Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
При участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 4492 по описа за 2019 година, прецени:
По
първия иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищцата А.Б.М. твърди, че е собственик на ½
идеална част от гараж № 5 със застроена площ 18,90 кв. м, находящ
се в сутеренния етаж на жилищна сграда на ул. „***“ № 14 в гр. София. Придобила
правото на собственост на основание договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт № 32 от 22.12.2000 г., заедно с бившия си съпруг М.Й.М. по време
на брака им. Бракът бил прекратен с развод през 2011 г., с който била
прекратена и съпружеската имуществена общност. С постановление за възлагане от
18.10.2017 г. по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А.П.,
била възложена собствеността на ½ ид. част от
гаража на взискателката по изпълнителното дело И.Г.Ж.,
която била въведена във владение на 10.09.2018 г. Ищцата твърди, че
постановлението за възлагане било нищожно на следните основания: изпълнителното
производство било образувано, без да се представян изпълнителни листове и
влезли в сила съдебни актове, въз основа на които са издадени; И.Ж. не била
кредитор на ищцата А.М., а привиден кредитор; за публичната продан не бил
уведомен и не участвал собственикът на другата ½ ид.
част от имота.
По
втория иск с правно основание чл. 108 от ЗС, ищцата твърди, че е носител на
правото на ползване върху ½ ид. част от гараж
№ 7 със застроена площ 15,62 кв. м в гр. София ул. „***“ № 10. Правото на
собственост на ½ ид. част он
гараж № 7 дарила на синовете си Б.М.М. и Й.М.М. с н.а. № 21 от 02.09.2014 г., като си запазила пожизнено
и безвъзмездно правото на ползване върху ½ ид.част
от гаража. Дарената ½ ид. част била придобита
с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 5 от 27.11.1997 г. от
нея и бившия ѝ съпруг при условията на съпружеска имуществена общност,
впоследствие прекратена с развод през 2011 г. С постановление за възлагане от
18.10.2017 г. по изп. дело № 20158490400711 на ЧСИ А.П.,
била възложена собствеността на ½ ид. част от
гаража на взискателката по изпълнителното дело И.Г.Ж.,
която била въведена във владение на 04.12.2018 г. Ищцата твърди, че
постановлението за възлагане било нищожно на следните основания: изпълнителното
производство било образувано, без да се представян изпълнителни листове и
влезли в сила съдебни актове, въз основа на които са издадени; И.Ж. не била
кредитор на ищцата А.М., а привиден кредитор; за публичната продан не бил
уведомен и не участвал собственикът на другата ½ ид.
част от имота. Позовава се на правото си да ползва обекта по силата на твърдяно
от нея вещно право на ползване.
По
предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД ищцата твърди, че е собственик
на ½ ид.част от апартамент № 21 със застроена
площ 183,41 кв. м, на пети етаж в жилищна сграда на ул. „***“ № 14, ведно с
прилежащото му мазе № 3 от 5,90 кв. м, както и 3,79% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворно място, съставляващо парцел VI-60 с площ 953 кв. м в кв. 144 по
плана на гр. София м. „Гео Милев“. Ищцата придобила собствеността с договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 32 отг
22.12.2000 г. при условията на съпружеска имуществена общност с бившия си
съпруг, впоследствие прекратена с развод през 2011 г. По изп.
дело № 20158490400711 на ЧСИ А.П., правото на собственост върху ½ ид.част от апартамента било изнесено на публична продан и с
постановление от 01.12.2017 г., невписано, за купувач било обявено трето лице,
въведено в имота. Купувачът превел по сметката на съдебния изпълнител
продажната цена и след разпределение на 11.12.2018 г. сумата била преведена по сметка на И.Г.Ж..
Ищцата А.Б.М. твърди, че първоначалната ответница И.Г.Ж. била привиден кредитор,
не е имала вземане към ищцата и с получаването на продажната цена от проданта
на апартамента се обогатила без основание за сметка на собственика А.М., която
обедняла.
