№ 11241
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110158019 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Е. А. К. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 12780/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че
1
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение
на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „ДИРЕКТ“ ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника – настоящ ответник, но тъй като издадената заповед била
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване
на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата
от 1 561,06 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 132,63
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.10.2021 г. до 16.02.2024 г., сумата от 1,07 лева, представляваща
обезщетение за забава върху платена главница за дялово разпределение за период от
16.07.2022 г. до 29.09.2023 г. Претендират се и сторените в хода на заповедното и
исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на
ответника предявените искове се оспорват. Излагат се доводи, че по делото липсват
доказателства за реално потребена в имота топлинна енергия през исковия период.
Оспорва се наличие на валидно облигационно правоотношение между страните,
поради липса на договор. Оспорват се представените към исковата молба фактури,
кредитни известия и таблица без подпис с доводи, че са без подпис и печат на
издателя и представляват частни документи. Оспорват се и представените протокол от
ОС на ЕС и договор между ЕС и третото лице с доводи, че не касаят ответника. Прави
се и възражение за настъпила давност. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – «ДИРЕКТ» ЕООД не изразява
становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, изготвяните индивидуални справки за процесния период,
2
документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 12780/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника – настоящ
ответник, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – настоящ ищец
сумите, както следва: сумата от 1 561,06 лева, представляваща главница за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.Надежда, бл.270, вх.Г,
ап.81, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 132,63 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 16.02.2024 г., сумата от 1,07 лева,
представляваща обезщетение за забава върху платена главница за дялово
разпределение за период от 16.07.2022 г. до 29.09.2023 г., както и направените
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 29.08.2024 г. съдът е констатирал, че издадената заповед е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца са
дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което е
сторено с предявените в настоящото производство искове.
Видно от приложения по делото нотариален акт за учредяване право на
ползуване и покупко-продажба на недвижим имот № 44, том I, рег.№ 917, дело №
40/2003 г. по описа на Антони Гетов, нотариус с район на действие СРС е, че в полза
на ответницата в настоящото производство е учредено пожизнено право на ползуване
върху процесния недвижим имот.
По делото е приложено заявление-декларация от ответницата до
топлофикационното дружество, с което е поискала да й бъде открита партида за топла
вода.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който е
обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД. По делото е приложен и договор от
11.10.2001 г., сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, за срок от три години.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
3
без данни за съставител, както и приложимите ОУ на ищцовото дружество.
По делото са приложени индивидуалните справки от изравнителните сметки
през процесния исков период, документите за извършен отчет и сертифициране на
уредите за дялово разпределение.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице след извършване на необходимите проверки е констатирало, че
през исковия период в бл.270, в който се намира и процесния недвижим имот, не е
потребявана топлинна енергия за отопление, а само за БГВ. Посочено е, че в ап.81 има
два узаконени водомера за топла вода, въз основа на реален отчет на които, третото
лице-помагач е разпределяло ТЕ за БГВ. Вещото лице е констатирало още, че срещу
изготвените изравнителни сметки не са подавани възражения. В заключението вещото
лице е посочило още, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е
преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, дължимата сума за главница за ТЕ възлиза на сумата от
1561,06, а обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 133,70
лева, в т.ч. 1,07 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
4
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР
ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време)
определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
В конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява,
че ответникът е с пожизнено учредено право на ползване върху процесния недвижим
имот, поради което следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на
публикувани общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една
страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на
цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ
ограничено право на ползване, изключва собственика в правоотношението с
дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е
носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл.56 и
чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е
предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя, такава не е
предвидена и в общите условия на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответникът е била потребител на топлинна енергия за битови
нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се
живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите
и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
5
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
По делото се установи, че конституираното като трето лице-помагач на страна
на ищеца дружество е извършвало дялово разпределение в имота на ответника по
отчет на два водомера. От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК
следва да бъде кредитирано се установява, че сумите за потребена ТЕ в процесния
имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. Видно от
констатациите на вещото лице е, че ответникът не се е възползват от правото да
подаде възражение срещу издадените изравнителни сметки, в случай, че не е бил
съгласен с отразените в тях данни. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото
лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени
доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на
ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни
данни, а не върху предположения.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, както и относно коректното
отчитане и начисляване на ТЕ за имота, следва да бъде разгледано наведеното
възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 01.03.2024 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
01.03.2021 г. В конкретния случай ищецът претендира главница за топлинна енергия,
считано от 01.05.2021 г., поради което и по отношение на процесните суми не е
настъпила погасителна давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер. Върху главницата
се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 01.05.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
6
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за
обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. Действително, съгласно чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите
заплащат цена на „услугата разпределение“, извършвана от избран от клиентите
търговец, но по делото няма доказателства ищцовото дружество да е заплатило сума
на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
7
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предявения иск за сумата
от 1,07 лева също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съгласно данните по делото ищцовото дружество е
направило разноски за държавна такса, СТЕ, ССчЕ и депозит за особен представител в
общ размер на 1208,54 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, без
да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното и съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 1205,31 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото не се съдържат доказателства
за направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 83,90 лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да
бъде присъдена сумата от 77,28 лева.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника-
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Е. А. К., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 561,06
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к.Надежда, бл.270, вх.Г, ап.81, ведно със законната лихва, считано от
01.03.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 132,63 лева,
8
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.10.2021 г. до 16.02.2024 г., както и за сумата от 1,07 лева,
представляваща обезщетение за забава върху платена главница за дялово
разпределение за период от 16.07.2022 г. до 29.09.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. А. К., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 1205,31 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съдсъразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 77,28 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 12780/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК
*********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9