№ 164205
гр. София, 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20241110164406 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „.......... за издаване на заповед за изпълнение против Г. С.
С. ЕГН ********** за вземания в размер на 1000 лева, главница по договор за паричен заем
№796888 от 15.01.2023 г. ведно със законна лихва от 22.10.2024 г. до окончателното плащане,
50,06 лева възнаградителна лихва за периода 15.01.2023 г. до 01.03.2023 г., 512,94 лева,
договорна неустойка за неизпълнение на задължение за периода 15.01.2023 г. до 01.03.2023.,
309,76 лева законна лихва за периода от 01.04.2023 г. до 01.09.2024 г., 156,30 лева неустойка
за забава начислена еднократно на 30.04.2023 г. и 135,00 лева разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва
като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност
на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост поради противоречие със закона и
добрите нрави. В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в
настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д.
№2473/2018 на СГС).
Неустоечната клауза в договора предвижда задължение за длъжника за заплащане на
обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение чрез поръчителство на задълженията
му по договора или банкова гаранция. Така уговорената неустойка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,
поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата е нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретно неизпълнение.
Претендираната неустойка за забава в размер на 156,30 лева, начислена еднократно
поради забава в плащанията, съдът счита за недължима, предвид разпоредбата на чл. 33
ЗПК, която предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът има само право на
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото в случая се претендира от
заявителя. Вредите, чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка, представляват
допълнителна дейност на кредитора във връзка със събирането на кредита, поради което
същата има характер на допълнителна такса, макар и наименована неустойка.
Таксите за извънсъдебно събиране на задължението не обезпечават осъществяването
на допълнителни услуги, предоставени от кредитора във връзка с договора, а целят
осигуряване на изпълнението, и то по принудителен път, поради което представляват
вземане, чието събиране е в противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и с което по
същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, което обосновава извод за липса на валидно възникнало /въз
основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената такси.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 343947/29.10.2024 г. на „.......... за издаване на заповед
за изпълнение против Г. С. С. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за договорна неустойка в размер на 512,94
лева за неизпълнение на договорно задължение, 156,30 лева неустойка за забава, начислена
еднократно и 135,00 лева разходи за събиране на вземането по договор за паричен заем
№796888 от 15.01.2023 г, сключен между страните.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2