Р Е Ш Е Н И Е
№…........../07.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17285 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна
дирекция на МВР-Варна с адрес: гр. Варна, ул. ***обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 1163,82 лв.
(след допуснато изменение на иска), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 155 часа за периода от 14.03.2018
г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 81,86 лв. (след допуснато изменение на
иска), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2018 г. до
30.09.2019 г.
По твърдения в исковата молба, в
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд като младши
инспектор в РУ Провадия, което е структурно подчинено на ОД на МВР – Варна,
като е бил със статут на държавен служител. В процесния период ищецът е работел
на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като е положил
общо 1446 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на
1652,78 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от 206,78 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително
заплатен от ответника в размер на сумата от 1724,53 лв. Аргументира дължимостта
на претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба,
регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която
намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ
и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че
му се дължи и мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение в размер на
284 лв. за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
– за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1724,53 лв. като
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната
лихва, както и сумата от 206,78 лв. като мораторна лихва, начислена за периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Претендира и сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Ц.Б., поддържа исковата молба и предприема изменение
на исковете чрез намаляване на техния размер и период до сумата от 1163,82 лв.
за главница за периода 14.03.2018 г. – 30.09.2019 г. и 81,86 лв. за мораторна
лихва за периода 01.04.2018 г. – 30.09.2019 г. Представя и списък с разноски по
чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че в периода от
01.10.2016 г. до 13.03.2018 г. ищецът не е заемал твърдяната длъжност, а със
заповед на директора на ОД на МВР за времето от 01.08.2017 г. до 13.03.2018 г.
същият е бил назначен на длъжност „стажант“ и е бил на първоначално полицейско
обучение. Не оспорва, че за периода 14.03.2018 г. – 30.09.2019 г. ищецът е
заемал длъжността „полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Провадия и е
бил държавен служител по служебно правоотношение с ОД на МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното
правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага,
че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в
исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд
през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е
единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в
специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между
22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния
период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила,
както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в
случай че се приеме за основателен предявения главен иск, оспорва направените в
исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото
същите не съответстват на представените доказателства. С оглед становището за
неоснователност на главния иск, намира за неоснователна и акцесорната претенция
за мораторна лихва.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 14.03.2018 г. до
30.09.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал
длъжността „полицай“ в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Провадия при ОД на МВР – Варна. Същото се потвърждава
и от приложената кадрова справка от 28.11.2019 г. (л. 15).
Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от
ответника документи, относими към определяне часовете положен нощен труд и
размера на дължимото възнаграждение, а именно: платежни бележки за периода от
01.03.2018 г. до 30.09.2019 г. (л. 19-28), справка за въведени болнични листи и
вида обезщетение за временна неработоспособност за същия период (л. 16) и справки за използван
платен годишен отпуск за 2018-2019 г. (л. 17-18).
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 41 и сл.) и изслушването на вещото лице по
реда на чл. 200 ГПК се установява, че положените от ищеца за периода от 14.03.2018
г. до 30.09.2019 г. часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за
превръщането им в дневен труд, водят до 155 часа извънреден труд, който не е
заплатен от ответника. Дължимото възнаграждение за същия вещото лице определя
общо в размер на 1163,82, а лихвата за забава върху него за периода от 01.04.2018
г. до 30.09.2019 г. – в размер на 81,86 лв. (съгласно справката, приложена на
л. 47).
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на същите е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
служебно правоотношение между страните, положен от ищеца в процесния период
извънреден труд (над нормативно установените часове при работа на смени),
настъпила изискуемост на задължението на ответника за заплащане на дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд в претендирания от ищеца размер
и неизпълнение на същото. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявеното вземане. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
ищецът е бил назначен на съответната длъжност при ОД на МВР и е бил със статут
на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл.
първо ЗМВР – полицейски орган. Следователно между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение (арг. от чл. 61,
ал. 2 КТ).
Не се спори още, че за процесния период от 14.03.2018 г. до 30.09.2019 г. ищецът
е полагал труд на смени, включващи и нощен труд.
Правният спор се съсредоточава върху
въпроса дали е приложимо превръщането на часовете положен нощен в дневен, респ.
върху дължимостта на възнаграждението за извънреден труд, получен в резултат от
така преобразуваните часове.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на тази законова делегация е издадена Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР на Наредбата и
действаща в процесния период.
Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост
на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
смени, като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била
налице в действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. - чл.
31, ал. 2, според която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен
акт не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по
трудови правоотношения, за които е приложима посочената наредба. В този смисъл
са и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които, макар да са
изложени по друг въпрос и да нямат задължителен характер, изразяват принципно
разбиране, базирано на основния гражданскоправен
принцип на справедливостта, който следва да бъде съобразен и в настоящия
случай.
Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установява, че след преобразуване
на положения от ищеца в исковия период от 14.03.2018 г. до 30.09.2019 г. нощен
труд в дневен се превишава нормативно установеното редовно работно време със 155
часа, които представляват извънреден труд по смисъла на закона. Според
експертното заключение дължимото за тези часове допълнително възнаграждение
възлиза в размер на претендираната сума от 1163,82 лв., която не е заплатена от
ответника след отчетния период – безспорен между страните факт, потвърден и от
проведената експертиза.
С оглед осъществяването на всички юридически факти, включени в
правопораждащия съдебно предявеното главно вземане фактически състав, искът с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен, като се
присъди в полза на ищеца търсеното възнаграждение за извънреден труд, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 23.10.2019 г., до окончателното
негово изплащане.
Предвид забавата на ответника при изпълнение на паричното негово задължение,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД същият дължи и обезщетение за забава върху
неизплатената главница, считано от края на първия отчетен период, включен в периода
на положения труд, тоест в случая от 01.04.2018 г. Според заключението на вещото лице за
периода от тази дата до края на заявения период - 30.09.2019 г., лихвата се
равнява на претендираната такава от 81,86 лв., поради което и акцесорният иск е
доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение. Такова се претендира в размер на 200 лв., доказателства за
заплащането на което са представени по делото - договор за правна защита и
съдействие от 12.06.2020 г., съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой (л. 49).
Съдът намира
направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото и
нормативно установения минимален размер на възнаграждението за трудови дела от
150 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., действаща към момента на сключване на договора за правна защита
и съдействие). Затова и претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
следва да бъде редуцирано до минимума от 150
лв., която сума да бъде възложена в тежест на ответника.
Предвид изхода на
делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 300 лв., от които 100 лв. за държавни такса по уважените искове (по
50 лв. за всеки иск), дължими на основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 200 лв. за разноски за
възнаграждение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на М.Х.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: сумата от
1163,82 лв. (хиляда сто шестдесет и три лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 155 часа за периода от 14.03.2018 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 23.10.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 81,86 лв. (осемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2018 г. до
30.09.2019 г., на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна
с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да
заплати на М.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) за сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 300 лв. (триста лева) за дължимите държавни такси и
разноски по производството, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: