№ 908
гр. София , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000500536 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, подадена срешу решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 1 състав, постановено на 30.11.2020 г. по гр. дело № 3637/2019 г., с което
общината жалбоподател е осъдена да заплати на В. Т. Н. на осн. чл.49 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, 1 346 лева обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията и на осн. чл.86
от ЗЗД.
Във въззивната жалба се поддържа, че в осъдителната му част решението на
градския съд е необосновано, тъй като за установяване на начина на настъпване на
произшествието е разпитана само една свидетелка, която е заинтересована. Поради
това се твърди, че по никакъв начин не е установен неговият механизъм, действията на
участника в него и отговорността за настъпването му. Освен това се излагат
съображения, че с оглед на напредналата възраст на ищцата и останалите й
заболявания както самото увреждане, така и последиците от него до голяма степен се
дължат именно на тях, а не на противоправното поведение на длъжностни лица на
общината.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска, а при
условията на евентуалност – намаляване на обезщетението.
1
Тъй като след приключване на устните състезания пред първата съдебна
инстанция ищцата е починала, като въззиваема страна е конституиран нейният син и
наследник А. И. Н.. Чрез своя процесуален представител същият изразява становище,
че жалбата на Столична община е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото. В
решението си подробно и задълбочено е обсъдил както събраните доказателства, така и
становищата на страните. Въззивният съд напълно възприема мотивите му и по реда на
чл.272 от ГПК препраща към тях.
Твърденията на ищцата, че е получила травматично увреждане при попадане в
дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи, е установено от показанията на
свидетелката Л. Н. – снаха на В.Т.. Свидетелката е разказала пред съда, че двете с Т. се
връщали от разходка след 16 ч. следобед на 02.04.2018 г. Минавали по ул. „Поп
Евстати Витошки“ в кв. Бояна, на която живеят. Състоянието на тротоарните плочи
било много лошо, били изпочупени от камиони на „Софийска вода“, които често
поправяли канализацията. Тъй като тротоарът бил и обрасъл с бурени, при опит да
слезе на пътното платно, кракът на Т. попаднал в дупка, която не се виждала. Спънала
се, паднала и получила счупване в областта на тазобедрената става.
Свидетелката е заявила, че много преди инцидента живеещите в квартала
сигнализирали в общината за състоянието на тротоара, дори правили подписка.
Други доказателства относно начина на получаване на увреждането не са
представени, въпреки че съдът е дал възможност и на ответната страна да подкрепи с
доказателства оспорването на твърденията на ищцата относно механизма на
настъпване на увреждането. Поради това не могат да се приемат за основателни
оплакванията на общината, че е възможно ищцата да е била увредена при различна
фактическа обстановка.
Свидетелката Н. е заявила също, че преди злополуката ищцата се обслужвала
сама, а след инцидента била няколко месеца на легло. Наложило се да наемат жена,
която да я обслужва.
По време на рехабилитацията в клиника „Сердика“ лекарите забелязали
признаци и на деменция.
2
От приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите
лица д-р Б. Б. – хирург, ортопед-травматолог и д-р П. П. – неврохирург, невролог, се
установява следното: Ищцата е получила счупване на шийката на дясната бедрена
кост. В заключението е посочено, че е напълно възможно при описания от ищцата и
свидетелката механизъм да се получи фрактура на шийката на бедрената кост. С оглед
възрастта на пострадалата /82 г./ и наличието на остеопороза, е бил достатъчен удар с
малка кинетична енергия, за да се стигне до тази фрактура.
На 04.04.2018 г. ищцата е била оперирана. Извършена е резекция и отстраняване
на главата на счупената шийка на бедрената кост и подмяна на дясната тазобедрена
става с еднополюсна ендопротеза „Moor“, след което е последвала медикаментозна
терапия. Ищцата е била изписана от болницата на 16.04.2018 г. Пълното
възстановяване е приключило за срок от 4 месеца, през който период е търпяла болки и
страдания, най-интензивни през първите 30 дни. Имала е затруднения в придвижването
за период от 3 месеца.
След петия месец движенията свиване и разгъване в областта на ставата са били
възстановени, останало е ограничение само в движението за отвеждане на крайника
встрани. Придвижвала се е с проходилка и с помощта на придружител.
При извършения на 20.03.2020 г. личен преглед на В.Т. вещите лица са
установили, че тя вече е в увредено общо състояние, основно е на легло. През
последните месеци състоянието й се е влошило, постоянно е на постелен режим,
обслужва се от болногледачка. Състоянието й се определя най-вероятно от тежка
форма на възрастова атеросклерова и настъпила мозъчна атрофия.
Вещите лица са установили и деменция, която според тях се е отключила след
увреждането на крайника. Според експертите, счупването на шийката на бедрената
кост е изиграло ролята на „катализатор“ за изява на деменцията. Първите признаци на
това заболяване са били установени по време на рехабилитацията.
С оглед на обсъдените по-горе доказателства, въззивният съд намира, че са
обосновани изводите на първата съдебна инстанция относно наличието на
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответната община. По делото не се спори, че процесната улица,
съответно тротоарът към нея са общинска собственост, поради което по силата на
чл.31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общината. А съгласно чл.11, ал.1 от ЗОбС „Имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
3
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.“ От цитираните показания на
свидетелката Н. може да се направи обоснован извод, че общината не е изпълнила
горното си задължение и е допуснала, населението да се движи по тротоар, който е бил
трайно неподдържан и небезопасен за пешеходците. Налице е продължително
противоправно бездействие от страна на длъжностни лица на общината, на които е
било възложено поддържането на улиците и тротоарите в града.
Относно определения размер на обезщетението – 20 000 лева, въззивният съд
намира, че същият не е завишен. С оглед на тежестта на травмата, претърпяната
оперативна интервенция, продължителността на възстановителния период и липсата на
пълно възстановяване включително и до смъртта на ищцата през месец юли 2020 г. и
като се съобрази и обстоятелството, че травмата е спомогнала за отключване и на
деменция, обезщетение в такъв размер не е завишено. То е съобразено както със
социално-икономическата обстановка към месец април 2018 г., така и с приноса на
съществуващите преди травмата дегенеративни промени в опорно-двигателния апарат
на пострадалата.
Що се отнася до обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
по лечението, и в тази му част решението на СГС е обосновано. Цитираните разходи са
доказани с писмени доказателства, а вещите лица са потвърдили, че те са направени
във връзка с процесното увреждане.
По изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че жалбата на
ответника Столична община е неоснователна, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
От пълномощника на въззиваемата страна е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция – за предоставена защита при
условията на чл.38 от ЗА.
С оглед размера на обжалвания интерес – 20 000 лева, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 т Наредба № 1/2004 г.
за минималния размер на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 130 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, 1 състав, постановено на 30.11.2020 г. по гр. дело № 3637/2019 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА – гр. София, ул. „Московска“ № 33, да
заплати на адвокат М. Д. от САК, с адрес – гр. София, ул. „Васил Кънчев“ № 26, вх.Д,
ет.6, Бизнес център „Стефан Караджа“, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Софийския апелативен съд в размер на 1 130 /хиляда, сто и
тридесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5