Р Е
Ш Е Н
И Е
№245, 27.08.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На тридесет и първи юли
две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Снежина Радева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2247 по описа за 2019г. на РРС
Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.
Депозирана е искова молба от Агенция за
събиране на вземания ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на отв. М. Л. Х., че дължи на ищеца сумата от 3942.71лв.- главница,
2774.29лв. възнаградителна лихва за периода 20.06.18г.-20.11.22г., сумата
470.42лв. обезщетение за забава за периода от 21.06.18г.-11.10.19г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението и
разноските по двете производства. Ищецът твърди, че са сключили договор за
кредит PLUS-15463327/15.11.17г. с БНП Париба лични финанси в размер на 4000лв. за срок
от 60месеца, дължима месечна вноска от 144.30лв., ГЛП – 26.71%, ГПР - 32.57%.
Първата вноска е с падеж 20.12.17г., а последната- 20.11.22г. Общо дължимата
сума, подлежаща на връщане е в размер на 8658лв. /60х144.30лв./.В нея влиза и
такса ангажимент от 140лв. и застрахователна премия от 1344лв. по договор за
застраховка. С 915.20лв. са погасени предходни задължения на ответника от
15.20лв. Ответникът е направил плащания от 865.80лв., от които 808.51лв. и
главница 57.29лв., след което е преустановил плащанията.
Кредиторът е цедирал вземането си на ищеца по силата на рамков договор
от 27.07.17г. и приложение №1/11.12.18г. Ищецът твърди, че е изпратил три
уведомления за обявена предсрочна изискуемост и за извършената цесия, като по
делото липсват доказателства същите да са изпратени до ответника и да са му
връчени.
За
дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед
за изпълнение №2892/04.07.19г. по ч.гр.д.№1284/19г. на РРС, по която длъжникът
не е намерен за връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на
заявителя. В законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за установяване
на вземанията си. Претендира и разноски в двете производства. Представя договор
за потребителски кредит с погасителен план,ОУ,сертификат, приложение към
договора за потребителски кредит,дължими суми по извлечение. Има искане да се приложи
ч.гр.д.№1284/2019г. на РРС.
Ответникът М. Л. Х., чрез назначения му особен представител счита
исковете за допустими, но неоснователни. Счита, че посочената главница е
некоректно определена, тъй като в нея е включена и застрахователната премия от
1344лв. и такса ангажимент. Намира, че както в договора за кредит, така и в ОУ
има неравноправни и недействителни клаузи, като размерът на възнаградителната
лихва е над допустимия, което противоречи на закона и на добрите нрави. Такса
ангажимент представлява скрита лихва. При сключването на договора за
застраховка не е спазено изискването за размер на шрифта, което също е
основание за недействителност. Счита, че на изследване подлежи въпросът дали
ищецът е получил суми по договора за застраховка от застрахователя.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №1284/2019 г. по описа на РРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На 15.11.17г. ответникът сключил
договор за потребителски кредит PLUS-15463327 с БНП Париба лични финанси ЕАД за
сумата от 4000лв. Уговорената лихва за срока на договора е 26.71%, ГПР е 32.57%,
като общата крайна дължима сума е 8658лв., разпределена в 60 месечни вноски от
по 144.30лв. В нея се включва още сумата 1344лв. застраховка „Защита на
плащанията“ и 140лв. такса ангажимент. Първата вноска е с падеж 20.12.17г., а
последната с падеж 20.11.22г.
По
силата на чл.5 от Договора,в случай на неплащане на две последователни
погасителни вноски остатъкът от дълга става предсрочно изискуем,без да е
необходимо изпращане на уведомление на длъжника. Ищецът приема кредита за
предсрочно изискуем от 20.06.2018г.
На 11.12.2018 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънал Файненс”
ЕАД , ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
PLUS-15463327/15.11.2017г. между „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД и М.Л.Х. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви.
За извършената цесия на ответника
са изпратени уведомителни писма от „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД на 12.12.2018г., 24.06.2019г. и
15.10.2019г. Писмата не са получени от длъжника.
По делото е назначена ССЕ, според която отпуснатата
сума е предоставена с банков превод по банкова сметка ***но нареждане
№00004668459/16.11.2017г. Размерът на преведената сума е 2 944,80 лева. /от
4000лв. са приспаднати такса ангажимент -140лв. и погасяване на стар заем-915,20лв./
До датата на цесията ответникът е направил
две плащания: на 21.11.2017г. за 288,60лв. и на 06.06.2018г. за 577.20лв., общо
865,80лв. С тази сума са погасени следните задължения по пера: главница от 191,69лв.,
договорна лихва от 539,71лв. и главница застраховка от 134.40лв. В периода след
цесията на 11.12.2018г. няма извършени плащания по процесния договор.
