№ 210
гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500511 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество - София против решение № 260011/23.07.2025 г.,
постановено по гр.д. № 1101/2018 r. no описа на Окръжен съд – Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон, за което излага подробни съображения, като моли да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите С. И. И., Ф. Д. И., „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД –
Пловдив и „Фарст“ ЕООД – Пловдив считат, че въззивната жалба е
неоснователна и необоснована и молят съда да я остави без уважение, както и
да потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно
и обосновано.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ - София против С. И.
И., Ф. Д. И., „Фарст“ ЕООД - Пловдив и „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД -
Пловдив обективно и субективно кумулативно съединени искове искове по чл.
153 от ЗОНПИ във вр. с § 5, ал. 2 от ДР на ЗОНПИ за отнемане в полза на
Държавата на имущество на обща стойност 2 200 499,84 лв. Ищецът твърди,
че КОНПИ е получила уведомление от Окръжна прокуратура – Пловдив на
26.01.2016 г. за това, че С. И. И. бил привлечен като обвиняем по ДП №
660/2015 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” при ОД на МВР -
Пловдив за това, че през периода 18.12.2015 г. - 29.12.2015 г. в гр. Пловдив
като извършител в съучастие със С.В.К., последният като подбудител и
помагач, при условията на продължавано престъпление е извършил повече от
два пъти финансови операции с имущество - пари в лева и евро от четири
финансови операции от Република Франция в Република България чрез
„Обединена българска банка“ АД, както следва: на 18.12.2015 г. 25 000 лв. от
Република Франция, на 21.12.2015 г. 20 000 евро от Република Франция, на
28.12.2015 г. 400 000 лв. от Република Франция и на 29.12.2015 г. 377 000 лв.
от Република Франция, като е знаел към момента на получаването им, че са
придобити чрез престъпление - измама, като имуществото е в особено големи
размери и случаят е особено тежък, което е престъпление по чл. 253, ал. 5 от
НК във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а деянието попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18
от ЗОПДНПИ /отм./. С протокол от 09.02.2016 г. била образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето С. И. И.
с период на проверката от 09.02.2006 г. до 09.02.2016 г., като в хода на същата
и след извършени множество справки се установило, че И. има съпруга -
ответницата Ф. Д. И. и дъщеря, регистриран е като едноличен търговец и
участва в управлението и собствеността на ответните търговски дружества
2
„Фарст“ ЕООД – Пловдив и „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД - Пловдив, той
и дружествата притежават недвижими имоти и моторни превозни средства,
описани в исковата молба, в периода на проверката И.и са разкривали и
закривали разплащателни и депозитни банкови сметки в лева и чужди валути,
имали са влогове и кредитни карти и са извършвали касови плащания и
тегления, описани в исковата молба. На база на събраната информация
Комисията приела, че е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ във вр. с §
1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, поради което взела решение №
241/09.05.2018 г. за образуване на производство за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, била
дадена възможност на С. И. и Ф. И. да се запознаят със събраните материали,
като от тях не постъпило възражение. Предвид изложеното КОНПИ моли
съда да постанови решение за отнемане в полза на Държавата на имущество
на обща стойност 2 200 499,84 лв., както следва: от ответника С. И. И. - 1 047
лв. касови вноски, извършени от И. по банкова сметка в лева с IBAN ......., 832
000,03 лв., представляващи левовата равностойност на 425 799,16 евро,
изтеглени от С. И. от банкова сметка с IBAN ....., открита в „ОББ“ АД с
титуляр „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД, която сума е изтеглена в резултат
на извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 от НК, 389 580 лв.,
представляващи левовата равностойност на 199 784,62 евро, изтеглена от С.
И. от разплащателна сметка в евро с IBAN ........, открита в „Банка Пиреос
България“ АД с титуляр „Фарст“ ЕООД, която сума е изтеглена в резултат на
извършено престъпление по чл. 253, ал. 5 от НК; от ответницата Ф. Д. И. - 6
449 лв. касови вноски, извършени в периода 2010 г. - 2014 г. от нея по
спестовна сметка в „Юробанк България“ ЕАД, 757 лв. касови вноски,
извършени в периода 2014 г. – 2015 г. от нея по разплащателна сметка в „Банка
ДСК“ АД, 640 лв. погасителни вноски, извършени през 2014 г., 2015 г. и 2016
г. от нея по кредитна карта, издадена по разплащателна сметка в „Банка ДСК“
АД, 330 лв. погасителни вноски, извършени през 2015 г. и 2016 г. от нея по
разплащателна сметка с издадена кредитна карта в „ПИБ“ АД, 1 425,80 лв.
погасителни вноски, извършени от нея в периода 2013 г. – 2016 г. по кредити,
отпуснати й от „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, 10 829 лв. погасителни
вноски, извършени от нея в периода 2010 г. – 2014 г. по кредити, отпуснати й
от „Профи кредит България“ ЕООД; от С. И. и Ф. И. - лек автомобил марка и
3
модел „Ауди 80“ с рег. № ....., собственост на С. И. и Ф. И.; от „Импакс асет
мениджмънт“ ЕООД - 956 330,66 лв., представляващи левовата равностойност
на 488 964,10 евро салдо към 09.02.2016 г. по банкова сметка с IBAN ..... с
титуляр „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД; от „Фарст“ ЕООД - 311,35 лв.,
представляваща левовата равностойност на 159,19 евро салдо към 29.01.2016
г. по разплащателна сметка в евро с IBAN ...... Претендира разноски.
Ответниците С. И. И., Ф. Д. И., „Фарст“ ЕООД – Пловдив и „Импакс
асет мениджмънт“ ЕООД – Пловдив оспорват исковете като неоснователни и
недоказани и молят съда да ги отхвърли. Считат, че въз основа на изложените
в исковата молба обстоятелства не може да се направи обосновано
предположение, че посоченото имущество е придобито без законен източник,
тъй като КОНПИ е формирала изводите си само въз основа на информацията
за движението на средствата по сметките на И.и и данните от държавни и
общински органи, без да се съобрази с приходите и разходите на
проверяваното лице, както и не е установена връзка между придобитото
имущество-предмет на искането за отнемане и извършена от проверяваното
лице противоправна престъпна дейност, още повече, че няма влязъл в сила
съдебен акт, с който И. да е осъден за деянието, по повод на което КОНПИ е
образувала проверката. Ответниците считат също, че получените суми по
банкови сметки чрез преводи, наредени от трети юридически лица, както и
изтеглените такива са приходи с установен произход. Правят възражение за
давност поради това, че правата на Държавата по този закон се погасяват с
изтичането на 10-годишна давност, считано от датата на придобиване на
имуществото, поради което твърдят, че имущество, придобито преди
10.05.2008 г., не би могло да бъде предмет на отнемане.
С определение от съдебно заседание на 11.01.2024 г. производството по
делото е прекратено на основание чл. 233 от ГПК в частта по предявените от
КОНПИ искове за отнемане от ответниците в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество в общ размер на 1 243 057,83 лв., като след
влизане в сила на това определение предмет на делото са исковете за отнемане
на имущество на обща стойност 957 442,01 лв., включващо лек автомобил
модел „Ауди 80“ с рег. № ..... с пазарна стойност 800 лв., собственост на С. И.
и Ф. И., 956 330,66 лв., представляващи левовата равностойност на 488 964,10
евро салдо към 09.02.2016 г. по горепосочената банкова сметка на „Импакс
асет мениджмънт“ ЕООД и 311,35 лв., представляващи левовата
4
равностойност на 159,19 евро салдо към 29.01.2016 г. по горепосочената
разплащателна сметка в евро на „Фарст“ ЕООД.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество - София против С. И. И., Ф. Д.
И., „Фарст“ ЕООД – Пловдив и „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД - Пловдив
искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество
в общ размер на 957 442,01 лв., както следва: лек автомобил „Ауди 80“ с рег.
№ ....., собственост на С. И. И. и Ф. Д. И., 488 964,10 евро, или 956 330,66 лв.,
представляващи салдо към 09.02.2016 г. по банкова сметка в „Обединена
българска банка“ АД с титуляр „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД, и 311,35
лв., представляваща левова равностойност на 159,19 евро салдо към
29.01.2016 г. по разплащателна сметка в евро в „Банка Пиреос България“ АД с
титуляр „Фарст“ ЕООД, Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество е осъдена да заплати общо на С. И. И., Ф. Д. И., „Фарст“ ЕООД -
Пловдив и „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД – Пловдив разноски в размер на
1 900,00 лв., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пловдивския окръжен съд 38 298,00 лв. държавна такса.
Решението е обжалвано изцяло от ищеца и в пълен обем то е предмет
на въззивното производство.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Исковата молба е депозирана в Окръжен съд – Пловдив на 11.05.2018 г.,
като в нея исковете са били квалифицирани по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ
/отм./. Този закон е бил отменен с обнародвания в ДВ бр. 7/19.01.2018 г.,
влязъл в сила на 23.01.2018 г., Закон за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, впоследствие с
променено наименование Закон за отнемане на незаконно придобитото
имущество /ЗОНПИ/. Първоначално в § 5, ал. 1 от ПЗР на закона е
5
предвидено, че неприключилите до влизането му в сила проверки и
производства по ЗОПДНПИ /отм./ се довършват по досегашния ред от
Комисията. С последващо измемение обаче /ДВ, бр. 1/03.01.2019 г./ е
създадена нова ал. 2, според която неприключилите проверки и производства
пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон.
При наличие на тази изрична правна норма правилно окръжният съд е
приел, че следва да преценява материалноправните предпоставки за отнемане
на незаконно придобитото имущество по новия закон, тъй като с него са
преуредени правоотношенията, възникнали при действието на отменения
закон, чиито правни последици не са настъпили и спрямо тях той има
несъщинско обратно действие или незабавно действие, доколкото при
същинското обратно действие новият закон се прилага спрямо
правнорелевантните юридически факти, които са настъпили преди влизането
му в сила и по отношение на които са настъпили окончателните правни
последици, но новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни
последици и той засяга придобити вече права или погасени задължения.
Следователно с оглед новосъздадената разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ПЗР на
ЗОНПИ този закон е приложим при разглеждане на неприключилите пред
съда производства по отменения ЗОПДНПИ, включително преценката на
материалноправните предпоставки за отнемане на незаконно придобито
имущество.
Постъпило е уведомление от Окръжна прокуратура - Пловдив вх. №
УВ-114/26.01.2016 г. за това, че против С. И. И. е образувано ДП № 660/2015 г.
по описа на Отдел „Икономическа полиция” при ОД на МВР - Пловдив, като
той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 253, ал. 5 от НК във вр.
с ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК за това, че през периода 18.12.2015 г. - 29.12.2015 г. в гр.
Пловдив като извършител в съучастие със С.В.К., последният като подбудител
и помагач, при условията на продължавано престъпление е извършил повече
от два пъти финансови операции с имущество - пари в лева и евро - от четири
финансови операции от Република Франция в Република България чрез „ОББ“
АД, както следва: на 18.12.2015 г. сумата 25 000 лв. от Република Франция, на
21.12.2015 г. сумата 20 000 евро от Република Франция, на 28.12.2015 г.
сумата 400 000 лв. от Република Франция и на 29.12.2015 г. сумата 377 000 лв.
от Република Франция, като е знаел към момента на получаването им, че са
6
придобити чрез престъпление - измама, а имуществото е в особено големи
размери и случаят е особено тежък, което престъпление попада в обхвата на
чл. 22, ал. 1, т. 18 от от ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ.
Не се спори по делото, че С. И. И. и Ф. Д. И. са съпрузи от 27.03.1988 г.,
както и че едноличен собственик на капитала и управител на „Фарст“ ЕООД и
„Импакс асет мениджмънт“ ЕООД е С. И. от учредяването им /„Фарст“ ЕООД
е регистрирано на 08.04.2013 г., а „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД - на
10.12.2015 г./ до края на проверявания период.
Въз основа на постъпилото уведомление от Окръжна прокуратура -
Пловдив с протокол № ТД08ПЛ/УВ-1282/09.02.2016 г. е започнала проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на С. И. И. за
периода 09.02.2006 г.- 09.02.2016 г. В хода на проверката са извършени
справки в НБД „Население“, Търговски регистър, „Апис“, Информационна
система „Сиела“, ИКАР, ГД „Морска администрация“, изпратени са
запитвания до ОД на МВР, сектор „КАТ“ „Пътна полиция“ по постоянен адрес
на лицето и сектор „КИАД“, централните офиси на банките в страната, ГД
„Гражданска въздухоплавателна администрация“, ТД на НАП и Дирекция
„МДТ“ към съответната община. От тази проверка е установено, че освен с
двете посочени търговски дружества И. е упражнявал търговска дейност и
като едноличен търговец с фирма ЕТ „С. И.“, през периода 2006 г. – 2007 г. той
е придобил моторни превозни средства, описани в исковата молба, за които е
прието, че има установен законен източник за придобиването им, с договор за
покупко-продажба, сключен с н.а. акт № 163/19.10.2006 г., е закупил нива от
2,049 дка, съставляваща имот № 353008 по плана за земеразделяне на гр.
Брезово, и нива от 2,051 дка, съставляваща имот № 353009 по плана за
земеразделяне на гр. Брезово, за обща сума от 1 000 лв., които имоти не се
претендират на отнемане поради установен законен източник за
придобиването им, а с постановление за възлагане на недвижим имот от
19.01.2015 г. на ЧСИ Горчев ½ ид.ч. от имотите е възложена на „Свилена-
земеделска земя“ ООД. Установява се също, че преди началото на
проверявания период И. е получил заем от Кооперация „Начала“ от 15 000
евро с левова равностойност 29 337,45 лв., изплатен през проверявания
период, в качеството си на едноличен търговец е получавал банкови кредити
от „Българо-американска кредитна банка“АД и „Алфа Банка - клон България“,
7
вземанията по които са обезпечени с договорни ипотеки, заличени през
проверявания период, И. и И. са придобили на 19.03.2012 г. лек автомобил
„Ауди 80“ с рег. № ....., на 15.09.2007 г. лек автомобил „Алфа ромео 146“ с рег.
№ ....., с прекратена регистрация на 20.10.2011 г., на 28.07.2011 г. лек
автомобил „Хонда акорд“ с рег. № ....., бракуван на 11.10.2017 г. и лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ...., закупен с договор за лизинг от
13.02.2009 г. с „Арабаджиев“ ЕООД, по който договор са платени лизингови
вноски в размер на 4 959 лв. в периода 2009 г. – 2014 г., за които е прието от
Комисията, че е установен законен източник на средства. Посочено е също, че
„Импакс асет мениджмънт“ ЕООД е открило банкова сметка в „Обединена
българска банка“ АД с IBAN ..... на 10.12.2015 г., по нея са постъпили два
превода - на 22.12.2015 г. в размер на 426 000 евро, или 833 183,58 лв., и на
23.12.2015 г. - 489 000 евро, или 956 400,87 лв., преведени от „IDI GROUP”, от
тях С. И. е изтеглил 425 799,16 евро, или 832 000,03 лв. и към 09.02.2016 г.
салдото по сметката е 488 964,10 евро, или 956 330,66 лв., като на 10.11.2015 г.
„Фарст“ ЕООД е открило разплащателна сметка в евро в „Банка Пиреос
България“ АД с IBAN ........, по която на 03.12.2015 г. е постъпил превод от
„Паола 2015“ ЕООД с основание „по договор“ от 200 000 евро, или 391 166
лв., на 03.12.2015 г. и 04.12.2015 г. С. И. е изтеглил общо 199 784,62 евро, или
389 580 лв., а крайното салдо към 29.01.2016 г. е 159,19 евро, или 311,35 лв.
На база на цялата събрана и анализирана в хода на проверката
информация Комисията е признала доходи, приходи и източници на
финансиране на проверяваното лице в размер на 221 909,17 лв., извършените
обичайни и извънредни разходи са 94 588,79 лв., нетният му доход е 127
320,38 лв., а придобитото имущество за проверявания период е на стойност 2
355 445,54 лв., което е мотивирало извод за констатирано значително
несъответствие в размер на 2 228 125,16 лв., поради което с решение №
241/09.05.2018 г. на КОНПИ е прието да бъде внесено искане в Окръжен съд –
Пловдив за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобитото
имущество на посочената стойност.
На проверяваното лице е предоставена възможност да представи
декларация по чл. 57 от ЗОПДНПИ /отм./ и да се запознае с материалите по
образуваното производство, като в определения срок не е постъпила
декларация и не е депозирано възражение по чл. 60, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./,
респ. чл. 138, ал. 2 от ЗОНПИ.
8
От представените писмени доказателства и извършена от съда
служебна справка в ЕИСС е установено, че досъдебното производство е
прераснало в съдебно, като е образувано н.о.х.д. № 3114/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, впоследствие изпратено на Пловдивския окръжен съд
и образувано под № 908/2025 г., което все още не е приключило.
Настоящият състав намира, че за да бъде образувана проверка против
едно лице, респ. за да бъдат предявени искове за отнемане на имуществото му,
е достатъчно да му бъде повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ,
независимо от това как ще завърши наказателното производство, тъй като
законът предвижда при наличие на всички предпоставки за това да се отнеме
незаконно придобито имущество.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ, според която
производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда
независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и
свързаните с него лица, като дори чл. 153, ал. 6 от ЗОНПИ предвижда, че не
съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване
правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на
Държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в
сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления,
посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона.
Настоящият състав приема, че приложимият национален закон не е в
противоречие с Директива 2014/42 ЕС, доколкото според този акт всяка
държава-членка има правомощие да предприеме процедура за конфискация,
свързана с водено пред компетентен съд наказателно дело, когато бъде
установено по удовлетворителен начин, че имуществото е придобито чрез
престъпно поведение, като съдът трябва да направи разумно предположение
за възможното придобиване по този начин, включително когато имуществото
на лицето е несъразмерно на законните му доходи, което може да доведе до
извод, че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, а за
установяването на релевантните факти всяка държава-членка може да създаде
правила относно доказателствата, както и да предвиди конфискация по
отношение на трети лица като допълнителна мярка или като алтернатива на
пряката конфискация по целесъобразност.
9
Посочените принципи на директивата са транспонирани в ЗОНПИ, в
частност в чл. 5, ал. 1, предвиждащ, че незаконно придобито имущество се
смята това, за придобиването на което не е установен законен източник, като в
закона са предвидени условията и редът за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество, начините и субектите на конфискация, както
и процесуалният ред и доказателствата за установяване на релевантните
факти, при спазване принципите за законност, прозрачност, независимост,
обективност и безпристрастност, зачитане и гарантиране на правата и
свободите на гражданите, пропорционалност на намесата в личния и семейния
живот и прилагане на ограниченията на собствеността в степен, необходима за
постигане целите на закона, което като краен резултат трябва да доведе до
защита на обществения и личния интерес чрез справедлив баланс между тях.
За да бъде отнето имущество в полза на Държавата по реда на ЗОНПИ,
е необходимо то да е придобито през проверявания период от лице, на което е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление, визирано в
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона, да е установено значително
несъответствие между придобитото от проверяваното лице имущество и
нетния му доход /над 150 000 лв. несъответствие между тях за целия
проверяван период - чл. 107, ал. 2 във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/, при
съобразяване с легалните дефиниции на понятията „доходи, приходи и
източници на финансиране“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ,
„имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и „нетни доходи“ по
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ/, като законът презумира, че едно
имущество е придобито незаконно, ако не е установен законен източник на
доходите за придобиването му /чл. 5, ал. 1 от закона/, която презумпция е
оборима, а в тежест на ответниците е да установят придобиване на
имуществото със средства от законен източник.
По делото е безспорно установено, че С. И. е бил привлечен като
обвиняем за горепосоченото престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал.
1, т. 18 от ЗОНПИ, като все още наказателното производство не е приключило.
Както вече беше посочено, за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно
придобито имущество обаче не се изисква наличие на влязла в сила
осъдителна присъда, установяваща извършването от проверяваното лице на
10
престъплението, за което му е повдигнато обвинение /чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от
ЗОНПИ/, а наличието на престъпна дейност е единствено повод за образуване
на проверката от Комисията, поради което с оглед допустимостта на
производството е ирелевантен фактът до каква фаза е достигнало
наказателното производство.
В същото време за уважаване на иск за отнемане в полза на Дължавата
на незаконно придобито имущество, е необходимо да бъдат изследвани
понятията „имущество“ и „нетен доход“, като бъде установено значително
надвишаване на първото над второто с повече от 150 000 лв.
Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ дава легална дефиниция на
понятието „имущество“ като всякакъв вид собственост, материална или
нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и
юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него.
От друга страна понятията „нетни доходи“, „доходи, приходи и
източници на финансиране“ и „обичайни разходи“ също са легално
дефинирани в § 1, т. 8, т. 2 и т. 9 от ДР, като нетните доходи са доходи, приходи
или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни
и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му;
доходи, приходи и източници на финансиране са: възнаграждение, получено
от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени
услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият
доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от
движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен
законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно,
други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и
комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за
придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от
съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица, а
обичайните разходи са тези за издръжка на лицето и на членовете на
семейството му съобразно данните на Националния статистически институт.
При извършване на необходимата съпоставка следва да бъдат отчетени
и дадените разрешения с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на
ОСГТК на ВКС, според което не представлява „имущество“ по смисъла на § 1,
11
т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на
несъответствието съобразно нормите на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ
получените от проверяването лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. В.С., което съдът като
компетентно изготвено възприема, се установява, че пазарната стойност на
придобитите от С. И. и Ф. И. като съпрузи моторни превозни средства,
определена по метода на пазарните аналози, е както следва: на лек автомобил
„Ауди 80“ с рег. № ..... към датата на придобиване /19.03.2012 г./ е 2 443 лв., а
към момента на изготвяне на експертизата - 1 715 лв., на лек автомобил „Алфа
ромео 146“ с рег. № ..... към датата на придобиване /15.09.2007 г./ е 5 905 лв. и
на лек автомобил „Хонда акорд“ с рег. № ..... към датата на придобиване
/28.07.2011 г./ е 5 985 лв.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Т.Р., което съдът като
компетентно изготвено възприема, е видно, че в проверявания период С. И. е
реализирал доходи от дейността си като едноличен търговец в общ размер на
23 056,35 лв. и от извънтрудови правоотношения - 1 568,14 лв., Ф. И. е
получила доходи според подадени ГДД в размер на 10 139,93 лв., а според
осигурителна информация - 81 711,82 лв., както и обезщетения за временна
нетрудоспособност от 1 258,28 лв., И. е реализирал доход от продажба на
недвижими имоти - 974 лв., И. от продажба на акции от 566,50 лв.,
възстановените данъци, изплатените обезщетения и помощи на първите двама
ответници са общо 1 767,36 лв., те са усвоили банкови кредити, от заем от
Кооперация „Начала“, изтеглили са парични средства от АТМ и от кредитна
карта към сметка в „ПИБ“АД в размер на 102 283,58 лв., като за периода
приходите на двамата ответници са в общ размер на 222 102,24 лв., докато
обичайните разходи за издръжка на семейсвото им /за три лица в периода
09.02.2006 г.- 06.02.2015 г. и за две лица за останалата част от периода поради
навършване на пълнолетие на дъщеря им/ е 93 116,93 лв., а общият размер на
установените обичайни и извънредни разходи, в т.ч. за погасителни вноски по
12
банкови кредити и по заем от Кооперация „Начала“, за погасяване на
задължения по кредитни карти, за дадени заеми на ЕТ „С. И.“, платени
данъци, такси, глоби, дарения и изтеглени суми в брой от банкови сметки на
дружествата, са 1 412 570,02 лв., като нетният доход на ответниците-
физически лица е отрицателен – минус 1 190 467,78 лв. В заключението е
посочен общият размер на разходите за придобиване на имущество от
ответниците С. И. и Ф. И.и - 995 246,90 лв., в т.ч. разходи за учредяване на
дружества, за покупка на МПС и платени лизингови вноски, за закупуване на
недвижими имоти, предоставени средства от И. на ЕТ „С. И.“, при
съобразяване с наличните салда по банковите сметки на „Импакс асет
мениджмънт“ ЕООД и „Фарст“ ЕООД, като е установено превишаване на
размера на направените разходи над размера на нетния доход на ответниците с
2 185 714,68 лв.
По поставените от ответниците въпроси експертът е изготвил отделно
заключение, според което общото начално салдо по налични банкови сметки
на ответниците-физически лица към 09.02.2006 г. е 140,98 лв., като от тях за
проверявания период са изтеглили 79 528,50 лв., в т.ч. 29 864 лв. на каса в
банка и 49 664,50 лв. на банкомат, били са нареждани преводи от една лична
банкова сметка на друга лична сметка на ответниците, с което движение не се
променя общата наличност по тях, приходите на С. И. и Ф. И. за проверявания
период са в общ размер на 301 630,74 лв., в т.ч. деклариран доход в ГДД на И.
23 090,91 лв., доходи по ГДД на Ф. И. 10 139,93 лв., изплатени суми по
извънтрудови правоотношения на И. 1 568,14 лв., осигурителен доход на Ф.
И. 81 711,82 лв., получено обезщетение от И. за временна неработоспособност
1 258,28 лв., приходи от продадени от нея акции 566,50 лв., доход от продажба
на недвижим имот от И. 974 лв., получени обезщетения, помощи и
възстановен данък по ГДД 1 767,36 лв., получени и усвоени заеми /банкови
кредити/ 102 283,58 лв. и изтеглени парични средства в брой от лични
банкови сметки и АТМ 79 528,50 лв., разходите за издръжка на домакинството
са 57 492,06 лв., общо обичайните и извънредни разходи са 155 365,12 лв., а
нетният им доход е 146 265,62 лв. Разходите за имущество, в т.ч. за учредяване
на дружества, за придобиване на МПС и недвижими имоти, платени
лизингови вноски и предоставени лични средства от И. на ЕТ „С. И.“, са 38
604,89 лв., а нетният доход превишава разходите за придобиване на имущество
със 107 660,73 лв. Вещото лице е определило стойността на имуществото на
13
ответниците към началото на проверявания период /09.02.2006г./ на 97 599,69
лв., в които са включени печалба на ЕТ „С. И.“ за 2005 г. от 17 000 лв.,
възстановена сума от едноличния търговец на С. И. от 40 000 лв., 1 000 лв.
заем по кредитна карта от 26.03.2005 г., заем от Кооперация „Начала“ от
09.09.2005 г. от 29 337,45 лв., апартамент № 17 в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“,
бл. 242-А-12, придобит на 07.05.2003 г., за 10 121,26 лв. и наличност по
банкови сметки 140,98 лв., а притежаваното имущество в края на
проверявания период /16.02.2016 г./ включва лек автомобил „Ауди 80“ с рег. №
..... с пазарна стойност според заключението на автотехническата експертиза,
лек автомобил „Алфа ромео 146“ с рег. № ....., лек автомобил „Хонда акорд“ с
рег. № ..... /за които два автомобила нямаданни по делото за стойността им/,
посочения апартамент № 17 в гр. Пловдив с пазарна цена по нотариален акт
10 121,26 лв. и наличности по банкови сметки от 25,22 лв., или общо 11 861,48
лв.
От представените от „ОББ“ АД документи - извлечения от банкова
сметка с IBAN ..... с титуляр „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД, /л. 874 и сл. от
делото на окръжния съд/ е видно, че по сметката са постъпили две входящи
трансакции с наредител „IDI GROUPЕ” - на 22.12.2015 г. за 426 000 евро и на
23.12.2015 г. за 489 000 евро, преводите са без посочено основание за
плащането, като по сметката има и шест изходящи трансакции с основание
„покупка на валута“ - на 22.12.2015 г. за 12 797,55 евро, на 23.12.2015 г. за 10
235,42 евро и за 5 120,33 евро, на 28.12.2015 г. за 204 708,29 евро, на
29.12.2015 г. за 10 235,42 евро и 182 702,15 евро, а в края на проверявания
период салдото по сметката е 488 964,10 евро.
От представените от „Банка Пиреос България“ АД документи -
извлечения от разплащателна сметка в евро с IBAN ........ с титуляр „Фарст“
ЕООД, /л. 922 и сл. от делото на окръжния съд/ е видно, че на 03.12.2015 г. е
постъпил превод от „Паола 2015“ ЕООД в размер на 200 000 евро с основание
„по договор“, а към края на проверявания период салдото по нея е 159,19
евро, или 311,35 лв.
Установява се също, че „Ай Ди Ай” - френско командитно дружество с
акции, с регистрация в ТР и регистър на дружествата в Париж с № 328
479 573, е предявило против „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД искове по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумите, получени с банкови преводи от
14
22.12.2015 г. и 23.12.2015 г. по банкова сметка с IBAN ..... в „ОББ” АД в размер
на 426 000 евро и съответно 489 000 евро като извършени без основание /л.
1722 – л. 1732 от делото на окръжния съд/, по която искова молба е
образувано гр.д. № 3170/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
От представения препис от съдебно решение /л. 1771 – л. 1774 и л.
1899 – л. 1900 от делото на окръжния съд/ е видно, че делото е завършило с
решение № 260825/18.06.2021 г., необжалвано от страните и влязло в сила на
11.08.2021 г., с което „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД е осъдено да върне на
„Ай Ди Ай” КДА 489 175,19 евро наличен остатък по посочената банкова
сметка, както следва: 175,19 евро, представляващи част от преведените от
ищцовото дружество на 22.12.2015 г. 426 000 евро, и 489 000 евро преведени
от същото дружество на 23.12.2015 г. поради липса на основание за
получаването им, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /18.12.2020 г./ до окончателното плащане, като въз основа на
влязлото в сила съдебно решение в полза на „Ай Ди Ай” КДА е издаден
изпълнителен лист на 31.08.2021 г. /л. 1775 – л. 1776 от делото на окръжния
съд/.
След влизане в сила на решението с молби от 16.07.2021 г. и 28.09.2021
г. /л. 1785 – л. 1814/ командитно дружество с акции „Ай Ди Ай”, вписано в
търговския регистър и регистъра на дружествата в Париж, Франция, е
уведомило КПКОНПИ за това и е поискало да оттегли предявените искове по
гр.д. № 1101/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта им против „Импакс
асет мениджмънт“ ЕООД за отнемане в полза на Държавата на сумата
488 964,10 евро, представляваща салдо по посочената сметка в „ОББ“ АД, и да
поиска да бъде отменена обезпечителната мярка по банковата сметка на това
дружество.
По делото няма данни за произнасяне по тези молби.
С влязло в сила определение № 65/14.02.2022 г., постановено по в.ч.н.д.
№ 62/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд /л. 1782 – л. 1784 от
делото на окръжния съд/, е отменено определение от 14.01.2022 г. по ч.н.д. №
42/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата на командитно дружество с акции „Ай Ди Ай”, вписано в търговския
регистър и регистъра на дружествата в Париж, Франция, за отмяна на
обезпечението – запор на банкова сметка с ...... и е отменено обезпечението,
15
допуснато с определение № 33/07.01.2016 г. по ч.н.д. № 42/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив.
Установява се също /стр. 30 на обвинителен акт по ДП № 9/2015 г. по
описа на ТС „БОП“ – Пловдив, Пазарджик, Смолян/, че на С. И. и на още
няколко лица са повдигнати обвинения за извършване на престъпления по чл.
