Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

            №____179______                  21.01.2012 година            Град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд…………...…………………….наказателна колегия

На ……двадесет и седми декември....…. две хиляди и единадесета   година

в публично съдебно заседание  в следния състав :

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Анна Петкова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:   Кольо Димитров

                                                                                  Филип Филипов

Секретар…………И.Ч.

Прокурор………...

като разгледа докладваното от…….…………...............................Председателя

въззивно наказателно ЧХД №………424…………. по описа за 2011 година,

взе предвид следното:

 

               Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

      С Присъда № 48 от 19.05.2011 година, постановена по НЧХд № 150/2011 година, РС-Хасково е признал подсъдимия Т.В.Т. ***, за невинен в това, че на 26.10.2010 година в град Хасково, в съучастие като съизвършител със С.К.Л. ***, причинил на Т.К.С. ***, разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно – охлузвания и кръвонасядания по лицето, хематом на клепачите на лявото око, кръвонасядане на лявата ушна мида, оток на лицето, кръвонасядане на гърба и охлузване на лявото коляно, представляващи лека телесна повреда, поради което подсъдимият е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

          Със същата присъда и за същото престъпление, извършено в съучастие като съизвършител с Т.В.Т., подсъдимият С.К.Л. *** е признат за невинен и оправдан по частното обвинение за престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

           Едновременно с това РС-Хасково е отхвърлил като неоснователен предявения от Т.К.С. против подсъдимите Т.В.Т. и С.К.Л. граждански иск за солидарно заплащане на сумата 9000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Присъдата е атакувана от тъжителя Т.К.С., чрез повереника му адв. Д.С. ***. Внасят се оплакванията за неправилност, незаконосъобразност, непълнота на доказателствата. Освен това въззивникът твърди допуснато от РС съществено процесуално нарушение. Според него, при разглеждане на делото в първата инстанция, при разпита на свидетелите е работела озвучаващата система в коридора на съда, в резултат на което показанията на разпитваните в залата свидетели станали достояние на тези, които изчаквали реда си за разпит. От там показанията на свидетелите, посочени от подсъдимите, следвало да се считат „манипулирани”. Прави се искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, както и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер. В с.з. повереникът на тъжителя (въззивния жалбоподател) Т.С. поддържа жалбата си и исканията по нея.

     Подсъдимите Т.В.Т. и С.К.Л., оспорват жалбата и намират атакувания съдебен акт правилен, обоснован и законосъобразен. Защитникът им счита, че частният тъжител не е доказал твърденията си, включително за това, че са били създадени условия за манипулиране показанията на свидетелите. Защитата счита, че изводите на първоинстанционния съд намират опора в събрания доказателствен материал и иска потвърждаване на оправдателната присъда.

                Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

               Районният съд е постановил обжалваната присъда при напълно изяснена фактическа обстановка. Събрани са всички  необходими доказателства, съотносими към предявеното частно обвинение. Тези доказателства са обсъдени и преценени в тяхната пълнота и въз основа на прецизен анализ първоинстанционният съд е достигнал до обосновани фактически положения, които правилно е привел към материалния закон.

Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Към инкриминирания период – месец октомври 2010 година, двамата подсъдими – Т.В.Т. и С.К.Л. работели в бар „Версай” в град Хасково. Първият – като „настанител”, а вторият – като салонен управител. На 26 октомври 2010 година, след полунощ, този бар бил посетен от частния тъжител Т.К.С., придружаван от компания: двамата му синове – свидетелите Г.Т. К. и К.Т. К., С.М.М. – приятелка на св. Г. К., както и И.А.А. и млада жена на име И. – съответно колега и приятелка на самия частен тъжител.  Освен тази компания, в заведението имало и други хора – около 7-8 души, в това число св. К.Б. – случаен клиент.

Частният тъжител С. и придружаващите го лица били повлияни от алкохол в значителна степен, тъй като пиели още от преди да пристигнат в бара. По време на „веселбата” в нощното заведение частният тъжител и единият от синовете му, на няколко пъти под въздействие на алкохола се събличали – сваляли си ризите. Това наложило охраната на заведението да им отправят няколко предупреждения, на които Т.С. реагирал агресивно. Освен това и помежду си в компанията имало спорове – през цялото време тъжителят С. се карал с И.А.. В определен момент от престоя в заведението, тъжителят С. се насочил към диджея в бара – св. К.Б.. Последният се навел през музикалния пулт, очаквайки С. да направи поръчка за музикален поздрав, но тъжителят, силно повлиян от алкохол, посегнал с юмрук към лицето на свидетеля Б.. Диджеят успял да се отдръпне и удар не последвал, но действията на Т.С. били забелязани от охранителя в заведението – св. Д.Н.. Последният веднага отишъл при  тъжителя С., хванал го за лакътя и го извел от залата във фоайето на заведението. Подсъдимият С.Л. видял това, но останал в залата да изпълнява задълженията си на салонен управител, докато И.А. последвал колегата си С. и охранителя. Вече във фоайето, в присъствие на гардеробиерка св. К.П. и подсъдимия Т.Л., възникнало ново спречкване между тъжителя С. и И.А., прерасло в сбиване: И.А. ударил С. с юмрук в главата и няколко удара по гърба. В отговор и С. нанесъл на И.А. няколко удара. Сбиването било прекратено с намеса на охранители в заведението, което силно ядосало тъжителят С.. Той, псуващ и викащ, излязъл от заведението навън и извикал полиция, а И.А. се върнал в залата. В това време заведението напуснали и останалите придружаващи частния тъжител лица.

Районният съд е извършил надлежен анализ на събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и въззивната инстанция изцяло се присъединява към направените от РС фактически изводи и оценка на доказателствения материал. С основание е дадено предимство на показанията на свидетелите Д.Н., К.Б., К.Б. и К.П.. Районният съд внимателно е анализирал твърденията им в тяхната съвкупност, правилно е отчел тяхната последователност, непротиворечивост, пълнота, както и обстоятелството, че в тази група свидетелски показания се включват тези на случаен клиент на заведението - св. Б.. Няма основание да се счита, че този свидетел се намира в такива отношения със страните по делото, които да го правят предубеден или заинтересован от изхода на делото. Това го отличава от всички останали свидетелски групи, които имат било родствено-приятелска, било колегиална връзка помежду си.

На следващо място, няма основание да се приеме, че между свидетелите, посочени от подсъдимите и самите тях, съществува служебна зависимост, която да постави под съмнение достоверността на твърденията им. Служебна връзка – да, несъмнено, тъй като всички те (без св. Б.) са работели в едно и също заведение. Но не и служебна зависимост, достатъчна да ги мотивира да лъжествидетелстват.

И на трето място: както правилно е отбелязал районният съд, всички лица от групата на частния тъжител са били повлияни от алкохол, при това в значителна степен. В противовес на тях са свидетели и подсъдими – служители в бара, които са били на работа и за които няма данни да са употребили алкохол в процесната нощ. При това положение съвсем правилно е да се даде приоритет на трезви, неповлияни от алкохол възприятия, каквито са имали служителите в бара. Доколкото обясненията на двамата подсъдими са изцяло в унисон с показанията на останалите свидетели от персонала в бара и св. Б., няма никаква пречка те да бъдат кредитирани с доверие.

Кредитираните от съда показания на свидетели и обяснения на подсъдими не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства и заключение на СМЕ за обективни находки. Гласните доказателства налагат да се приеме, че телесните повреди са си причинили взаимно частният тъжител С. и лицето И.А.. Тази теза на подсъдимите не бе оборена от частното обвинение.

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при събиране на гласни доказателства. Въззивният съд изцяло кредитира показанията на свидетелите  П.С.А. и П.Х.А. – служители на ОЗ-Охрана – Хасково, които не потвърждават заявеното от въззивника, а именно - че разпитите на свидетели, посочени от частния тъжител са били проведени по начин, позволяващ показанията им да станат достояние на лица извън залата. От тук съдът няма основание да счита, че показанията на свидетелите, посочени от защитата, са „манипулирани” - съобразени или нагласени за оборване на тези на частното обвинение.

          Поради гореизложеното изводът на РС-Хасково за невиновност на подсъдимите Т. и Л. по повдигнатото против тях от частния тъжител С. частно обвинение е правилен, обоснован и законосъобразен. Съответно, депозираната въззивна жалба е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

               Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334 т. 6 от НПК , съдът

 

                                                            Р е ш и :

 

               ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 48 от 19.05.2011 година, постановена по НЧХд № 150/2011 година по описа на Хасковския районен съд.

               Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                            Председател:

 

                                                                   Членове: 1.

 

 

                                                                                    2.