РЕШЕНИЕ
№ 260020 27.01.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд наказателен състав на дванадесети октомври през две хиляди и
двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Мая
Деянова
като разгледа
докладваното от с. Моллова- Белчева
АНД № 439 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******,
представлявано от А.Ж.Г., против Наказателно постановление № 44330 от 25.11.2019
г. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол към
Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с
което за нарушение по чл. 68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл. 68д, ал.1, от Закона за защита на потребителите, на
основание чл. 210а от същия закон, на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв. Моли се от съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление. Представят се доказателства.
Наказващият орган не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата
инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод извършена проверка на 31.07.2019 г. от служител
на КЗП, в семеен хотел „Д.“, находящ се в гр. ******,
стопанисван от дружеството- жалбоподател, било констатирано, че над входа на обекта,
върху издадения касов бон, на визитни картички и брошури, предоставяни на
туристите, в интернет сайтове Букинг, Грабо.бг, Триваго,
Почивка.бг, www.******.com, обекта бил изписан и се рекламирал като хотел „Д.“. На видно място на
рецепцията било поставено удостоверение за категория 2 звезди на семеен хотел.
Изискванията за хотел 2 звезди били много по- високи от изискванията за семеен
хотел 2 звезди, поради което било прието, че с тези си действия търговеца
въвеждал в заблуждение средния потребител, който можел да вземел търговско
решение, което не би взел ако не била налице горепосочената заблуждаваща
информация. В този смисъл било прието, че е налице нелоялна заблуждаваща
търговска практика в нарушение на чл.68в, вр. чл.68г,
ал.4, вр. чл. 68д, ал.1, предложение първо, изразяваща
се в предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно вида на обекта. За
това нарушение, на 02.08.2019г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 0044330, въз основа на който е издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната
компетентност съобразни представените заповеди.
Наведените в жалбата твърдения не се споделят от настоящата инстанция.
Обстоятелството, че АУАН не е съставен в присъствието на представител на
нарушителя е нарушение, но същото не е от категорията на съществените. Актът е
връчен на представител на дружеството- лице, което е притежавало изрично
пълномощно за осъществяване на представителна власт именно пред КЗП, и което,
видно от представеното пълномощно, е имало правомощията да представлява
дружеството. Независимо от това с подаване на възражение против акта за
установяване на административно нарушение търговецът е защитил правата си в
пълен обем, поради което това нарушение не е довело да накърняване на правата
му.
Що се касае до твърдението за антидатиране на
наказателното постановление, по делото не се събраха доказателства, които да
наведат на този извод. Представената извадка от актовата книга на наказващият
орган показва, че номерата на издадените наказателни постановления вървят
поредно, което не обосновава тезата на жалбоподателя.
Показанията на св. Г. потвърждават описаната по- горе фактическа обстановка,
която не се оспорва от страна на жалбоподателя. Същият твърди, че начина, по
който обекта е рекламиран в интернет сайтовете, не е по негова вина.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен
акт за установяване на административно нарушение и впоследствие било издадено
наказателно постановление.
Съгласно нормата на чл. 68г, ал.
1 от ЗЗП, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги
е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или
на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал.
4 от ЗЗП предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните
търговски практики. Чл.68в от ЗЗП
забранява императивно използването на такава.
Съгласно нормата на чл. 68д, ал.
1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика.
В случая жалбоподателят е осъществил състава на нарушението- налице е
търговска практика, свързана с предлагане на услуга, която съдържа невярна
информация и е подвеждаща и която е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение, което потребителят не би взел без използването на
търговската практика. Рекламирайки обекта си като хотел, а не като семеен хотел,
дружеството подвежда потребителя и същия може да вземе решение, което не бил
взел, ако е знаел, че се касае за семеен хотел. Касае се за два различни типа
обекти, с различни изисквания, заложени от законодателя, поради което е налице
нелоялна търговска практика и е осъществен състава на нарушението, за което е
санкционирано дружеството- жалбоподател. Следва да се посочи, че дори и да се приеме,
че посочването на типа заведение в интернет сайтовете не е подвластно на
жалбоподателя, то изписването на обекта като хотел е направено на още три
места- над входа, на рекламни брошури и визитни картички, раздавани в обекта на
туристите, както и върху касовия бон, издаван от обекта, което няма как да се
случи без участието, без знанието и съгласието на жалбоподателя. В този смисъл
е налице соченото в атакуваното наказателно постановление нарушение, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Санкцията е в предвиденият в закона минимален размер.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 44330 от 25.11.2019
г. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол към
Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с
което за нарушение по чл. 68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл. 68д, ал.1, от Закона за защита на потребителите, на
основание чл. 210а от същия закон, на „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано
от А.Ж.Г., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: