№ 17
гр. София , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
Секретар:Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002323 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 64212/03.07.2020 г., подадена от „Овергаз Мрежи“ АД
чрез адвокат Б. Д. и адвокат Ж. Н. срещу решение № 693/04.05.2020 г., постановено по търг. дело
№ 1971/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за сумата от 697 783.55 лв., представляваща стойността на заплатената за периода януари-март
2017 г. цена по договор № 494-2013/30.12.2016 г. и формирана от компонента „за обществена
доставка“, начислен на основание чл. 17, ал. 7 от Наредба 2/2013 г. за регулиране на цените на
природния газ, и за сумата от 35 470.67 лв., представляваща лихва за забава за периода 29.03.2019
г. - 27.09.2018 г., както и „Овергаз Мрежи“ АД е осъдено да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 150 лв. разноски.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли
въззивния съд да го отмени и вместо него постанови ново, с което уважи изцяло исковите
претенции. Претендира и присъждане на разноски.
Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че в процесния случай ответното
дружество „Булгаргаз“ ЕАД не било действало като обществен доставчик по сключения с ищеца
„Овергаз Мрежи“ АД договор, тъй като лицензията за обществена доставка важела само за
територията на Република България, докато приемо-предаването в случая се извършвало извън
1
тази територия, където ответникът можел да действа единствено като търговец на газ, както и че за
да действа в качеството си на обществен доставчик, ответникът трябвало да извършва
кумулативно дейностите по т. 2.5.2, 2.5.3 и 2.5.4 от издадената лицензия, а именно продажба,
съхранение и пренос, докато в случая той извършвал само една от тях – продажба. Направеният от
първоинстанционния съд извод в обратен смисъл бил необоснован и незаконосъобразен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Булгаргаз“ ЕАД чрез адвокат А. С. от САК е подало отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без
уважение и потвърди обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Овергаз
Мрежи“ АД срещу „Булгаргаз“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: -
сумата от 697 783.55 лв., представляваща стойността на заплатената за периода януари-март 2017
г. цена по договор № 494-2013/30.12.2016 г. и формирана от компонента „за обществена доставка“,
начислен на основание чл. 17, ал. 7 от Наредба 2/2013 г. за регулиране на цените на природния газ;
- сумата от 35 470.67 лв., представляваща лихва за забава за периода 29.03.2019 г. - 27.09.2018 г.;
законната лихва върху главницата от 697 783.55 лв., считано от предявяване на исковата молба –
28.09.2020 г. до окончателното издължаване.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, лицензиран от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), осъществявал разпределение и снабдяване с природен газ в
страната. По тази причина сключил с ответника „Булгаргаз“ ЕАД договор № 494-2013/30.12.2016
г. за доставка на природен газ, съгласно който били уговорени пунктове за приемо-предаване
„входна точка на газопреносната мрежа Негру Вода 1/Кардам“ и „входна точка на газопреносната
мрежа Негру Вода 2,3/Кардам“. Отделно сключил с трето лице (Овъргаз Инк. АД) договор за
превоз на газа в участъка ГИС Негру Вода 1/Кардам и ГИС Негру Вода 2,3/Кардам до изходните
точки. В договора с ответника било посочено, че заплащането на количествата природен газ щяло
да се извършва по цени, определени в съответствие с действащата нормативна уредба, каквато
съставлявала Наредба 2/2013 г. за регулиране на цените на природния газ и в частност - чл. 17, ал.
1 и 3 от нея. За периода януари-март 2017 г. в нарушение на сочените разпоредби ответникът
начислил суми в повече от дължимото, включвайки в цената и компонент за „обществена
доставка“ съгласно чл. 17, ал. 7 от наредбата. Според ищеца такъв компонент не следвало да се
заплаща, тъй като по процесния договор ответникът не действал в качеството си на обществен
доставчик, а като „обикновен“ търговец. Този извод следвал както от уговореното място на
приемо-предаване извън територията на Република България, за която ответникът нямал лиценз за
обществен снабдител, както и от липсата на кумулативно изпълнение на останалите присъщи за
обществения доставчик задължения по съхранение и транспортиране на газа съгласно т. 3.2 от
лицензията. Недължимо платената според ищеца сума възлизала на 697 783,55 лв., която той
претендира да му бъде върната, заедно с лихва за забава в размер на 35 470,67 лв., дължима за
периода от получаване от ответника на покана (29.03.2019 г.) до деня, предшестващ предявяване
2
на иска (27.09.2018 г.). Претендира също законна лихва от предявяване на иска до погасяването и
разноски.
Ответното дружество „Булгаргаз“ ЕАД оспорва исковете. Твърди, че имало качеството на
лицензиант на дейността „обществена доставка на природен газ“ и нямал право да отказва
продажба на природен газ на пряко присъединен потребител или на обществен снабдител, а
договорите за това се сключвали при нормативно установени условия и цени, които за процесния
период били определени с решение на КЕВР. Компонентът „обществена доставка“ бил част от
крайната пределна цена, утвърдена от регулаторния орган, а заплатените от ищеца суми били
формирани въз основа на действително потребените количества през съответния месец.
Качеството „обществен доставчик“ включвало задължение за продажба на газа, а не за неговото
съхраняване и транспорт, какъвто той не осъществявал за територията на държавата. По тези
съображения моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с
оглед на което решението се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на
спора, на основание чл. 269 ГПК извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба
доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ищецът „Овергаз Мрежи“ АД притежава лицензия за осъществяване на дейност
„снабдяване с природен газ от краен снабдител“, а ответното дружество „Булгаргаз“ ЕАД -
лицензия за „обществена доставка на природен газ за територията на Република България“; че на
30.12.2016 г. между тях е сключен договор № 494-2013/30.12.2016 г., по силата на който
ответникът се задължил да доставя на ищеца природен газ срещу заплащане на цена, определена в
съответствие с действащите нормативни актове и условията на договора и че за периода януари-
март 2017 г. ответникът е доставил, а ищецът приел количество газ, за което заплатил на
доставчика сумата от 697 783.55 лв., формирана от компонент „за обществена доставка“, начислен
на основание чл. 17, ал. 7 от Наредба 2/2013 г. за регулиране на цените на природния газ.
С оглед твърденията на ищеца, обосноваващи исковата му претенция поради това, че не е
следвало да заплаща тази сума, спорни въпроси по делото са дали процесният договор има за
предмет доставка, която може да се окачестви като обществена по смисъла на Наредба 2/2013 г. за
регулиране цените на природния газ и дали при сключването му ответникът е участвал в
качеството си на обществен доставчик или на обикновен търговец на газ.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната доставка на природен газ, явяваща се
услуга от обществен интерес е осъществена от ответното дружество в качеството му на обществен
доставчик по регулирани цени съобразно чл. 17 от Наредба 2/2013 г. за регулиране на цените на
природния газ и с оглед на което няма основания да се изключи от цената един от компонентите,
установени в цитираната разпоредба, а именно компонентът по ал. 7 - „за обществена доставка“.
Достигайки до този извод първоинстанционният съд е изложил правни и фактологически
съображения, които са правилни и законосъобразни, съобразени са със събраните по делото
доказателства и поради това напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който препраща
3
към тях на основание чл. 272 ГПК. Тези съображения налагат извод за неоснователност на
доводите, изложени във въззивната жалба на „Овергаз Мрежи“ АД, но настоящият съдебен състав
намира да отбележи и следното:
С оглед обществената значимост на търговията с природен газ е налице специална и
детайлизирана законова регламентация относно субектите и цените при осъществяване на такава
дейност (сделки с този природен ресурс).
Така, съгласно чл. 175, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) (ред. ДВ. бр. 54/17.07.2012 г.)
страни по сделките с природен газ са: обществен доставчик на природен газ (т. 1); добивни
предприятия (т. 3); оператори на съоръжения за съхранение на природен газ (т. 4); оператори на
съоръжения за втечнен природен газ (т. 4а); оператор на газопреносна мрежа (т. 5); комбиниран
оператор (т. 5а); оператори на газоразпределителни мрежи (т. 6); търговци на природен газ (т. 7);
клиенти (т. 8); краен снабдител на природен газ (т. 10). В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал.
1 от Правилата за търговия с природен газ (ПТПГ), приети на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. чл.
173, ал. 1 ЗЕ.
Чл. 177 ЗЕ (ред. ДВ. бр. 54/17.07.2012 г.) предвижда, че общественият доставчик на природен
газ може да сключва, както следва: сделки за доставка на природен газ с добивни предприятия, с
търговци на природен газ, с крайни снабдители и с клиенти (ал. 1); сделки за пренос на природен
газ с газопреносните и газоразпределителните предприятия (ал. 2) и сделки за съхранение на
природен газ с операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и/или операторите на
съоръжения за втечнен природен газ (ал. 3). В подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от
ПТПГ, съгласно която общественият доставчик сключва договори за: доставка на природен газ с
крайни снабдители, доставящи предприятия, търговци на природен газ във и извън страната и с
клиенти (т. 1; пренос на природен газ по газопреносна мрежа и/или газоразпределителна мрежа (т.
2); съхранение на природен газ с оператори на съоръжения за съхранение и/или с операторите на
съоръжения за втечнен природен газ (т. 3) и покупка и продажба на природен газ за балансиране
(т. 4).
Съгласно чл. 178а ЗЕ крайният снабдител е лицензирано за дейността си лице, което
осигурява снабдяването с природен газ на крайни клиенти, присъединени към газоразпределителна
мрежа, в съответствие с правилата по чл. 21, ал. 1, т. 10 (ал.1) като за нуждите на снабдяването
крайният снабдител сключва сделки за доставка на природен газ с обществения доставчик, с
производители на газ от възобновяеми източници и може да сключва сделки за доставка на
природен газ с добивни предприятия и с търговци на природен газ (ал. 2), а по силата на чл. 4, ал. 8
ПТПГ крайните снабдители сключват договори, както следва: за доставка на природен газ на
клиенти, присъединени към газоразпределителна мрежа (т. 1); за доставка на природен газ с
обществения доставчик, доставящи предприятия и търговци във и извън страната (т. 2); за пренос
по разпределителна мрежа (т. 3); за пренос по газопреносна мрежа (т. 4); за съхранение на
природен газ (т. 5) и покупка и продажба на природен газ за балансиране (т. 6).
Чл. 178б ЗЕ (ред. ДВ. бр. 54/17.07.2012 г.) изрично уточнява, че доставката на природен газ
от обществения доставчик и от крайните снабдители е услуга от обществен интерес по смисъла на
този закон.
4
Относно ценообразуването, чл. 181 ЗЕ предвижда, че договорите за природен газ се
сключват или при регулирани от комисията цени за услуги от обществен интерес по преноса,
разпределението и доставката на природен газ (т. 1), или при свободно договаряни между страните
цени - извън случаите по т. 1 (т. 2).
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ (ред. ДВ. бр. 47/21.06.2016 г.) на регулиране от комисията
подлежат цените, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители
на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносна мрежа, а съгласно чл. 176, ал. 1
ЗЕ (ред. ДВ. бр. 54/17.07.2012 г.) добивните предприятия или търговците на природен газ, от една
страна, и общественият доставчик на природен газ, крайните снабдители с природен газ,
операторите на съоръжения за съхранение на природен газ, операторите на съоръжения за втечнен
природен газ, търговците на природен газ или клиентите - от друга, сключват сделки с природен
газ помежду си при свободно договорени цени. С чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ПТПГ се конкретизира, че по
регулирани цени се сключват сделки с природен газ между: 1. обществения доставчик, от една
страна, и крайни снабдители и клиенти, присъединени към газопреносна и/или
газоразпределителна мрежа, както и оператори на газоразпределителни мрежи и оператори на
съоръжение за съхранение на природен газ в случаите, в които природният газ е за технологични
нужди; 2. краен снабдител на природен газ, от една страна, и клиенти, присъединени към
газоразпределителна мрежа, от друга, при публично известни общи условия; а при свободно
договорени цени се сключват сделки с природен газ между доставящите предприятия или
търговците на природен газ, от една страна, и обществения доставчик на природен газ, крайните
снабдители с природен газ, търговците на природен газ или клиентите, от друга.
При тази законова регламентация е видно, че законодателят използва два критерия за това
дали дадена сделка с природен газ, в частност доставка на такъв, следва да бъде реализирана при
регулирани цени или свободно договорени, а именно: страните по сделката и нейния предмет. При
това, налага се извод, че при сделки между обществения доставчик от една страна и краен
снабдител – от друга, имащи за предмет доставяне на природен газ за територията на Република
България, осъществяването им следва стане по регулирани от комисията (КЕВР) цени. От анализа
на цитираните по-горе разпоредби, най-вече на чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗЕ (ред. ДВ. бр. 47/21.06.2016 г.),
чл. 176, ал. 1 ЗЕ (ред. ДВ. бр. 54/17.07.2012 г.) и чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ПТПГ категорично се налага
извод, че във всички случаи при сделка с природен газ, в частност доставка, сключена между
обществения доставчик и краен снабдител, същата следва да се осъществи при регулирани цени,
съответно – изключено е при сделка между тези страни цената по доставката да бъде свободно
договорена. Отделно от това, при такива сделки, доставката на природен газ от обществения
доставчик се явява услуга от обществен интерес по смисъла на този закон съобразно чл. 178б ЗЕ
(ред. ДВ. бр. 54/17.07.2012 г.).
В случая е безспорно установено, че съгласно издадената от ДКЕВР (понастоящем КЕВР)
лицензия № Л-214-14/29.11.2016 г. и по смисъла на чл. 178а ЗЕ, „Булгаргаз“ ЕАД е обществен
доставчик на природен газ с правомощия да осъществява дейност по обществена доставка на този
енергиен ресурс за територията на Република България за срок от 35 години, на когото се
разрешава да извършва дейността си съгласно разпоредбите на ЗЕ, подзаконовите актове по
неговото прилагане, действащото законодателство, общите и индивидуалните административни
актове на комисията, условията на лицензията, както и добрата практика, съобразно директивите
5
на ЕС, на българските и чуждестранни енергийни предприятия. По силата на тази лицензия
ответникът „Булгаргаз“ ЕАД има правото единствен да осъществява дейността по обществена
доставка на природен газ на територията на Република България. От своя страна, ищецът се явява
краен снабдител по силата на издадени му от КЕВР на 30.03.2015 г. лицензии и осъществява
разпределение и снабдяване с природен газ на територията на 51 общини в Република България.
С оглед на това, следва да се приеме, че процесната сделка за доставка на природен газ е
сключена именно между обществения доставчик, какъвто за страната се явява само ответното
дружество и ищеца като краен снабдител за територията на Република България и която сделка
представлява такава за извършване на услуга в обществен интерес, поради което и цената по
доставянето на енергийния ресурс е регулирана, т. е. тя следва да бъде определена съобразно с чл.
17 от Наредба № 2/2013 г. за регулиране на цените на природния газ и по-специално с ал. 7 от
разпоредбата, съгласно която, когато общественият доставчик продава природен газ на краен
снабдител, както е в настоящата хипотеза, в цената на доставката се включва и компонента за
дейността „обществена доставка“ в размер до 2.5 на сто в годишен аспект от средната покупна
цена на природния газ, като в компонентната не се включват разходите на обществения доставчик
за покупка на природен газ. Следователно, сумата от 697 783.55 лв., заплатена от „Овергаз Мрежи“
АД на „Булгаргаз“ ЕАД по договор № 494-2013/30.12.2016 г. за периода януари-март 2017 г. и
формирана от компонента „за обществена доставка“, начислен на основание чл. 17, ал. 7 от
цитираната наредба се явява заплатена на правно основание и поради това не подлежи на връщане,
както необосновано се претендира от ищеца. А това налага извод, че искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен, което важи и за
акцесорната претензия по чл. 86 ЗЗД, уважаването на която е обусловено от уважаването на
основния иск.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за
неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 2 вр.
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят „Овергаз Мрежи“ АД
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество „Булгаргаз“ ЕАД сумата от 300 лв.
(триста лева), представляваща направени разноски във въззивното производство - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 693/04.05.2020 г., постановено по търг. дело № 1971/2018 г. по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда „Овергаз Мрежи“ АД, гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 5, с ЕИК:********* да
заплати на „Булгаргаз“ ЕАД, гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 47, с ЕИК:********* сумата от
300 лв. (триста лева), представляваща направени разноски във въззивното производство –
6
заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7