№ 27323
гр. София, 17.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20211110147096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 211, във вр. чл. 131 и чл. 140, ал.1 -3 от ГПК.
Подадена е искова молба на З. З. И. срещу Р. Г. И., с която са предявени искове по
чл. 108 от ЗС, във чл. 56 от ЗС, и чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Претендира се да бъде признато за
установява по отношение на Р. Г. И., че З. З. И. притежава правото на ползване върху
недвижим имот - апартамент №5, находящ се в гр. София, ж.к. "З П", ***, вх.В, ет. 2, на
основание Нотариален акт за дарение №134 понот. дело №127/2003 г. на Нотариус с рег.
№140 НК, и осъждане на ответника да предаде владението върху имота.
З. З. И. претендира Р. Г. И. да й заплати сумата 5750,00 лева - обезщетение за
лишаване от ползване на горепосочения имот за периода 20.08.2020 г. до 12.08.2021 г. ведно
със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане.
З. И. твърди, че притежава ограничено вещно право на ползване върху ап. №5,
запазила пожизнено и безвъзмездно, съгласно договор за дарение от 11.09.2003 г., с който
тя и съпругът й, починал на 24.10.2016 г., прехвърлят собствеността върху имота на
ответницата. Поддържа, че през м.08.2020 г. ответницата без основание изгонила ищцата от
жилището, сменила бравата и ключа на входна врата и настанила наемател. Ищцата се
легитимира като вещен ползвател и претендира предаване на владението върху вещта, а за
времето, през което е лишена да ползва парично обезщетение.
Р. И. оспорва исковете. Твърди, че след смъртта на баща й, ищцата е напуснала ап.
№5 и се установила да живее в друг имот на Р. И.. Преместването било по желание на З. И.
и със съгласието на децата й. След това, около две години, З. И. давала ап. №5. В тази
връзка се оспорва твърдението, че ищцата е била изгонена, тъй като не е обитавала
жилището. Пояснява се, че поради недобросъвестно ползване от трети лица трябвало да се
извърши неотложен ремонт на жилището. Твърди, че в края на 2018 г. ответницата
започнала ремонтни дейности със съгласието на ищцата. Ремонтът е платен изцяло със
средства на Р. И.. За периода 01.07.2020-31.05.2021 г. ответницата е отдавала под наем
жилището със съгласието на З. И.. Твърди се, че на 03.12.2021 г. ищцата, чрез своя син,
1
сменила бравата на жилището, и ползвала имота, като го отдавала под наем. Поради това
отв. Р. И. счита исковата претенция за лишаване от ползване за изцяло неоснователна.
Оспорва обема права на ищцата и счита, че З. И. притежава 1/2 ид.ч. от правото на
ползване, с оглед уговореното в договора за дарение. Твърди, че притежава в пълен обем
правото на собственост върху жилището, вкл. и правото на ползване върху 1/2 ид.ч.,
погасило се след смъртта на баща й. Оспорва осъдителният иск по размер. По реда на чл.
211 от ГПК Р. И. предявява срещу З. И. насрещен ревандикационен иск и осъдителни
искове, последните отделени за разглеждане с Определение №27297/2022 г. Претендира да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че Р. И. притежава 1/2 ид. ч. от
правото на собственост и да бъде осъдена З. И. да предаде владението върху 1/2 ид.ч. от
процесния имот. Ищцата по насрещния иск заявява правото на собственост на основание
договора за дарение и наследствено правоприемство, като поддържа, че владението й е
отнето без основание на 03.12.2021 г.
По реда на чл. 131 от ГПК следва да се предостави срок за отговор на ответника по
насрещния иск.
Към настоящия момент се признава и не се нуждае от доказване, че с договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт №134, т. I, рег. №13143/, дело №127/2003 г. на
Нотариус с рег. №140 на НК, на 11.09.2003 г. Г К И., починал на 24.10.2016 г., и З. З. И.,
даряват на дъщеря си Р. Г. И. апартамент №5, находящ се в гр. София, ж.к. "З П", ***, вх.В,
ет. 2, с избено помещение №2, и 2,506 % ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото; дарителите запазват правото на ползване върху дарения имот до
края на живота на всеки един от тях. Няма права и други обстоятелства, които се признават
и които не се нуждаят от доказване, освен ако страните не посочат такива в съдебно
заседание.
Доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по следния
начин: ищецът по главен и насрещен иск трябва да докаже претендираното от него право на
собственост върху спорния имот, описан в исковата молба на посоченото придобивно
основание и че ответника го държи или владее. В тежест на ответника е да докаже, че
упражнява фактическата власт върху имота на правно основание. Ищецът З. И. трябва да
докаже и твърденията, че е лишена от ползване на имота като вещен ползвател за посочения
период и размер на осъдителната претенция. При установяване на тези обстоятелства отв. Р.
И. трябва да докаже, че е заплатила обезщетението, за което се указва, че не сочи
доказателства.
Представените от страните документи са допустими, необходими и относими. За
правилното решаване на спора се уважи искането по чл. 186 ГПК- при условията на съдебно
удостоверение, и чл. 195 от ГПК. Искането за събиране на гласни доказателства на страните
е допустимо и необходимо, като до разпит се допусне по един свидетел на всяка страна и
остави без уважение искането за втори/трети, на осн. чл. 159, ал.2 от ГПК. Искането по чл.
176 от ГПК следва да се остави без уважение - насрещната страна няма правен интерес да
оспорва представителната власт на другата по арг. от чл. 26, ал.2 от ГПК (върпоси по б.А и
Б), а по б. В и Г искането е ненеобходимо, доколкото обясненията на страна съдът определя
като извънреден доказателствен способ, който се прилага при невъзможност да се съберат
доказателства чрез други способи за доказване, каквито са ангажирани.
2
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от насрещна искова молба и препис от настоящото
Разпореждане на ответника З. З. И..
УКАЗВА на ответника, че в едномесечен срок от съобщението може да подаде
писмен отговор с препис за ищеца, който да съдържа: посочване на съда и номера на делото;
трите имена и адреса на подаващия отговор, както и на неговия законен представител или
пълномощник, ако има такива, като има предвид разпоредбите на чл. 38-41 от ГПК;
становище по допустимостта и основателността на иска, както и по обстоятелствата
изложени в исковата молба; възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които се
основават, като посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с
тях, като представи всички писмени доказателства, с които разполага с препис за ищеца;
пълномощно, когато отговора се подава от пълномощник, като извън лицата по чл. 32, т. 1
ГПК и доказателства за съответните предпоставки по чл. 32 от с.з. между упълномощител и
представител; подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че ако в посочения срок не подаде писмен отговор, не вземе
становище или не направи възражение по иска, не посочи доказателства, не представи
писмените такива или не упражни правата си по чл. 193, ал. 1 ГПК – оспорване истинността
на представените с исковата молба писмени доказателства, чл. 211, ал. 1 ГПК – предявяване
на насрещен иск, чл. 212 ГПК – предявяване на инцидентен установителен иск и чл. 219, ал.
1 ГПК – привличане на трето лице помагач, губи възможността да направи това по – късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, и ако не се яви в
първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, може срещу него да се постанови неприсъствено
решение по искане на ищеца.
УКАЗВА на ответника, че ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжeн да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, както и ако отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжeн да уведоми съда за новия си адрес. Същите задължения има
законният й представител и нейният пълномощник. Ако не се изпълнят тези задължения,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ответника, че има право да ползва правна помощ, при необходимост и
наличие на предпоставките по глава десета от ГПК и чл. 23, ал. 4 от Закона за правната
помощ.
УКАЗВА на ответника, че във всички случаи, извън тези по чл. 119, ал. 1 и 2 ГПК,
възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от него и най-късно в срока за
отговор на исковата молба. Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна
3
да представи и доказателствата си.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението. УКАЗВА на страните, че проекта за доклад по делото може да бъде
допълнен и/или изменен с оглед на становището на ответника по насрещния иск.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проекта за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 186 от ГПК на Р. Г. И., ЕГН **********, съдебно
удостоверение, което да послужи пред Софийска районна прокуратура и по силата на което
да получи заверени преписи на всички материали, представляващи обяснения/сведения на З.
З. И., ЕГН**********, по пр. преписка №5051/26.01.2022 г. по описа на Софийска районна
прокуратура; при получаване да се таксува за съдебно удостоверение.
ДОПУСКА до разпит по един свидетел всяка страна, при режим на довеждане, за
датата на насроченото съдебно заседание, като ОСТАВЯ без уважение искането за
допускане втори/трети свидетел, при условията на чл.159, ал.2 от ГПК. Указва на страната,
че ако свидетел не установ твърденията й по нейно искане съдът ще се произнесе
допълнително. УКАЗВА на страната, че ако не доведе свидетел в с.з., съдът ще отмени
определението за допускане разпита им и делото ще се гледа без тези доказателства, на
основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 176 ГПК на отв. Р. И..
ДОПУСКА на основание чл. 195 от ГПК съдебна оценителна екпертиза, по която
вещото лице да отговори на въпроса в какъв размер възлиза средният пазарен наем за
апартамент №5, находящ се в гр. София, ж.к. "З П", ***, вх.В, ет. 2, за периода от 20.08.2020
г. до 12.08.2021 г., вкл., с вариант на оценка за периода от 20.08.2020 г. до 11.08.2021 г., вкл.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице сумата 300 лв., което ДА СЕ ВНЕСЕ от
ищеца З. И. по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, и представи платежен документ по делото. При неизпълнение
доказателството не се събира и съдът може да приложи спрямо страната чл. 161 и чл. 162 от
ГПК.
ВЪЗЛАГА изготвяне на СОЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ инж. Б Т.
НАПОМНЯ на страните да окажат съдействие и достъп на вещото лице до обекта на
изследване, като при липса - Вещото лице преустановява работа и спрямо страната,
препятствала изготвянето на заключението се прилага чл. 205, вр. чл. 161 от ГПК.
4
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: spogodbi@srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.11.2022 г. от
11,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД представяне на доказателство за внесено
възнаграждение.
ДА се връчи препис от определението на страните, като на ищеца Зл. И. и препис
на отговор на искова молба, и насрещна искова молба, с приложения, чрез пълномощник на
адрес по съобщение на л. 49 и л. 120.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6