на
решението, но не и неговата недопустимост. Излагат се доводи, че няма
пречка предявеният като главен иск за нищожност и евентуалният иск за
унищожаемост да се основават на едни и същи твърдения. С подробни
аргументи се оспорват и наведените оплаквания по правилността на
обжалваното решение.
В с.з., чрез процесуални представители въззивната жалба,съответно
2
отговорът, се поддържат.
За да се произнесе по валидността на обжалваното решение
съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, в т.ч. и по наведените във
въззивната жалба оплаквания, настоящият състав на АпС – Варна
съобрази следното:
Обжалваното решение е постановено в изискуемата се от закона форма и
от надлежен съдебен състав, а изложените мотиви не са неясни до степен на
неразбираемост. По тези съображения оплакванията за нищожност са
неоснователни.
Първоинстанционното производство е образувано по предявена от
въззиваемата С. В. С. против въззивниците М. В. И. и С. Н. И. искова молба, в
която са изложени твърдения, че М. В. И. е нейна сестра и с която са
притежавали в съсобственост с майка им Я. М. В. подробно описани
недвижими имоти. Я. В. е починала на *г. като приживе съгласно нот.акт за
покупко-продажба № 149, том 3, рег. № 6317, д. № 473/25.06.2021г. се е
разпоредила в полза на сестра й, в брак с ответника С. И., със собствените си
ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Б., община Аврен, представляващ
дворно място с площ от 1430 кв.м. – УПИ VІІ в кв.19 по плана на селото,
ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради, както и от недвижим
имот – апартамент в гр.Варна, ул.“* *“ № *, вх. *, съставляващ самостоятелен
обект с идентификатор по КККР 10135.1507.895.1.10, ведно с прилежащите
му избени помещения и ид.ч. от общите части на сградата и 1/7 ид.ч. от ПИ
10135.1507.895. Счита, че така сключения договор е нищожен като
противоречащ на добрите нрави, тъй като приобретателите с цел да мотивират
прехвърлителката са се възползвали от нейното неравностойното възрастово,
социално, здравословно и материално положение, а постигнатият резултат е
несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Дози довод е обоснован с твърдения, че към датата на
сделката майка й е била на * години, в деликатно психическо и умствено
състояние, като в последните години ответниците са предприели
целенасочени действия за поставянето й в пълна зависимост от тях. От 2018г.
последните я били изолирали от въззивницата, забранявали й да контактува с
близки и съседи, контролирали телефонните й разговори, разпореждали се с
пенсията й, убеждава ли я, че освен тях никой няма да се грижи за нея,
заплашвали я, че ако не им прехвърли имотите си ще я пратят в старчески дом.
При завръщането си в страната през 2021г. въззиваемата установила, че от
2016г. майка й не е била водена на кардиолог, въпреки здравословните й
проблеми, бил сменен й личният й лекар, не била допускана до майка си.
Твърди, че в резултат на тези действия на въззивниците към датата на
процесната сделка майка й е била поставена в пълна физическа и
психологическа зависимост от тях, което поведение е в противоречие с
добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Наред с това се твърди, че
е налице и нееквивалентност на престациите, тъй като посочените в
нотариалния акт продажни цени за двата имота са значително по-ниски от
3
действителната им пазарна стойност.
Въз основа на горното е отправила искането си до съда да прогласи
нищожността на обективираните в нот.акт № 149/2021г. договори за покупко-
продажба като противоречащи на добрите нрави, в условията на евентуалност
като нищожни поради относителна симулативност, прикриващи договори за
дарение, а след уточнителна молба от 29.12.2022г. - в условията на
евентуалност спрямо исковете за нищожност /без да е уточнено кои/ се иска
унищожаването им като сключени чрез заплаха, на основание чл.30 ЗЗД.
