№ 1251
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20251000500531 по описа за 2025 година
Производството се разглежда по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.10.2024г по гр.д. № 3947/2022г на Софийски градски съд 1-3
състав, е признато за установено на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, че В. П. П.
дължи на „Юробанк България” АД по договор за кредит за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот HL 42020 от 27.08.2008г. сумите: 73 861,22 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху главницата от 19.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 454, 50 лв. - мораторна лихва за
периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 1 317, 15 лв. - такси по договора за
периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 281,58 лв. - имуществени застраховки за
периода 19.02.2018г. - 05.06.2019 г. и сумата 66, 00 лв. - нотариални разноски за
периода 27.03.2018 г. - 05.06.2019 г., за които по ч.гр.д. 35078/2019 г. са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 16.07.2019г. и изпълнителен лист., като искът за главница е отхвърлен за разликата
над 73 861,22 лв. до 136 828, 60лв.
Решението в положителната му установителна част е обжалвано от
ответницата В. П. П. чрез пълномощник адв. Д. САК. Твърди се, че решението в
обжалваното му част е неправилно по отношение на приетите за дължими суми за
главница 73 861,22лв, мораторна лихва за периода 10.09.2018г-05.06.2019г в размер на
454,50лв, тъй като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 15.06.2018г. и
считано от прекратяване на договора не се дължат договорни лихви. Изтъква се, че не
се дължат и мораторни лихви, тъй като са начислени след настъпване на предсрочната
изискуемост и това обстоятелство се изяснявало от заключението на вещото лице.
Посочва се още, че неправилно са приети за дължими такси по договора за периода
1
10.01.2018г-05.06.2019г в размер на сумата 1 317, 15 лв. с изложени в тази връзка
съображения. Твърди се, че са недължими и сумите 281,58 лв. - имуществени
застраховки за периода 19.02.2018г. - 05.06.2019 г. и сумата 66, 00 лв. - нотариални
разноски за периода 27.03.2018 г. - 05.06.2019 г. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне исковете на банката.
В срока за отговор въззиваемият ищец „Юробанк България” АД не е подал
такъв.
Софийският апелативен съд, при служебната си проверка по чл. 269 ГПК
констатира, че решението в обжалваните му положителни установителни части е
валидно и допустимо, поради което ще следва да извърши контрол относно
правилността му в рамките на доводите и възраженията на страните.
Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“АД против
В. П. П. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване
дължимостта на сумите : 136 828, 60 лв. - главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL31082 от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 454, 50 лв. -
мораторна лихва за периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 1 317, 15 лв. - такси по
договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 281, 58 лв. - имуществени
застраховки за периода 19.02.2018 г. - 05.06.2019 г. и сумата 66, 00 лв. - нотариални
разноски за периода 27.03.2018 г. - 05.06.2019 г., както и 2 778, 95 лв. - разноски по
делото за държавна такса и 3 137, 06 лв. - адвокатско възнаграждение, за които на
16.07.2019 г. по ч.гр.д. 35078/2019 г.са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.07.2019 г. и изпълнителен
лист.
Първоинстанционният съд е уважил установителните искове за сумите: 73
861,22 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 19.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 454, 50 лв. - мораторна лихва за
периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 1 317, 15 лв. - такси по договора за
периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 281,58 лв. - имуществени застраховки за
периода 19.02.2018г. - 05.06.2019 г. и сумата 66, 00 лв. - нотариални разноски за
периода 27.03.2018 г. - 05.06.2019 г., като искът за главница е отхвърлен за разликата
над 73 861,22 лв. до 136 828, 60лв. В отхвърлителната си част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението в положителната му установителна част,
първоинстанционният съд е приел за установено по безспорен начин сключването на
процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31082 от 12.12.2007г., с
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер
на 131 900 лева, условията по които са предоговаряни с допълнително сключени
анекси съм основния договор, и че с настъпването на просрочие в плащанията
съгласно чл. 18, ал.1 от договора и обявяване на този факт от банката чрез връчено
съобщение на 15.06.2018г, са установени материалните предпоставки в полза на
кредитора за упражняване правото му на предсрочна изискуемост преди подаване на
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 35078/2019 на СРС, 45 състав. Този
извод не е оспорен от страните пред въззивната инстанция и относно материалната
легитимация на ищеца по иска с правно основание чл.417 ГПК се запазва ефектът на
първоинстанционното решение.
2
С влизане в сила на решение от 07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1844/2018
г. на СГС, I-13 с-в, в сила от 18.12.2019 г., e признато за установено по искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, предявени от В. П. – ответник и жалбоподател по
настоящото дело против против „Юробанк България“, че не дължи на банката сумата
32 425,13 лв., представляващи част от главницата по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 31082 от 12.12.2017 г., която представлява договорна лихва,
капитализирана към усвоената главница за периода от 03.05.2010 г. до датата на
исковата молба - 09.02.2018 г., сумата 21 938.28 лв., представляваща част от
капитализираните лихви, с които е увеличена главницата по кредита, начислени до
09.02.2015 г. като погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, че не дължи
на сумата 8 843,59 лв. – начислени лихви през периода от 03.05.2010 г. до 09.02.2018г.
върху незаконосъобразното увеличение на главницата чрез капитализиране на лихви
към главницата от 32 425,13 лв., и че не дължи на банката сумата 786,26 лв. –
начислена такса през периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата молба - 09.02.2018
г. върху капитализираните лихви към главницата.
От заключението на приетата пред първата инстанция икономическа експертиза
на в.л.М. се изяснява, че дължимата сума за главница е в размер 73 861,22лв, която е
изчислена след приспадане на установените за недължими с цитираното решение по
гр.д. № 1844/2018 г. на СГС суми, представляващи капитализирани към главницата
договорни лихви след едностранно увеличение на лихвените проценти с допълнителни
споразумения, приети за нищожни на осн. чл.26 ал.1 пр.1 във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД.
Влязлото в сила решение между същите страни по същия предмет и
основание формира силата на пресъдено нещо по спорните въпроси относно
недължимостта на определени суми, представляващи капитализирани договорни
лихви към главницата, които са приспаднати от общия претендиран от ищцата дълг на
главното задължение. В тази си част експертизата е направила подробни изчисления,
които не са били оспорени от страните и няма основание да не се цени като обективно
доказателствено средство, установяващо дължимата главница в размер на 73 861,22лв.
Размерът на главницата се оспорва без конкретни оплаквания, а с оглед правилата на
ограничения въззив по чл.269 и сл ГПК, проверката се свежда до посоченото в
жалбата, освен ако не се касае за нарушение на императивни материалноправни
норми, каквото не се установява.
Дължими се явяват застрахователните премии за имуществена застраховка върху
недвижим имот, които видно от съдържанието на кредитния договор /чл.11, т.5/ са
предвидени като част от обезпеченията на кредита. Те са уговорени в тежест на
кредитополучателя за целия период на срока след сключване на застрахователен
договор в полза на банката кредитор, която разполага с изричното пълномощие /чл.15
т.4/ да действа от името и за сметка на кредитополучателя. По делото не е било спорно
сключването на застрахователния договор, оформен с описаната в него
застрахователна полица № 21029001782, а от икономическата експертиза се
установява, че дължима е сумата от 229,93лв, представляваща разликата между общо
начислените годишни премии за имуществена застраховка и погасени от сметките на
кредитополучателя. Неоснователни са оплакванията против дължимостта на
нотариалните такси, установени в размер на 66лв, които се приравняват на разноски на
банката. В съдебната практика се застъпва становището, че при искове, свързани с
просрочени задължения, банката като ищец може да претендира възстановяване на
разноските за връчване на уведомления, включително и нотариалните такси, при
предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
3
Основателни, обаче са оплакванията против решението в положителната
му установителна част, в която се признава дължимостта на мораторна лихва в
размер на 454,50 лв. за периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019г. и на такса в размер 1
317, 15 лв. си по договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г.
По делото е прието за установено, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 15.06.2018г., който факт не е бил спорен между страните. Считано от
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем не се дължат договорни лихви,
тъй като прекратяването на договора от банката изключва заплащането на
договореното възнаграждение. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, договорната лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора, а предсрочната изискуемост има за последица загуба на преимуществото на
срока, поради което тя изключва заплащането на възнаграждение в размер на
уговорените за срока на договора лихви. След обявяване на предсрочната изискуемост
(15.06.2018г) е налице задължителната практика по т. 2 от ТР № 3/2017 год., че
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, дължима по чл.86
ал.1 ЗЗД.
Неправилно първоинстанционния съд е уважил иска за заплащане на сумата 1
317,15 лв. - такси по договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г, представляващи
такси за обслужване на дълга след просрочието му. Видно от отговора на исковата
молба и на въззивната жалба ответникът твърди, че липсва основание за дължимост на
такса за управление върху остатъка от кредита след обявяването му за предсрочно
изискуем и за администриране на просрочен кредит според дните на просрочие, в
който случай (на изпадане в забава) са предвидени други санкции. Позовава се на
чл.58 ал.2 ЗКИ, според който разходите по кредита следва да бъдат изрично
изчерпателно определени с договора, с което по същество се твърди нарушаване
принципа за добросъвестност в отношенията между кредитополучателя–физическо
лице и финансовата институция.
Първоинстанционният съд не е обсъдил заявеното в срок възражение, което по
същество е основателно. С разпоредбата на чл. 58 ал. 1 и 2 от Закона за кредитните
институции в действаща редакция (ДВ бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007г.) е
предвидено, че банката при сключване на договор за кредит предоставя в писмена
форма на своите клиенти условията по кредитите, които следва да съдържат данни за
общите разходи по него (такси, комисионни и други), а в ал.2, че разходите по кредита
се определят изрично и изчерпателно с договора, включително и тези за случаите на
предсрочно погасяване. В настоящия случай, естеството на тези услуги не може да
бъде изведено от съдържанието на договорните клаузи – чл.4 предвижда само
заплащане на такса за годишно управление в размер на 0,5%, а чл.11, т.4 задължение
за плащане на такси и комисионни, но препращайки към Тарифата на банката, в която
вече задължение за такси за обслужване при просрочие в зависимост от периода на
забава. Тарифите на банките определят парични задължения за неопределен период от
време и се прилагат за неограничен кръг правни субекти, като тези уговорки стават
част от клаузите на договорното правоотношение при сключване на абсолютни и ли
относителни банкови сделки т.е. по естеството си представляват предварително
4
установени от търговеца общи условия. Императивната разпоредба на чл. 298 ал.1 от
ТЗ установява, че клаузите в ОУ стават задължителни за другата страна, когато тя
заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е знаела, или е била длъжна да ги
знае и не ги оспори незабавно. Когато обаче за действителността на сделката е
предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват
другата страна, само ако са й били предадени при сключването (арг. на чл. 298 ал. 2 от
ТЗ). По делото няма твърдения, а и доказателства тези типови клаузи, извън
съдържанието на договора, да са били индивидуално уговорени с процесния договор
от 12.07.2007г., поради това нормата на чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП не може да намери
приложение, следователно те са неравноправни.
В своята тълкувателна дейност, обективирана в решение на СЕС по дело С-
621/2017 приема, че самото непосочване в договора за кредит на конкретните услуги,
възмездявани от таксите по усвояване и по управление, не е достатъчно основание да
се приеме, че е неравноправна договорна клауза, регламентираща тези такси. Допуска
се установяването на неравноправността да се извърши от националния съд, ако такава
клауза е съставена по неясен и неразбираем за потребителя начин, т.е. ако от условията
на договора и от публичността и предоставената на потребителя в преддоговорния
процес информация, естеството на предоставените услуги да не може да бъде разумно
разбрано или изведено. Посочени са два възможни варианта така съществуваща клауза
да бъде квалифицирана като неравноправна: при оспорване от страна на потребителя
получаването срещу таксата насрещна престация и когато потребителят не твърди, че
срещу заплатената такса не са му били предоставяни изобщо каквито и да било
услуги. В първата хипотеза националният съд е задължен да провери дали
потребителят е бил уведомен за основанието, обосноваващи плащането на тази такса,
а както вече се прие - те не са индивидуално уговорени, във втората хипотеза съдът
следва да извърши преценка дали предоставените в замяна услуги попадат сред
услугите, които се извършват при управлението или отпускането на кредита и дали са
пропорционални на размера на кредита, вкл. и дали не се припокриват. Установяване
вида и естеството на предоставените услуги, за които е вменено на кредитополучателя
да плаща, е в тежест на търговеца, но доводи относно обема и конкретно
извършваните услуги при просрочие на кредита, не са релевирани.
Напротив, от твърденията на ищеца става ясно, че такива такси ще бъдат
събирани върху просрочената главница в размер, изчисляващ се в зависимост от
периода на забава. Посоченото на самостоятелно основание обосновава нищожност на
клаузите на осн. чл.26 ал.2 ЗЗД (уговорени в противоречие със закона), тъй като
функцията им се припокрива с тази на неустойката за забава (мораторната лихва),
защото има същата икономическа функция да санкционира за забавата и удвоява
обезщетението, което се дължи за нея. Според съдебната практика по този въпрос
(решение от 14.07.2021г по гр.д. № 2561/2020г ВКС, IV г.о., решение от 03.06.2020г по
гр.д. № 2838/2019г, ВКС III г.о., решение от 09.05.2022г по гр.д. № 2404/2021г, ВКС
IVг.о.) таксите, начислявани върху просрочена главница в зависимост от периода на
забава, се припокриват по функция с неустойката за забава и като такива са нищожни;
дължими са само реално предоставени и индивидуално уговорени услуги, когато
таксите нямат самостоятелна икономическа цел, а само санкционират забавата, те са
недопустими. В този см. са и мотивите на решение на СЕС по съединени дела С-
224/19 и С-259/19 (CY срещу Caixabank SA и LG и РК срещу Banco Bilbao Vizcaya
Argentaria SA), но също и аргумент в тази посока е и законодателната промяна,
предвиждаща забрана в договорите за кредит да бъдат събирани такси за усвояване и
5
управление на кредита и за извършване на едно и също действие (чл. 10 а от ЗПК ДВ,
бр. 35 от 2014 г. и чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНИП).
В обобщение, поради частично несъвпадане в изводите на двете инстанции,
решението в обжалваната му положителна установителна част за сумите от 1 317,15
лв. - такси по договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г и 454,50лв - мораторна
лихва за периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019г. ще подлежи на отмяна и вместо това
отхвърляне на исковете за посочените суми. Като последица от изхода на спора по
същество ще подлежи на отмяна решението на първата инстанция в установителната
му част относно разноските в заповедното производство над размер от 1484,17лв за
държавна такса до признатите 2 778,95лв и над размер от 1675,43лв за адв.
възнаграждение до признатите от 3137,06лв. В останалата положителна установителна
част решението ще подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските:
При този различен изход на спора принципно ще подлежи на изменение
решението на първата инстанция в частта му за разноските по правилата на чл.78 и сл.
ГПК, като присъдените такива в полза на банката ищец бъдат намалени, но с оглед че
при този по–неблагоприятен резултат, те се явяват по-високи от присъдените, то
практически не ще се стигне до промяна. Пред първата инстанция в полза на
ответника не са присъдени разноски, въпреки наличието на основание /частично
отхвърляне на иска за главница/, но последният не е инициирал производство по
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, поради което
настоящата инстанция не следва да се произнася по този въпрос.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни по
правилата на чл.78 и сл ГПК, съобразно уважената, респ. отхвърлена част върху
обжалваемия материален интерес. Въззиваемият – ищец не е претендирал такива, а
жалбоподателят-ответник е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 ЗАдв., което съответно на обжалваемия
материален интерес /75 698,87лв/ възлиза на 6 558лв по Наредба №1/2004г в
действащата редакция и съразмерно на уважената част на жалбата /1771,65лв/ ще се
дължи в размер на размер на 153,48лв. В тежест на въззиваемото дружество ще следва
да се присъди и дължимата съобразно уважената част държавна такса от 35,43лв, тъй
като делото е частично решено в полза на освободено лице по чл. 78, ал.6 ГПК.
С оглед на изложеното, САС в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.10.2024г по гр.д. № 3947/2022г на Софийски градски съд 1-3
състав в обжалваната му положителна установителна част за сумите 454,50 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019г. и 1 317, 15 лв.,
представляваща такси по договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019г, дължими по
договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот HL 42020
от 27.08.2008г., сключен между „Юробанк България“АД и В. П. П., както и по
отношение на признатите за дължими разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 35078/2019г на Софийски районен съд, 45 състав над размер от 1484,17лв за
държавна такса до признатите 2 778,95лв и над размер от 1675,43лв за адв.
възнаграждение до признатите от 3137,06лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“АД ЕИК ********* и В. П. П.
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул.Овча купел, № 26-Б, чрез адв. Д. Д.
САК установителни искове по чл.422 ГПК за признаване за установено
съществуването на задължения по договор за кредит за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот HL 42020 от 27.08.2008г., сключен между
„Юробанк България“АД и В. П. П., представляващи 454,50 лв. - мораторна лихва за
периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019г. и 1 317, 15 лв. - такси по договора за периода
10.01.2018 г. - 05.06.2019г, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.10.2024г по гр.д. № 3947/2022г на Софийски
градски съд 1-3 състав в останалата обжалвана положителна установителна част за
сумите 73 861,22 лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея от 19.06.2019 г.
до окончателното изплащане; 281,58 лв. - имуществени застраховки за периода
19.02.2018г. - 05.06.2019 г. и сумата 66, 00 лв. - нотариални разноски за периода
27.03.2018 г. - 05.06.2019 г., за които по ч.гр.д. 35078/2019 г. са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
16.07.2019г. и изпълнителен лист.
Осъжда „Юробанк България“АД да заплати на адвокат Д. Д. САК сумата от
153,48лв, представляваща възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. пред въззивната
инстанция.
Осъжда „Юробанк България“АД да заплати по сметка на САС сумата от
35,43лв, представляваща дължима държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7