Р Е Ш
Е Н И Е
№ 28
Гр. Перник, 26.01.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния
секретар Е. В.*** и с участието на прокурор А.** от Окръжна прокуратура–
Перник, като разгледа докладваното от съдия Антония Алексова КАНД № 253 по
описа на съда за 2022, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.В., с ЕГН:
**********,*** срещу Решение № 87 от 19.10.2022 година, постановено по АНД №
196 по описа за 2022 година на Районен съд Радомир.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 22-1158-002105 от 19.07.2022 година, издадено от началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник , с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП на М.Г.В., с ЕГН: **********,*** е наложено административно наказание „
Глоба“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като на
основание Наредба I з – 2539 от 17.12.2012 година на МВР са му отнети общо
12 контролни точки.
Касаторът счита, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано.По същество излага доводи, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушения, тъй като е кредитирал само и единствено
показанията на актосъставителя. Твърди, че неправилно съдът не е поставил под
съмнение техническата изправност на използвания дрегер от страна на
полицейските служители. Излага становище, че е нарушена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН, тъй като не е посочено пълното наименувания на нормативния акт. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение и
потвърденото с него наказателно постановление, а в алтернатива делото да бъде
върнато за ново разглеждане.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е представила отговор.
В проведеното съдебно заседание касаторът редовно
призован се явява лично и с адвокат Д.Я. ***, който поддържа жалбата и моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – началник сектор на „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
Перник дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното
решение, като пледира същото да се остави в сила, а касационната жалба да бъде
оставена без уважение.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведен касационни основания, прилагайки нормата на
чл.218а от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Решението е правилно, тъй като при постановяването му съдът
се е съобразил както с материалноправните, така и процесуалноправните
разпоредби на закона. Аргументите за това са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, Серия GA № 610214 от 26.06.2022 година е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М.Г.В. за това, че на 26.06.2022
година в 03:20 часа в с. Д. област Перник, община Р.***, по ул. „64“ /зад
кметството/ в посока към махала „***“, управлява лек автомобил „***Х“ с
рег. № ***,
собственост на Г. М. В. ***, като при извършена проверка водачът отказва да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен № ARNA – 0127. На водача е издаден талон за изследване № 075971, като по негови
данни е констатирано, че е употребил алкохол. Деянието е квалифицирано като
виновно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. АУАН
е връчен на нарушителя, който го е подписал без възражения /лист 8 от АНД №
196/2022/.
Срещу АУАН в законоустановения за това срок по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН нарушителят е депозирал възражение с вх. № 313000-9893 от
229.06.2022 година пред наказващият орган с доводи, че не е извършил
административното нарушение, респективно, че дори и да се приеме че е
реализирал въпроснитя състав, то същото се явява маловажен случай.
Констатации, отразени в съставения АУАН, са възприети и в
наказателно постановление № 22-1158-002105 от 19.07.2022 година, издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП на М.Г.В., с ЕГН: ********** и
адрес: *** са наложени кумулативно административни наказания „Глоба“ в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на
11.08.2022 година.
С Решение № 87 от 19.10.2022 година, постановено по АНД №
196 по описа за 2022 година на Районен съд Р.** наказателното постановление е
потвърдено. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на
производството по налагане на административното наказание и след приобщаване на
преписката съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, в това число
съобразени са били и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при
издаване на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. Установил е също, че от събраните
писмени и гласни доказателства по безспорен начин се прави извод, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП. Също така е приел, че е наложеното наказание е съобразено с
установеното в закона относно неговия вид и размер. С тези мотиви е потвърдил
оспореното наказателно постановление.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция
възприема установената от Районен съд Радомир фактическа обстановка, която
напълно кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Решението е правилно.
Настоящият касационен състав не споделя доводите на
касатора за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, досежно
твърденият от него факт, че наказващият орган не е изписал пълното наименувание
на нормативния акт, въз основа на който му е наложено административното
наказание. В цитираната от касатора
разпоредба са предвидени реквизитите, които следва да се съдържат при издаване
на акта за установяване на административно нарушение от страна на
актосъставителя, а не от страна на наказващия орган. От друга страна,
аналогична разпоредба се съдържа в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН досежно
издаденото наказателно постановление. В разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, законодателят е въвел изискване при издаване на наказателното
постановление във връзка с неговото съдържание, наказващият орган да посочи
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В конкретния случай, в
наказателното постановление това е изпълнено, тъй като е посочена както
нарушената административнонаказателна разпоредба, така и съответният
нормативния акт. Неоснователни са възраженията на касатора, че с непосочване на
пълното наименувание на нормативния акт е нарушено правото му на защита,
напротив същият е депозирал възражение веднъж срещу съставения АУАН и втори път
е депозирал жалба пред надлежния първоинстанционен съд срещу издаденото
наказателно постановление. Въз основа на това, настоящият състав счита, че
същият възползвайки се от предвиденото конституционно право на обжалване е
съзнавал вмененото му нарушение и е организирал надлежно защитата си.
На следващо място, съдът счита, че по безспорен начин е
доказано авторството и реализирането на описаното в наказателното постановление
деяние, което е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба, водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/ или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и / или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба от 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на
всеки водач да избере дали да се подложи на проверка на място с техническо
средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в
случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде
тестван на място. Право на водача е да избере кой и колко от посочените в
закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно
от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В процесния случай безспорно се установява от
доказателствата по делото, че касаторът е отказал да му бъзе извършена проверка
с техническо средство, като целта на проверката не е била постигната и по друг
начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на алкохол,
т.е. правилна се явява квалификацията на нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Наред с това талонът за изследване, видно от представената преписка е бил
връчен на нарушителя от контролния орган, но липсват доказателства касаторът да
е посетил указаното лечебно заведение и да е дал съответно кръвна проба
В настоящият случай в обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно
е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, предвид
което той е бил запознат с фактите, срещу които следва да се защитава и по този
начин, както се посочи в предходния абзац, е била изцяло обезпечена
възможността му за упражни правото си на защита в пълен обем.
Въз основа на изложеното настоящият касационен състав
приема, че оспореното наказателно постановление е издадено за нарушение на
ЗДвП, което е установено по надлежен ред. Нарушението установява извършване на
съставомерно деяние по чл. 173, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, наказано е с
относимо към него административно наказание. Като е достигнал до същите правни
изводи първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.1,
пр.1 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87 от 19.10.2022 година, постановено по АНД №
196 по описа за 2022 година на Районен съд Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/