Дължимите суми от М.Л.Х. във връзка с Договор
за потребителски кредит № PLUS -15463327/15.11.2017г. към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК
са: Главница от 3 942,71лв. /оставаща главница 3808.31лв. и оставаща
главница застраховка от 134.40лв./. От
20.12.2018г. застраховката е анулирана и недължима; неплатена договорна
лихва за периода
20.06.2018г.-20.11.2022г. от 2774,29лв.; Обезщетение за забава за периода 21.06.2018г.-01.07.2019г.
от 470,42лв.
С второто и последно плащане в
размер на 577,20лв. са покрити: главница с падежни дати: 20.02.2018.,
20.03.2018г.,20.04.2018г.и 20.05.2018 г. в размер на 140,60 лв.
Договорна лихва с падежни дати: 20.02.2018., 20.03.2018г.,20.04.2018г.и 20.05.2018г.
в размер на 347лв. Главница-застараховка с падежни дати: 20.06.2018г ,20.07.2018.,20.08.2018
и 20.09.2018г. в размер на 89,60лв.
Кредиторът не е
уведомявал длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, позовавайки се на
чл.5 от Договора за кредит.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна и изявленията на страните, съдът намира исковете за частично
основателни.
Спорът
по делото се свежда до въпроса, свързан с равнопоставеността и действителността
на клаузите на сключения между ответника и кредитора договор за потребитерски
кредит, свързани с размера на шрифта, на лихвения процент, на ГПР и формиране
на главницата с включване и на цената на закупената застраховка „Защита на
плащанията“
Разпоредбата
на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна, а
според чл.22, когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият договор
за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 ЗЗП.
С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът
е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение на ответника.
По
делото не се спори, че процесният договор е сключен при действието на ЗПК. Не
се спори, и че договорът за потребителски кредит е формален, като спазването на
формата и минималните реквизити е изискване за валидност /чл.22 ЗПК/.
ЗПК е
приет през 2010г. с цел да се извърши транспониране на директивата, относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Дикертива 87/102/ЕИО на
Съвета. Съгласно Дикертива 2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на
хартиен или друг траен носител като договорът за кредит посочва по ясен и
кратък начин конкретни данни, които задължително следва да се съдържат в него,
за да може потребителят да прецени обема на своето задължение. В ЗПК е
посочено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Видно от
съдържанието на обсъжданата директива и съдържанието на разпоредбата на чл.10
ал.1 ЗПК, българският законодател е въвел допълнително изискване към договора
за потребителски кредит всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. По този начин законодателят
е въвел изискване, което не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, но което води до
значителна санкция за кредитодателя– загубване на правото да получи лихви и
разноски по кредита.
Съгласно чл.10 пар.2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със
съображение 31, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен или друг
траен носител, да се посочат ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба,
е нужно, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си.
Предвид ясния текст на тези разпоредби следва да се приеме, че Директива
2008/48 не предвижда изискване договорът да бъде изготвен на шрифт 12.
Основателен е обаче довода на ответника относно нищожността на клаузата
на договора, касаеща ГПР.
В случая
по договора е предвидено цената на сключената застраховка да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин към погасителните вноски, цената на застраховката на практика се
явява добавък и представлява сигурна печалба за заемодателя. С оглед на това
настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на
чл.11 ал.1 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея
води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Тази
разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11 т.10 ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
което представлява невярна и следователно измамна информация относно общите
разходи по кредита, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално
заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО, касаеща нелоялните търговски
практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл.4 апр.1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
В обобщение, в договора за заем са
посочени параметри и условия /брой, размер на погасителните вноски, обща
стойност на плащанията, размер на ГРП и размер на ГЛП/, които не съответстват
на съдържанието на погасителния план към него и са неразделна негова част.
Същите са значително занижени, тъй като в нея не е включен размера на
застрахователната премия, както е по договора.
Липсва
и ясно разписана методика на формиране на ГПР, а последният е величина,чиито
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагащи
изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи на ГПР не са били известни на заемателя.
На следващо място договорът за застраховка
"Защита на плащанията", същият е сключен между застрахователя и
застрахованото лице– ответник. В случая "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А., клон България" не е договарял за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя. Правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи
застрахователната премия, възникват направо в неговия патримониум. Правата на
кредитора, респ.ищеца, като трето, правоимащо лице по договора за застраховка
/но не и като застрахователен агент/ са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. С оглед тези съображения съдът приема, че
исковата претенция, касаеща заплащане на застрахователната премия като част от
главницата, се явява неоснователна. Относно претенцията за заплащане на
застрахователна премия по застрахователната полица, съдът приема, че не се
представиха и доказателства, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България" е заплатило вместо ответника еднократна застрахователна премия
от 1344лв. в полза на застрахователя, още повече че според вещото лице
застраховката е анулирана след м.11.2018г.