На
основание изложените обстоятелства ищцата А.Б.М. прави следните искания до
съда:
- по
иск с правно основание чл. 108 от ЗС искане за осъждане на настоящата ответница
М.С.Ж. като наследник на първоначалната ответница И.Г.Ж. да предаде на А.Б.М. владението
върху ½ идеална част от гараж № 5 на ул. „***“ № 14 в гр. София;
-
по иск с правно основание чл. 108 от ЗС искане за осъждане на настоящата
ответница М.С.Ж. като наследник на първоначалната ответница И.Г.Ж. да предаде
на А.Б.М. владението върху ½ идеална част от гараж № 7 на ул. „***“ № 10
в гр. София;
-
по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата М.С.Ж. като
наследник на първоначалната ответница И.Г.Ж. да заплати на ищцата А.Б.М. сумата
от 100 300 лева на основание твърдение за неправомерното ѝ
получаване съгласно разпределение от 11.12.2018 г., вследствие на което настъпило
обогатяване на ответницата и обедняване на ищцата, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата
М.С.Ж. като наследник на първоначалната ответница И.Г.Ж. прави следните
възражения срещу исковете:
-
възражение за проведено изпълнение върху имотите, чиято собственост се
претендира, след допуснати обезпечения и наложени възбрани в исков процес в
полза на първоначалната ответница, което изпълнение било на основание влязъл в
сила съдебен акт по гр. дело № 12957/2009 г. и издаден изпълнителен лист;
-
възражение за придобиване от първоначалната ответница И.Г.Ж. на ½ ид.част от гараж № 5 на ул. „***“ № 14 и ½ ид.част от гараж № 7 на ул. „***“ № 10 в гр. София с
постановления за възлагане от 18.10.2017 г., издадени след проведена публична
продан по изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ А.П., и вписани в Службата
по вписванията;
-
оспорване твърденията на ищцата за нищожност на постановленията за възлагане;
-
оспорване на заявените от ищцата права върху гараж № 7, поради извършването на прехвърлителната сделка от ищцата след налагане на
обезпечителната мярка върху имота в полза на ответницата;
-
оспорване твърдението на ищцата за липса на вземане към нея на първоначалната
ответница И.Г.Ж., което вземане е било основание за получаване от ответницата
на паричната сума от разпределението по изпълнителното дело;
-
оспорване доводите на купувача на несеквестируемост
на апартамента.
Съдът
след като се запозна със събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
С
договор за продажба на недвижим имот, построен в груб строеж, сключен с
нотариален акт № 36 том IVв рег. № 10131, дело № 713 от 22.12.2000 г. на нотариус Р.Р., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. 33650 акт №
8 ТОМ CLXIX ищцата А.Б.М. е придобила съвместно със съпруга си М.Й.М. следните
недвижими имоти:
- апартамент
№ 21 със застроена площ 183,41 кв. м, на пети етаж в жилищна сграда на ул. „***“
№ 14, състоящ се от антре, четири стаи, дневна, кухня с трапезария,
баня-тоалетна, баня, тоалетна и две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор,
апартамент № 22, коридор и стълбище, заедно с мазе № 3 от 5,90 кв. м, при
съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен двор, заедно с 3,79% идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
съставляващо парцел IV-60 кв. 114 по плана на гр. София, местност „Гео Милев“;
-
подземен гараж № 5, находящ се в сутерена на строяща
се жилищна сграда, която в момента се строи на ул. „***“ № 14 със застроена
площ 18,90 кв. м, при съседи: подземен гараж № 4, вътрешен двор, подземен гараж
№ 6 и подземна улица, заедно с 6,53% идеални части от сградата и правото на
строеж върху гореописаното дворно място.
Ищцата
е била собственик съвместно с бившия си съпруг при условията на СИО и на гараж
№ 7 с площ 15,62 кв. м, находящ се в жилищна сграда в
гр. София ул. „***“ № 10, при съседи: гараж № 5, гараж № 6, гараж № 8, улица,
гараж № 3 и гараж № 2, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, построена върху дворно място в гр. София, парцел № XXIX-360 кв. 101а по плана на гр. София местност
„Гео Милев“, съгласно нотариален акт № 5 том LLLXLVIII дело № 38749/97 г. С нотариален акт №
21 том III рег. № 3385 от 02.09.2014 г. (л. 33-34) ищцата дарила притежаваната от
нея (след развод) ½ идеална част от описания гараж на третото лице
помагач Й.М.М. и си запазила правото на ползване
върху имота.