321, ал. 3, пр. 2, 3 и 4, т. 2 от НК и по чл. 253, ал. 5 от НК, включително за това,
че на 10.12.2015 г. с оглед набелязаната цел и в изпълнение на решението на
ОПГ първият ответник регистрирал „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД, на
същата дата открил разплащателна сметка в евро в „Обединена българска
банка“ АД, на 11.12.2015 г. попълнил необходимите документи –
статистическа форма и декларация до БНБ за сключен договор за заем с
френското дружество IDI, за управлението на което сключил договор за
електронно банкиране, от това дружество на 22.12.2015 г. постъпил превод в
размер на 426 000 евро и на 23.12.2015 г. 489 000 евро, част от които И.
изтеглил в периода 22.12.2015 г. – 29.12.2015 г., а остатъкът от сумата в размер
на 489 175,19 евро не успял да изтегли, въпреки подадените заявки за теглене
поради наложен запор върху сумата, като горепосочените суми в общ размер
на 915 000 евро били наредени от счетоводителя на френското дружество на
два пъти чрез измама, вследствие на която на дружеството били нанесени
значителни материални щети, за което то сезирало полицията в Париж.
От друга страна от писмо от 29.07.2020 г. от Българска народна банка
/л. 1504 от делото на окръжния съд/ е видно, че в БНБ е постъпила
информация за една сделка за получаване на финансов кредит между местно
юридическо лице „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД – Пловдив и
чуждестранно лице GROUPE IDI, Франция съгласно чл. 7, ал. 5 от Валутния
закон и чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 27 на БНБ за статистиката на платежния
баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните
книги, този договор е деклариран с декларация-форма СПБ-1 за сделки за
предоставяне или получаване на финансови кредити в размер, равен или по-
голям от левовата равностойност на 50 000 лв. с № на БНБ 2/00156350/001 от
22.12.2015 г., като във формата е посочена началната дата на договора
21.12.2015 г. и крайната дата на договора 21.12.2020 г., а размерът на кредита е
915 000 евро.
Въз основа на всички приети по делото доказателства може да се
16
приеме за установено, че в началото на проверявания период И.и са
притежавали имущество на обща стойност 97 599,69 лв., посочено в таблица
10 на заключението по въпросите на ответниците, през проверявания период
С. И. е придобил два имота /нива от 2,049 дка и нива от 2,051 дка на обща
стойност 1 000 лв./ дружествени дялове в търговски дружества на стойност 4
лв., двамата ответници-физически лица са придобили моторни превозни
средства /лек автомобил „Ауди 80“, лек автомобил „Алфа ромео 146“ и лек
автомобил „Хонда акорд“/ на обща стойност 14 333 лв., но част от това
имущество вече не е в техния патримониум /½ ид.ч. от двете ниви е продадена
на публична продан, а лек автомобил „Алфа ромео 146“ е дерегистриран от
20.10.2011 г./ и те не съставляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗОНПИ. Безспорно е, че по банковите сметки на ответниците И.и са налични
25,22 лв., а в горепосочената разплащателна сметка в евро на „Фарст“ ЕООД
има остатък от 159,19 евро, или 311,35 лв.
Настоящият състав възприема крайния правен извод на окръжния съд,
че като придобито през проверявания период имущество не следва да се
включват апартамент в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, закупен през 2003 г., т.е.
преди началото на проверявания период, и сумата 488 964,10 евро по
цитираната банкова сметка на „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД.
По делото е установено, че тази сума е постъпила по банковата сметка
на дружеството на две вноски на 22.12.2015 г. и на 23.12.2015 г. в общ размер
на 915 000 евро, а част от нея е била изтеглена от С. И. преди да бъде наложен
запор върху вземането. С влязлото в сила решение по гр.д. № 3170/2020 г. на
Пловдивския окръжен съд е установено, че цялата сума от 915 000 евро е
платена от командитно дружество „Ай Ди Ай“ при начална липса на
основание, поради което по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД „Импакс асет
мениджмънт“ ЕООД е осъдено да върне на това дружество сумата 489 175,19
евро наличен остатък по банковата сметка, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Фактът на плащане на посочените суми без основание, дори нещо
повече – извършване на плащанията чрез въвеждане на счетоводителя на
френското дружество в измама, вследствие на която на това дружество били
нанесени значителни материални щети, се извежда и от приетия като
17
доказателство обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 3114/2022 г.
на Софийски градски съд.
Съдът намира, че макар субективните предели на силата на пресъдено
нещо на решението по гражданското дело по чл. 298 от ГПК да не са се
разпрострели върху КОНПИ, която не е участвала в това производство, както
и при невъзможност за приложение разпоредбата на чл. 300 от ГПК при липса
на влязла в сила присъда против И. и останалите подсъдими в наказателното
производство, тези обстоятелства могат да се приемат за доказани от приетите
в настоящото производство доказателства, въз основа на които може да се
формира извод, че сумата 489 175,19 евро не е влязла юридически в
патримониума на „Импакс асет мениджмънт“ ЕООД и не може да бъде отнета
от него.
Настоящият състав не споделя извода на окръжния съд за приложимост
на разпоредбата на чл. 297 от ГПК. Действително влязлото в сила съдебно
решение е задължително за съда, който го е постановил, за всички съдилища,
учреждения и общини в страната, но с оглед задължението им да го изпълнят,
когато то се представи пред тях, т.е. в това им качество, а не като страни в
спорно материално или процесуално правоотношение.
Дори да не се възприеме изложеното становище и да се приеме, че
сумата 489 175,19 евро е влязла в патримониума на „Импакс асет
мениджмънт“ ЕООД, това е станало по силата на договор за заем, деклариран
пред БНБ с декларация-форма СПБ-1 № 2/00156350/001 от 22.12.2015 г., като
по тази причина тя се явява приход през проверявания период по смисъла на §
1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ, подлежащ на връщане през следващ период, но не и
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ.
На база на установената фактическа обстановка и изложените въз
основа на нея правни изводи съдът приема, че общата стойност на
имуществото на четиримата ответници в края на проверявания период е 9
268,57 лв.
Съобразявайки се с трайната актуална практика на Върховния
касационен съд /за пример вж. Р. № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г.
на ІV г.о., Р. № 50116 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г.о., О. №
2102 от 29.04.2024 г. по гр.д. № 3926/2023 г. на І г.о. и др./, създадена на база
на цитираното ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС,
18
следва да се приеме, че нетният доход по смисъла на на § 1, т. 8 от ДР на
ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен
доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, като
оставащите средства са свободни или разполагаеми, които служат за
осигуряване издръжка на лицето, като те могат да са нулева, но не и
отрицателна величина, тъй като доходът за физическите лица съставлява
благо, с което се увеличава патримониума им след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо, като е възможно двете величини да
са еднакви и да се нулират, а евентуална разлика с отрицателен знак между
тях ще бъде индиция за неизяснен източник на приходите на проверяваното
лице /които не винаги са незаконни/, но не представлява задължително
обогатяване, което да е налично и което да се използва при установяване на
търсеното значително нecъoтвeтcтвиe, още повече доколкото в цитираното
тълкувателно решение изрично е прието, че то е cпeциaлнo зaкoнoвo пoнятиe,
oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлкo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo
/нe нa cбopa нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa
проверявания пepиoд.
По този начин се защитава принципът за пpoпopциoнaлнocт нa мepкитe
и цeлтa нa зaкoнa, законността на намесата на Държавата в правото на мирно
ползване на притежанията, защитено в чл. 1 Протокол № 1 ЕКЗПЧОС, която
трябва да посочва достатъчно точни и предвидими критерии и да съдържа
гаранции срещу произвол, както и да гарантира справедливия баланс между
нуждите на общия интерес и правата на индивида, а конфискацията на
имущество да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел,
като засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не
следва да понасят прекомерна тежест.
При възприемане на тази теза и залагане на нетен доход на ответника
поне като нулева величина, извършеното съпоставяне между придобитото
имущество и нетния му доход ще бъде равен на стойността на придобитото
имущество, а доколкото то в настоящия случай е под 150 000 лв., не може да
се приеме, че е установено значително несъответствие между двете
проверявани величини за проверявания период, а това от своя страна отрича
правото на Държавата да иска отнемане на това имущество като незаконно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при доказателствена
19
тежест, лежаща върху ищеца, да установи обстоятелствата, от които черпи
благприятни последици, указана му от първоинстанционния съд с доклада по
чл. 146 от ГПК в съдебно заседание на 06.03.2025 г., и при съобразяване с
решението на ЕСПЧ по делото „Йорданов и други против България“, той не е
ангажирал никакви доказателства, че е налице пряка причинна връзка между
престъпната дейност, в осъществяването на която проверяваното лице е
обвинено, и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, т.е. че би
могло обосновано да се приеме, че това имущество би могло да е получено от
престъпното поведение на проверяваното лице, поради което съдът счита това
обстоятелство за недоказано.
По делото не е установено с влязла в сила присъда извършване на
посочената престъпва дейност от И. или друга незаконна дейност, която не
обхваща състав на престъпление, от която да са получени средства за
придобиване на имуществото, чието отнемане се претендира. От
представеното свидетелство за съдимост на И. е видно, че той е осъден два
пъти /по н.о.х.д. № 1161/2001 г. на Районен съд - Пловдив и по н.о.х.д. №
5673/2021 г. на Районен съд – Пловдив/ за престъпления по чл. 343, б. „б“, ал.
1 от НК /за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда/, от които не биха могли да се кумулират приходи.
Въз основа на гореизложените правни изводи съдът приема, че за
проверявания период не е установено несъответствие между нетните доходи и
имуществото на проверяваното лице, неговата съпруга и управляваните от
него дружества, както и пряка причинна връзка между престъпната дейност, в
осъществяването на която проверяваното лице е обвинено, и придобиването
на имуществото, чието отнемане се иска, което е достатъчно основание да се
приеме, че не са установени всички елементи от фактическия състав на
правото на отнемане на придобитото от него имущество, а това от своя страна
води до извод, че исковете за отнемане в полза на Държавата на описаното в
исковата молба имущество са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени, а обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено в тази част.
Решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено и в частта, в
която ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на на 38 298 лв.
съобразно размера на отхвърлените искове след прекратяване частично на
20
производството, както и да заплати на ответниците направените от тях
разноски в общ размер на 1 900 лв., представляващи разноски за вещо лице.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ следва
да бъде осъдена Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество –
София да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд – Пловдив в размер на 19 148,85 лв.
Въззиваемите не са претендирали разноски за въззивното
производство, поради което такива не се присъждат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011/23.07.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1101/2018 r. no описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 6, с адрес за
призоваване: гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 67, ет. 4 да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Пловдив в размер на 19 148,85 лв. /деветнадесет хиляди сто
четиридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21