Със свое определение от 08.12.2022г. първоинстанционният съд е приел,
че твърденията за нищожност поради възползване зависимото положение на
наследодателката и за неравностойност на престациите определят правната
квалификация на главния иск за нищожност като иск по чл.26, ал.2, предл.2
ЗЗД /нищожност поради липса на съгласие/, а не посочената в исковата молба
– чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/. Същата е приета и в
постановеното определение по чл.140 ГПК, изготвения в първото по делото
с.з. доклад и в обжалваното решение.
Съгласно постановения диспозитив на решението съдът е уважил
предявения като главен иск за нищожност като е прогласил нищожността на
процесните договори като сключени при липса на съгласие, но тъй като
„приобретателите са се възползвали от зависимото положение на
прехвърлителката, за да придобият имота без да престират насрещно“. От
изложените мотиви за постановяването на този резултат е видно, че съдът е
приел за установено, че към момента на сключване на нот.акт
наследодателката Я. В. се е намирала в пълна зависимост от ответниците, а
уговорената в нот.акт продажна цена за апартамента е внесена по банкова
сметка на прехвърлителката, но след това изтеглена от тях, тъй като са
разполагали с банковата й карта, без да отчетат за какво са разходвани
изтеглените суми. В резултат на това е извел извод, че решението за сключване
на договор, при който прехвърлителката е знаела, че получената цена
впоследствие ще бъде върната на купувача, не може да се приеме, че е
свободно. Това знание, както и зависимото й положение изключват същата да
е формирала свободна воля за прехвърляне на имотите, поради което е прието,
че сключените договори са нищожни поради липса на съгласие.
Отчитайки изложените в исковата молба фактически твърдения,
изследваните от първоинстанционния съд обстоятелства по приетото от него
основание за нищожността на процесната сделка, настоящият състав на съда
намира, че с решението си ОС – Варна се е произнесъл по непредявен иск.
Мотивите за това са следните:
Съдът дължи защита в рамките на заявения от ищеца предмет и обем,
очертани в исковата молба /чл.6, ал.2 ГПК/. Изложените в нея юридически
факти /твърдения за конкретни факти и обстоятелства/, от които ищецът
извежда претендираното/отричаното от него право очертават основанието на
иска, а отправеното до съда искане – вида и обема на търсената защита. Няма
4
спор, че правната квалификация на иска, чрез подвеждането на фактическите
основания и петитум към относимата материално-правна норма е задължение
на съда, независимо от дадената от страната правна обосновка. Когато съдът е
приел грешна правна квалификация, но по същество е разгледал относимите
заявени от ищеца правопораждащи спорното право юридически факти и се е
произнесъл по заявеното искане, решението му ще е неправилно. В този
случай въззивният съд ще следва да се произнесе по спора като приложи
вярната материалноправна норма. Когато обаче в резултат на неправилната
правна квалификация съдът е разгледал друг иск /незаявени от ищеца
юридически факти или искане/, то диспозитивното начало е нарушено, поради
което и постановеното решение ще е недопустимо. В т.см. е и константната
съдебна практика – напр. решение № 58/20.07.2022г. по т.д. № 309/2021г. на
ВКС, І т.о.; решение № 92/23.07.2010г. по гр.д. № 92/2009г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 163/24.10.2017 по т.д. № 2323/2016г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
В настоящия случай първата група от изложените в исковата молба
твърдения за нищожност на процесния договор са за възползване от страна на
ответниците от психическото състояние на прехвърлителката, обусловено от
нейната възраст, физическа и икономическа зависимост от тях, мотивирайки я
да се разпореди със собствените си ид.ч. от процесните имоти и при
нееквивалентност на насрещната престация. Тези твърдения обосновават иск с
правно основание чл.26, ал.1, пред.3 ЗЗД – нищожност поради противоречие с
добрите нрави, а не приетата от първоинстанционния съд квалификация по
чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД – липса на съгласие. Твърденията за целенасочено
поведение от страна на ответниците за поставяне на прехвърлителката в
зависимо състояние и заплаха, че ако не им прехвърли имотите няма да бъде
гледана и ще бъде настанена в дом за възрастни, са относими към предявения
евентуален иск по чл.30 ЗЗД.
