Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2621 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 16687,09лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 1062,09 лева и при
условията на евентуалност обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр. вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 16687,09лв. и чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 1062,09 лева .
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от "Ю.Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***и М.И.В.– ***срещу Й.И.И., ЕГН**********,***, в която твърди, че на 11.09.2012г.
ищеца в качеството му на кредитор и Й.И.И., в
качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № ***/11.09.2011
г., по силата на който ищеца предоставил на ответника сумата в размер на
17680,00 лв., чиято цел е пълно предсрочно погасяване на задълженията по
договор за потребителски кредит № FL 485896/03.07.2009 г., като
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви в срокове и при условия, посочени в процесния договор. Твърди, че сумата
е отпусната на кредитополучателя и преведена по сметка, посочена в чл.2 от
Договора. Твърди, че на основание чл.3 от договора за усвоения кредит
кредитополучателят дължи през първата една година лихва, определена като
от БЛП на банката за съответния период
на начисляване се извади 5,70 пункта, след първата година лихвеният процент се
променя на БЛП за съответния период плюс договорна надбавка 0,8 пункта/чл.3,
ал.2 от Договора/. Твърди, че в чл.3, ал.4 от процесния договор е посочен и
годишният лихвен процент на разходите, който е в размер на 15,20 пункта.
Погасяването на задълженията става чрез равни /анюитетни / вноски съгласно
чл.6, ал.1, като размерът за първата година е 110,50 лв., а след изтичането ѝ -288,78 лв., като
вноските се състоят от два компонента- главница и лихва, чиито размери за всяка
една вноска са различни/с изключение първата година от срока за издължаване/ и
са посочени в приет от страните погасителен
план, който е неразделна част от договора /чл.6, ал.1 от Договора/. Твърди, че
в случай на неизпълнение на изискуемо задължение за банката-ищец възниква
правото да обяви кредита за изцяло изискуем и да пристъпи към принудително
изпълнение/чл.15, ал.5 от Договора/. Твърди, че ответника е преустановил
обслужването на дълга и е пропуснал плащането на две последователни вноски с
падеж 11.09.2014г. 11.10.2014г., което е
дало право на кредитора да отнеме преимуществото на срока и да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Твърди, че с нарочно уведомление кредитора е уведомил
длъжника, че зедължението му е станало изискуемо изцяло и същото подлежи на
изпълнение. Твърди, че уведомлението е получено на 21.02.2015г. чрез писмо с
обратна разписка. Твърди, че ищеца подал заявление на основание чл. 417 от ГПК
и по частно гражданско дело № 1021/2015
г. по опис на PC Плевен е издадена заповед за незабавно изпълнение. Твърди, че
след връчване на заповедта длъжникът подал възражение в срок. В случай, че бъде
прието, че не е налице надлежно съобщаване на длъжника на настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането, заявява, че предявява при условията на
евентуалност осъдителни искове, на основание на същите обстоятелства, изложени
в исковата молба. Моли да бъде признато за установено, че Й.И.И. дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *** сумата в общ размер на
17749,48 лв., от които: 16687,09 лв. главница, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането,
1062,09 лв. договорна лихва за периода от 11.10.2012г. до 12.02.2015г. Моли,
при условията на евентуалност ответника да бъде осъден да плати на ищеца
16687,09 лв. главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 1062,09 лв. договорна
лихва за периода от 11.10.2012 г. до 12.02.2015 г. Претендира направените
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника по делото. В съдебно заседание,
процесуалния представител на ответника и оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Договор за потребителски кредит №***/11.09.2011г.,
ищеца по делото е отпуснал на ответника Й.И.И. потребителски кредит в размер на 17680,00 лв. за срок от
120 месеца, при действащ към момента на сключване на договора базов лихвен
процент 13,2 %, надбавка за първата година -5,7 пункта, надбавка за оставащия
срок на кредита 0,8 пункта. Целта на кредита е за пълно предсрочно погасяване
на задължения по кредит- потребителски кредит № ***/03.07.2009г.,
сключен между същите страни. Разрешеният
кредит се превежда по сметка с IBAN ***итополучателя Й.И.И. в Банката, /чл.2, ал.1 от Договора/. Кредитополучателят
ползва едногодишен гратисен период (считано от датата на настоящия договор) за
плащане на главницата по предоставения кредит. По време на гратисния период,
Кредитополучателят дължи само лихва върху усвоения кредит, съгласно погасителен
план. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
лихви, се заплащат ежемесечно на 11 число на съответния месец, вкп. и през гратисния
период, /чл.4, ал.1, 2 и 3 от Договора/. Крайният срок на погасяване на
кредита, вкл. дължимите лихви, е до 11.09.2022 г. /чл.5 от Договора/.
Кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски,
посочени в Погасителен план, с размер на всяка вноска: 110,50 лв. - през
първата една година от срока на издължаване на кредита и 288,78 лв. - за
периода след първата година до крайния срок на издължаване на кредита,
изчислена съгласно действащия към датата на сключване на договора БЛП. /чл.6,
ал.1 от Договора/. При забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита, Банката има право да начисли еднократно такса за
администриране на просрочен кредит в размер на 30 лева. /чл.7, ал. 2 от
Договора/. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължи лихва за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, /чл.8
от Договора/. В приложения погасителен
план са посочени всички месечни погасителни вноски за целия период на кредита.
Установява се от Споразумение от 28.05.2018г.,
сключено между Ю.Б. АД и Й.И.И., че страните са
приели за установено в отношенията между тях, към момента на сключване на споразумението,
че по договор за кредит ***/11.09.2011г. съществува непогасено задължение на Й.И.
към Ю.Б. АД. Съгласно чл.2. Към датата на подписване на настоящото
споразумение, задължението на Длъжника към Банката по кредита за главница,
лихви и съдебни разноски, произтичащи от горепосочения договор за кредит е в
размер общо на 27164,22 лв. Чл.3. С подписването на настоящото споразумение,
Банката приема да извърши частично намаляване в размер на 50% от общия дълг,
описан в чл.2 и с така намаления размер задължението на длъжника по кредита
става общо 13582,11 лв. Чл.4, ал.1. Длъжникът се задължава на датата на
настоящото споразумение да внесе сума в размер на 380,00 лв. за погасяване на
част от Дълга. Чл.4, ал.2. Длъжникът се задължава да внася, считано от
20.06.2018 г. до 20.03.2021 г.
вкл. (34 месеца) ежемесечно сума в размер на 380,00 лв. и последна изравнителна
вноска на 20.04.2021 г. в размер на 282,11 лв.; Чл.4, ал.3. Вноските са дължими
на 20 число на всеки месец, като в платежното нареждане трябва да се изписват
трите имена и единен граждански номер на длъжника и номер на кредита и следва
да постъпват по следната сметка на Ю.Б. АД, но в споразумението липсва посочена
банкова сметка. ***.5 Банката се е задължила при изпълнение от страна на
длъжника на задълженията по чл.4 да спре действията по принудително изпълнение
срещу длъжника. Съгласно чл.6 при неидпълнение от страна на длъжника на
условията по т.4 от настоящото споразумение-размер на погасителните вноски и
срокове за тяхното изплащане, банката ще предприеме незабавно действия по
събиране на вземанията си в размер на общото задължение преди намаляването със
съответно преизчисляване на суми, ако такива са платени.
Видно от извлечение от разчетна сметка за погасяване
на кредит с титуляр Й.И.И./л.49 от делото/, на дата
28.05.2018гг. е внесена сумато от 310 лв., с която е погасено банково вземане
за задбалансови законни лихви. На 29.05.2018г. е внесена сумата от 70 лв., с
която сума отново са погасени задбалансови законни лихви.
Видно от банково бордеро/л.50 от делото/ на дата
28.09.2018г., по кредита на Й.И.И. е внесена сумата
от 1520,00 лв.
Видно е от заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и
компетентна, че Кредита
по Договор за потребителски кредит №***/11.09.2011 г., сключен между „***” АД
/Банката/ и Й.И.И., ЕГН ********** /Кредитополучател/
в размер на 17680,00 лв. е усвоен на 11.09.2012 г. Последната вноска, направена
от Кредитополучателя във връзка с обслужване на дълга по Договор за
потребителски кредит №***/11.09.2011 г., сключен между „***” АД /Банката/ и Й.И.И., ЕГН ********** /Кредитополучател/ е заплатена на
29.01.2015 г. в размер на 12,71 лв., с която е погасена главница /частично/,
дължима на 10.09.2014 г. /вноска № 24 по Погасителен план/. Размера на
задълженията на дълга по Договор за потребителски кредит №***/11.09.2011 г.,
сключен между „***” АД /Банката/ и Й.И.И., ЕГН **********
/Кредитополучател/ към дата 23.10.2018 г. е 26104,89 лв. и включва : - главница 16687,09 лв., - договорна лихва 1015,01лв., - наказателна лихва 39,12 лв.,-
такси 8,07 лв., законна лихва 5719,04
лв., - разноски 2636,56 лв.Към датата
на подаване на заявлението в съда 16.03.2015 г. изискуемите задължения на Кредитополучателя
по Договор за потребителски кредит №***/11.09.2011 г., сключен между „***” АД
/Банката/ и Й.И.И., ЕГН ********** /Кредитополучател/
са в размер на 17749,29 лв. /Приложение № 1/, от които: - редовна главница 16138,47
лв., - просрочена главница 548,62 лв., - договорна лихва 1015,01лв., наказателна лихва 39,12 лв., - такси 8,07 лв. От предоставената
информация от „Ю.Б.” АД *** - Движение по Разчетна сметка за погасяване на
кредит в лева с аналитичен номер *** титуляр Й.И.И.
за периода от 01.05.2018 г. до 23 .10.2018 г. са установени вноски по кредит от
Й.И.И., както следва: 28.05.2018 г. - 310,00 лв., със сумата са погасени
задбалансови законови лихви; 29.05.2018
г. - 70,00 лв., със сумата са погасени
задбалансови законови лихви; 28.09.2018
г. - 1520,00 лв., със сумата са погасени отписани непогасени вземания за
разноски. Поради забава в плащанията на дължимите вноски /от вноска №1, дължима
на 20.06.2018 г. до вноска №4,
дължима на 20.09.2018 г./, Банката е приложила чл.6 от Споразумението,
задължението към дата 23.10.2018 г. е в размер на 26104,89 лв. и включва: -
главница 16687,09 лв., - договорна лихва 1015,01лв., наказателна лихва 39,12 лв., -
такси 8,07 лв., - законна лихва 5719,04 лв., - разноски 2636,56 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По предявените главни
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 16687,09лв.,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 1062,09
лева:
Съдът намира за неоснователни изложените от процесуалния представител на
ответника възражения за недопустимост на предявената претенция, по изложените от
него съображения, че делото е образувано повече от три години след датата на
връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника. Видно е от
приложеното ч.гр.д.№1021/2015г. на РС-Плевен, че възражение слещу издадената
заповед за изпълнение е подадено в законовия двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение, но поради несвоевременно представяне на доказателства
от задължения частен съдебен изпълнител за датата на връчване на поканата за
доброволно изпълнение, указания за предявяване на иск за установяване на
вземането са дадени след установяването, че подаденото възражение не е
просрочено. Искът е предявен в законовия едномесечен срок от получаване от
заявителя на указанията на съда.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на
срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
По делото е установено, че по силата на Договор за
потребителски кредит №***/11.09.2011г.,
ищеца по делото е отпуснал на ответника Й.И.И.
потребителски кредит в размер на 17680,00 лв. за срок от 120 месеца, при
действащ към момента на сключване на договора бамов лихвен процент 13,2 %,
надбавка за първата година -5,7 пункта, надбавка за оставащия срок на кредита
0,8 пункта. Не се оспорва от ответника и се установява от представените
доказателства, както и от съдебно-икономическата експертиза, че сумата е усвоена
от ответника на 11.09.2012г. Поради неплащане в срок на някой от погасителните
вноски по кредита, ищеца е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като е изпратил уведомление до ответника, получено на 12.02.2015г.
Ответника не е представил доказателства да е изпълнила задължението си за
погасяване на дължимите вноски по кредита, посочени като неплатени преди
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Липсват и направени
възражения от ответника в този смисъл Изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че към датата на подаване на заявлението в съда
16.03.2015 г. изискуемите задължения на Кредитополучателя по Договор за
потребителски кредит №***/11.09.2011 г., сключен между „***” АД /Банката/ и Й.И.И., ЕГН ********** /Кредитополучател/ са в размер на
17749,29 лв., от които: - редовна главница 16138,47 лв., - просрочена главница
548,62 лв., - договорна лихва 1015,01лв., наказателна лихва 39,12 лв., - такси
8,07 лв. Този факт също не е спорен между страните по делото. Ответника само е
противопоставил правопроменящо и правопогасяващо възражение, че след образуване
на настоящото производство между страните по делото е сключено споразумение, по
силата на което са променили размера на задължението на ответника към ищеца,
произтичащо от процесния договор за кредит, както и че е извършил частични
плащания след образуване на производството по делото.
Налице е валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за Договор за потребителски кредит №***/11.09.2011г.,
и същия съставлява годно правно
основание, което поражда отговорност на
ответника да погаси задължението си по сключения договор.
При така изложеното, съдът счита, че следва да
разгледа противопоставените правопроменящо и правопогасяващо възражение на
ответника по делото.
Установява се от Споразумение от 28.05.2018г.,
сключено между Ю.Б. АД и Й.И.И., че страните са
приели за установено в отношенията между тяхе към
момента на сключване на споразумението, че по договор за кредит ***/11.09.2011г.
съществува непогасено задължение на Й.И. към Ю.Б. АД. Съгласно чл.2. Към датата
на подписване на настоящото споразумение, задължението на Длъжника към Банката
по кредита за главница, лихви и съдебни разноски, произтичащи от горепосочения
договор за кредит е в размер общо на 27164,22 лв. Чл.3. С подписването на
настоящото споразумение, Банката приема да извърши частично намаляване в размер
на 50% от общия дълг, описан в чл.2 и с така намаления размер задължението на
длъжника по кредита става общо 13582,11 лв. Чл.4, ал.1. Длъжникът се задължава
на датата на настоящото споразумение да внесе сума в размер на 380,00 лв. за
погасяване на част от Дълга. Чл.4, ал.2. Длъжникът се задължава да внася,
считано от 20.06.2018 г. до 20.03.2021 г.
вкл. (34 месеца) ежемесечно сума в размер на 380,00 лв. и последна изравнителна
вноска на 20.04.2021 г. в размер на 282,11 лв.; Чл.4, ал.3. Вноските са дължими
на 20 число на всеки месец, като в платежното нареждане трябва да се изписват
трите имена и единен граждански номер на длъжника и номер на кредита и следва
да постъпват по следната сметка на Ю.Б. АД, но в споразумението липсва посочена
банкова сметка. Съгласно чл.5 Банката се е задължила при изпълнение от страна
на длъжника на задълженията по чл.4 да спре действията по принудително
изпълнение срещу длъжника. Съгласно чл.6 при неидпълнение от страна на длъжника
на условията по т.4 от настоящото споразумение-размер на погасителните вноски и
срокове за тяхното изплащане, банката ще предприеме незабавно действия по
събиране на вземанията си в размер на общото задължение преди намаляването със
съответно преизчисляване на суми, ако такива са платени.
Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. В т.9 от ТР № 4/2013г. па
ОСГТК на ВКС е прието, че по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема
предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК. С
оглед гореизложеното, следва да бъдат съобразени всички настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение относими към спора обстоятелства.
Постигнатото между страните споразумение от 28.05.2018г. има характер на
спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. С договора за спогодба страните прекратяват
един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки. По силата на договора, ищеца се е съгласил да намали вземането си от
ответника като го редуцира до общ размер от 13582,11 лв., която сума включва главница,
лихви и съдебни разноски срещу задължението на Й.И. да погасява редовно месечно
задължението чрез внасянето на месечна вноска до 20-то число на месеца в размер
на 380 лв. Страните се уговорили съгласно чл.6, че при неизпълнение от страна на длъжника
на условията по т.4 от настоящото
споразумение-размер на погасителните вноски и срокове за тяхното
изплащане, банката ще предприеме незабавно
действия по събиране на вземанията
си в размер на общото задължение
преди намаляването със съответно преизчисляване
на суми, ако такива са
платени. От представените извлечение от банкова сметка за
сумите 310 и 70 лв, банково бордеро за сумата от 1520 лв. и приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ответника Й.И. след внасяне на първоначалната вноска
по споразумението на 28.05.2018г. и 29.05.2018г. е извършил следващо плащане в
размер на 1520 лв. на дата 28.09.2018г. Поради забава в плащанията на дължимите
вноски /от вноска №1, дължима на 20.06.2018г. до вноска №4, дължима на
20.09.2018 г./, Банката е приложила чл.6 от Споразумението. Съдът намира, че
ответника виновно не е изпълнил точно задължението си по сключеното
споразумение, поради което е настъпило уговореното в чл.6 от договора
прекратително условие по смисъла на чл.25 ЗЗД.
Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Сбъдването на условието има
обратно действие. Тълкувайки изразената от страните воля в чл.6 от
споразумението, съдът приема, че те са се съгласили при всяко неточно
изпълнение било то по отношение на уговорения срок на плащанията или размерът
на плащанията, да бъде прекратено действието на споразумението и ответника по
делото да продължи да дължи по процесния договор за потребителски кредит,
сумите по кредита, преди тяхното намаляване съобразно споразумението. Предвид
изложеното неоснователно се явява направеното от ответника правопроменящо
възражение за наличие на действащо между страните споразумение, с което са
променили размера на вземането по договора за кредит.
По отношение на правопогасяващото възражение,
направено от ответника по делолото за извършени в хода на процеса плащания,
съдът намира същото за основателно. Безспорно се установи по делото, че след
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.05.2018г.,
29.05.2018г. и на 28.09.2018г. ответника по делото е извършил плащане на ищеца
по делото в общ размер на 1900 лв. Този факт се установи от представените по
делото писмени доказателства, както и от приетата ССЕ и не е спорен между
страните по делото. Спорно е обаче, дали извършеното от ответника плащане
съставлява плащане на вземането, установено с издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д.1021/2015г. на РС-Плевен, както и на настоящия установителен иск. От
приетата по делото експертиза, се установи, че по Разчетна сметка за погасяване
на кредит в лева с аналитичен номер *** титуляр Й.И.И.
за периода от 01.05.2018 г. до 23 .10.2018 г. са установени вноски по кредит от
Й.И.И., както следва: 28.05.2018 г. - 310,00 лв., със сумата са погасени
задбалансови законови лихви; 29.05.2018
г. - 70,00 лв., със сумата са погасени
задбалансови законови лихви; 28.09.2018
г. - 1520,00 лв., със сумата са погасени отписани непогасени вземания за
разноски. Съдът намира, че с постъпилите вноски, които са в размера, уговорен в
споразумението по 380 лв. месечно, ищеца по делото неправилно е отразил в
счетоводството погасяване на вземания от ответника по делото, които не са
предмет на сключеното между тях споразумение. Видно е от споразумението, че съгласно
чл.5 Банката се е задължила при изпълнение от страна на длъжника на
задълженията по чл.4 да спре действията по принудително изпълнение срещу
длъжника. Тълкувайки волята на страните по споразумението, съдът намира, че с
постъпващите и уговорени между страните месечни вноски от по 380 лв. е следвало
да бъдат погасявани именно сумите, за които е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнителното производство. Освен това, в чл.6 от споразумението е
уговорено между страните, че ако има извършени плащания по споразумението, те
следва да бъдат приспаднати от първоначалното задължение. Кредитора е бил
длъжен с постъпилите суми да погаси вземания, установени в издадената заповед
за изпълнение и изпълнителен лист. Съгласно т.9 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение
на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Видно е, че посочените
плащания в общ размер на 1900 лв. са заплатени на кредитора доброволно от
ответника по делото, а не са събрани чрез осъществено принудително събиране по
изпълнителния лист, поради което следва да бъдат зачетени като платени.
