Решение по адм. дело №1756/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на К. Н. Б., малолетен, [държава], представляван от своята майка и законен представител М. Б. Ш., с посочен по делото адрес (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец): РПЦ – Харманли, [жк], срещу Решение №5224/23.10.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт бил незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Твърди се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал жалбоподателя, като не изследвал обстоятелството относно последното му местоживеене в [държава] и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване, органът не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. ДАБ следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област, а в оспорения акт липсвало каквото и да било изследване на възможността същият да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент, липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване, или законността на влизането в страната. Същевременно не били анализирани пречките за установяването му в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Следователно решението на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата. Твърди се, че административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можел по принцип да се счита установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му. Общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент тя не била такава, каквато я бил преценил органът. Налице били основателни опасения за живота и сигурността на жалбоподателя, ако бъде върнат в [държава], поради което били налице и предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила.

Развиват се и съображения, че било допуснато нарушение на закона, тъй като административният орган подходил формално при разглеждането на висшия интерес на детето. По силата на чл.6а от ЗУБ, въвеждащ във вътрешното ни законодателство Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, при прилагане на закона първостепенно значение имал най-добрият интерес на детето, като преценката за това се извършвала в съответствие с разпоредбите на §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, вр. §1, т.11 от ДР на ЗУТ. Счита се, че към момента на издаване на решението висшият интерес на малолетното дете не бил взет предвид от страна на административния орган.

Като не обсъдил гореизложените обстоятелства, административният орган бил постановил решението при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна водело и до незаконосъобразност на административния акт.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си ст.юрк. Л. Г., излага писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх.№1465/13.08.2025 г. молба, заведена в ДАБ под рег.№УП 35816/13.08.2025 г., К. Н. Б., [държава], чрез родител, е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 35816/13.08.2025 г. като К. (собствено име) Н. (бащино име) Б. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [населено място], с постоянен адрес [държава], Мамбидж, етническа принадлежност – ***, религия – ***, с документ за самоличност – Акт за раждане №****/*** г., изд. в [населено място]. В регистрационния лист са посочени родителите на чужденеца – майка М. Б. Ш. и баща Н. Б. К., и сестра Д. Б. Н., родена **** г., които се намират в Р.България.

С писмо изх.№РПЦХ-01-5435/14.08.2025 г., Директорът на РПЦ – [населено място], на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), е уведомил Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли за регистрирането на молбата за международна закрила на малолетния чужденец, намиращ на територията на Р.България със своята майка, която отговаря за него, и моли за съдействие на основание чл.64 от ЗУБ, във вр. с чл.15, ал.6 от ЗЗДет. до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, да бъде определен социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или представи социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. В писмото е посочено, че е определен интервюиращ органи и че интервю с майката няма да бъде провеждано.

От Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, под вх.№РПЦХ-01-5992/12.09.2025 г. до Директора на РПЦ – Харманли е изпратено писмо, с което го уведомява за проведено интервю с майката на детето К. Н. Б., обективирано в Протокол №27 от 03.09.2025 г. и му изпраща Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-Х-Х/426/15.08.2025 г.

Като част от административната преписка по делото са представени също Решение №1517/12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на сирийската гражданка М. Б. Ш. и на малолетното й дете Д. Б. Н. и Решение №93Х/04.08.2025 г. на Интервюиращ орган при ДАБ, с което на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ не се допуска до производство за предоставяне на международна закрила последваща молба с вх.№КП-01-6031 от 18.07.2025 г., подадена от М. Б. Ш. за себе си и като майка и законен представител на малолетното дете от женски пол Д. Б. Н., родена на [дата]. В последното решение е посочено, че жалбата на чуждата гражданка срещу Решение №1517/12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС е била отхвърлена с Решение №3047/28.03.2025 г. на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение №4904/15.07.2025 г. по адм.дело №5347/2025 г. на Върховния административен съд.

Представени са и Решение №1223/03.02.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на сирийския гражданин Н. Б. К., както и Решение №92Х/04.08.2025 г. на Интервюиращ орган при ДАБ, с което на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ не се допуска до производство за предоставяне на международна закрила последваща молба с вх.№КП-01-6032 от 18.07.2025 г. на Н. Б. К.. В последното решение е посочено, че жалбата на чуждия гражданин срещу Решение №1223/03.02.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС е била отхвърлена с Решение №2662/20.03.2025 г. на Административен съд – Хасково, което не е било обжалвано.

Приложени са Удостоверение за раждане на К. Н. Б., издадено въз основа на Акт за раждане №**** от **** г., [населено място], община Хасково; Епикриза от АГО Родилно отделение на „МБАЛ – Хасково“ АД на М. Б. Ш.; Епикриза от ОННД при „МБАЛ – Хасково“ АД на К. Н. Б. и Епикриза от Клиника по педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, [населено място] на К. Н. Б. – постъпил на 22.08.2025 г. изписан на 29.08.2025 г. с окончателна диагноза остър бронхит, неуточнен.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП 35816/13.10.2025 г. от старши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на малолетния чужденец К. Н. Б. по подадената от неговата майка и законен представител М. Б. Ш. молба.

С Решение №5224/23.10.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на К. Н. Б. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 31.10.2025 г. решението е връчено срещу подпис на законния представител на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 05.11.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, като административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чуждия гражданин не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В решението е посочено, че малолетният К. Н. Б. е роден на [дата]. в [населено място] и в Република България е придружен от майка си М. Б. Ш., която го представлява в хода на административното производство, от баща си Н. Б. К. и има малолетна сестра Д. Б. Н.. Обсъдени са данните, изложени в проведеното с майката интервю по Протокол с Рег.№УП 34359/05.11.2024 г. и е установено, че от изявленията на майката не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ на малолетния К. Н. Б.. Административният орган е изложил съображения, че общата обстановка в [държава] сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., а майката не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Мотивирал е доводи, че спрямо сирийския гражданин не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, както и че след извършено анализиране на информацията от Справка с вх.№МД-02-528/30.09.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС е установил, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава] в посока подобрение на условията на живот и безопасност, и в страната не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на такова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице единствено поради физическото му присъствие на тази територия. Въз основа на това административният орган е приел, че за малолетният кандидат не се установява и наличието на предпоставката по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Позовавайки се на чл.6а от ЗУБ, административният орган е изложил и съображения относно преценката си за най-добрия интерес на детето, като изводът му е, че за придружения малолетен чужд гражданин не съществува риск за сигурността му на територията на [държава].

Решението се явява мотивирано, като обективираните в него фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на адресата на акта да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

В жалбата не се излагат конкретни съображения, относими към положението на малолетния заявител, който е роден на територията на Р.България и няма самостоятелна бежанска история, отделна от тази на неговите родители, поради което правилно административният орган е мотивирал изводите си въз основа на изложените твърдения от интервюто на майката, които са детайлно анализирани. Отделно от това в оспореното решение се съдържат изложени констатациите и правните изводи на административния орган при преценката му относно съобразяване на принципа за най-добрия интерес на детето, извършена в съответствие с критериите, посочени в §1, т.5 от Закона за закрила на детето, вр. §1, т.11 от ДР на ЗУБ и елементите, които следва да се вземат предвид съгласно Глава V, параграфи 52-81 от Общ коментар №14 (2013) на Комитета по правата на детето върху Конвенцията на ООД за правата на детето относно най-добрия интерес на детето, публикуван през месец ноември 2014 г. от Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ).

Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и с най-добрия му интерес като малолетен сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

Спазени са административно-производствените правила, като в производството по издаване на оспореното решение не са допуснати нарушения с характер на съществени, годни да доведат на самостоятелно основание до отмяна на административния акт.

Предвид качеството на молителя – придружен малолетен чужденец, на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето е била уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето – [населено място] и под Рег.№УП 34359/03.09.2025 г. в ДАБ при МС са регистрирани Протокол №27 от 03.09.2025 г. от среща на служител от Отдел „Закрила на детето“ в ДСП с майката М. Б. Ш. и изготвения от АСП – Харманли Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-Х-Х/426/15.08.2025 г.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Безспорно е по делото, че с влезли в сила Решения на Председателя на ДАБ при МС е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут както на бащата на малолетния чужденец, така и на неговите майка и малолетна сестра, които към момента се намират в Р.България. Административният орган правилно е преценил, че от проведеното с майката интервю не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, съответно че същата не е заявила конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността й към определена социална група, които могат да имат отношение към предоставянето на статут на бежанец и на роденото й след напускането на [държава] дете.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от майката на малолетния чужденец бежанска история и не се установяват и по настоящото дело. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от страна на неговата майка няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, както и твърдения в държавата си по произход същата да е била изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на цитирана в решението информация, обективирана в Справка вх.№МД-02-528/31.09.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 30.09.2025 г.

След извършения анализ на информацията в справката, подробно цитирана в решението, административният орган е достигнал до заключение, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава] в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на майката на малолетния чужденец няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№МД-02-528/31.09.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за малолетния чужденец не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Тези изводи се подкрепят напълно и от допълнително представената по делото Справка с вх.№МД-02-556/13.10.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 13.10.2025 г. Според съдържащата се в същата информация, в бюлетин на ВКБООН от 3 октомври 2025 г. се посочва, че през седмицата 26 септември – 3 октомври 2025 г. 54 837 души са се завърнали в [държава], с което общият брой на завърналите се в страната от 8 декември 2024 г. насам достига 1 082 724 души, основните провинции, в които е планирано завръщане на завърналите се бежанци са Дамаск, Алепо (Халеб), Идлиб, Хомс и Провинция Дамаск, завръщането на вътрешно разселените лица също продължава, а ВКБООН продължава да подкрепя завръщането на сирийските бежанци в техните райони на произход. Посочено е, че домакинствата получават финансова помощ за завръщане и реинтеграция, предоставена на бежанските семейства за осигуряване на непосредствените приоритетни потребности при завръщането в [държава].

С проверяваното решение не е нарушен и закрепеният в чл.6а от ЗУБ принцип, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Съгласно съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, „Висшият интерес на детето“ следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл.20, §3 от Директивата е предвидено при изпълнението на настоящата глава държавите-членки да вземат предвид особеното положение на уязвимите лица, като например непълнолетни лица, какъвто по смисъла на чл.2, буква „к“ от директивата е жалбоподателят, а в чл.20, §5 от Директивата е посочено, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица.

В процесния случай преценката на административния орган е извършена в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет, и конкретно дефинираната в §1, т.5 от ДР на ЗЗДет преценка за „най-добър интерес на детето“. Предвид ниската възраст на детето, родено на 05.08.2025 г., са съобразени релевантните към преценката обстоятелства относно възраст, способност на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата. Съобразявайки констатираното и в социалния доклад, изготвен в административно производство, че детето е на територията на Р.България със своите родители, които се грижат за него, има малолетна сестра, както и обстоятелството, че на същите с влезли в сила актове е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, съдът споделя извода, че най-добрият интерес на детето е да продължава да бъде отглеждано в семейна среда. Изводите на административния орган относно съхраняване най-добрия интерес на детето, с оглед преценката на неговите характеристики, физически и емоционални потребности и предвижданите да настъпят последици за него при промяна на обстоятелствата, се подкрепят и от данните в представения по делото Социален доклад №ДХ/Д-Х-Х/259-002/21.11.2025 г. на Агенция за социално подпомагане.

От страна на майката на малолетното дете по делото не се заявяват други обстоятелства, които да опровергаят тези изводи. Същата в съдебно заседание твърди само, че една част от разширеното семейство към момента са напуснали [държава], а друга са се преселили в друга част от страната. Тези твърдения не водят до различен от направения извод, че при завръщането на детето в [населено място], обл.Халеб, или на друго място в [държава], промяната на местоживеенето му няма да се отрази неблагоприятно на неговото развитие, когато същото е отглеждано в семейството си, състоящо се от баща, майка и сестра, способни да го обгрижват. Представените по делото писмени доказателства и конкретно епикризата за краткотраен здравословен проблем на детето през м.август 2025 г. не сочат на физически потребности, които да не могат да бъдат задоволени на територията на страната по произход на малолетния жалбоподател.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Н. Б., малолетен, [държава], представляван от своята майка и законен представител М. Б. Ш., срещу Решение №5224/23.10.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.