Трайно в съдебната практика се приема, че липсата на съгласие като
основание за порок на сделката се характеризира с това, че макар и
волеизявлението формално да е извършено от страната, то същата знае и няма
действително намерение за обвързване, зад изявлението липсва вътрешно
волево решение – т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ /ТР № 5/2014г. на
ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2019г. на ОСГТК, ТР № 1/2022г. на ОСГТК, решение
№ 121/17.11.2012г. по гр.д. № 4630/2019г. на ВКС, ІV г.о., решение №
50093/07.08.2023г. по гр.д. № 2529/2022г. и др./. Най-честите примери, давани
в теорията и практиката за такава хипотеза са сключването на договор при
изтръгнато с насилие съгласие или съгласие, дадено на шега.
Хипотезата на възползване от индивидуалните особености на
насрещната страна по договора, които я поставят в неравностойно положение
спрямо другата договаряща страна, разглеждана в контекста и на въведеното
твърдение за неравностойност на насрещните престации, е относима именно
към фактическия състав на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В този случай външно
изразената воля обективира съзнателния волеви акт за обвързване, но
постигнатият със сключения договор резултат не съответства на
5
общоприетите морални правила и норми. Когато се твърди, че при даването на
това съгласие е била упражнена психическа принуда /заплашване/ отново е
налице е налице съзнавана воля за обвързване, но тя е опорочена и това е
основание за унищожаемост на сделката по чл.30 ЗЗД, каквато искова
претенция в настоящия случай е предявена в условията на евентуалност.
С обжалваното решение първоинстанционият съд е изследвал
въведените твърдения за взаимоотношенията между прехвърлителката и
въззивниците-приобретатели и е направил извод, че същата е била поставена в
пълна икономическа и психическа зависимост от тях. Едновременно с това
обаче е извел извод, че същата е нямала воля за обвързване, тъй като е знаела,
че няма да получи плащане. Твърдения за такова знание не са наведени в
исковата молба. Направените в евентуалност твърдения са за неплащане на
цената, конкретизирани след представяне на извлеченията от банковата сметка
на прехвърлителката и разписка за получена сума в брой, но същите са
относими към предявения евентуален иск за нищожност поради относителна
симулативност на договора за покупко-продажба като прикриващ договор за
дарение /т.е. не могат да бъдат квалифицирани към твърдения за липса на
съгласие/ . В същото време съдът не се е произнесъл по релевантното
твърдение по исковата молба за липса на еквивалентност между стойността на
продаденото имущество и уговорената насрещна цена. Още повече, че видно
от мотивите съдът е приел, че предприетото оспорване на разписката,
удостоверяваща плащането на цената за единия от имотите не е доказано, а по
отношение на извършеното плащане по банков път за другия имот е формирал
извод, че внесената като продажна цена сума е изтеглена от ответниците, без
да е отчетена.
Действителността на договора се преценява към момента на неговото
сключване. Поради това и с оглед заявеното в исковата молба извършените
впоследствие от ответниците и обсъждани от съда разпореждания с банковата
сметка на прехвърлителката са неотносими към предявения иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Ето защо, настоящият състав на съда приема, че е налице произнасяне
по непредявено основание на главния иск за нищожност, поради което
обжалваното решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на
предявената искова претенция, а при сбъдване на процесуалното условие и на
евентуалните искове, при уточняване съотношението на евентуалност на
предявения иск за унищожаемост спрямо двата иска за нищожност /главен и
евентуален/.
Предвид изхода от спора разноски за настоящото производство на този
етап не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОБЕЗСИЛВА решение № 337/02.04.2024г. на ОС – Варна, постановено
по гр.д. № 2512/2022г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на първостепенния съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7