Протокол по т. дело №571/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 738
Дата: 18 декември 2025 г. (в сила от 18 декември 2025 г.)
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20253100900571
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 септември 2025 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 738
гр. Варна, 18.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20253100900571 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:03 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на именното повикване в
13:03 часа, се явиха:
Ищецът З. Т. Т., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, заедно с адвокат С. В., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Ответникът Застрахователно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството,
представлява се от адвокат Т. С., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Вещите лица: К. В. А. и В. В. Д., редовно уведомени, явяват се лично в
съдебно заседание, депозирали заключение по делото.
Вещото лице В. Д. И., редовно уведомена, не се явява в съдебно
заседание.
Свидетелят М. П. М., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание.
Съдът, след като констатира, че свидетелят М. П. М. се явява в
днешно съдебно заседание, отстрани същата от съдебната зала до
пристъпване към нейния разпит.
Адв. В.: Не са налице пречки, моля да дадете ход на делото.
Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
На основание чл. 143 от ГПК,
пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна
Адв. В.: Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по доклада.
Адв. С.: Аз поддържам отговора. По отношение на получения проект за
доклад имам някои възражения.
На първо място посочено е, че сме направили възражение за
недопустимост на иска. В случай, че е възникнало съмнение за подобно
възражение - не правим възражение за недопустимост, независимо от размера
на иска. Единствено твърдим, че искът е неоснователен над размера от 12 000
лева.
По самия доклад по 5.1. се сочи, че е отказано изплащането на
обезщетение, в какъвто смисъл са и ищцовите твърдения. Моля да се допълни
доклада с нашето становище, че със същото писмо с изх. № 21-6999 от
17.04.2025г. не сме отказали изплащане на обезщетение, а сме направили
извънсъдебно предложение за изплащане на обезщетение в размер на 12 000
лева.
И също така моля да бъде добавено, че оспорваме, че законната лихва
върху обезщетението се дължи от датата на увреждането, в какъвто смисъл е
исковата претенция от 25.10.2023г.
СЪДЪТ приема, че сочените от ответника уточнения на насрещните му
твърдения и възражения следва да бъдат изрично добавени в доклада. Не е
налице основание за изменение на т.5.1. от проекта, доколкото същата касае
ищцовите твърдения.
С оглед горното СЪДЪТ прави следния доклад по делото,
придържайки се към предварително изготвения проект, съобщен с
Определение № 1674 от 17.11.2025г., като го допълва с направените от
ответника уточнения и искания както следва:
1. Предмет на иска е прякото право на ищцата З. Т. Т., ЕГН **********,
като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД обезщетение за причинените й неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2023г., около 18:30 часа, в гр.
Варна, на пешеходна пътека на кръстовище на бул. „Трети март“ и ул. „Блян“,
по вина на водача на л. а. „Тойота Ярис“ рег. №***** М. П. М., обхванат от
действието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
при ответника по застрахователна полица №*******, със срок на действие от
28.11.2022г. до 28.11.2023г.
2. Твърди се от ищцата, че увреждащото действие е настъпило при
следните обстоятелства:
2.1. На 25.10.2023г. около 18:30 часа, в гр. Варна, на пешеходна пътека
на кръстовище на бул. „Трети март“ и ул. „Блян“, по вина на водача на л. а.
„Тойота Ярис“ рег. №***** М. П. М. настъпило процесното ПТП с пострадал
2
ищцата по делото.
2.2. Вследствие на удара ищцата е получила следните травматични
увреждания: счупване на латералния /външния/ малеол на дясната
подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на десен долен
крайник за период по-дълъг от един месец.
3. По случая било образувано ДП №451/2023г. по описа на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
3.1. На 10.04.2024г. с протоколно определение по образуваното НОХД
№1469/2024г. по описа на ВРС било одобрено постигнато споразумение
между наблюдаващия прокурор и подсъдимата М. М., като на последната било
наложено съответно наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от три години.
4. Твърди се, че към датата на ПТП за л. а. „Тойота Ярис“ рег. №***** е
имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника.
5. С оглед спазване на правилото на чл. 498 и чл. 380 КЗ ищцата е
предявила писмена застрахователна претенция, заведена в ответното
дружество под №21- 6353/10.03.2025г.
5.1. По застрахователната претенция е постъпил отговор от
застрахователя с изх.№21-6999/17.04.2025г., с който било отказано
изплащането на обезщетение.
6. За времето след ПТП ищцата твърди, че е търпяла болки в увредения
крайник.
