Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 23.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на първи юни май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 171/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Н.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. К. У.
от ПзАК, против Наказателно постановление № 19-1006-004691 от 03.12.2019 г.
издадено от Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП, поради неговата
незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. Не депозира писмено
становище по същество, като в съпроводителното писмо, с което се изпращат
материалите по АНП е направено възражение за прекомерност на разноските при
евентуалното им претендиране.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните
и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е
санкциониран с НП, за това че на 20.11.2019 г., около 11,23 часа, в гр.
Пазарджик, на ул. „***“4, като водач на лек автомобил „М. МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***,
лична собственост, е паркирал МПС върху тротоара и от части върху тревна площ.
Горното било възприето от св. Г.К., който заснел
паркирания автомобил и подал сигнал за извършеното нарушение на електронната
поща на МВР, като описал установеното от него и приложил две снимки на заснетия
автомобил. Въз основа на сигнала била образувана преписка Вх. №
312000-17083/2019 г. по описа на ОДМВР- Пазарджик, която била възложена на св. С.В.-
мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик. В хода на проверката св. В.
се запознал с изложеното в сигнала от св. К., както и с приложения снимков
материал, като взел и обяснения от св. К. и от жалбоподателя. Последният заявил
на св. В., че действително е паркирал на 20.11.2019 г. личния си автомобил „М.
МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № *** пред дома на неговите съседи на цитирания в НП адрес.
Заявил, че имал договорка със съседите си да паркира пред дома им, тъй като те
живеели в чужбина.
След като установил, че жалбоподателят е паркирал на
процесната дата и място автомобила си на тротоар и отчасти в тревна площ, св. В.
му съставил АУАН с бл. № 385593 от 27.11.2019 г. в негово присъствие и в
присъствието на св. К., след което акта бил предявен и връчен на жалбоподателя
срещу подпис. В акта И. вписал собственоръчно възражения, че не бил съгласен с
това, че бил паркирал върху тревна площ, а бил паркирал срещу входа на съседа
му на разрешено от същия място.
Въз основа на акта на 03.12.2019 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя И. на 23.12.2019 г.
Жалбата против НП била подадена от него чрез надлежно упълномощено лице чрез
АНО до съда на 27.12.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. В. и св. К., обясненията
на жалбоподателя, както и от писмените доказателства и веществените доказателствени
средства- снимки на заснетото нарушение, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят С.В. е заемал
длъжността мл. автоконтрольор в Сектор ПП и съгласно т.1.3 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази
компетентност (виж заповед на л.13-14 от делото). НП също е съставено от
компетентен орган, съгласно т.2.11 от посочената заповед, тъй като съставителят
на НП е заемал длъжността началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик.
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП.
При съставянето на двата акта
са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на
извършване на нарушението, а именно- на 20.11.2019 г., около 11,23 часа, в гр.
Пазарджик, на ул. „***“ 4. Нарушението е описано точно и ясно, като са изложени
всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно
възприетата правна квалификация. Видно от АУАН и НП е, че е жалбоподателят е
паркирал собствения си лек автомобил върху тротоар и отчасти върху тревна площ.
Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна
разпоредба.
Съдът намира и че с оглед на
събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят е осъществил
вмененото му административно нарушение.
Не е спорно по делото,
доколкото по същество не се оспорва нито с подадената жалба, нито от
процесуалния представител в съдебно заседание, че на посочените в НП дата, час
и място жалбоподателят е паркирал процесното МПС върху тротоар. Самият
жалбоподател не е оспорвал това обстоятелство още при предявяването на
съставения му АУАН, нито в давените в съдебно заседание обяснения. Вярно е, че той
е възразил и възразява, че е паркирал автомобила отчасти върху тревна площ, с
обяснението, че с времето част от тротоара се е затревил, но там където бил
паркиран автомобила нямало тревна площ. Вярно е също, че в сигнала си св. К. е
посочил, че автомобилът е паркиран върху тревна площ, като не е посочил че
автомобилът освен върху тревната площ е паркиран и върху тротоар. В показанията
си също заяви, че не е посочил в сигнала паркиране върху тротоар. Това обаче не
изключва констатациите на актосъставителя, че автомобилът освен върху тревна
площ (частично) е паркиран върху тротоар. Това обстоятелство е въприето от св. В.
както от дадените устни обяснения от жалбоподателя и св. К. пред него по време
на проверката, така и от предоставения снимков материал. От последния
категорично се установява, че автомобилът на жалбоподателя е паркиран както на
тротоар, така и на тревна площ, като по-голямата част от автомобила е паркирана
върху тротоара, а по-малка част в тревната площ. Това обстоятелство се възприе
и от съда при представената в оригинал цветна снимка в телефонния апарат на св.
К., приложена на л.10 от делото. При това положение няма съмнение, че
автомобилът е бил паркиран както върху тротоар, така и върху тревна площ.
Според съда не е налице
допуснато нарушение на материалния закон, каквото се претендира от процесуалния
представител, за това че в сигнала не било упоменато от св. К., както и той
самият посочил, че автомобилът бил паркиран върху тротоар, поради това и
съставеният въз основа на образуваната по сигнала преписка АУАН, а впоследствие
и НП, били посочени обстоятелства (паркирането върху тротоар- бел. моя), които
липсвали в сигнала. По този начин се нарушавало правото на защита на
санкционираното лице, тъй като не знаело за какво нарушение е обвинено, че е
извършило и съответно наказано.
Св. В. беше категоричен в
показанията си, че от обясненото му от жалбоподателя и св. К., както и от
представените към сигнала снимки е установил паркирането на процесното място,
като пред него собственикът на амтомобила не бил отрекъл, че е паркирал
автомобила си на посоченото място. Заяви също, че не е проверявал, чия
собственост е мястото, където е паркирано МПС, но тротоарните площи принципно
били общинско място и на същите е забранено паркирането по принцип, като е без
значение дали е оставено място за преминаване на пешеходците или не.
Освен това по случая е била
изготвена докладна записка (л.8 от делото), от която е видно, че на процесната
дата и място жалбоподателят е паркирал неправилно личния си автомобил. Както се
посочи вече, в подкрепа на извода, че автомобилът е бил паркиран върху тротоар
и отчасти в тревна площ на процесната дата и място са и изготвените снимки,
илюстриращи нарушението (л.10-11 от делото).
При това положение е
категорично, че с поведението си И. е нарушил разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, която императивно сочи, че се допуска престой и паркиране на МПС с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на определените
от собствениците на пътя или администрацията места и то успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.
Действително разпоредбата на
чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на ППС върху тротоар в населено място,
само ако той е определен от собственика на пътя като място за паркиране и то
при определени правила. От доказателствата по делото, анализирани по-горе стана
ясно, че на процесния тротоар не е имало определени от собственика на пътя или
администрацията места за паркиране върху тротоара и тревните площи. Това
обстоятелство се установява от приложените снимки, но и от свидетелските
показания. То не се оспорва и от въззивника, за което и съдът го намира за
безспорно установено.
Съгласно §7 ал.1 т.4 и т.7 от
ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация във връзка с
чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост, ул. „***“ в гр. Пазарджик е
публична общинска собственост, т.е. неин собственик е Община Пазарджик. Вярно
е, че не е посочен собственика на тротоара, макар възражение в тази насока да
няма, то това и не е необходимо, тъй
като не е от елементите на фактическия състав на нарушението. Освен това
цитираните правни норми ясно определят собственика. Категорично се установи, че
Община Пазарджик не е определяла, мястото където жалбоподателя е паркирал като
място за паркиране. Затова е без значение обстоятелството дали паркираният
автомобил е пречил на движението по тротоара, нито колко е траел неговият
престой. Без значение е дори обстоятелството, сочено от жалбоподателя в
обясненията му, че автомобилът е бил на отстояние 2,5 метра от оградата и е имало достатъчно място за преминаване на пешеходци.
Както се посочи тези обстоятелства са от значение само в случаите, при които
тротоарната и тревна площ в населеното място е разрешена за престой или
паркиране от администрацията или собственика на пътя.
Правилно е бил определен и субектът на
нарушението- жалбоподателя като собственик на МПС. Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В дадените пред
актосъставителя обяснения, същият е заявил, че на процесната дата той е
управлявал и паркирал МПС.
Нарушението е осъществено и от
субективна страна, тъй като жалбоподателят като водач на МПС знае правилата за
движение, както и забраната да се паркира върху тротоар. Всеки водач на МПС
дължи спазване и уважение не само към закона, но и към останалите участници в
движението, каквито безспорно са пешеходците, чието придвижване по тротоара е
било затруднено от паркирания там автомобил.
При това положение съдът
намира, че правилно е приложен материалния закон и правилно е квалифицирано
извършеното нарушение.
АНО правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като е наложил
санкция на основание чл.178е от ЗДвП, която норма разписва, че се наказва с
глоба от 50 до 200 лева лице, което паркира пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари
в населените места извън разрешените за това места.
При определяне вида и размера
на административното наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на същото. След като е отчел степента на
обществена опасност на конкретното нарушение, както и това, че то е извършено
за първи път, доколкото не са представени данни за противното, правилно е
наложил наказанието глоба в минимален размер от 50 лева, с което ще се
постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Макар възражения в тази насока да не са
изложени съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящия случай не са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на
чл. 178е от ЗДвП e призвана да гарантира. Ето защо налагането на санкция на конкретния
водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на
обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия
състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал
водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на закона, като зачита
правата и на другите участници в движението.
С оглед на изложеното до тук НП следва
да бъде потвърдено.
С жалбата е поискано присъждане на
разноски на жалбоподателя за изплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира,
че с оглед изхода на делото това искане се явява неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1006-004691 от 03.12.2019 г. издадено от Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което на Н.К.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание
чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: