№ 3645
гр. Варна, 25.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501878 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 57615/01.08.2023г.
по регистратурата на ВРС, подадена от И. А. Р., чрез процесуалния му представител срещу
Решение № 2468/05.07.2023г. постановено по гр.д. № 5015/2022г. по описа на ВРС, 19-ти
състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установяване на
дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника спрямо ищеца в
периода от 01.09.2021г. - 30.03.2022г., изразяващо се в неравностойното му третиране като
физическо лице и с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост,
изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва,
считано от 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и е ОСЪДЕН да
заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, сумата от 200 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Въззивникът - И. А. Р., чрез процесуалния си представител заявявa становище за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение поради
постановяването му при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. Счита
за неправилни изводите на съда, че не е налице дискриминационно отношение спрямо
ищеца поради това, че освен него в идентично положение са се намирали и другите лица
„чужда делегация“, които са били настанени заедно с него в 224-то спално помещение в
затвора в гр.Варна. Посочва, че сравнението следва да се извършва измежду всички лица, с
1
които И. Р. се намира в сходно положение, а това са изтърпяващите идентично наказание на
търпяното от ищеца - „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“ в затвора в
гр.Варна. Посочва, че дори да се приеме, че въззивникът се намира в сходно положение с
лицата настанени в затвора в гр.Варна като „чужда делегация“, то счита, че изводите на съда
за липса на дискриминационно отношение на затворническата администрация противоречат
на събраните по делото доказателства. Излага, че в изготвения конкретно за И. Р. като
затворник „чужда делегация“ график за хранене от 13.09.2021г. са посочени часове за
хранене, които се различават от часовете за хранене за останалите затворници „чужда
делегация“ разписани в съставения на 31.03.2022г. график, което счита за проявява на
нееднакво третиране и дискриминация. В подкрепа на това изтъква и факта, че в докладна
записка от 13.09.2021г. е изрично посочено, че И. Р. е на индивидуален график за хранене,
който твърди, че се е осъществявал не в столовата, а в спалното помещение. Посочва се
също, че самото 224-то спално помещение, за което се твърди от ответника, че е създадено
за затворници „чужда делегация“ са били настанявани и лица, неотговарящи на този
критерий какъвто е свидетелят Д. К. М.. Счита, че ищецът е доказал наличието на
дискриминационно поведение спрямо него от страна на затворническата администрация, а
ответникът не е доказал, че е създал условия на еднакво третиране на лишените от свобода
изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“ в затвора в
гр.Варна.
Поддържа твърденията си, че в следствие на дискриминационното отношение спрямо
него е претърпял неимуществени вреди – стрес, безпокойство, чувство на унижение и
отхвърленост, изолация и пренебрежение от страна на затворническата администрация,
поради което счита за неправилен извода на съда за неоснователност на иска му за
обезщетяване на тези вреди. Счита, че аргумент в посока основателност на претенцията му е
и проведеното успешно доказване на твърденията за липса на хигиена в 224-то спално
помещение, в което е била доставяна и храната му по време на престоя по делегация в
затвора в гр.Варна.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
уважени.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Оспорва доводите в
нея и поддържа, че правилно въз основа на доказателствата по делото ВРС е приел, че
ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени
лица, настанени в 224-то спално помещение като „чужда делегация“. Излага, че причината
за настаняването му в отделно помещение от останалите затворници е поради съществуващи
сериозни конфликти с тях, което е станало и причина за преместването му от затвора в
гр.Варна в затвора в гр.Ловеч. Поддържа, че спрямо ищеца не е осъществена пряка или
непряка дискриминация чрез осигуряване на прехрана в спалното му помещение, а не в
столовата на затвора в гр.Варна, поради което счита за правилно решението на
първоинстанционния съд, с което исковете на ищеца са отхвърлени като неоснователни.
2
Моли решението да бъде оставено в сила.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 57615/01.08.2023г. по
регистратурата на ВРС, подадена от И. А. Р. срещу Решение № 2468/05.07.2023г.
постановено по гр.д. № 5015/2022г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1878/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 25.10.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ДА СЕ УВЕДОМИ затворническата администрация в Затвора-гр.Ловеч за датата на
насроченото съдебно заседание на ВОС и заявеното от лишения от свобода И. А. Р. желание
за личното му явяване при провеждането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3