Решение по дело №235/2024 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 134
Дата: 2 октомври 2024 г. (в сила от 2 октомври 2024 г.)
Съдия: Весислав Руменов Генов
Дело: 20241300600235
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Видин, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛ.Т. ИЛ.
Членове:В. Й. М.

В. Р. Г.
при участието на секретаря В. В. У.
в присъствието на прокурора М. П. К.
като разгледа докладваното от В. Р. Г.Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241300600235 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от подсъдимия Г. К. П., чрез–
адвокат С. М. срещу присъда № 32 постановена по НОХД № 335/2022 г. по
описа на Районен съд – Видин. С присъдата подсъдимият е признат за виновен
в това, че на 04.10.2019 г., около 14:00 часа в с. В., обл. Видин, до сграда на
бивше ***** се заканил с престъпление против личността на длъжностно
лице – д-р В. Г. В. – Началник отдел „************“ към ****** – Видин с
думите „ще ти извия врата, ако те срещна извън населеното място“, при и по
повод изпълнение на службата му, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му/.
С гореописаната присъда подсъдимият Г. К. П. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 144, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, като на основание чл.
66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от
три години.
1
В тежест на подсъдимия П. са възложени разноските за заплащане по
сметка на ОД МВР Видин, сумата в размер 475.80 /четиристотин седемдесет
и пет лева и осемдесет стотинки/ лева, изразходвана за изготвяне на
експертиза и по сметка на Районен съд – Видин сумата в размер на 180.00 /сто
и осемдесет/ лева, изразходвана за явяване на вещи лица в съдебни заседания.
Недоволен от присъдата, защитникът адвокат С. М., в срок е депозирала
въззивна жалба. В жалбата са развити съображения, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, и постановена в нарушение на материалния
закон. Посочва се, че съдът е кредитирал едностранно показанията на
свидетелите, като не е обсъдил тяхната заинтересованост. Прави се анализ на
събраните по делото доказателства.
Моли да се постанови оправдателна присъда, като единствена възможна
такава.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 от НПК след служебна
проверка на материалите по делото въззивният състав е предоставил
възможност на подсъдимия за представяне на нови доказателства.
В хода на наказателното производство адвокат С. М. е назначена като
служебен защитник на подсъдимия, поради подадена молба от негова страна.
В открито заседания подсъдимият не се явява, като е даден ход на делото
при условията на чл. 269, ал. 3 т. 1 от НПК. Назначеният на подсъдимия
служебен защитник поддържа подадената жалба и не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, прокурорът моли да се
потвърди първоинстанционната присъда, счита същата за правилна и
законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо. Прави анализ на
събраните доказателства. Посочва, че наложеното наказание е справедливо.
Защитникът на подсъдимия, адвокат М. счита, че следва да се направи нов
прочит на събраните по делото доказателства, като се обсъди факта, че част от
свидетелите се намират в отношение на служебно подчинение спрямо
пострадалия.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна,
постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и
възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
2
единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството
и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
На 04.10.2019г. около 14,00ч. служителите на ******-Видин, В. В., А.А., Н.
Н. и И. И. отишли в с.В., обл.Видин за служебна проверка, която да извършат
във връзка с обявените ограничителни мерки за разпространение на болестта
„африканска чума“ по свинете. Тези лица извършили проверка в
нерегистриран животновъден обект с рег. № 3773-0077 в селото до
някогашното *****, съгласно Разпореждане за умъртвяване на животни на
място и насочването им за обезвреждане № 5/04.10.2020 г.
Въпросния обект е стопанисван от подсъдимия Г. П. и следвало да бъдат
умъртвени осем броя прасета по около 140кг. всяко, всичките без
идентификация. На място до обекта пристигнали В. В., А.А., Н. Н. и И. И.,
както и полицейския служител Д. Й., а също и представители на медиите
свидетелите К.а, К. и И.. Около тях имало и други лица свидетелите С. и А..
Пострадалият В. се представил на подсъдимият П., била извършена
служебната проверка и пострадалият обяснил на подсъдимия П., какви са
възможностите и че не е изпълнил разпореждане на Областния управител, и
че свинете му трябва да бъдат умъртвени и загробени на определено място в
Община Н..
Съгласно своите правомощия А.А. съставил АУАН и уведомление до
Директора на ****. Въз основа на тях са получили разпореждане за
умъртвяване на животни на място и насочването им за обезвреждане.
Подсъдимият реагирал на действията на служителите на ****-Видин. Обърнал
се към пострадалия В. В. и му казал: “Аз момче ще те запомня и ще ти извия
врата, ако те срещна извън населеното място“. Тези думи били отправени към
В. В. със заплашителен тон и в присъствието на другите свидетели И., А., Н. и
Й..
Представителите на медиите свидетелят К.а, свидетелят К. и свидетеля И.
също са били на мястото, но по-далеч. По-далеч били и свидетелите И. А. и Т.
С..
След отправената закана В. почувствал заплаха за живота и здравето си. На
мястото бил съставен протокол № 38/04.10.2019г. и е подписан от цитираните
3
свидетели, служителите на ****** и служителите на полицията, които са в
това време били там. Отправените закани за убийство биха могли да възбудят
у пострадалия В. основателен страх за осъществяването им. Той е приел
отправените закани сериозно, като емоционалното му състояние е с данни за
лека степен на тревожно-депресивни изживявания. Заканите са отправени към
потърпевшия и са стигнали до неговото съзнание. Цялостното поведение на
подсъдимия при инкриминираното деяние определят заплахите като
действителни, превърнали ги в реална закана.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Правилно районния съд е извел изводите си, въз основа на
всички доказателства.
Окръжен съд – Видин се съгласява с достигнатия извод на
първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на
доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение №
181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение
№ 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.)
Предвид гореизложеното, съдът следва да подчертае, че показанията на
свидетелите И. И., Н. Н. и А.А., които са подчинени на пострадалия В.
взаимно се допълват, като същите са изградени в последователна връзка и не
противоречат на останалия по делото доказателствен материал.
Показанията на тримата служители на **** Видин се подкрепят и от
показанията на полицейския служител Д. Й., който е бил с тях на място.
Същият последователно и категорично заявява, че след като е дал изявление
пред медиите, подсъдимият П. е влязъл в спор с пострадалия В., относно
4
вкарването на прасетата в боксовете, като непосредствено след това е
отправил заканата си към пострадалия. Чувайки отправените заплахи към
служителя на **** Видин, полицейския служител е отправил устно
полицейско разпореждане за преустановяване на отправяне на заплахи.
Показанията на тримата свидетели се подкрепят и от приетото писмено
доказателство, а именно протокол № 38/04.10.2019 г., което напълно
кореспондира със свидетелските показания на служителите на **** Видин и
на РУ към ОДМВР – Видин.
По отношение на направеното възражение от защитата, че представителите
на медиите не са чули закани от подсъдимия, настоящия съдебен състав, счита
същото за недоказано и го приема като защитна теза.
В показанията си свидетелят Е. И. съобщава за наличие на спор между
пострадалия и подсъдимия, както и че не е бил там през цялото време. След
като са взели интервю от подсъдимия, представителите на медията са си
тръгнали.
Свидетелят С. в своите показания, също заявява, че не е бил свидетел на
отправянето на заплахи, но не и бил през цялото време до подсъдимия и
пострадалия.
По отношение на тезата за защитата и приетото удостоверение от Автогара
„Алексиев“, Окръжен съд – Видин намира същото за ирелевантно към
настоящото наказателно производство е за деяние извършено на 04.10.2019 г.
в с. В. до сграда на бивше *****.
Окръжен съд - Видин намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна за престъплението чл. 144, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
Правилни са изводите на контролирания съд относно обективната и
субективната страна на престъплението.
От обективна страна по безспорен и категоричен начин се доказа
отправената заплаха с думите : „ще ти извия врата, ако те срещна извън
населеното място“, от страна на подсъдимият Г. П. към длъжностното лице по
смисъла на чл. 93 т. 1 от НК по повод изпълнение на функции му като
5
служител на **** Видин.
От субективна страна това престъпление е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал всички обективни елементи на
отправената закана за убийство – че отправя такава закана към длъжностно
лице - Началник отдел „************“ към ****** – Видин, който
упражнявал своите функции, като въпреки подсъдимият е желаел постигане
именно на противоправния резултат. П. е съзнавал, че пострадалия ще
възприеме заканите и е искал да предизвика с това чувство на застрашеност,
съзнавал е, че изричането демонстрира възможност за изпълнение, и че това
може да възбуди основателен страх.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата инстанция и относно
установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, отчетени при
индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд правилно е
преценил всички обстоятелства, относими към определяне на наказанието и е
наложил същото при превес на оттегчаващите такива.
Районен съд – Видин правилно при определяне на наказанието е взел
предвид, че за постигане на целите на чл. 36 от НК, същото следва да бъде в
предвидения от съда размер от за срок от пет месеца, като на основание чл. 66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три
години.
Съдът напълно се солидаризира и с изводът на контролирания съд относно
размера на наложеното наказание, както същото е определено към
минималния размер, изтърпяването на което да бъде отложено за срок в също
минимален размер.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в тежест
на подсъдимия П..
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
6
При извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна
или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Окръжен съд –
Видин
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 32 постановена по НОХД № 335/2022 г. по
описа на Районен съд – Видин.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7