№ 65
гр. Нова Загора , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100597 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба Т. П. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез пълномощника и – адв.М.Д. от АК-Сливен против Община Нова
Загора,с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК която се иска да се признае за установено
между ищцата и община Нова Загора, че процесните имоти: 1. 1920/5352 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 48725.18.38, с адрес на поземления имот с.М., С.о., с площ на целия
имот 5352 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно
ползване: пасище, мера, категория на земята – четвърта и 2. 7000/123274 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 48725.18.1., с адрес на поземления имот с.М., С.о., с площ на целия
имот с площ на целия имот 123274 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска
земя, начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята – четвърта, записани
като общинска собственост, са собственост на ищцата Т. П. Д.
В исковата молба се твърди, че ищцата Т. П. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес
- *** била придобила по наследство от дядо си Желязко Петров Желязков – б.ж. на с.М.,
С.о. и притежавала и владеела недвижим имот, находящ се в землището на с. Млекарево,
общ.Нова Загора, а именно: дворно място с площ от 8 920 кв.м., съставляващо част от
поземлен имот 38, извън регулационния план и строителните граници на с. Млекарево, общ.
Нова Загора.
В исковата молба се твърди още, че повече от 50 години наследодателите на ищцата и
ищцата владели и ползвали непрекъснато и необезпокоявани от никого процесния имот като
собствен. Тъй като предвидения в ЗСПЗЗ срок наследодателите и ищцата не били подавали
заявление за възстановяване правото си на собственост върху процесния имот /дворното
място/, нито в реални граници, нито с плана за земеразделяне, тъй като го били владеели и
ползвали необезпокоявани, то в настоящия момент този техен недвижим имот бил части от
записаните като общинска собственост /стопанисван от общината/, както следва: 1.
1
1920/5352 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 48725.18.38, с адрес на поземления имот
с.М., С.о., с площ на целия имот 5352 кв.м. , с трайно предназначение на територията:
земеделска земя, начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята - четвърта и
2. 7000/123274 ид. Ч. от поземлен имот с идентификатор 48725.18.1, с адрес на поземления
имот с.М., С.о. с площ на целия имот 123274 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска земя, начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята – четвърта.
С оглед на това, че ищцата била собственик на посочения по-горе недвижим имот, а
не можела пълноценно да упражнява правото си на собственост, както и свободно да се
разпорежда с него, тъй като имота се водел общинска собственост, за нея съществувал
правен интерес от воденето на настоящото дело.
С исковата молба се моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено между ищцата и община Нова Загора, че процесните имоти: 1. 1920/5352 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 48725.18.38, с адрес на поземления имот с.М., С.о., с площ
на целия имот 5352 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на
трайно ползване: пасище, мера, категория на земята – четвърта и 2. 7000/123274 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 48725.18.1., с адрес на поземления имот с.М., С.о., с площ
на целия имот с площ на целия имот 123274 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска земя, начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята – четвърта,
записани като общинска собственост, са собственост на ищцата Т. П. Д.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения
срещу него иск. В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по делото – Община Нова
Загора, който счита иска за допустим, но неоснователен.
В отговора се сочи, че процесният имот описан в исковата молба като „дворно място
с площ от 8920 кв.м., съставляващо част от поземлен имот 38, извън регулационния план и
строителните граници на с.М., С.о.“. Ищцата се позовавала, че владее и ползва имота със
знанието, че е тяхна собственост. Също се сочи, че понастоящем имота бил записан като
общинска собственост и съставлявал: 1. 1920/5352 ид.ч. от ПИ с идентификатор 48725.18.38
по КККР на с. Млекарево, обл. Сливен, целия с площ от 5352 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на
земята 4-та; 2. 7000/123274 ид.ч. от ПИ с идентификатор 48725.18.1 по КККР на с.
Млекарево, целия с площ от 5352 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска
земя, с начин на трайно ползване: пасище, мера, категория на земята – 4-та.
Сочи се в отговора, че ПИ с идентификатор 48725.18.38 по КККР на с. Млекарево,
общ. Нова Загора /стар номер 018038/, с площ 5352 кв.м. бил собственост на Община Нова
Загора по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ и бил предоставен с протоколно решение №
1НЗ/27.07.2008 г., с начин на трайно ползване „пасище, мера“, а Поземлен имот с
идентификатор 48725.18.1 по КККР на с. Млекарево, общ. Нова Загора с площ 123274 кв.м.,
с начин на трайно ползване: пасище, със стар номер 0000467 бил образуван от имот 000138
/начин на трайно ползване: пасище, мера, целия с площ 165.055 дка/, който бил възстановен
на Община Нова Загора с решение № 69 от 20.01.2006 г. на Общинска служба по земеделие
и гори гр. Нова Загора. Община Нова Загора владеела имота и го била отдала под наем с
договор № 251/10.07.2020 г., а съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ собствеността
на общините върху мерите и пасищата била публична.
В исковата молба се твърди, че претенцията на ищеца се основавала на придобиване
2
по давност, а процесните имоти съгласно чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ били публична общинска
собственост, поради което съществувала пречка за придобиване по давност на този вид
имоти - разпоредбата на чл. 7 ал.1 от ЗОС, съгласно която имотите и вещите – публична
общинска собственост не могат да се придобиват по давност. Посредством тази разпоредба
имотите, представляващи публична общинска собственост, били изключени от гражданския
оборот. Сочи се, че изключването на вещта от гражданския оборот не се изразявало и не
включвало в себе си само и единствено забрана за носителя на правото на собственост да
извършва разпореждания с тази вещ, но преди всичко установявала ограничение по
отношение на субектите, които могат да притежават такава вещ. Забраната касаела преди
всичко възможността всеки правен субект да притежава тази вещ, като посредством
императивна правна норма се определяло кой може да бъде носител на правото на
собственост, изключвайки възможността вещта да бъде придобита и притежавана от друг
правен субект. В този смисъл била разпоредбата на чл. 7 от ЗОС, която установявала в ал.1
забрана за придобиване на правото на собственост върху имот и вещи публична общинска
собственост по давност.
В отговора на исковата молба се сочи, че установените забрани в чл. 7 от ЗОС
включвали не само забрана за извършване на разпореждания от страна на общината, но и
забрана за придобиване на собствеността от други правни субекти посредством
прехвърлителни сделки, отчуждаване от собственика и по давност, т.е. забрана правото на
собственост да бъде притежавано от друг правен субект, различен от общината. Тези имоти
можело да бъдат използвани само за предвиденото в разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗОС
предназначение, което обуславяло и установените в ЗОС ограничения досежно начина на
управление и възможностите за разпореждане с такива имоти. Установената в закона
забрана за придобиване била обусловена от характера на вещта, изискването същата да
служи за задоволяване на определени от законодателя потребности.
С отговора на исковата молба ответната Община Нова Загора моли съда да остави
исковата молба без разглеждане.
С отговора на исковата молба ответника Община Нова Загора представя и моли съда
да приеме следните писмени доказателства: заповед № ОД-32/17.06.2008 г. на директора на
ОД „ЗГ“ Сливен, заповед № ОД-48/23.09.2008 г. на директора на ОД „З“ Сливен,
Приложение № 1 към раздел I, т.1 от протоколно решение № 2НЗ от 27.07.2008 г., договор
№ 251/10.07.2020 г. за отдаване под наем на земеделска земя – публична общинска
собственост, решение № 69/20.01.2006 г. на директора на ОС „ЗГ“ Нова Загора, пълна
история на имот 000467 от Регистъра на земеделските земи, изд. От ОС „Земеделие“.