Съгласно чл.76 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за
него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Ответника по делото като
е извършил плащанията е посочил само, че погасява задължение по процесния
договор за кредит, без да е уточнил дали заплаща лихва или главница, поради
което следва да бъде прието, че съобразно законовото правило следва да бъде
погасена първо лихвата. Към датата на подаване на заявлението в съда 16.03.2015
г. съгласно заключението на ССчЕ, изискуемите задължения на Кредитополучателя
по Договор за потребителски кредит №***/11.09.2011 г., сключен между „***” АД
/Банката/ и Й.И.И., ЕГН ********** /Кредитополучател/
са в размер на 17749,29 лв. /Приложение № 1/, от които: - редовна главница
16138,47 лв., - просрочена главница 548,62 лв., - договорна лихва 1015,01лв., наказателна
лихва 39,12 лв., -такси 8,07 лв. Претендираната сума за договорна лихва е в
размер на 1062,09 лв., а дължмата съгласно заключението е в размер на 1015,01
лв. Останалите две суми 39,12 лв.- наказателна лихва, както и 8,07 лв. такси не
са претендирани от ищеца по делото нито в предявения установетелен иск, нито
същите са посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради
изложеното, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан за сумата от
1015,01 лв. договорна лихва, а за
разликата до предявения размер от 1062,09 лв. е неоснователен и недоказан. След
като с платената в хода на процеса сума от 1900 лв. и съобразно правилото на
чл.76 ЗЗД следва да бъде погасено вземането за лихва чрез плащане в хода на
процеса, съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 1062,09 лева следва да бъде
отхвърлен за сумата от 1015,01 лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса,
а за разликата от 1015,01 лв. до предявения размер от 1062,09 лв. следва да
бъде отхъврлен като неоснователен и недоказан.
След приспадане на погасяване
на задължението на ответника за договорна лихва в размер на 1015,01 лв., с
остататъка от платената в хода на процеса сума в размер на 884,99 лв., съдът
приема, че е погасена част от вземането за главница в посочения размер. Видно е
от приетата по делото експертиза, че общия размер на вземането за главница по
процесния договор за потребителски кредит е 16687,09 лв., поради което съдът
намира предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 16687,09лв. за основателен и
доказан до размер от 15802,10 лв., за която сума следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 16687,09 лв. следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
При този изход на спора по
прадявените главни искове съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални
искове.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 1280,04 лв.
съразмерно с уважената част на претенцията, включително ив частта, с която
исковете са отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер
на 1781,73 лв., съразмерно с уважената част на исковите претенции, включително
и в частта, в която са отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производство
за адвокатско възнаграждение в размер на 0,40 лв., съразмерно с отхвърлената част
на исковите претенции поради неоснователност.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, по отношение на ответника Й.И.И., ЕГН**********,
***, че ДЪЛЖИ на "Ю.Б."
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***“, ***“, ***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.–
***и М.И.В.– ***, сумата 15802,10 лева,
представляваща задължение-главница по Договор
за потребителски кредит № ***/11.09.2011 г., в едно със законнната
лихва върху сумата от 16.03.2015г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 520/18.03.2015 по ч.гр.д.1021/2015 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 15802,10 лв. до целия
предявен размер от 16687,09 лева отхвърля иска като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Ю.Б." АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***“, ***“, ***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***и М.И.В.– ***против Й.И.И., ЕГН**********, *** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 1062,09 лева,
представяваща договорна лихва по Договор
за потребителски кредит № ***/11.09.2011 г., в едно със законнната лихва върху
сумата от 16.03.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
520/18.03.2015 по ч.гр.д.1021/2015 по описа на РС-Плевен, от която за сумата от 1015,01 лева като погасен чрез плащане, а за
разликата от 1015,01 лв. до предявения размер от 1062,09 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.И.И., ЕГН**********, ***
ДА ЗАПЛАТИ на "Ю.Б." АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***“, ***“, ***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***и М.И.В.– ***, сумата от 1280,04 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.1021/2015 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.И.И., ЕГН**********, *** ДА
ЗАПЛАТИ на "Ю.Б." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***“, ***“, ***, ***:
П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***и М.И.В.– ***сумата от 1781,73 лв.
направени по делото разноски за ДТ,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 ГПК "Ю.Б." АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***“, ***“, ***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***и М.И.В.– ***да плати на Й.И.И., ЕГН**********, *** сумата от 0,40 лв. направени по
делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: