Решение по дело №8874/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1193
Дата: 7 април 2025 г.
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20243110108874
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1193
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110108874 по описа за 2024 година
Предявен е иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищците Н. Х. Т., с ЕГН
********** с адрес: *** и Г. Д. Т., с ЕГН **********, , същия адрес, двамата чрез
процесуалния представител адвокат П. С. от ВАК, против ответницата Й. В. А. ЕГН
********** с пост. адрес: ***, представлявана от адвокат К. Ж. от АК - Варна.
В исковата молба се твърди, че чрез договор за продажба, сключен с нотариален акт №
***.2007 г. на нотариус с рег. № ** на НК, вписан под № ***2007 г. на СВ Варна, ищецът
придобил урегулиран поземлен имот в ***, с площ от 248 кв.м., представляващ УПИ **
/идентичен с бивш УПИ ***/ в кв.* по плана на седми микрорайон на града, при граници:
***. Договорът бил сключен по време на брака на ищеца Н. Х. Т. с ищцата Г. Д. Т. и имотът
се притежавал от тях в режим на съпружеска общност. Праводателите на ищците - Е.А.К. и
М.Х.К притежавали продадения имот на основание договор за дарение, сключен с нот. акт
№***2006 г. на нотариус с рег. №* на НК, вписан с вх.рег. № *** на СВ Варна, поправен с
нот. акт № ***2006г., вписан с вх.рег. № *** на СВ, както и договор за продажба от
14.03.2007 г., вписан с вх.рег. № *** г., с който Е.К. придобил от Община Варна 39 кв.м.
ид.части от УПИ ***. По действащата КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008
г. на изп. директор на АККК, имотът представлявал ПИ с идентификатор *** с площ от 251
кв.м., номер по предходен план:15 квартал *, трайно предназначение -урбанизирана, при
съседи: ПИ №№ ***, ******.
През 2024 г. по повод подадено от тях заявление за издаване скица на имота, ищците
установили, че в кадастралния регистър към одобрената през 2008 г. кад. карта, като
собственици на ПИ *** били вписани Община Варна за 248 кв.м. и Й. В. А. за 90 кв.м.
1
съгласно нот. акт *** г. След проверка в Службата по вписванията ищците установили, че с
посочения нот. акт № ***1992 г. на нотариуса при ВРС, е сключен договор за дарение, чрез
който В.Н.В. и Х.А.В. прехвърлили на ответницата Й. В. А. дворно място с площ от 90 кв.м.,
представляващо имот пл. № 15 в кв.* по плана на 7 подр. на **. Дарителите В.Н.В. и Х.А.В.
се легитимирали с нот.акт № *** г. на нотариус при ВНС, с който В.В., въз основа на
обстоятелствена проверка, бил признат за собственик по давност на дворно място в ***,
състоящо се от 90 кв.м., представляващо дворище *** по плана на гр.Варна. Този имот бил
напълно различен от ПИ ***, представляващ по действащия регулационен план от 2006 г.
УПИ **, съответстващ на УПИ *** в кв.* по плана на 7 м.р. на гр. Варна по предходен план.
Различен бил също и административният адрес на имотите, а и процесният ПИ *** и никога
не бил с площ от 90 кв.м., каквато е площта на имота, предмет на нот.акт № *** г. Поради
това вписването на Й. В. А. като собственик на ПИ *** съставлявало грешка по смисъла на
§1, т.9 от ДР на ЗКИР.
Със заявление вх. № ***04.2024 г. ищецът поискал изменение на КК и КР за ПИ ***
чрез заличаване на Й. В. А. и вписването му като единствен собственик на този имот. Със
свое възражение от 23.05.2024 г. ответницата заявила, че е собственик на ПИ ***, съгласно
нот.акт № ***1992 г. и от датата на придобиването му го владее изцяло и необезпокоявано, а
ищецът и неговите праводатели никога не са владяли този имот.
Ищецът твърди, че възраженията на ответницата са неверни, тъй като имотът, предмет
на нот.акт № *** г. и нот.акт ** бил напълно различен от ПИ ***, а ако се установи, че
описаният в тях имот с площ от 90 кв.м. попада изцяло или отчасти в процесния, то
издаденият по реда на чл.483 ал.2 от ГПК констативен нот. акт № ** г. удостоверявал
несъществуващо право, защото праводателите на ответницата В. и Х.В никога не владяли
каквато и да е част от имота. Ищецът твърди, че от сключването на договора за продажба с
нот.акт № ** г. процесният имотът е бил владян единствено от ищците.
Ищците направили опит за доброволно уреждане на спора с ответницата, но получили
отказ. Възникналият спор за собственост с ответницата обосновавал правния им интерес от
подаването на настоящия иск, с който ищците молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата Й. В. А., че ищците Н. Х. Т. и Г. Д. Т. са
собственици на ПИ с идентификатор *** с площ от 251 кв.м., номер по предходен план: 15
квартал *, при съседи: ПИ №№ ***, ******, придобит на основание договор за продажба,
сключен с нот. акт № ***2007 г. на нотариус с рег.№ ** на НК, вписан под № ***2007 г. на
СВ Варна, евентуално по давност, чрез добросъвестно владение, упражнявано от
сключването на договора за продажба с нот.акт № *** г. до настоящия момент.
С подадено писмено становище вх. №8291 от 28.01.2025 г. ответницата е заявила, че
признава иска.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, са направили искане
за произнасяне на съда с решение при признание на иска, а ответницата на откритото
заседание, чрез процесуалния си представител /разполагащ с права по чл.34, ал.3 от ГПК/
потвърждава, че признава предявения иск.
2
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК, доколкото ответницата е направила изрично изявление за
признаване на предявения от ищците иск, както с предявения отговор на исковата молба,
така и на съдебното заседание.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страните могат
да се разпореждат.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва да признае за
установено спрямо ответницата, че ищците са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност, на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт
№***2007 г. на нотариус П.П., с рег.№ ** на НК, който акт е вписан под №***.2007 г. на СВ -
Варна на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, с площ от 248 кв.м. /по
нотариален акт/, 251 кв.м. /по скица/, номер по предходен план: 15 квартал *, при съседи:
ПИ №№ ***, ******.
Относно дължими в полза на ищците разноски съдът не следва да се произнася,
доколкото същите изрично в писмено становище са заявили, че не претендират направените
по делото разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. В. А., с ЕГН ********** с пост.
адрес: ***, че Н. Х. Т., с ЕГН ********** и Г. Д. Т., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
СА СОБСТВЕНИЦИ в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор
за продажба, сключен с нотариален акт №***2007 г. на нотариус П.П., с рег. №** на НК,
който акт е вписан под №***.2007 г. на СВ - Варна, на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор ***, с площ от 248 кв.м. /по нотариален акт/, 251 кв.м. /по скица/, номер по
предходен план: 15 квартал *, при съседи: ПИ №№ ***, ******.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3