Р Е Ш Е Н И Е
№ 957 24.04.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
седемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: М.
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 8422/2018 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД против Т.М.Д. и
е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми в заповедно
производство по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
С
определение № 9434/21.12.2018 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
на ответника, а след определяне на конкретен адвокат от БАК, с
определение от 21.01.2019 г. е назначил адв. Е.И. за особен представител на
ответника.
Ищцовото
дружество твърди, че на основание чл.150 и пар.1, т.2а от Зако за енергетиката (ЗЕ) между него и ответника са възникнали и
съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище,
находящо се в гр. ***. То
посочва, че отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса
на ответника се извършва от фирма за топлинно счетоводство – „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД, което е избрано по решение на
общото събрание на етажните собственици.
По
силата на това решение дружеството „БЕЛЧЕВСТРОЙ”
ЕООД е носител на правото да
извършва отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в жилището на
ответника за процесния период.
Ищцовото
дружество е начислявало и осчетоводявало претендираните суми за топлинна
енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия от топлинния
счетоводител „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД по цени на топлинна енергия,
одобрени за ищцовото дружество от КЕВР на основание чл.30, ал.1, т.4 и чл.36 от
ЗЕ.
В
приложена „справка за дължими суми на абонат” са посочени дължимите за топлинна
енергия суми по компоненти, а именно: суми за битово-горещо водоснабдяване; суми за отопление; суми за сградна инсталация; суми
за дялово разпределение. Набляга
се, че сроковете за плащане са определени в чл.32 от Общите условия от 2008 г. и 2010 г.
В
законоустановения срок особеният представител
депозира писмен отговор, в който оспорва исковете
като неоснователни.
С определение
по чл.140 от ГПК от 20.02.2019 г. съдът конституира
като трето лице помагач на страната на ищеца „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете, като моли съда да ги уважи и
да присъди направените от страната разноски по делото.
В
съдебно заседание представител на третото лице помагач не се явява.
В съдебно
заседание особеният представител на ответника оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът
е собственик на апартамент, находящ се в гр. *** от 2001 г. Жилището се намира
в сграда-етажна собственост. За периода месец март 2016 г. – месец юни 2018 г.
е доставяна топлинна енергия в това жилище, която е с цена по компоненти, както
следва: суми за битово-горещо водоснабдяване (БГВ) – 821,87 лева (в имота има
два водомера за топла вода); суми за отопление – 103,04 лева (начислени за
щранг-лира); суми за сградна инсталация – 118,01 лева; суми за дялово
разпределение – 18,48 лева. Направена е корекция в размер на минус 33,65 лева. Общото
количество топлинна енергия, доставено в конкретната абонатна станция, се
отчита ежемесечно от ищцовото дружество. От него се приспадат технологичните
загуби в абонатната станция – отразени в „Справка консумирана топлоенергия и
приспаднати технологични загуби“. Така полученото количество се подава за
дялово разпределение към топлинния счетоводител.
На
21.01.2000 г. е сключен Договор № *** между „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД (доставчик) и „БЕЛЧЕВСТРОЙ“
ЕООД (топлоснабдителен агент), по силата на който доставчикът приема да достави
топлинна енергия в абонатна станция на сградата етажна собственост, намираща се
на адрес гр. Бургас, ж.к. Лазур, ***, а агентът приема да извърши разпределение на
доставената топлинна енергия между отделните потребители в сградата етажна
собственост и заплати месечните дължими суми по доставката и съгласно условията
на договора на доставчика.
Отчитането
и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се
извършва от фирма за топлинно счетоводство „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД. Видно от
приложения по делото нотариално заверен протокол от 05.01.2001 г. топлинният
счетоводител е избран по решение на общото събрание на етажните собственици,
взето по реда на ПУРНЕС (отм.), като ответникът също е подписал протокола.
На
01.02.2001 г. е подписан Анекс № 187 към договор ТАК № 4, по силата на който
предметът на договора важи и за сградата етажна собственост, намираща се на
адрес гр. Бургас, ул. ***, в която се намира имотът на ответника. Той не е подал
декларация за необитаемост на имота.
Ищцовото
дружество депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми: 1027,75 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се на адрес гр. ***, за периода 01.03.2016 г. – 30.06.2018 г.; 106,64
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.05.2016 г. до
10.08.2018 г.; законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане,
по което е образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС. По него е
издадена заповед за изпълнение № ***/14.08.2018 г., с която ответникът е осъден
да заплати тези суми. Тъй като той е уведомен за
заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
ищцовото дружество подава исковата молба по настоящото дело.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявени
са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.153 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според Тълкувателно
решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост (каквито са
процесните), се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл.
62 във връзка с §
1 от ДР на ЗЗП.
Качеството
на собственика на апартамента на потребител на услугите на ищеца следва от
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията. От тези разпоредби се налагат следните изводи:
От
влизането в сила на общите условия е налице сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител
(аргумент от чл.1 от ОУ). Договорът за общи условия е регламентиран в чл. 16 ЗЗД, конкретизиран е в специалния ЗЕ и в общите условия (чл.1 – чл.3 от
същите), които не предвиждат сключването на индивидуални договори между всеки
потребител и топлофикационното дружество.
Само при прекратяване
на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ (писмено
съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3,
което е депозирано пред топлопреносното предприятие), каквото не е налице, се
прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите
клиенти по чл.
153, ал. 1 от ЗЕ – аргумент от Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Установи
се, че през процесния период Д.
е собственик на имот,
присъединен към абонатна станция, която е въведена в експлоатация, т.е.
ответникът е страна в правоотношение с „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД.
Дължимата
сума за сградна инсталация се начислява на основание чл.143 от ЗЕ, а именно
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система
за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето
по чл.139б, ал.1 от ЗЕ съгласно методиката по наредбата по чл.125, ал.3 от ЗЕ.
Ответникът дължи и суми за дялово разпределение на основание чл. 61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (за краткост Наредбата), според който дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно
чл.32, ал.1 от Общите условия на дружеството купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От тази разпоредба се налагат няколко извода, а
именно: отчетният период е месечен; дължимостта на сумите не е обвързвана с
предварително получаване на съобщение до длъжника. В случая приложение намира
правилото, че „срокът кани вместо кредитора”, като след изтичането му длъжникът
изпада в забава.
Ответникът
не е предявил рекламации за отчет на показанията на
уредите и разпределението на енергията за предходен период, каквато възможност се предвижда в разпоредбата на
чл.70, ал.6 от Наредбата. Общата дължима сума за реално
доставена топлинна енергия за процесния период е 1027,75
лева, като същата не е изплатена, поради
което главният иск следва да бъде уважен. Обезщетението за
забава за периода от 03.05.2016 г. до 10.08.2018 г. е 106,64 лева, поради което и акцесорният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото право на разноски има само ищцовото дружество, които в
заповедното производство са в размер на 25 лева (заплатена държавна такса), а в
исковото производство – 380 лева (300 лева депозит за възнаграждение за
особения представител на ответника и 80 лева държавни такси – 75 лева доплащане
на държавна такса и 5 лева такса за издаване на съдебно удостоверение).
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.М.Д., ЕГН – **********,***
ЕАД, ЕИК – *********, следните суми: 1027,75
лева (хиляда двадесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на
адрес гр. ***, за периода 01.03.2016 г. – 30.06.2018 г.; 106,64 лева (сто и
шест лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава
за периода от 03.05.2016 г. до 10.08.2018 г.; законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 13.08.2018 г. до
окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.
дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Т.М.Д., ЕГН – **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС”
ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 25 (двадесет и
пет) лева, разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа
на БРС, и сумата от 380 (триста и осемдесет) лева, разноски в настоящото исково
производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД, ЕИК – *********, на
страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС”
ЕАД и подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