Следователно
съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК ответникът дължи на ищеца чистата главница
от 3808.31лв., без главницата по застраховката.
Договорената
между страните по договора годишна възнаградителна лихва в размер на 26.71% не е
определена в нарушение на добрите нрави, тъй като не надвишава три пъти размера
на законовата. Към момента на сключване на договора на 15.11.2017г. ОЛП на БНБ
е бил 0,00% и до настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата
стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора от
момента на сключването му е 10%. С решение №378/18.05.2006г. по
гр.д.№315/2005г. ВКС, 2г.о. е прието, че максималния размер на договорната
лихва е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави, а противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва
за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна
лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Настоящият съдебен състав възприема трайната съдебна практика, наложила
критериите за добри нрави при уговаряне на възнаградителната лихва при
обезпечените и необезпечените кредити и приема, че уговарянето на по-голям от
3-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения накърнява добрите
нрави. Ето защо клаузата за възнаградителната лихва не е нищожна и би била
дължима, ако ищецът не твърдеше настъпила предсрочна изискуемост и едностранно
прекратяване на договора.
Възнаградителната лихва се претендира от
датата на предсрочната изискуемост, респ. датата на едностранно прекратяване на
договора до крайния срок на договора. Така индивидуализирана претенцията да
възнаградителна лихва е неоснователна. Като цена на кредита, възнаградителната
лихва е дължима единствено и само при действие на договора, а същият е
прекратен едностранно на 20.06.18г.
Тъй
като ищецът се позовава на настъпила автоматично предсрочна изискуемост,
съгласно чл.5 от Договора за кредит, съдът дължи произнасяне. Тази разпоредба
следва да бъде тълкувана при съобразяване на разпоредбата на чл.87 ЗЗД
единствено в смисъл, че кредиторът няма
да дава подходящ срок за изпълнение, а развалянето на договора ще настъпи при
условията на чл.87 ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.10 ЗПК писмената форма на договора е
условие за неговата валидност. Когато договорът за кредит е в писмена форма, то
по аргумент на чл.97 ал.1 изр.2 ЗЗД и изявлението за развалянето на
договора следва да е в писмена форма, а
също и да е достигнало до другата страна. Като постигната в противоречие с
императивна законова норма, клаузата, освобождаваща кредитора от задължението
да уведоми длъжника за прекратяването на договора е нищожна по смисъла на чл.26
ал1 пр.1 ЗЗД.
Ответникът дължи претендираното
обезщетение за забава в размер на 470.42лв. за периода 21.06.18г. до 02.07.19г.
Законната лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора
за извършената от него работа, а само при поискване чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата. Вземането по чл.86 ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва
да се квалифицира като лихва по чл.76 ал.2 ЗЗД. И доколкото, тя се явява
нормативно регламентирана, то изчисляването й върху главницата, се следва по
правилото на чл.10 ЗЗД.
Съдът
намира, че връчването на материалноправно
изявление за извършената
цесия на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Предвид
частичната основателност на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
частично направените разноски.
Разноските, направени в заповедното производства са в размер на 193.75лв.,
като следва да бъдат уважени до размера на 115.34лв.
Разноските в исковото производство са в размер на 1658лв.143.75лв. д.т.,
400лв. за особен представител, 350лв. за в.л., адв.възнаграждение 764.52лв./,
като се дължат само от 987.18лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Л. Х.,
ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, гр.София сумата от 3808.31лв. /три хиляди осемстотин и осем лева
и тридесет и една стотинки/ дължима главница по договор за потребителски кредит
PLUS-15463327 с БНП Париба лични финанси ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 02.07.19г. до
окончателното й изплащане, сумата 470.42лв./четиристотин и седемдесет лева и четиридесет
и две стотинки/ мораторна лихва за периода от 21.06.18г. до 02.07.19г., за които е издадена заповед за изпълнение №2892/04.07.19г.
по гр.д.№1284/19г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против М. Л.
Х. утановителни искове по чл.422 ГПК за претендираната главница над 3808.31лв.
до 3942.71лв. и за претендираната договорна лихва от 2774.29лв. за периода
20.06.2018г.-20.11.2022г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
на М. Л. Х., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, гр.София сумата от 115.34лв./сто и петнадесет лева и тридесет
и четири стотинки/ разноски в заповедното производство и сумата от 987.18лв. /деветстотин
осемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила да се докладва на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: