№ 338
гр. Варна, 20.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100502543 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 95/03.01.2025 г. от В. П. Г., чрез адв. В. Д. с искане за
допълване в частта за разноските на определение № 5636/19.12.2024 г., постановено по
настоящото дело.
Претендира се присъждане на разноски в полза на молителката, сторени за защитата
и по оставената без уважение частна жалба вх. № 75976/24.09.2024 г. в частта и, с която се
̀̀
иска отмяна на постановеното с разпореждане № 32375/06.08.2024г. по гр. д. №
20233110116005 по описа за 2023 г. на ВРС, на осн. чл. 242, ал. 1, пр. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решение № 2948/02.08.2024 г. по гр. д. № 20233110116005 по
описа за 2023г. на ВРС относно увеличения размер на издръжка в полза на детето П. П. С.
ЕГН **********, чрез майка му и законен представител В. П. Г., в частта в която се иска
обезсилване на издадения на осн. чл. 405, вр. с чл. 404, т. 1, пр. 5 от ГПК, съгласно
разпореждане № 32375/06.08.2024 г. по гр. д. № 20233110116005 по описа за 2023 г. на ВРС
изпълнителен лист № 1768/07.08.2024 г. по решение № 2948/02.08.2024 г. по гр. д. №
20233110116005 по описа за 2023 г. на ВРС и в частта, в която се иска спиране на
изпълнението по изп. д. № 20248950401867 на ЧСИ Л. Станев.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна П. Я. С., чрез адв. В. А. изразява
становище за неоснователност на искането по подробно изложени съображения.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 от ГПК от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Тъй като се касае за искане за допълване, а не за
изменение, наличието или липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК не следва да се
преценява като процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото по чл. 248
от ГПК. Въпреки това, съдът не споделя виждането, че претендиращият разноски не е
1
представил списък по чл. 80 от ГПК. Юриспруденцията приема безпротиворечиво, че
списъкът на разноските може да се съдържа в изложението на друго писмено изявление по
смисъла на чл. 100 от ГПК. Поради това, излагайки го в съдържанието на отговор вх. №
93390/20.11.2024 г., /т. 6.8/ въззиваемият е изпълнил предписанието на чл. 80 от ГПК.
Производството пред Окръжен съд Варна е образувано по:
- въззивна жалба вх. № 71752/09.09.2024г., уточнена с молба вх. № 81583/11.10.2024г.
от П. Я. С. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „***“, бл. 58, вх. 2, ет. 9, ап. 58, срещу
решение № 2948/02.08.2024г. по гр.д. № 16005/2023г. на ВРС, 14-ти състав, в частта, с която
е изменен размера на определената с решение № 4397/18.10.2019 г. по гр.д.№ 10888/2019 г.
на РС Варна, 31 състав издръжка, дължима от него в полза на детето П. П. С., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител В. П. Г., ЕГН **********, като е
увеличен от 180.00 лева на 380.00 лева, с падеж 10- число на месеца за който се дължи
издръжката, считано от подаване на исковата молба – 11.12.2023 год. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане на сумата, на осн. чл.
150 от СК, като е осъден да плати на В. П. Г., ЕГН ********** разноски за производството в
размер на 600.00 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК и е осъден да плати държавна такса за
производството, по сметка на РС Варна в размер на 288.00 лева, на осн. чл.78, ал.6 ГПК;
- т.н. допълнителна въззивна жалба № 75971/24.09.2024 г. от П. Я. С., чрез адв. В. А.
срещу решение № 2948/02.08.2024г. по гр.д. № 16005/2023г. на ВРС, 14-ти състав;
- насрещна въззивна жалба вх. № 95624/27.11.2024г. от П. П. С. ЕГН **********,
действаща чрез майка си и законен представител В. П. Г., двете от гр. Варна, кв. „***“, бл.
19, вх. А, ет. 5, ап. 59, чрез адв. В. Д., срещу решение № 2948/02.08.2024г. по гр.д. №
16005/2023г. на ВРС, 14-ти състав, в частта, в която е отхвърлен иска, насочен срещу П. Я.
С. за изменение на размера на определената с решение № 4397/18.10.2019 г. по гр.д.№
10888/2019 г. на РС Варна, 31 състав издръжка, дължима от него в полза на детето П. П. С.,
чрез неговата майка и законен представител В. П. Г., за разликата над присъдените 380.00
лева до претендираните 480.00 лв. месечно, на осн. чл. 150 от СК.
Приета е за разглеждане и посочената горе частна жалба вх. № 75976/24.09.2024г. от
П. Я. С. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „***“, бл. 58, вх. 2, ет. 9, ап. 58, чрез адв. В. А.,
против решение № 2948/02.08.2024г. по гр.д. № 16005/2023г. по описа на ВРС, с което е
допуснато предварително изпълнение на решението и е издаден изпълнителен лист №
1768/07.08.2024г., по който е било образувано изп.д. № 1867/2024г. на ЧСИ Л. Станев.
С определение № 5636/19.12.2024 г. ВОС е приел за разглеждане въззивна жалба вх.
№ 71752/09.09.2024г., уточнена с молба вх. № 81583/11.10.2024г., насрещна въззивна жалба
вх. № 95624/27.11.2024г. и т.н. допълнителна въззивна жалба № 75971/24.09.2024г. и е
насрочил производството по делото за разглеждане в открито с.з. за 27.01.2025г. от 14.00 ч.
Със същия акт съдът се е произнесъл по съществото на оплакванията, съдържащи се в
2
частна жалба вх. № 75976/24.09.2024г., като е оставил същата без уважение.
Съдът не се е произнесъл по заявеното от въззиваемата искане за присъждане на
разноски за защитата и по делото в тази му част. Същото е конкретизирано по основание и
̀
размер и подлежи на репариране, доколкото по делото е доказано извършеното плащане в
брой (л. 65)
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция /ако такова е проведено/. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени
по правилата на чл. 78 от ГПК.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна, доколкото в това отношение съдът е
допуснал пропуск.
Макар да се касае за определение по чл. 267, ал. 1 от ГПК, постановено в
подготвително заседание, в обсъжданата част то е акт по чл. 278, ал. 1 от ГПК, с който се
разглежда и решава частната жалба по същество.
Определението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени в
полза на В. П. Г. разноски за производството по частна жалба вх. № 75976/24.09.2024г. пред
въззивната инстанция, защото разходът за правна защита и съдействие по делото е доказан.
По отношение на техния размер, както и по въведеното своевременно възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира следното:
Съобразно представените доказателства разходът на страната за защита срещу
частната жалба е в размер на 480 лв. и представлява сбор от 400 лв. - възнаграждение за
един адвокат по чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 11 от НМРАВ и 80 лв. - ДДС, което се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, съгл. § 2а от ДР на
НМРАВ. Посоченото препращане към ориентировъчният размер на адвокатско
възнаграждение в чл. 11 от Наредбата обуславя неоснователност на искането за редуциране
на дължимите разноски за един адвокат до 166 лв., защото се касае за производство от
частен характер с обичайна правна сложност.
Въз основа на горното, съдът преценява въведеното с молба /отговор по
разпореждане/ вх. № 1040/14.01.2025 г. възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване
поради прекомерност на претендираните разноски за един адвокат за неоснователно.
Доколкото възз. гр. д. № 2543/2024 г. е на постоянно разположение на страните в
деловодството на съда, е неоснователно възражението на въззивника, че не било ясно кога е
връчена частна жалба вх. № 75976/24.09.2024г. на въззиваемия и кога същият е подал
отговор вх. № 93390/20.11.2024 г. В тази връзка страната е предприела активни действия за
да ангажира услуга по правна защита срещу подадената частна жалба.
Тъй като процесуалният закон не предвижда двойна размяна на книжа в
производството по глава Двадесет и първа от ГПК, неоснователно е и възражението, че на
3
въззивника не бил връчен препис от отговора на частната жалба. В тази връзка съдът прие,
че обсъденото по – горе възражение за прекомерност е своевременно заявено, а отговорът по
чл. 248 от ГПК е първото възможно процесуално средство, с което страната може да заяви
такова.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 5636/19.12.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2543 по
описа на ВОС за 2024 г. по молба с вх. № 95/03.01.2025 г. от В. П. Г., чрез адв. В. Д., като:
ОСЪЖДА П. Я. С., ЕГН ********** с адрес в гр. Варна, бул. „***“ бл. № 58, вх. 2,
ет. 9, ап. 58 да плати на В. П. Г., ЕГН ********** с адрес в гр. Търговище, кв. „***“ бл. №
69, вх. Б, ет. 4, ап. 28, в качестовото и на законен представител на въззиваемата П. П. С.,
̀
ЕГН ********** с адрес в гр. Варна, ж.к. „***“ бл. №19, вх. А, ет. 5, ап. 59, сумата от 480.00
лева - разноски за един адвокат, сторени за защита срещу частна жалба вх. №
75976/24.09.2024 г. по в.гр. дело № 2543/2024 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 изр. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4