Ищцата
А.Б.М. е издала в полза на ответницата И.Г.Ж. запис на заповед с дата на
издаване: 27.02.2007 г., с който издателят А.Б.М. безусловно се задължила да
заплати на поемателя И.Г.Ж. сумата от 130 000
лева. Копие от записа на заповед е приложен към изп.
дело № 20158490400711, което е приложено към настоящото дело. По искане на
ищцата оригиналният документ е бил представен от пълномощника на ответницата М.С.Ж.
в съдебно заседание на 25.02.2021 г. На основание записа на заповед, по искане
на И.Г.Ж. СРС е издал изпълнителен лист по реда на чл. 242 във вр. с чл. 237 от ГПК (отм.) по гр. дело № 9393/2007 г. (ИД
том IV л. 56). Определението за издаване на изпълнителен лист е било отменено и
изпълнителният лист е бил обезсилен с определение от 14.08.2007 г. по ч. гр.
дело № 3134/2007 г. на СГС (ИД том IV л. 60, 82, том V л. 33-34, л. 185-186, том VI
л.
217-218). И.Г.Ж. предявила
срещу А.Б.М. осъдителен иск за горната сума (първоначално частичен за сумата от
51 100 евро – л. 109-110), по който било образувано гражданско дело № 3641/2007
г. на СГС. С определение от 17.10.2007 г. на СГС по делото е било допуснато
обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху собствената на А.Б.М. към
тази дата ½ идеална част от гараж № 7 с площ 15,62 кв. м, при съседи:
гараж № 6, гараж № 5, гараж № 8, улица, гараж № 3 и гараж № 2, заедно със
съответните общи части на сградата , построена върху дворно място парцел NNIN-360
от кв. 101 по плана на
гр. София м. „Гео Милев“. С решение № 891 от 05.03.2009 г. СГС е уважил
предявения иск, като го квалифицирал с правно основание чл. 240 от ЗЗД. Това
решение е било обезсилено с решение № 1296 от 19.10.2009 г. по гр.дело №
1804/2009 г. на САС, поради произнасяне по непредявен иск, и делото е върнато
на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав. След връщането е образувано гр. дело № 12957/2009 г. на СГС, по
предявен от И.Г.Ж. срещу А.Б.М. осъдителен иск, квалифициран от решаващия съд с
правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 534-538
от ТЗ, за заплащане на сумата от 130 100 евро, дължими по силата на запис
на заповед, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 8291,64 евро. Делото
е приключило с решение № 746 от 24.02.2010 г. (л. 225), с което съставът на СГС
е осъдил А.Б.М. да заплати на И.Г.Ж. сумата от 130 100 евро ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата
от 8291,64 евро мораторна лихва върху главницата за
периода от 12.04.2007 г. до 24.09.2007 г. Решението е било потвърдено с решение
№ 525 от 19.03.2013 г. по в.гр.дело № 4012/2011 г. на САС (л. 227). С
определение № 484 от 25.07.2014 г. (л. 484) по гр. дело № 3186/2013 г. ВКС II т.о. не е допуснал касационно
обжалване на въззивното решение в частта му по
предявения иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 534-538
от ТЗ за сумата от 130 100 евро, поради което решение № 746 от 24.02.2010
г. по гр. дело № № 12957/2009 г. на СГС и потвърдителното
решение № 525 от 19.03.2013 г. по в.гр.дело № 4012/2011 г. на САС следва да се
считат в тази част влезли в сила на 25.07.2014 г. Влязлого
в сила решение на СГС е било оспорено с молба за отмяна на основание чл. 303
ал. 1 т. 1, 2, 4 и 5 от ГПК от А.Б.М., която молба е оставена без уважение с
решение № 250 от 11.02.2019 г. по гр. дело № 2043/2018 г. на ВКС (л. 236-238). На
основание влезлите в сила решения, САС е издал изпълнителен лист от 22.12.2014
г. в полза на И.Г.Ж. срещу А.Б.М. за сумата от 130 100 евро, ведно със
законната лихва от 24.09.2007 г. до окончателното изплащане.
На
основание издадения изпълнителен лист от 22.12.2014 г., по искане на И.Г.Ж., е
било образувано изпълнително дело № 20158490400711 на ЧСИ А.П., рег. № 849 в
Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски градски
съд. С молба от 09.07.2015 г. взискателят И.Г.Ж. е
посочила като изпълнителни способи опис, оценка и продажба на описаните по-горе
недвижими имоти. На длъжницата А.Б.М. е връчена по реда на чл. 47 от ГПК покана
за доброволно изпълнение, поради ненамирането ѝ на адреса (ИД л. 95).
Съдебният изпълнител е насрочил описи на недвижимите имоти, които не са се
провели, поради неосигуряване на достъп до тях от длъжницата (ИД том I л. 413-415). На 09.05.2016 г. отново
били насрочени описи, които не са проведени по същите причини. На 30.05.2016 г.
съдебният изпълнител извършил опис на апартамент № 21 в гр. София ул. „***“ №
14 пети етаж, и гараж № 7 в гр. София ул. „***“ № 10 (ИД л. 415-416). На
04.01.2017 г. съдебният изпълнител е поставил обявления за публична продан на
½ идеална част от гараж № 5 и ½ идеална част от гараж № 7 от 06.01.2017 г. до 06.02.2017 г. на таблото
на Община Слатина и в СРС. За имотите са постъпили наддавателни
предложения от взискателя по изпълнението и
ответницата по настоящото дело И.Г.Ж. (ИД
том III). С протоколи от 07.02.2017 г. наддавачът И.Г.Ж.
е обявена за купувач на ½ ид. част от гараж №
5 на ул. „***“ № 14 в гр. София и на ½ ид.
част на гараж № 7 на ул. „***“ № 10 гр. София. Съдебният изпълнител е възложил имотите
на наддавача, обявен за купувач И.Г.Ж., с
постановления за възлагане от 18.10.2017 г. (ИД том VI л. 40 – гараж № 5, л. 103 – гараж № 7).
Срещу постановленията за възлагане е подадена жалба от длъжника А.Б.М., по
която е образувано ч.гр.дело № 3004/2018 г. на СГС. С решение № 1593 от
13.02.2018 г. съдът е оставил без уважение жалбата (ИД т. V л. 329-330). Решението е влязло в
сила на 26.06.2018 г., на която дата следва да се считат влезли в сила
постановленията за възлагане от 18.10.2017 г. На това основание, съдебният изпълнител
е въвел купувачката във владение на гараж № 5 с протокол от 10.09.2018 г. (том VI
л. 38) и във владение на
гараж № 7 с протокол от 04.12.2018 г. (ИД том VI л. 187).
Съдебният
изпълнител е обявил публична продан и на ½ ид.
част от апартамент № 21 в жилищна сграда в гр. София ул. „***“ № 14. Публичната
продан е проведена за периода от 20.10.2017 г. до 20.11.2017 г. включително.
При провеждане на публичната продан наддавателно
предложение е внесъл В.А.В.на 20.11.2017 г. С протокол от 21.11.2017 г. наддавачът В.А.В.е обявен за купувач на изнесения на
публична продан имот – ½ ид. част от
апартамент № 21 в жилищна сграда в гр. София ул. „***“ № 14 за предложената цена
от 115 300 лева. Цената е била доплатена от купувача, което е удостоверено
по изпълнителното дело с платежни документи от 27.11.2017 г. и 28.11.2017 г.
(том IV л. 374-377). С постановление от 01.12.2017 г. (том IV
л. 385, вписано том VII
л. 10) съдебният
изпълнител е възложил на купувача В.А.В.недвижимия имот, предмет на публичната
продан: ½ идеална част от апартамент № 21 в жилищна сграда в гр. София
ул. „***“ № 14, на пети етаж, със застроена площ от 183,41 кв. м, състоящ се от
четири стаи, дневна с кухня – трапезария, баня – тоалетна, баня, тоалетна,, две
тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап.22, коридор и стълбище, заедно с
мазе № 3 с площ от 5,90 кв. м, при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен
двор, заедно с 3,79 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху дворното място, находящо
се в гр. София, местността „Гео Милев“ с площ от 953 кв. м, при съседи на
парцела по скица: улица „***“, парцел № 1 за ОЖС, имот № 217. Постановлението е
било обжалвано от длъжника А.Б.М. с жалба с вх. № 8651 от 19.12.2017 г., по
която било образувано ч.гр.дело № 1548/2018 г. на СГС. С решение № 1782 от
21.03.2018 г. по делото съдът е оставил жалбата без уважение (ИД том VI
л. 143-144). Решението е
влязло в сила на 04.10.2018 г., на която дата следва да се счита влязло в сила
постановлението за възлагане на имота от 01.12.2017 г.
При
проведено разпределение от 11.12.2018 г. съдебният изпълнител е разпределил за
плащане на взискателя И.Г.Ж. сумата от 102 361,86
лева (том VI л. 233).
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:
По исковете с правно основание чл.
108 от ЗС.
Предмет
на първия иск по чл. 108 от ЗС е собствеността върху ½ идеална част отгараж № 5 на ул. „***“ № 14, със застроена площ 18,90 кв.
м, при съседи: поздемен гараж № 4, вътрешен двор,
подземен гараж № 6 и подземна улица, заедно с 6,53% идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху дворното място, находящо
се в гр. София, местността „Гео Милев“ с площ от 953 кв. м, при съседи на
парцела по скица: улица „***“, парцел № 1 за ОЖС, имот № 217, парцел II
за ОДЗ и пар[ел IV за ОЖЗ.
Предмет
на втория иск по чл. 108 от ЗС е правото на ползване върху гараж № 7, находящ се в гр. София ул. „***“ № 10, с площ от 15,62 кв.
м, при съседи: гараж № 5, гараж № 6, гараж № 8, улица, гараж № 3 и гараж № 2,
заедно със съответните части от общите части на сградата, построена върху
дворно място в гр. София парцел XXIX-360 от кв. 101-а по плана на гр. София м-ст „Гео Милев“.
Не
се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че ищцата
А.Б.М. е била собственик при условията на СИО на ½ ид.
част от гараж № 5 на ул. „***“ № 10 и ½ ид.
част от гараж в жилищна сграда на ул. „***“ № 14 към датата на предявяването на
иска от И.Г.Ж., по който е образувано гр. дело № 3641/2007 г., и към датата на
налагането на обезпечителните мерки върху двата имота. След ъпрекратяването
на брака на 22.02.2011 г. (л. 37) ищцата е придобила собствеността върху
½ идеална част от имотите. Върху имотите е проведено принудително
изпълнение по изп. дело № 20158490400711, чийто
предмет е задължение на М. към Ж., за което М. е била осъдена с влязло в сила
решение. Влизането в сила на осъдителното решение на съда в частта му за
задължението на М. към Ж. за сумата от 130 100 евро обуславя извод за
неоснователност на възраженията на ищцата за качеството на Ж. като „привиден“
кредитор. Решението на първоинстанционния съд е било
предмет на въззивна и касационна проверка и такава по
реда на чл. 303 и сл. от ГПК, при която такава привидност не е била установена.
Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини, съгласно чл.
297 от ГПК. Доколкото то има осъдителен характер и на основание решението е
издаден изпълнителен лист, той е задължителен за съдебния изпълнител, пред
който е поискано и започнало изпълнение. Имотите, предмет на ревандикационните искове, са били предмет на възбрана като
обезпечителна мярка по гражданското дело, което се установява от определение от
17.10.2007 г. по гр. дело № 3641/2007 г. на СГС и от издадената обезпечителна
заповед от 04.02.2009 г. (л. 116-118). По изпълнителното дело на имотите е
извършен опис и оценка и на публична продан са изнесени ½ идеални части
от гараж № 5 и гараж № 7, които са собствени на длъжницата М. и на третото лице
помагач Й.М., придобил имота след налагане на възбраната по гражданското дело.
Проданта е приключила с обявяване на И.Г.Ж. за купувач на ½ идеална част
от гараж № 5 и ½ идеална част на гараж № 7. На лицето,, обявено за
купувач, са възложени идеалните части от имотите, предмет на публичната продан.
Съгласно
чл. 99 от Закона за собствеността, правото на собственост се изгубва, когато
друг го придобие. С влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за
възлагане на имот на купувач след проведена публична продан, длъжникът –
собственик на имота, изгубва своето право на собственост и то се придобива от
купувача, на когото е възложено. Чл. 498 ал. 2 от ГПК допуска при въвод във владение на възложения имот лицето, срещу което е
проведен въводът, да се брани с иск за собственост. Този
иск следва да се основава на обстоятелства, които изключват собствеността на
длъжника върху имота, върху който е проведено принудително изпълнение. Това не
се отнася до длъжника, срещу когото е проведен въвод
във владение, тъй като въводът е след изпълнителни
действия по осребряване на неговото имущество, с които неговото право на
собственост се изгубва.
Поради
тези съображения, предявенят от А.Б.М. срещу
първоначалния ответник И.Г.Ж. искове с правно основание чл. 108 от ЗС от ЗС с
предмет установяваяне на собствеността и предаване на
владението върху ½ идеална част от гараж № 5 в гр. София на ул. „***“ №
14 е неоснователни и следва да се
отхвърли.
По втория
иск с правно основание чл. 108 от ЗС се претендира установяване право на
ползване на ½ идеална част от подземен гараж № 7 в гр. София на ул. „***“
№ 10 и предаване владението върху гаража. С цитирания по-горе нотариален акт №
21 том III рег. № 3385 дело № 389/2014 г. от 02.09.2014 г. ищцата е прехвърлила
собствеността си върху ½ идеална част от гаража на третото лице помагач Й.М.М., като си е запазила правото на ползване върху гаража.
Тази разпоредителна сделка обаче е извършена след допускането на обезпечение и
налагането на възбрана върху имота с определение от 17.10.2007 г. по гр. дело №
3641/2007 г. на СГС, чието разглеждане е продължило като гр. дело № 12957/2009
г. на СГС, приключило с влязло в сила решение № 746 от 24.02.2010 г. Наложената
като обезпечение по гражданското дело възбрана поражда действието на чл. 452
ал. 2 от ГПК, към който препраща чл. 401 от ГПК и последващите
възбраната разпоредителни сделки на длъжницата с имота са недействителни спрямо
взискателя. Това означава, че както прехвърлянето на
правото на собственост в полза на на третото лице
помагач Й.М.М., така и запазването на правото на
ползване на ищцата А.Б.М. са недействителни спрямо ответницата Ж., а процесната ½ ид. част от
имота е годен предмет на принудително изпълнение за задълженията на М. по
изпълнителното дело. С влизане в сила на постановлението за възлагане на имота
след извършване на публична продан купувачът придобива собствеността върху
имота, с което се изгубва както правото на собственост на третото лице Й.М.М., така и правото на ползване на длъжника А.Б.М..
Предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване правото на
ползване на ищцата върху гараж № 7 на ул. „***“ № 10 следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Предмет
на иска е получената от ответницата И.Г.Ж. в качеството си на взискател сума от 100 300 лева на основание
разпределение от 11.12.2018 г. по изпълнително дело № 20158490400711, след
публична продан на ½ идеална част от апартамент № 21 със застроена площ
183,41 кв. м, на пети етаж в жилищна сграда на ул. „***“ № 14, ведно с
прилежащото му мазе № 3 от 5,90 кв. м, както и 3,79% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворно място, съставляващо парцел VI-60 с площ 953 кв. м в кв. 144 по
плана на гр. София м. „Гео Милев“.Твърдението на ищцата М. е, че с получената
сума ответницата Ж. се е била обогатила, тъй като дспоред
ищцата е била „привиден“ крпедитор.
Изпълнително
дело № 20158490400711 е било образувано на основание изпълнителен лист от
22.12.2014 г., издаден от Софийския апелативен съд по гр. дело № 4012/2011 г.
на същия съд. Изпълнителният лист е в изпълнение на решение № 746 от 24.02.2010
г. по гр. дело № 12957/2009 г. на СГС, потвърдено от САС в частта му, в която
не е допуснато касационно обжалване с определение № 484 от 25.07.2014 г. на ВКС
(л. 225-231). С влязлото в сила решение, на основание на което е издаден
изпълнителният лист, съдът се е произнесъл за дължимостта
от М. на Ж. на парична сума в размер на 130 100 евро по силата на запис на
заповед. При наличие на влязло в сила решение, съдът не може да преразглежда
въпроса за дължимостта на тази сума, включително да
разглежда възраженията на М. за привидност на качеството на Ж. като кредитор и
твърденията за пороци на издадения запис на заповед от външна страна. При
наличие на издаден изпълнителен титул, който е депозиран в кантората на ЧСИ А.П.,
задължение на съдебния изпълнител е било да образува изпълнително дело и да
проведе принудително изпълнение срещу длъжника по изпълнителния лист А.Б.М.. Тъй
като съгласно чл. 133 от ЗЗД и чл. 442 от ГПК цялото имущество на длъжника
служи за удовлетворение на кредиторите, съдебният изпълнител е насочил
изпълнението към имущество на длъжницата М., част от което е ½ идеална
част от апартамент № 21. Изпълнителните действия са оспорени от длъжницата в
хода на изпълнителното дело с твърдение за несеквестируемост,
по което съдът се е произнесъл. Съдебният изпълнител е извършил опис, възложил
оценка и провел публична продан на ½ ид. част
от апартамент № 21. Обявеният за купувач В.В.е
заплатил предложената от него цена. Постъпилата по сметката на съдебния
изпълнител сума е била предмет на разпределението от 11.12.2018 г. При
разпределението сумата от 102 361,86 лева е била разпределена на взискателя И.Г.Ж..
За
да е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, необходимо е
да е настъпило обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца, без
наличие на основание за това. В конкретния случай основание е налице – наличие
на ликвидно и изискуемо парично вземане на ответницата И.Г.Ж. срещу ищцата А.Б.М.,
за което има издаден изпълнителен титул
на основание влязло в сила осъдително съдебно решение. Паричната сума е
разпределена в полза на ответницата след проведено принудително изпълнение
върху имущество на ищцата и превръщането му в пари след публична продан на
собствен на ищцата имот. Не са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, поради
което предявеният от А.Б.М. срещу И.Г.Ж., с правоприемник в процеса М.С.Ж., иск
за заплащане на сумата от 100 300 лева следва да се отхвърли.
Ищцата
дължи на ответницата разноски в размер на 600 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявения от А.Б.М. ЕГН **********, адрес: *** срещу М.С. Ж.ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: ***, адрес за призоваване: гр. София бул. „******като
правоприемник на И.Г.Ж., иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за
установено правото на собственост на ищцата А.Б.М. върху ½ идеална част
от гараж № 5 ул. „***“ № 14, със застроена площ 18,90 кв. м, при съседи:
подземен гараж № 4, вътрешен двор, подземен гараж № 6 и подземна улица, заедно
с 6,53% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, находящо се в гр. София, местността
„Гео Милев“ с площ от 953 кв. м, при съседи на парцела по скица: улица „***“,
парцел № 1 за ОЖС, имот № 217, парцел II за ОДЗ и парцел IV
за ОЖЗ и осъждане на
ответницата И.Г.Ж. да предаде на ищцата А.Б.М. владението върху ½
идеална част от гаража.
Отхвърля
предявения от А.Б.М. срещу М.С.Ж. като правоприемник на И.Г.Ж. иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено правото на ползване на
ищцата А.Б.М. върху ½ идеална част от гараж № 7 на ул. „***“ № 10, с
площ от 15,62 кв. м, при съседи: гараж № 5, гараж № 6, гараж № 8, улица, гараж
№ 3 и гараж № 2, заедно със съответните части от общите части на сградата,
построена върху дворно място в гр. София парцел XXIX-360 от кв. 101-а по плана на гр. София м-ст „Гео Милев“, и осъждане на ответницата И.Г.Ж. да
предаде на ищцата А.Б.М. владението върху ½ идеална част от гаража.
Отхвърля
предявения от А.Б.М. срещу М.С.Ж. като правоприемник на И.Г.Ж. иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата И.Г.Ж. да заплати на ищцата А.Б.М. сумата от 100 300 лева на
основание твърдение за неправомерното й получаване съгласно разпределение от
11.12.2018 г. от неразрешена според ищцата публична продан върху недвижим имот,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Осъжда
А.Б.М. да заплати на М.С.Ж. разноски в размер на 600 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: