Р Е Ш Е Н И Е
№……………………….. 2021 година,
гр.ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.
Варна, Втори тричленен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 01.07.2021 г., при секретаря Н.
Зирковска, с участието на прокурора Силвиян Иванов, изслуша докладваното от
съдия Гергана Стоянова касационно административно дело № 1207/2021
г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Б.е.с.п.” АДСИЦ, ЕИК ***, представлявано от Л.Д.– изпълнителен директор,
чрез адв.Н.Й., срещу Решение № 260528/20.01.2021 г.,
постановено от XLV състав на ВРС по НАХД №4617/2020 г., с
което е потвърдено НП №Р-10-572/12.10.2020 г., издадено от Председателя на
Комисията за финансов надзор, с което на дружеството за нарушение на чл. 4, ал.
2 ЗДСИЦ, на основание чл.31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗДСИЦ е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000лв.
Касаторът счита, че решението е необосновано и неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че наказанието е
несправедливо. Счита, че законодателят е предвидил ДСИЦ да може да извършват и
други сделки, извън посочените в чл.4, ал.1 ЗДСИЦ, които не са конкретизирани,
но за които е въведено изричното условие да бъдат извън посочените в чл.4, ал.1
и да са пряко свързани с тяхното осъществяване. Навеждат се доводи, че в случая
е налице сделка, която отговаря изцяло на определението на търговска сделка по
смисъла на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ.
Цитира разпоредби от договора за цесия, в
които изрично се посочва, че прехвърленото вземане е обезпечено с договорна
ипотека върху недвижим имот, който е конкретизиран и придобиването на който
всъщност е крайната цел на ДСИЦ на изгодна цена с оглед обявената
несъстоятелност на неговите собственици.
Изтъква, че АНО е констатирал само една
сделка, която според него е извършена извън обхвата на чл.4, ал.1 от ЗДСИЦ,
като състава на нарушението по чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ изисква да са налице повече
от една извършена сделки. В тази връздка твърди, че не е доказано наличие на
повече от една търговска сделка, поради което на основание чл.54, ал.1 от ЗАНН,
АНО е следвало да прекрати административнонаказателното производство. Счита за
неправилен извода на въззивния съд, че
цесията е пряко свързана с дейността на дружеството.
Въз основа на изложеното моли съда да
отмени решението на ВРС, както и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски само за производството пред
въззивния съд.
Ответникът в депозирани по делото писмени
бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита релевираните
в нея доводи за неоснователни. Моли съда
да остави в сила решението на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се
претендира такова.
Представителят на ВОП счита също за
неоснователна касационната жалба, а решението на ВРС за правилно постановено
при липса на основания за неговата отмяна. Пледира за решение в същия смисъл.
Съдът в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по
делото приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
Фактите по случая са
следните:
С
Решение № 359-ДСИЦ от 28.02.2007 г. на КФН на „Б.е.с.п.“
АДСИЦ е издаден лиценз за извършване на дейност като дружество със
специална инвестиционна цел: инвестиране на парични средства, набрани чрез
издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти).
На 29.12.2018 г. е проведено заседание
на Съвета на директорите на дружеството, на което било взето
решение за сключване на договор за цесия с „Г.Ф.“ ЕООД, по силата на
който жалбоподателят придобива вземане срещу длъжниците „Б.-К.” ЕООД /в
несъстоятелност/ и „Л.б.” ЕООД (в несъстоятелност) на цена от 25 000 000
лв. Съгласно решението цената следвало да бъде заплатена от „Б.е.с.п.”
ЕООД на датата на подписване на договора за цесия. Вземането произтичало от
Договор за банков инвестиционен кредит №001/11.12.2007 г. и анекси към него,
сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, по силата на който „Б.-к.“ ЕООД е
кредитополучател, а „Л.б.“ ЕООД – солидарен длъжник. На 31.12.2018 г. „Б.е.с.п.“
АДСИЦ придобива процесното вземане по силата на договор за цесия, сключен между
„Г.Ф.“ ЕООД като цедент и санкционираното дружество като цесионер.
На 31.12.2018 г. е проведено заседание на
Съвета на директорите на „Б.е.с.п.“ АДСИЦ, на което е взето решение за
сключване на анекс към договора за цесия за промяна на цената на 17 375 760 лв.
Взетите решения са изпълнени
на същата дата - 31.12.2018 г., когато в гр. Варна бил сключен
договор за цесия, по силата на който като цедент “Г.Ф.“ ЕООД
прехвърля на цесионера „Б.е.с.п.“ АДСИЦ вземането си срещу длъжниците „Б.-к.“
ЕООД (в несъстоятелност) и „Л.б.“ ЕООД (в несъстоятелност). В т.1 от Договора
за цесия е посочено, че към датата на неговото сключване цедираното вземане е в
размер на 27 656 981,54 евро, обезпечено с договорна ипотека върху имоти,
подробно описани в този договор.
На 31.12.2018 г. между „Б.е.с.п.“
АДСИЦ и “Г.Ф.“ ЕООД е сключен анекс към договора за цесия, с
който страните се съгласили цената по договора да бъде намалена на 17 735 760
лв.
Посочената сделка е отразена в годишен
финансов отчет на дружеството-жалбоподател за 2018 г. на стойност 17 735
760 лв.
Със Заповед № З-83/22.03.2019
г. и Заповед № 3-75/13.03.2020 г. на председателя на КФН са
определени длъжностни лица при Комисията за финансов надзор, на които са
предоставени правомощия да съставят АУАН при констатирани нарушения
на ЗДСИЦ, между които и М.К.- главен експерт в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“
при КФН.
На 14.04.2020 г. на дружеството е съставен АУАН за това, че
със сключването на процесния договор за цесия е осъществило сделка, която е
извън издадения от КФН лиценз за извършване на дейност като дружество със
специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти. Актът е
съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие е предявен
на изпълнителния директор и подписан без
възражения. Писмени такива не са депозирани и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на
12.10.2020 г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на
санкционираното дружество е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл.4, ал.2
от ЗДСИЦ.
За
да потвърди наказателното постановление, решаващия състав на ВРС
приел, че АУАН и НП съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са
от компетентни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Посочил е, че разпоредбата
на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ забранява дружеството със специална инвестиционна цел да
извършва други търговски сделки извън посочените в ал.1. Този си извод въззивният съд обосновал с разпоредбата на чл.4, ал.6 от ЗДСИЦ, която регламентира задължение за дружествата със
специална инвестиционна цел да секюритизират или само недвижими имоти или само
вземания. Счел, че обезпечаването на
вземането с ипотека не може да формира извод, че сделката/цесията/ е пряко
свързана с дейността на дружеството, предвид правната същност на ипотеката – тя
обезпечава парично вземане и дава право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се
намира той. Посочил е, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28
от ЗАНН, доколкото се касае за формално деяние. Санкционната разпоредба –
чл.31, ал.3, т.2 от ЗДСИЦ е претърпяла изменение в частта на размера на
санкцията, съдът се е съобразил с
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, като оставил установения от АНО размер на
санкцията.
Тези фактически констатации и направените
въз основа на тях правни изводи се споделят от касационния съд
в настоящия му състав.
Решението е правилно.
Не може да бъде споделена тезата в
касационната жалба, че договорът за цесия е пряко свързан с осъществяването на
сделка, включена в предмета на дейност на ДСИЦ. В договора за цесия от
31.12.2018 г. е предвидено, че прехвърленото вземане е обезпечено с договорна
ипотека върху недвижим имот, който е конкретизиран, както и придобиването на
този имот. Придобиването на имота е бъдещо и несигурно събитие, поради което не
може да се счита, че ще се осъществи, за да се приеме, че извършената цесия е
пряко свързана с разрешената с лиценза дейност. Поради същите съображения
наличието на ипотека по сделката за цесия, не води до извод, че е сделка която
е свързана с лицензирания предмет на дейност на
дружеството. Ипотеката е реално вещно обезпечение, което служи за
обезпечаване на вземането – чл. 150, ал.1 от ЗЗД, т.е. това е вещно право.
Придобиване на обезпечението не е целта на сделката. В случая изобщо не е
налице сделка, която да попада в обхвата на дейност на ДСИЦ, поради което и
Договора за цесия няма как да бъде „пряко свързан“ с несъществуваща сделка.
В ЗДСИЦ е предвидено ДСИЦ да секюритизира
вземания, но дружеството трябва изрично да притежава лиценз за това, като в
такъв случай ДСИЦ не би имало право да извършва секюритизация на недвижими
имоти. В случая лицензът на касатора предоставя право да извършва само дейност
по секюритизация на недвижими имоти, то извършената покупко-продажба на вземане
е в нарушение на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ/отм./.
Неоснователни са твърденията в
касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил възражението за съобразяване
с разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗКФН. Административнонаказателното
производство се провежда по реда на ЗАНН и започва с издаването на АУАН. В ЗАНН
не се предвижда задължение за изпълнение на чл.19 от ЗКФН, поради което е
ирелевантно обсъждането на процедури за проверка по реда на ЗКФН. В този смисъл
връчването на констативен протокол по ЗКФН няма отношение към
административнонаказателното производство.
Твърденията на касатора, че са били налице
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН са неоснователни. Нарушението е
формално и за съставомерността му не е необходимо да са настъпили вредни последици.
Същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други
случаи на нарушения от този вид. В опровержение на твърдението на касатора,
сключената в нарушение на чл.4, ал.2 от ЗДСИЦ сделка е на много висока
стойност, което завишава степента на обществена опасност на деянието.
Като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
остави в сила.
Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на
процесуалния представител на касатора за присъждане на
разноски, съдът съобрази следното: на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че
делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно
заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, които
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й заплати.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.
221 ал. 2 предл. първо от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ВТОРИ тричленен състав
при Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260528/20.01.2021 г.,
постановено от XLV състав на ВРС по НАХД №4617/2020 г. с което е
потвърдено НП № Р-10-572/12.10.2020г., издадено от
Председателя на Комисията за финансов надзор, с което на дружеството за
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗДСИЦ, на основание чл.31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т.
2 ЗДСИЦ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв.
ОСЪЖДА „Б.е.с.п.” АДСИЦ, ЕИК ***, представлявано от Л.Н.Д.– изпълнителен директор, да заплати на Комисия за финансов
надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..……..
ЧЛЕНОВЕ: 1. ………..……..
2. ………………