7. Във връзка с травмата е претърпяла и емоционален стрес и
дискомфорт, отразило се на съня на ищцата. Последната била инвалидизирана
на 93.6% ТНР без чужда помощ съгласно експертно решение
№91204/18.11.2022г., като полагала грижи за малолетното си дете.
7.1. Ищцата сочи, че страдала от инсулинозависим диабет, неврологични
усложнения, диабетна ретинопатия и инфаркт на миокардата, като след ПТП
трудно обслужвала себе си и била затруднена в полагането на грижи за детето
си.
7.2. Твърди, че изпаднала в депресивни състояния, била подпомагана от
майка си и брат си.
8. Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не оспорва, че към
датата на ПТП е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност“
за л. а. „Тойота Ярис“ рег. № *****, сключена при ответника по
застрахователна полица №*******, със срок на действие от 28.11.2022г. до
28.11.2023г.
9. Оспорва претърпените от ищцата телесни увреждания по вид и
характер, както и тяхната продължителност.
9.1. Сочи, че във връзка с травмите на ищцата липсвали данни за
3
проведена рехабилитация, както и че лечението е продължило не повече от 1
месец.
9.2. От амбулаторен лист №23328В080401/24.11.2023г. се установявало,
че имобилизацията, поставена на ищцата, била премахната и пострадалата
била насочена към рехабилитация.
9.3. Претърпените травми не обуславяли дългосрочни негативни
последици за здравето на ищцата, поради което оспорва твърденията в
исковата молба за наличие на остатъчни към датата на сезиране на съда болки.
9.4. По отношение на съпътстващите заболявания на ищцата твърди, че
същите не се намират в причинно-следствена връзка с ПТП.
10. Твърди, че с отговор с изх. №21-6999/17.04.2025г. е определил
застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лева, което не е получено от
ищцата, а е заведена направо исковата претенция.
11. По отношение на отраженията на ПТП по психиката на ищцата,
твърди, че липсвали данни за проведена консултация с психолог или
психиатър, което обстоятелство вменява във вина на пострадалата поради
липса на взети мерки от същата при евентуалното наличие на последствия във
вътрешния й мир.
12. Оспорва предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди от
ПТП като предявен в силно завишен размер.
13. Оспорва изключителната вина на водача на л. а. „Тойота Ярис“ рег.
№ ***** М. М.. Релевира възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата с твърдения, че същата не е съобразила поведението си с
разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП, като
навлязла внезапно в платното за движение пред процесното МПС.
14. Във връзка със съпътстващите заболявания на ищцата ответникът
счита, че същата е следвало да положи повече усилия и внимание при
пресичане на пътното платно.
15. Отправено е искане за постановяване на решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен в частта над признатия размер от 12000.00
лева до пълния претендиран такъв от 35000.00 лева.
16. Оспорва акцесорната претенция за лихви за забава касателно
началния момент, от който същите следва да се дължат, като счита, че най-
ранната дата, от която същите могат да бъдат претендирани, е датата на
уведомяване на застрахователя.
17. При евентуалност - моли размерът на присъденото обезщетение да
бъде съобразен с действително претърпените болки и страдания и процента на
съпричиняване на вредоносния резултат.
18. Предявеният главен иск се квалифицира правно по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 45 и чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
4
19. Акцесорната претенция за присъждане и на законната лихва върху
търсеното обезщетение, считано от датата на настъпване на ПТП, намира
своето правно основание в чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл.
84, ал. 3 ЗЗД.
20. Като допустимо се приема направеното оспорване от страна на
ответното дружество, че вредите от деянието са по изключителна вина на
застрахования при него водач на л. а. „Тойота Ярис“ с рег. № *****, като са
наведени доводи за съпричиняването им от пострадалата ищца.
21. Касае се за правоизключващо отговорността на прекия причинител,
респ. неговия застраховател, възражение, основаващо се на нормата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
22. Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е за обезвреда
на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице,
обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице
противоправност на действията или бездействията на застраховано по смисъла
на чл. 477, ал. 2 КЗ лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат
на която противоправност в причинно-следствена зависимост е настъпил
вредоносния резултат. Фактическият състав на деликтната отговорност по чл.
45 ЗЗД преюдицира установената в ал. 2 презумпция за вина в случаите на
доказана противоправност и причинна - следствена зависимост между
деянието на деликвента и вредоносния резултат.
23. В настоящия случай, с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлото в
сила споразумение по НОХД №1469/2024г. по описа на ВРС има
доказателствено значение за вината, деянието на извършителя М. М. и
неговата противоправност, за което е било наложено съответното наказание.
24. С оглед на това, ищцата носи доказателствената тежест за
установяване на следните факти:
24.1. Настъпили в резултат на деянието на М. М. вреди за ищцата, в т. ч.
техните обем, вид и продължителност, съответно
24.2. Обосноваване на техния размер.
24.3. Причинно-следствена връзка между деянието на водача М. М. и
вредите, претендирани като претърпени от ищцата в резултат на това деяние.
25. Допълнително следва да се укаже, че ищцата дължи обосноваване на
размера на претендираното от нея като справедливо обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, като окончателното разрешение на този
въпрос се дължи от съда при произнасяне по същество (чл. 52 ЗЗД.
26. Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване се
приемат следните факти:
26.1. наличието на сключена между ответника – застраховател и
собственика на лек автомобил „Тойота Ярис“ рег. № ***** валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на действие на
5
която е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП);
26.2. към датата на настъпване на ПТП – 25.10.2023г., водачът на този
автомобил М. П. М., ЕГН **********, е застраховано лице по смисъла на
чл.477, ал.2 КЗ, обхванат от застрахователната закрила на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”;
27. В доказателствена тежест на ответника „ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е да установи въведеното възражение за
съпричиняване на деянието, респ. на настъпилите в резултат на процесното
ПТП вреди.
28. Изложените от ответника аргументи за необоснована завишеност на
размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди
съставляват правни доводи, които следва да се ценят от съда при
произнасянето по същество на заявените претенции, след приключване на
доказателствения процес и устните състезания между страните.
29. За доказване на твърденията и възраженията си страните са
представили писмени доказателства, направили са и доказателствени искания
за събиране на други доказателства, по допустимостта на които и тяхната
относимост към предмета на доказване съдът се е произнесъл в
разпоредителното заседание по чл. 140 ГПК.
30. Понастоящем не са налице факти и обстоятелства, за които страните
не сочат и представят доказателства.

Адв. В.: Нямам възражения по безспорните факти, приети от съда.
Адв. С.: Нямам възражения по приетите безспорни факти.
Адв. В.: Да се приемат представените доказателства. Нямам възражения
относно недопуснатите ни доказателства.
Адв. С.: Моля да се приемат представените доказателства по делото.
СЪДЪТ намира, че представените от страните и допуснати до приемане
писмени доказателства са допустими и относими към предмета на спора и
същите следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба, заверени копия на писмени документи, както следва:
Протокол № 298/10.04.2024г. - споразумение по НОХД № 1469/2024г. по описа
на Районен съд - Варна, 13-ти състав; Застрахователна претенция с вх.№ 21-
6353/10.03.2025г. от З. Т. Т., чрез пълномощник адвокат С. В. до ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД; удостоверение за раждане на Лъчезара Бранимирова
Опрева от 22.06.2020г.; декларация за гражданско и имуществено състояние
на З. Т. Т. от 11.09.2025г.; Експертно решение № 91204 от заседание № 197 от
18.10.2022г.; Решение № 3809/05.12.2022г. по гр.д.№ 6532/2022г. по описа на
Районен съд - Варна; Констативен протокол ПТП с пострадали лица №
6
2150/25.10.2023г.; Протокол за оглед на произшествие от 25.10.2023г.;
Протокол за разпит на свидетел от 28.11.2023г.; Протокол за разпит на
свидетел от 01.12.2023г.; Протокол за разпит на свидетел от 27.10.2023г.;
Протокол за разпит на свидетел от 21.11.2023г. и адвокатско пълномощно.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с писмения отговор на исковата молба, заверени копия на писмени документи,
както следва: Застрахователна претенция с вх.№ 21-6353/10.03.2025г. до ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД от З. Т. Т.; Лист за преглед на пациент в КДБ на З. Т. Т.
от 25.10.2023г.; Амбулаторен лист № 2330740875С2 от 03.11.2023г. на З. Т. Т.;
Амбулаторен лист № 23328В080401 от 24.11.2023г. на З. Т. Т.; писмо с изх.№
21-6380/11.03.2025г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД до адвокат С. В.,
пълномощник на З. Т. Т.; писмо с вх.№ 21-6902/11.04.2025г. от З. Т. Т., чрез
пълномощник адвокат С. В. до ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД; писмо с изх.№
21-6999/17.04.2025г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД до адвокат С. В.,
пълномощник на З. Т. Т. и адвокатско пълномощно.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо вх.№ 34312 на 25.11.2025г. от
Служба „Архив“ на Районен съд - Варна, с което предоставят изисканото
НОХД №1469/2024г., ведно ДП № 451-ПП/2023г. по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Варна, за послужване.
Адв. В.: Да се приеме по делото.
Адв. С.: Моля да се приеме по делото.
СЪДЪТ намира, че изисканото за послужване наказателно дело следва
да бъде приложено по настоящото дело, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване по делото, постъпилото с
писмо вх.№ 34312 на 25.11.2025г. от Служба „Архив“ на Районен съд - Варна
изискано НОХД №1469/2024г., ведно с ДП №451-ПП/2023г. по описа на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 35606 на 05.12.2025 г.
по допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на комплексната
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, с оглед на което снема
самоличността на вещите лица, както следва:
К. В. А. - *****; българин; български гражданин; женен; неосъждан; без
родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по
чл.291 от НК.
В.л. А.: Поддържам експертизата, която сме депозирали.
7
В. В. Д. – *****; българин; български гражданин; женен; неосъждан; без
родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по
чл.291 от НК.
В.л. Д.: Поддържам също експертизата.

На въпроси на адв. В.:
В.л. А.: Ако пешеходката беше с бастун, заради зрителен проблем в
лявото око, в тази връзка не бих казал, че ситуацията би се променила, тъй
като, доколкото съм запознат, ищцата не е с напълно проблемно зрение. Така
че тя е реално зряща с едното око. Била е облечена със светли дрехи, а белият
бастун не би повлиял върху възприятията на водачката.
В.л. Д.: Тя си вижда с едното око, а другото око се компенсира с
движение на главата. Аз познавам колеги, които карат коли, а виждат само с
едното око, което за мен не е редно, но го правят. Така че тя се ориентира
нормално и няма причина да има инвалиден бастун.
В.л. А.: Искам да допълня, че в положението, в което е била застанала
ищцата при чиста пешеходна пътека по никакъв начин не би повлияло дали
има или няма този бастун.
На въпроси на адв. С.:
В.л. Д.: В медицинската документация пише само, че е използвана мека
имобилизационна превръзка. Не е имало друг вид агресивно лечение. Няма
данни да е правила физиотерапевтични процедури. Но следва да кажа, че
понякога правенето им е свързано с доста време и разходи, тъй като хората
сами си плащат. Това не са процедури, които се поемата от здравна каса. То е
въпрос и на времеви ангажимент. Аз доколкото знам жената има и малко дете,
което би я затруднило да отсъства.
В.л. А.: По отношение на схемата на стр. 7 и въпросът Ви дали е била
препятствана видимостта на водачката към пешеходката поради превозни
средства от дясната страна - смея да кажа, че експертизата в досъдебното
производство е изготвена без да се гледа този видеоматериал, който аз имах
възможност да изгледам и мога да Ви го предоставя тук в момента и Вие да се
запознаете с него, където ясно се вижда, че таксиметровият автомобил се
измества напред и застава в положението, което съм описал в схемата на ПТП,
която съм направил.

На въпроси на съда:
В.л. А.: Да, точно така - към момента на подхождане на автобуса към
спирката таксиметровият автомобил е бил на пешеходната пътека, след което
се е изместил напред, за да освободи пешеходната пътека. Значи автобусът и
автомобилът са били един зад друг. При изместването на автобуса напред и
позиционирането му на автобусната спирка, с цел сваляне и качване на
пътниците, таксиметровият автомобил се измества плътно зад него като
8
открива задната част на пешеходната пътека, която е зад този таксиметров
автомобил. При което пешеходката подхожда и застава точно зад
таксиметровия автомобил, където видимостта към самата пешеходна пътека е
...
Посочил съм на стр.9 долу, че тя е преминала от ляво на ориентир 1 -
тоест е заобиколила този стълб и се е позиционирала на пешеходната пътека
на разстояние около 50 см. от левия и край, гледано от погледа на
̀
пешеходката.
Да допълня - видимостта към пешеходната пътека на водача на
автомобила е била ясна, тя е нямала препятствия.
На въпроси на адв. С.:
В.л. А.: С оглед на това всички водачи, които приближават към
пешеходна пътека трябва да са с готовност за спиране и осигуряване на
предимство на пешеходците, които са стъпили върху пешеходната пътека.
В отговора на въпрос 5 съм написал, че ищцата не е имала възможност
да възприеме опасността от приближаващия автомобил- първо, нейната
физическа невъзможност с оглед на нарушеното и зрение на лявото око. И
̀
второ, с оглед на това, че е носила на ръце детето си, което е позиционирано
точно от лявата страна на нейното тяло. По този начин нейната видимост
реално е била ограничена. Също така нарушението на зрението на лявото око
води до невъзможност нейното периферно зрение от ляво да бъде адекватно и
да и дава възможност да асимилира и възприема обекти, които приближават
̀
от лявата и страна.
̀
В отговор и на въпрос 6 - пешеходецът не е възприел автомобила.
На въпроси на съда:
В.л. А.: Няма данни за това дали когато е подходила към пешеходната
пътека пешеходката не е завъртяла главата си, за да види с дясното око.
Не, не може да се опише като внезапно и непредвидимо пристъпването
и навлизането и на пешеходната пътека, защото тя е пристъпвала със скорост
̀
на движение на нормален ход на пешеходеца.
На въпроси на адв. В.:
В.л. А.: Ако пешеходката беше с бърз ход на движение нямаше да се
срещнат на това място, щяха да се срещнат малко по-напред. Тоест
пешеходката щеше да е преминала по-голямо разстояние от пешеходната
пътека и засичането щеше да бъде в центъра на автомобила, може би щеше да
достигне и до лявата страна на автомобила. Тук в случая съприкосновението е
от дясната страна на автомобила. Тоест, ако пешеходката беше с по-бавен ход,
може би нямаше да се достигне, но по-бърз ход или с този ход, с който се е
движила, със сигурност нямаше начин да бъде предотвратено.
На въпроси на съда:
В.л. А.: Не, тя не е попадала в опасната му зона за спиране на
9
автомобила. Водачът на автомобила при всички положения е могъл да спре.
На въпроси на адв. В.:
В.л. Д.: Реално има касателство диагнозата „диабет“ и нейното
здравословно състояние спрямо възстановителния период. Тя има една от
много тежките форми, така нареченият „ювенилен диабет“, тоест от дете
страда от диабет, който в своето развитие е довел до множество увреждания
на така нареченото микроциркулаторно русло, което засяга малките
кръвоносни съдове при този диабет. При нея най-силно това се е изявило с
тази ретинопатия. Нещо повече, тя на една много млада възраст е изкарала
микроинфаркт, което говори, че този диабет доста тежко се е отразил на
съдовете. В този смисъл зарастването на костта на травмите е доста по-бавно
от обичайното. Аз затова съм дал малко по-големи срокове за възстановяване.
А реално един човек, който не боледува, до месец и половина най-много ще се
възстанови. Още повече, че това е кост, която не държи цялата тежест на
тялото. Малкият пищял е спомагателна кост, така да го кажа.
На въпроси на съда:
В.л. Д.: Това е страничната издатина на глезена от външната част. Това,
което са написали колегите - „авулзионна фрактура“, това значи, че при
изкривяване на крака в момента на падане едно от сухожилията, които са
разположени там, при това преразтягане откъсва парче кост. Точно откъсва
парченце кост. И именно в този смисъл диабетът забавя възстановяване на
крака, но дали ще е с гипс или с мека имобилизационна превръзка това не е
решаващо. Много по-добре е да бъде в покой крака.
В тази връзка съм записал при отговора на въпрос 1, на стр. 9, че в
рамките на две-три седмици обичайно намаляват болевите усещания и
пациентът може да се придвижва на кратки разстояния. Тоест след тези две -
три седмици обективно би могъл да проходи. Може да има при това
придвижване болеви усещания и някакъв дискомфорт и в по-продължителен
период от време, както и сега при промяна на налягането, смяна на времето.
Тя съобщава и за друга болка, която не е отразена в медицинската
документация - че има болки в областта на опашната кост. Това е напълно
възможно. Нещо повече, най-вероятно там е била счупена костта, но то няма
лечение - това са последните прешленчетата на гръбначния стълб. Те и да се
счупят и да не се счупят нищо не се прави там. Възможно е да се е получило
това счупване, с оглед на това, че тя пада на таз и на гръб, но нямам такава
документация. Просто тя съобщава, че и досега има болки в областта на
опашната кост, което е възможно, с оглед механизма на травмите.
На въпроси на адв. В.:
В.л. Д.: Да, както казах възможно е в травмираната част при промяна на
времето и при по-голямо натоварване, в смисъл при повече ходене, да има
болеви усещания.
На въпроси на адв. С.:
10
В.л. Д.: Ако имаме данни за друго събитие, бих могъл да коментирам, но
като имаме само това събитие казвам, че е възможно да получи това счупване
на опашната кост. Няма медицинска документация - само по нейни данни, но е
възможно да се получи.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица и
молят да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лица по комплексната съдебна автотехническа и медицинска
експертиза е от съществено значение за изясняване на спора следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, ведно с приложените към него справки - декларации
на вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ окончателни възнаграждения на вещите лица К. В. А. и
В. В. Д. в размери от по 400.00 лева, съобразно представените справки-
декларации, които да се изплатят на вещите лица от внесения от ответника за
тази цел депозит. (изд. 2 броя РКО по вн.б. от 24.11.2025 г.).
Адв. В.: Водим от само един от допуснатите ни двама свидетели.
СЪДЪТ като взе предвид уваженото доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати до
разпит водения от ищцовата страна свидетел, както и призования свидетел за
ответната страна за днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетеля А. В. В., воден от ищцовата страна за
установяване на факти, свързани с търпените от ищцата страдания и болки от
увредите, причинени при настъпилото ПТП.
ДОПУСКА до разпит свидетеля М. П. М., при режим на призоваване
за ответната страна за установяване обстоятелствата, относими към
възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата.

ПРИСТЪПВА към разпит на водената свидетелка от ищцовата страна,
с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
А. В. В. - *****; ЕГН **********; българка; български гражданин;
грамотна; неосъждана; майка на ищцата З. Т. Т., без дела със страните.
СЪДЪТ уведомява свидетелката В. за правото по чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свид. В.: Желая да свидетелствам и обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. В.:
11
Свид. В.: Аз на съответната дата тъкмо се прибирах от работа. Бях на
предходната спирка „Централна автобаза“ и сина ми ми писа, че сестра му и
детето са ударени от кола на нашето кръстовище горе пред клиника „Нова“.
Фактически на една спирка разстояние. И когато пристигнах по възможно
най-бързия начин видях, че само колата, която ги е ударила с водачката бяха на
мястото и имаше полиция. Разпитах полицая какво се е случило да ми обясни
с две-три думи. Той ми каза да се успокоя – няколко пъти ми внуши да се
успокоя и ми каза, че са откарани в спешния кабинет. И аз отидох разбира се
там. Много дълго време, може би поне час не можах да ги видя, докато ги
преглеждаха в спешния кабинет. Нямаше как да бъда допусната, не знаех
какво се случва. Децата нямаше как да говорят с мен по телефона да ми
обяснят какво е станало. И едва впоследствие, когато я приеха да и обработят
̀
раните, успях да вляза и разбрах подробности, и после се прибрахме с такси в
къщи. Те я освободиха веднага.
По време на катастрофата беше синът ми там, който тогава даже не беше
пълнолетен. Той е бил на една - две крачки от тях и е смятал да пресече заедно
с тях и се загледал в един автобус и затова не е бил на платното заедно с
детето и дъщеря ми.
Живеем заедно с дъщеря ми и внучето ми в един апартамент.
Разбрах, че на З. и е счупено стъпалото. Десният крак беше с две
̀
външни рани, сравнително дълбоки. Аз се притеснявах за здравето и, защото
̀
тя е с диабет от малка, от две годишна и половина и инжектираме инсулин.
̀
Много дълго време е с този захарен диабет и всяка рана води до усложнения,
ако не е третирана както трябва. Същевременно трябваше по нареждане на
лекарите да купим ортеза. Тази ортеза не можеше да бъде постоянно на крака
на дъщеря ми, защото можеше да предизвика инфекция и затова и
възстановяването не стана много бързо.
За съжаление се разделиха преди три - четири години с бащата на
детето, но имат режим на свиждане. Ние си го гледаме детето.
Общо взето бавно минаваха раните. Даже се безпокоях да няма
усложнение, защото знам какво е положението. Тя беше подтисната -
плачеше, болеше я. Трудно се придвижваше из къщи. С ортеза или без, просто
много трудно успяваше да се придвижи до където и да било. Нямаше как да
гледа и детето пълноценно. Нямаше как да го води на градина, защото пък там
има много стъпала за преодоляване. И вечерно време плачеше. Имаше
разстройство на съня, така близо месец трудно заспиваше.
Налагаше се, естествено, да и помагам за хигиената - да и поливам, да я
̀̀
къпя, да я придружавам. Пръсках раните с цикатридина за бързо заздравяване,
но останаха два големи белега на мястото на травмата. Има натъртване на
опашната кост, което всъщност продължава да и пречи при сядане. Особено
̀
във влажно и студено време болките се засилват в стъпалото и в опашна кост
при сядане.
Детето тогава беше на три години и някъде четири месеца. През месец
12
декември щеше да навърши три години и половина. То пък имаше охлузвания
по лицето от катастрофата. Носът му беше одран, устната беше зачервена и
ожулена и беше стресирано. И двете бяха подтиснати, което е естествено.
Знам, че детето е изхвърчало от ръцете на майка си и тя после се озовала под
колата, а пък детето изхвърчало някъде встрани и Слава Богу никой не е
минал отгоре му. Това е в общи линии.
Около месец и половина - два поне продължи това емоционално
състояние. И сега и е трудно да пресича, може би от преживения стрес.
̀
Движението около нас наистина стана невъзможно дори и за хора от всички
възрасти. Тя и сега изпитва страх. Доста често отказва да пресече и да отиде
на отсрещната страна, където са повечето магазини, имаме и хубаво пазарче.
Предпочита да купи нещо от най-близкия магазин, за да не се наложи да
пресича.
На въпроси на адв. С.:
Свид. В.: В рамките на около два месеца продължи възстановяването на
физическите травми. Раните бавно заздравяваха, което е разбираемо заради
диабета и останаха белези. Глезенът и е малко по-подут. Сега не съм го
̀
измервала с колко сантиметра, но видимо поне с три сантиметра е по-широк
от на левия крак. И опашната кост и създава проблеми при сядане.
̀
За къпане най-вече имаше нужда от моята помощ. За храненето общо
взето аз сервирах, но тя сама се обслужваше. Отделно се налагаше да водим
детето на детска градина и да го прибираме. Поне месец и половина имаше
нужда от помощ.
На въпроси на съда:
Свид. В.: Общо взето аз се грижех за нея. Аз съм най-възрастната в
семейството.
На въпроси на адв. В.:
Свид. В.: Може би три месеца минаха след инцидента, когато тя започна
да пресича, но и до ден днешен общо избягва да преминава през това
кръстовище. Само, ако наистина неизбежно и се налага - тогава преминава
̀
през него.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след
което същата беше освободена и остана в съдебната зала.

ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел за ответната страна,
с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
М. П. М. - *****; ЕГН **********; българка; български гражданин;
грамотна; неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свид. М.: Обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. С.:
13
Свид. М.: Участвах в произшествието на 25.10.2023г. Това е по посока
центъра, на ул. „Вяра“, след клиника „Нова“. При самото пресичане, имаше
страхотно задръстване на път за работа, бях нощна смяна. Спирам пред
пешеходната пътека. Колата е в спряло положение, изчакваме. Колоните бяха
пълни и от двете страни. Аз съм в лявата лента. В дясната лента спира
автобус, минават пешеходците. Просто плътно бяхме колите. Пешеходната
лента беше празна и от двете страни и имаше плътни ленти с автомобили,
много голямо задръстване беше. Тъмно беше. Аз това съм го обяснила и пред
следователката. Впоследствие при самото тръгване вече се изтичат
пешеходците. В дясно имаше кола до мен и тя тръгва и аз естествено виждам,
че колата до мен тръгва и тръгвам надолу и при самото потегляне явно
пешеходката е била между колите, защото аз виждам, че тръгва тази кола
вдясно и аз тръгвам. А тя се пада в колоната, която ми е в дясно - мъртвата
точка на колата и просто я бутам. И при самото бутане, аз, нали, го усетих
(няма как), но не виждам човек. То просто няма и пълен ход на колелото.
Просто леко тръгвам и съм я закачила за крака и тя пада, и това е. Вече
впоследствие събраха се хора. Аз изчаках през цялото време до момичето. То
беше и с детенце. Детенцето явно е било в ръцете и, не знам. Аз впоследствие
̀
разбрах, че тя го е носила. После на спирката седнах там с момичето
изчакахме линейката. Даже по време на това като стана, някой ми викаше:
„Дай назад“, но аз видях, че няма смисъл. Защото тя, ако е закачена и ако дам
назад, аз още повече ще я нараня. Излязох, там имаше мъже - дръпнаха
колата, изтеглихме момичето на спирката, изчаках линейката, качиха я с
детенцето. Даже през това време, направи ми впечатление - имаше някаква
жена с едно момченце около 14-15 годишно, които се оказаха, че са в един
вход, защото там си говорихме и те не се познавали. Но впоследствие като
ходих при следователката пишеше, че един вид са роднини. Но както и да е,
няма значение - аз се радвам, че момичето е добре и детето. Просто така или
иначе вината е моя, защото те и полицаите ми казаха: „Ти, ако не беше
настъпила пешеходната пътека...“. Вината така или иначе е моя - на шофьора,
нямаме право.
За първи път видях пешеходката, когато слязох от колата. Просто като
чух - те изпищяха хората. Аз не съм тръгнала (нали Ви казвам) - при самото
потегляне, съвсем леко докато пусна съединителя, то няма и 20 см. Те го
заснеха и полицаите всичко, че просто леко съм настъпила пешеходната
пътека. И това ми направи впечатление, че тя идва от дясно наляво, а беше
обърната - на обратно беше седнала. Един вид - тя е трябвало да отива от
дясно на ляво, най-вероятно е чула колата зад нея и се е спряла и се е
обърнала. Така си го обяснявам, защото няма как на обратно да застанеш и да
паднеш.
Според мен тя беше по средата на платното, защото колата до мен в
дясно тръгна. То има и видеозаписи от камерите. Аз не съм говорила с
адвоката ми, би трябвало и той да ги е гледал, но при следователката се
потвърди това, което казвам. Така беше, аз си го помня като днес. То няма как
14
да го забравиш такова нещо! То както беше шок за тях и за мен беше същата
работа.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ указва на свидетелката М., че по делото е внесен депозит в
размер на 50.00 лева за покриване на разходи за явяването и в съда, като в
̀
случай, че желае може да подаде нарочна молба с посочена банкова сметка, по
която да и бъде изплатена сумата.
̀
Свид. М.: Не претендирам разходи за явяването ми днес.

СЪДЪТ указва на ответната страна, че с нарочна молба може да
поиска възстановяване по банков път на сумата в размер на 50.00 лева,
представляваща внесен депозит за разноски за явяването на днес разпитания
свидетел и останала неизползвана за целта.
Свидетелката беше освободена и напусна съдебната зала.

СЪДЪТ докладва постъпило по имейл заявление с вх.№ 34912 на
01.12.2025 г. от вещото лице В. Д. И., в която моли предвид краткия срок за
изготвяне на съдебно-психологичната експертиза, както и поради служебна
ангажираност в чужбина да бъде удължен срока за изготвяне на експертизата
в цялост.
Адв. В.: Предвид ангажираността на избрания от съда психолог, а и
липсата на отбелязване в списъка, че е клиничен психолог, моля да бъде
заменено вещото лице с друго такова, което да е клиничен психолог.
Адв. С.: Аз нямам данни за квалификацията на вещото лице, така че
предоставям на съда по направеното искане.
Адв. В.: Аз също не познавам вещото лице. Направих си труда да видя
дали е отбелязано, че е клиничен психолог и видях, че няма такова.
Държим вещото лице по експертизата да бъде клиничен психолог.
Доколкото успях да погледна в списъка вещото лице В. И. не е отразена като
такъв. В случай, че няма такава квалификация, моля да бъде заменена с друго
вещо лице.
Адв. С.: Не възразявам.

СЪДЪТ намира, че доколкото допуснатата съдебно-психологична
експертиза е от съществено значение за изясняване на спора от фактическа
страна на вещото лице В. И. следва да бъде дадена възможност да изготви и
депозира заключението си в срока по чл. 199 от ГПК за следващо съдебно
заседание.
По направеното искане от ищцовата страна за замяна на вещото лице,
съдът ще се произнесе в закрито заседание, в случай на необходимост от
15
замяна на назначеното вещото лице.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице В. Д. И. да изготви
заключението си по допуснатата съдебно-психологична експертиза и да го
депозира в срока по чл.199 от ГПК най-късно една седмица преди съдебното
заседание.
УКАЗВА на страните, че в случай, че назначеното вещото лице не
притежава квалификация за клиничен психолог в закрито заседание съдът се
произнесе по замяната на вещото лице.
Адв. В.: Нямам други искания по доказателствата.
Адв. С.: Нямаме други искания в днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ предлага на процесуалните представители страните дати:
02.02.2026г. или 14.02.2026г. за разглеждане на делото в следващо открито
съдебно заседание.
Адв. С.: За 02.02.2026г. планирам пътуване за рождения ми ден.
Адв. В.: Аз празнувам 14.02. и ще пътувам на някъде.
СЪДЪТ предлага на страните датата на въззивния състав: 21.01.2026г.
за разглеждане на делото в следващо съдебно заседание.
Адв. В.: Добре!
Адв. С.: Добре!

За изготвяне на допуснатата съдебно-психологична експертиза,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:


ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане на
21.01.2026 година от 15.30 часа, за която дата и час ищецът ще се счита за
редовно уведомен от съдебно заседание чрез процесуалния си представител, а
ответникът ще се счита за редовно уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:50
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16
Секретар: _______________________

17