№ 68
гр. Стара Загора , 19.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201359 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 43-0000473 от
10.11.2020 година на Директор на РД „АА” град Стара Загора, с което на А-Д
ООД, град Стара Загора, ЕИК ***********, представлявано и управлявано от
ЗЗ.Д.П, на основание чл.103, ал.1, предложение второ от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на ***** /дх/ лева за нарушение по чл.6, ал.1
от Наредба № 40 от 14.01.2004 година /не е изписана коя е/ на МНС, МВР и
МОСВ във връзка с чл.14, ал.1 от Закона за автомобилните превози и т.1.8.3.1
от Приложение А на ADR.
В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния
представител, адвокат П.П. от АК – Стара Загора, се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли
съда същото да бъде отменено. Претендира се за направените по делото
разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпращат
представител и не вземат становище по така подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
1
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, след като прецени събраните в хода на
проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, съдът прие
за установено следното:
На 08.09.2020 година свидетелите по делото, служители на АНО
извършили проверка на А-Д ООД, град Стара Загора, ЕИК ***********,
представлявано и управлявано от ЗЗ.Д.П и при проверката установили че на
01.07.2020 година, проверяваното дружество в качеството си на лицензиран
превозвач на опасни товари е допуснало извършването на такъв товар без да
ползва един или повече консултанти по безопасност при превоза на опасните
товари, притежаващи познания, придобити чрез посещения в съответните
курсови за професионално обучение и притежаващ Удостоверение издадено
срещу успешно положен изпит, което било установено от сведенията на
управителя на фирмата. Не се посочват конкретни документи, установяващи
нарушението. С оглед на това е съставен АУАН с описаното за прието в него
административно нарушение. Прието е че с това е допуснато
административно нарушение по чл.103, ал.1 от Закона за автомобилните
превози. На основание констатациите в акта е издадено и обжалваното НП с
което се ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателят, но по друго тест от закона, който не е бил съгласен и е
обжалвал в срок пред настоящата инстанция издаденото наказателно
постановление. В наказателното постановление, издателя му след като се е
позовал на чл.53, ал.2 от ЗАНН е формулирал административното обвинение
като такова по чл.6, ал.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 година /не е изписана
коя е/ на МНС, МВР и МОСВ във връзка с чл.14, ал.1 от Закона за
автомобилните превози и т.1.8.3.1 от Приложение А на ADR, а е наложил
наказания по чл.103, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и
категорично доказана от събраните и приложени по делото доказателства,
каквито са показанията на свидетелите, документите съдържащи се в
приложената административно-наказателна преписка. Съдът кредитира с
2
доверие посочените доказателства тъй като те са последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод
за гореизложената фактическа обстановка.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно"
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
3
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
във връзка с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни
изводи:
При реализиране на административно-наказателната отговорност
са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Нарушен е
основен принцип в наказателното право. На нарушителя при предявяване на
АУАН е разяснено обвинение, а при реализиране на административно-
наказателната отговорност друго с което е нарушено правото на защита на
нарушителя да разбера в какво точно е обвинен. С акта е разяснено че е
нарушена разпоредбата на чл.103, ал.1 от Закона за автомобилните превози а
при издавеното на наказателното постановление че е нарушена разпоредбата
на по чл.6, ал.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 година /не е изписана коя е/ на
МНС, МВР и МОСВ във връзка с чл.14, ал.1 от Закона за автомобилните
превози и т.1.8.3.1 от Приложение А на ADR. Тук не може да намери
приложение нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тя не позволява да се
променя правната квалификация на установеното административно
нарушение. Само на това основание, следва да се приеме, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и дори да се разгледа по
същество делото, то правния резултат не би се променил.
При така изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да
бъде отменено.
С оглед претенцията за присъждане на разноски съдът присъди
същите в тежест на АНО.
Воден от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0000473 от
10.11.2020 година на Директор на РД „АА” град Стара Загора, с което на А-Д
ООД, град Стара Загора, ЕИК ***********, представлявано и управлявано от
ЗЗ.Д.П, на основание чл.103, ал.1, предложение второ от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на ***** /дх/ лева за нарушение по чл.6, ал.1
от Наредба № 40 от 14.01.2004 година /не е изписана коя е/ на МНС, МВР и
МОСВ във връзка с чл.14, ал.1 от Закона за автомобилните превози и т.1.8.3.1
от Приложение А на ADR, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“,
към Министерството на транспорта, град Стара Загора, представлява от
Директора Антон Ставрев Ставрев ДА ЗАПЛАТИ на А-Д ООД, град Стара
Загора, ЕИК ***********, представлявано и управлявано от ЗЗ.Д.П, сумата
от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за
правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5