№ 4390
гр. С., 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110167405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Г.,
срещу В. Г. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че В. Г. К. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните
суми: 23,09 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
25.07.2024 г. до изплащане на вземането; 2,45 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 16.10.2023 г. до 08.07.2024 г.; 14,04 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 25.07.2024 г. до изплащане на вземането; 3,48 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 08.07.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2024г. по
ч.гр.д. № 45619/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. 1, ет. 12, ап. 66, която не
била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер, като поддържа, че редовно заплаща начислените
му суми, в т.ч. и процесните. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач „Нелбо” АД на страната на ищеца не е взело становище по
съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
От представения по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на Закона за общинската собственост от 29.12.2001 г., се установява, че на посочената дата
В. Г. К. придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.
С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. 1, ет. 12, ап. 66. По делото не са налице доказателства за
извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. На
следващо място, от представената от ищеца молба-декларация за открИ.не на партида,
подадена от В. Г. К., се установява, че ответникът е отправил искане до ищеца за открИ.не
на партида на негово име за процесния имот, като е декларирал, че ще го използва за
жилищни нужди, както и че домакинството му се състои от 3 члена. Това изявление
представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг.
чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови нужди, е приел
отправеното към него предложение на В. Г. К., входирал го е, продължил е да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в заявлението
абонатен номер, то следва да се приеме, че е сключен с ответника облигационен договор при
Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището. Това договорно
правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради липсата на
доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Ето защо, въз основа
на съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът В.
Г. К. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия
период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
2
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника В. Г.
К. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Нелбо” АД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период не се
ползва отопление, което е отбелязано в отчетен формуляр от 23.05.2023 г., представен на
вещото лице, като за целия период няма изчислена ТЕ за отопление на имота; през исковия
период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула,
приложена в съответната наредба върху пълната отопляема кубатура 142 куб.м., съгласно
акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за исковия период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот няма ползване на топла вода,
което е отбелязано в отчетен формуляр от 23.05.2023 г.; през исковия период няма
начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след м.06.2006 г.; технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество.
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което
3
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че от ответника не са
постъпвали плащания след предявяване на исковете за погасяване на сумите, предмет на
настоящото производство. На следващо място, вещото лице изяснява изрично, че сумите,
цитирани в приложените от ответника разписки, са съобразени от ищеца при формиране на
главницата, като с плащанията, посочени в експертизата, на обща стойност 259,43 лв. –
главница за ТЕ, в топлофикационното дружество частично са погасени задълженията на
ответника, като е останало неплатено задължение в размер на 23,09 лв., което касае
корекция на ТЕ за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., отразено в Дебитно изв. № ******** г.,
а останалите плащания погасяват задължения извън процесния период.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 282,52 лв., а претендираната от ищеца главница за
топлинна енергия е в размер на 23,09 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от
ответника главница за ТЕ за процесния период (01.07.2022 г. до 30.04.2023 г.) възлиза в
размер на претендираните от ищеца 23,09 лв., както и сумата от 14,04 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410
ГПК – 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
За пълнота на изложеното и във връзка с възраженията на ответника следва да се
отбележи и следното:
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Това е така, защото непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява,
че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл.62, ал.2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на
общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова
при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. Едва с прекратяването на
топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано
пред топло-преносното предприятие) се прекратява и договора за продажба на топлинна
енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В горепосочения смисъл е
Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г. на Конституционния
4
съд на Република България. Етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3 от собствеността, разполагат във всеки един момент с възможността да
прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153,
ал. 2 ЗЕ. Когато са избрали продължаването й, те дължат цената на топлинната енергия за
общите части на сградата-етажна собственост, включително за сградната инсталация. В
случая нито се твърди, нито са представени доказателства, че етажните собственици в
процесната сграда-етажна собственост да са се възползвали от възможността да прекратят
договорната си връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ,
поради което и същите, вкл. ответникът, дължат цената на топлинната енергия за сградната
инсталация (в този смисъл и Решение № 265766 от 14.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
6571/2019 г., Решение № 262488 от 15.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13190/2020 г. и др.).
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно
ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи,
настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната
година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите
до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска
изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември
на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на
дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора (в този смисъл са Решение
№ 5153 от 13.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 9313/2021 г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
6379/2023 г., и др.).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 23,09 лв., изчислена от вещото лице по допуснатата ССчЕ, възлиза в размер на
2,34 лв. за периода от 16.10.2023 г. до 08.07.2024 г., до която сума предявеният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2,45 лв. следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
5
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 75 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 175 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за СТЕ,
350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което съдът определя в размер на 100 лв., или общо 1050 лв. за заповедното и
исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 962,45 лв.
Ответникът не е представил своевременно доказателства за сторени разноски. Само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан
видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС). В настоящия случай по делото въобще не е представен договор за правна
защита и съдействие, респ. не е доказано договарянето на претендираното адвокатско
възнаграждение, както и не е указан видът на плащане. Ето защо на ответника не следва да
бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-4“,
бл. ***, вх. 1, ет. 12, ап. 66, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 23,09 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до
30.04.2023 г. относно имот, находящ се в гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. 1, ет. 12, ап. 66; 2,34
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 16.10.2023 г. до 08.07.2024 г., както и 14,04 лв. – главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.07.2024 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.08.2024г. по ч.гр.д. № 45619/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
2,34 лв. до пълния предявен размер от 2,45 лв. и изцяло за сумата от 3,48 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2021 г. до 08.07.2024 г.
ОСЪЖДА В. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-4“, бл. ***, вх. 1, ет. 12,
ап. 66, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 962,45 лв.
– разноски за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част
от исковете.
6
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Нелбо” АД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7