№ 25845
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110109009 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Р. Р. срещу Прокуратурата, с която
са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени от него в периода от 22.01.2025 г. до 13.02.2025 г.
неимуществени вреди от отказ за прекъсване на изтърпяване на наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ с цел лечение, съгласно Постановление
от 22.01.2025 г. по прокурорска преписка № ******* г. на Софийската градска
прокуратура.
Ищецът твърди, че е осъден на лишаване от свобода, което наказание
изтърпява от 26.05.2023 г., и страдал от установено през 2013 г. хронично
заболяване – дискова херния в долната част на гръбнака. В края на 2024 г.
ищецът подал молба да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието му в
затвора в София поради насочване от лекуващ лекар към болница за
рехабилитация в б., където му била назначена физиотерапия в периода
08.01.2025 г. – 22.01.2025 г. С посоченото по-горе постановление било
отказано такова прекъсване на изпълнението на наказанието, като това било
аргументирано с липсващо становище на болницата на затвора, тъй като ЛКК
не можела да се събере поради липса на кворум, а от данните, че ищецът
работи в затвора можело да се заключи, че състоянието му не е така тежко.
поддържа се, че с отказа и неправилното му мотивиране били нарушени
правото на живот и липса на унизително отношение на ищеца, уредени и в
Европейската конвенция за правата на човека. Поддържа се, че отказът за
навременно лечение е можел да доведе до възникване на херния между
прешлените и по-дълготрайно увреждане на здравето на ищеца. Освен това
ищецът изпитвал болки и затруднения в движенията поради ограниченията,
свързани с присъдата му, и това налагало физиотерапевтично лечение. Поради
това се иска присъждане на обезщетение. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
Прокуратурата, с който предявеният иск се оспорва като нередовен и
неоснователен. Поддържа се, че ищецът не сочел ясно коя правна норма от
1
правото на Европейския съюз е нарушена, и това правело иска нередовен, а и
не било посочено кой е нарушил съответното правило. По същество се
поддържа, че няма достатъчно съществено нарушение на правата на ищеца, че
няма причинна връзка между исканите вреди и отказа за прекъсване на
наказанието. Посочва се, че след подаване на исковата молба изтърпяването на
наказанието е било прекъснато от 04.03.2025 г. до 28.03.2025 г. именно за
исканото лечение. С оглед на мотивите на постановлението, същото не
установява такова съществено нарушение на правата на ищеца, което да може
да се вмени в отговорност на ответника, вкл. и предвид последвалото скоро
след иска лечение. Поддържа се, че искът е неоснователен и тъй като
постановлението е можело да бъде обжалвано пред горестоящата
прокуратура, но ищецът не е направил това. Оспорва се и заявеният размер на
обезщетението, като се поддържа, че е твърде висок.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; чл. 7 от Конституцията и чл. 2, 3 и 13 от
Конвенцията за правата на човека и основните свободи, като разпределя
доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК,
че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите
искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото
определение.
Квалификацията на иска не е по чл. 2в ЗОДОВ, тъй като Европейският
съюз още не е страна по Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи („Европейската конвенция за защита на правата на човека“,
„ЕКПЧ“), нито има друга норма на правото на Съюза, която да регулира
начина на изпълнение на наказания по влезли в сила присъди. Поради това
искът е с квалификация по общите деликтни състави във връзка с чл. 7 от
Конституцията – вж. и вече цитираните от съда Определение № 436/10.01.2024
г. по въззивно частно гражданско дело № 11467/2013 г. на Софийския градски
съд, II-в състав, недопуснато до касация от Върховния касационен съд с
Определение № 1411/26.03.2024 г. по частно гражданско дело № 693/2024 г.,
III ГО, докладчик М.Р. Настоящият съдебен състав намира и че искът не
следва да се квалифицира по чл. 284 ЗИНЗС, който урежда особен ред за
обезщетение на вреди от унизително или нечовешко третиране вътре в
затвора, а не във връзка с реда за осъществяване на медицинска помощ.
Въпреки това страните следва да вземат становище по въпроса в откритото
съдебно заседание по делото, особено предвид обстоятелството, че с Решение
№ 4722/25.08.2020 г. по адм. дело № 4114/2019 г. на Административен съд –
София-град, последният е разгледал подобен иск срещу същия ответник като
неоснователен, а не е прекратил производството по подсъдност.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: представените с
исковата молба писмени доказателства; поисканите от ищеца двама
свидетели; изисканата прокурорска преписка.
Неоснователно е възражението на ответника, че втори свидетел не е
2
необходим – за момента няма индиции, че се злоупотребява.
Неоснователно е възражението на ответника за нередовност на исковата
молба – в нея ищецът ясно е посочил разпоредби на Европейската конвенция
за правата на човека, които според него съставляват нарушения на правото на
Европейския съюз. Обстоятелството, че правно това не е така, не прави
исковата молба нередовна, а е въпрос на квалификация на иска, която се прави
от съда и е направена по-горе. Ясно е посочено и откъде се твърди, че следва
нарушението – от прокурорско постановление за отказ, което не било
правилно обосновано.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 9009 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 30
юни 2025 г. от 15:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди от
неправомерно действие на Прокуратурата – отказ за прекъсване на
изтърпяване на наказание поради лечение, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД
във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; чл. 7 от Конституцията и чл. 2, 3 и 13 от
Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Ответникът прави
възражение за липса на формална противоправност, тъй като ищецът е имал
право на жалба по институционален ред.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е страдал от
заболяване, за което е било установено, че не може да се лекува в условия на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“; че е направил искане за
прекъсване на изпълнението на наказанието, но му е отказано от ответника,
като от това за ищеца са произтекли вреди – рискове за здравето и болки, като
този отказ е бил противоправен – несъобразен с нуждите на ищеца от лечение,
и прокурорът не е положил дължима грижа да установи нуждите и рисковете,
както и да се установи, че актът е бил отменен, или че подаването на жалба е
било безпредметно, тъй като тя не се явява ефективно средство за
подобряване на положението на ищеца.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищецът от май 2023 г. изтърпява наказание
„лишаване от свобода“; че същият от преди да постъпи в затвора страда от
дискова херния; че с постановление от 22.01.2025 г. прокурор от Софийската
градска прокуратура е отказал на ищеца да прекъсне изпълнението на
наказанието му по медицински причини.
УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ
3
НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД е, че отказалият прекъсване
на изпълнение на наказанието прокурор е действал виновно – не е положил
грижи да установи медицинските нужди на ищеца.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че лечението му е било несъвместимо с изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“; вредите от отказа за лечение и тяхната интензивност;
причинна връзка между липсата на лечение и вредите; невъзможност да
получи ефективно удовлетворение на искането си при обжалване на
прокурорския акт по инстанционния ред.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: че прокурор е положил необходимата грижа, за да установи
нуждите от лечение на ищеца; че лечение извън затвора не е било оправдано с
оглед на повишен риск при освобождаване на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на основание чл. 7, ал. 1, изр. първо ГПК на страните, че
следва до датата на първото редовно проведено открито съдебно заседание по
делото да вземат становище по КВАЛИФИКАЦИЯТА на иска и
процесуалния ред за разглеждането му.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от Софийската градска
прокуратура, да представи в едноседмичен срок от получаване на
съобщението следните намиращи се у него документи: преписка или заверено
копие от нея № ******* г. относно К. Р. Р..
УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при
неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи
глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91
ГПК в размер до 300 лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците
при неизпълнение!
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ДВАМА
СВИДЕТЕЛИ на ищеца при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно търпените от него вреди поради липса на лечение.
4
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – К. Р. Р., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5