В съдебно заседание по делото на 04.03.2021г. ищцата, чрез процесуалния си
представител - адв.М.Д. на основание чл. 214 ал.1 от ГПК прави изменение на исковата
молба, като моли съда да приеме, че искът е предявен, както следва: Ищцата моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено между ищцата Т. П. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес – гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.“Градинска“ № 1, вх.А, ет.3,
ап.8 и Община Нова Загора, че процесните имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор
48725.18.926, с адрес на поземления имот – с.Млекарево, Сливенска област, с площ
1920кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно
ползване – пасище, категория на земята – 4 /четвърта/ и 2. Поземлен имот с идентификатор
48725.18.928, с адрес на поземления имот – с.Млекарево, Сливенска област, с площ от 6999
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване –
пасище, категория на земята -4/четвърта/, записани като общинска собственост, са
3
собственост на ищцата Т.П. Димова, с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.Нова Загора,
ул.“Градинска“ № 1, вх.А, ет.3, ап.8.
Съдът е дал възможност на ответника да се запознае с направеното от ищцата
изменение на исковата молба, както и да изрази становище по него до следващото съдебно
заседание, но ответника не е изразил становище по направеното изменение на исковата
молба, поради което с протоколно определение от съдебно заседание по гр.д. № 597/2021г.
на 08.04.2021г. съдът е приел направеното изменение на иска, съгласно което искът се
счита за предявен, както следва: Ищцата моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено между ищцата Т. П. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес –
гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.“Градинска“ № 1, вх.А, ет.3, ап.8 и Община Нова Загора, че
процесните имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 48725.18.926, с адрес на поземления
имот – с.Млекарево, Сливенска област, с площ 1920кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска земя, начин на трайно ползване – пасище, категория на земята – 4
/четвърта/ и 2. Поземлен имот с идентификатор 48725.18.928, с адрес на поземления имот –
с.Млекарево, Сливенска област, с площ от 6999 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска земя, начин на трайно ползване – пасище, категория на земята -
4/четвърта/, записани като общинска собственост, са собственост на ищцата Т.П. Димова, с
ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.Нова Загора, ул.“Градинска“ № 1, вх.А, ет.3, ап.8.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 2020-046/05.08.2020г. издадено от
Кметство с. Млекарево, общ.Нова Загора на Желязко Петров Желязков, с ЕГН **********,
б.ж. на с. Млекарево, общ.Нова Загора, починал на 12.07.1997г.., същият е оставил като
негови наследници: Петър Желязков Петров, с ЕГН **********, починал на 04.01.2016г. и
Т. П. Д., с ЕГН ********** – дъщеря на сина му Петър Желязков Петров и негова внучка.
От представения по делото като писмено доказателство Протокол от 16.12.1941г. се
установява, както и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Димитров и Куртев, се установи, че ищцата е придобила процесните два
недвижими имота по наследство от дядо си Желязко Петров Желязков, като свидетеля
Димитров заяви че той лично със своя техника е обработвал прецсният имот, бивайки нает
за това първоначално от бащата на ищцата, а по-късно и от самата нея и че процесния имот
има трайни граници, които го отделят от другите имоти, св. Куртев заяви, че процесните
имоти са собственост на наследниците на ищцата от повече от 30 години, както и че същите
имат трайни граници, които ги отделят от заобикалящите ги други земеделски земи и че тези
имоти се обработват от ищцата. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установи, че не знаят някой да е оспорвал правото на собственост на ищцата и
наследодателите и върху процесните недвижими имоти-земеделски земи, включително и
ответника, както и че процесните земеделски земи не са били включвани в и ползвани от
ТКЗС.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че процесните имоти съществуват на
място, като единият от тях е бил ограден с паянтова ограда от всички страни, а другия не
бил ограждан. По регулационния план на с. Млекарево при Община Нова Загора утвърден
със Заповед № 298/07.05.1970г. и двата имота били извън регулацията на селото. Единият
имот по КККР на с.Млекарево попадал в ПИ 48725.18.38, целия с площ 5 352 кв.м. и начин
на трайно ползване – пасище, категория на земята – четвърта, стопанисван от Община Нова
4
Загора. Другия имот попадал в ПИ 48725.18.1, целия с площ 123 274 кв.м. с начин на трайно
ползване – пасище, категория на земята – десета, стопанисван от Община Нова Загора. При
измерването на място единият имот бил с пло 1920кв.м. и попадал в ПИ 48725.18.38, а други
бил с площ 7 000 кв.м. и попадал в ПИ 48725.18.1.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е основателен и доказан и следва да се уважи.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на собственика на имота да установи със
сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта
на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния
имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото
основание. Уважаването на иска по чл. 124, ал.1 от ГПК предполага установяването от
страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния
имот на соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при
оспорване правото на собственост от ответника.
В процесния случай съдът намира, че ищцата е избрала да се защити с положителен
установителен иск за собственост и имат правен интерес от предявяването му. Правният
интерес произтичал от обстоятелството, че процесните имоти към момента били записан
като общинска собственост, по силата на законовите разпоредби на ЗСПЗЗ, относно
незаявените в срок земеделски земи за възстановяване на собствениците им.
По делото са събрани достатъчно писмени доказателства, от които може да се
направи извода, че процесните имоти 1. Поземлен имот с идентификатор 48725.18.926, с
адрес на поземления имот – с.Млекарево, Сливенска област, с площ 1920кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване – пасище,
категория на земята – 4 /четвърта/ и 2. Поземлен имот с идентификатор 48725.18.928, с
адрес на поземления имот – с.Млекарево, Сливенска област, с площ от 6999 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване – пасище,
категория на земята -4/четвърта/, записани като общинска собственост, са собственост на
ищцата Т.П. Димова, с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.Нова Загора, ул.“Градинска“
№ 1, вх.А, ет.3, ап.8 на основание наследство и давностно владение и правото им на
собственост по наследство не се оспорва от никого.
Съдът ненамира за установени твърдението от ответника в отговора на исковата
молба и направените възражения. Съдът намира за установено по делото следното: По
делото се събраха доказателства, че процесните земеделски земи от повече от 40 години се
владеят и ползват като собствени първоначално от наследодателите на ищцата, а по-късно и
от самата нея необезпокоявани от никого, в това число и от ответника и съгласно чл.79 от
ЗС са придобили правото на собственост върху пасището по давност. Процесните имоти по
отношение на ищцата и наследодателите и никога не са били в категорията на обектите,
правото на собственост върху които не може да бъде придобито по давност по силата на
действащото законодателство. Като ползването и владението на тези земи е било
необезспокоявано до 10.07.2020г. Собствеността си наследодателите и самата ищца са
придобили защото тези земеделски земи са били тяхна собственост от както се помнят, а не
че са я отнели от владението на ответника. До 10.07.2020г. ответника никога не бил имал
претенции върху процесните земи, в това число че те противозаконно са завладяни от
5
ищцата и нейните наследодатели. Ответника по делото никога не е бил собственик на
процесните земеделски земи по отношение на ищцата и нейните наследодатели.За да
обоснове правото си на собственост върху процесните земеделски земи, ответника се
позовава на издадените на негово име ршешение на поземлената комисия, като по
отношение на тези решения: Съгласно чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на
поземлената комисия удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собствеността върху имота. Решението на поземлената комисия е
стабилен административен акт, но няма обвързваща сила по отношение на лицата, които не
са участвали в реституционното производство по издаването му, поради което, когато
неговата материалноправна законосъобразност се оспорва от трето лице, претендиращо
самостоятелни права върху имота, позоваващият се на решението на поземлената комисия,
трябва да докаже, че към момента на включване на земите в ТКЗС, собствеността на имота е
била придобита от него или от праводателя му чрез признатите от закона придобивни
способи. Ищцата и нейните наследодатели не са участвали в административното
производство по възстановяване на собствеността, поради което не са обвързани със силата
на присъдено нещо на решението на поземлената комисия и ищцата може да се защити
срещу материалната законосъобразност на реституционното решение в един съдебен
процес.
Ответника по делото по никакъв начин не доказа, че към момента на включване на
процесните земеделски земи в ТКЗС, собствеността на имота е била придобита от него или
от праводателя му чрез признатите от закона придобивни способи, а тези земеделски земи не
са и били включвани в ТКЗС. Подобно отношение към решенията на поземлените комисии
по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ ВКС е изразил в Решение № 357/22.04.2009г. по гр.д. №
955/2008г. на ВКС.
Ответника не представи никакви други доказателства за правото си на собственост
върху процесните земеделски земи, отпреди издаването на решенията на поземлената
комисия, а и процесните земеделски земи не са били включвани в ТКЗС. Представените от
ответната Община решения на поземлената комисия, са решения които нямат сила на
присъдено нещо по отношение на ищцата и нейните наследодатели и не са задължителни за
тях.
С оглед гореизложеното съдът счита, че по безспорен и несъмнен начин е доказано,
че ищцата Т. П. Д. е собственик на процесните земеделски земи, след като тя и нейните
наследодатели са владяли и ползвали като собственици необезпокоявани от никого
процесните земеделски земи в предвидения чл.79 от ЗС срок и че това и право се нарушава
от ответника, като същия се легитимира като техен собственик, без да е доказал пред
ищцата че е такъв.
Ответникът е придобил собствеността по силата на закон, а не на някакво друго
основание. По делото се събраха и доказателства в подкрепа на предявения иск, поради
което съдът следва да постанови решение с което да го уважи, като признае за установено
по отношение на Община Нова Загора, че:1 Поземлен имот с идентификатор 48725.18.926
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Млекарево, общ.Нова Загора, площ
– 1920 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно
ползване – пасище, категория на земята – 4/четвърта/ и 2. Поземлен имот с идентификатор
48725.18.928, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Млекарево, общ.Нова
Загора, площ – 6 999 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска земя,
начин на трайно ползване – пасище, категория на земята – 4/четвърта/, записани като
6
общинска собственост, са собственост на ищцата Т. П. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес – гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул.“Градинска“ № 1, вх.А, ет.3, ап.8.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, че:
1. Поземлен имот с идентификатор ПИ с идентификатор 48725.18.926 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Млекарево, общ.Нова Загора, площ –
1920 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
пасище, категория на земята – 4/четвърта/, в при съседи: 48725.888.9901, 48725.18.927,
48725.18.1. който имот е ЧАСТ от ПИ с идентификатор 48725.18.38 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на с.Млекарево, общ.Нова Загора, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение, адрес на поземления имот: местност „До село“ с площ 5352 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване – пасище,
собственици: Община Нова Загора-неиндент.собств., с площ 5352 кв.м. от правото на
собственост, Решение на ПК по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ/чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за
възстановяване на право на собственост в стари реални граници от 0000г., издаден от ОПК и
2.Поземлен имот с идентификатор 48725.18.928, по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Млекарево, общ.Нова Загора, площ – 6 999 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване – пасище ,
съседи 48725.18.929, категория на земята – 4/четвърта/, записани като общинска
собственост, който имот е ЧАСТ от ПИ с идентификатор 48725.18.1 по Кадастралната карта
и кадастралните регистри на с.Млекарево, общ.Нова Загора, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри е от 03.08.2020г., адрес на поземления имот:
местност, с площ 123274 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване – пасище, собственици: Община Нова Загора, няма данни за идеални части,
Молба по чл.15 ал.2 от Наредба № 33 на МЗХП и МТРС № Р-07-1123 от 17.09.2015г.,
издаден от ОПК
СА СОБСТВЕНОСТ НА Т. П. Д. , с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.Нова
Загора, обл.Сливен, ул.“Градинска“ № 1, вх.А, ет.3, ап.8.
УДОСТОВЕРЕНИЕ за приемане на проект за изменение на КККР №25-28864-
04.02.2021год. за поземлен имот с идентификатор: 48725.18.38, ведно с Проект за изменение
на КККР на поземлен имот с идентификатор: 48725.18.38 приложен към него, издадени от
АГКК И УДОСТОВЕРЕНИЕ за приемане на проект за изменение на КККР №25-29095-
04.02.2021год. за поземлен имот с идентификатор: 48725.18.1, ведно с Проект за изменение
на КККР на поземлен имот с идентификатор: 48725.18.1 приложен към него, издадени от
АГКК СА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението
пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7
8