№ 1085
гр. Бургас, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120102697 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„Дайнърс Клуб България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „България“, № 81г, против В. Г. Т., ЕГН **********. В молбата се
твърди, че на ***г. е сключен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит между „Дайнърс
Клуб България” АД и ответника. На физическото лице е предоставена карта с кредитен
лимит в размер на 500 лева, за извършване на безналични плащания на стоки и услуги
и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС.
Твърди се, че ответникът е получил и кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в
който е ПИН кода за картата на 07.09.17 г. и от този момент кредитният лимит по
картата е бил на негово разположение за изразходване. С Договора било уговорено, че
за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период,
длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се
начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 12%, при условие,
че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на
всички отчетени разходи през съответния отчетен период- считано от 1-во число на
всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане
на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да
погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от общите условия или
бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т.
1.1 от общите условия и т. 6 от Договора, освен ако не е сторил това в гратисния
период и не е погасил пълния размер на разходите си. Сочи се, че минималната
1
погасителна вноска е сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява
ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на задълженията, формирани
към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа
лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
минималната погасителна вноска, титулярят на картата имал задължение да заплаща
наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска,
намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие,
която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер
на 6 процентни пункта по т. 7.2 от Договора, т. 11.1 от ОУ. Твърди се, че кредитът е
обслужван редовно, като са допускани закъснения в погасяванията от падежа, а след
06.2019г. погасителни вноски изобщо не са правени. Съгласно чл.13.2.1. от общите
условия, кредитът ставал автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се
уведомява титуляря на картата, когато е налице забава в плащането на което и да било
изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на
която това задължение е станало изискуемо. Така след 150 календарни дни, считано от
15.07.2019г., кредитът се сочи, че е станал предсрочно изискуем. За събиране на
описаните задължения било образувано ч.гр.д.№4461/20г. по описа на РС- Бургас, по
което била издадена заповед, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Предвид
изложеното е направено искане да се приеме за установено, че по Договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит от 31.08.17 г. ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 608.21
лева, от които главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X
на Общите условия в размер на 499.46 лева, и лихва, дължима съгласно т. 7 и т.8 от
Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, за периода от 01.06.2019 г. до
30.06.2020 г., в размер на 108.75 лева.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска, като е въвел
възражение за давност и наличие на неравноправни клаузи. Оспорил е авторството на
сключения договор, сочейки, че договора и съпътстващите го документи не са
подписани от ответника, като се оспорва и размера на задължението.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1,
всички от ЗЗД.
От страна на особеният представител на ответника са наведени възражения за
недопустимост на претенциите, които съдът намира за неоснователни.
Обстоятелството дали вземанията са погасени по давност не обуславя допустимостта
2
на едно производство, а рефлектира върху неговата основателност. По отношение на
твърденията, че не била посочена датата на настъпване на предсрочната изискуемост,
както и изписаната в договора дата на издаване на личната карта на ответника,
основателността на същите отново не води до прекратяване на производството. Следва
да се посочи, че действително не е посочена конкретна дата за настъпване на
предсрочна изискуемост, но е визирано, че същата настъпва 150 календарни дни,
считано от 15.07.2019 г., поради което датата е достатъчно ясно и лесно определяема
посредством елементарно изчисление. Що се касае до датата на издаване на документа
за самоличност на Т., посочена в договора, съдът намира, че дори и да е нелогична, то
това по никакъв начин не рефлектира върху клаузите на договора. За по- голяма
яснота, видно от приложеният приемо- предавателен протокол, годината на издаване
на документа е 2014 г., поради което е налице техническа грешка при изписването й в
договора.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4461/2020 г. по описа на РС- Бургас, с
издадената по това дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 1939/11.08.2020 г. е разпоредено длъжникът В. Г. Т. да заплати на кредитора
„ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД сумата от 499.46 лв., представляваща неплатени
задължения по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
Diners CLUB и предоставяне на кредитен лимит от *** г., и сумата от 108.75 лв.-
наказателна лихва, начислена за периода 01.06.2019 г. до 29.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По делото е представено копие, а впоследствие и оригинал, на Договор за
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ и издаване на кредитна карта Diners
CLUB, сключен на *** г. между „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД и В. Г. Т.,
съгласно който ищецът е приел да издаде на ответника международна кредитна карта с
кредитен лимит в размер на 500 лв., със срок на ползване на кредитния лимит до
31.07.2018 г., като е предвидено, че срокът може да се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени в общите условия на издателя. Кредитополучателят се
е задължил да погасява усвоената част от кредита при условията и в срока, предвидени
в договора и общите условия към него. Уговорено е бил гратисен период от 45 дни,
през който издателят не начислява наказателна лихва за просрочие. Съгласно чл.7 от
договора, е прието между страните, че при непогасяване до датата на падежа на първия
размер на задължението по картата, титулярът заплаща фиксирана годишна лихва в
размер на 19%, като за първите 12 месеца лихвата е промоционална в размер на 12%.
Уговорено е, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
минималната погасителна вноска се дължи и наказателна лихва върху непогасената
част на минималната погасителна вноска, която е в размер на договорената годишна
3
лихва плюс надбавка от 6 процентни пункта.
Годишният процент на разходите по кредита (ГПР) е уговорено да е в размер на
12.65%, а общата дължима сума от кредитополучателя по договора е в размер на
552.96 лв.
От страна на особеният представител на ответника се оспориха така приложените
към исковата молба договор, приемо- предавателен протокол, общи условия, като в
съдебно заседание от 20.01.2022 г. бе уточнено, че се оспорва тяхната автентичност. В
тази връзка е било открито производство по чл.193 от ГПК, като е било указано на
ответната страна, че същата носи доказателствената тежест. От страна на ищеца са
представени в оригинал процесния договор, общите условия, както и приемо-
предавателен протокол от 07.09.2017 г., обективиращ получаването на кредитната
карта от Т.. Съдът констатира идентичност на просто око на така представените
оригинали и приложените към исковата молба заверени копия.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е
изследвало всички плащания на ответника по договора, и е посочило, че останалите
незаплатени задължения са в размерите, сочени в исковата молба. Посочено е, че
общият размер на теглените от ответника суми с кредитната карта е 3651.21 лв., а
размерът на внесените от него суми за погасяване на задълженията му е общо 3018 лв.,
т.е. налице е дължима разлика в размер на 633.21 лв., от която главницата е в размер на
499.46 лв., а лихвата е в размер на 108.75 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2020 г.
Остатъкът от 25 лв. представлявал съдебни такси, които не са предмет на настоящото
производство.
С оглед на така изложеното съдът намира предявените претенции за основателни
в търсените размери. Предвид представените в оригинал оспорени документи и с оглед
липсата на ангажирани доказателства от страна на ответника, съдът приема за доказано
наличието на облигационни отношения между страните по сочения договор, за който
следва да се приеме, че е валидно сключен и е породил своето действие, като ответника
е получил кредитната карта на 07.09.2017 г. От заключението на вещото лице е видно,
че картата е била активно използвана от Т., като последното усвояване по същата е
било на 15.07.2020 г., а последното плащане по сметката на ищеца е постъпило на
28.06.2019 г.
Настоящата инстанция не констатира наличието на неравноправни клаузи в
договора, които пряко да рефлектират върху процесните вземания. От страна на
особения представител е наведен довод в тази насока в писмения отговор, а именно, че
е налице договореност за едностранно променяне условията по договора. Оспорените
като неравноправни в писмения отговор със сочения довод членове 7, 8, 9, 10, 12, 13,
16 от договора не предвиждат такава едностранна промяна. Единствено чл.11 визира
възможността издателят на картата да има право едностранно да промени общия
4
разход по кредита, като го увеличи или намали. Никъде, обаче, в исковата молба не е
посочено, че ищеца се е позовал в някакъв момент на този член, съответно е променил
едностранно някой от условията по договора. В този смисъл дори и да се приеме за
неравноправна тази клауза, то същата не влияе върху предмета на настоящите
претенции. Соченото важи и за визираните точки от Общите условия, част от които
въобще на се относими към настоящото производство- например т.14, т.13.1, 20.1, тъй
като ищеца не се позовава на тях, твърдейки дължимост на вземанията. Видно от
уговорките по договора и ОУ е посочен общия размер на дължимата сума, точния
процент на дължимите лихви при забава в плащането, падежите на вноските и начина
на определяне на сумите. Ясно посочен е и ГПР.
Що се касае до настъпилата предсрочна изискуемост, то следва да се приеме, че
такава е настъпила към момента по аргумент на чл.13.2 от договора. Съгласно сочената
клауза ползваният кредит става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и издателя
придприема незабавно действие по принудително събиране на вземанията си без
уведомяване на титуляра в случаите, когато е налице забава в плащането на
задължение за срок по- дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това
задължение е станало изискуемо. Съобразявайки съдебната практика и вземайки
предвид постановките на т.18 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, съдът приема, че дори и да е
уговорено в договора, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично, то същата
се счита за настъпила с факта на уведомяване на длъжника, че кредитора е решил да
предприеме действия в тази насока с оглед сбъдване на условията, при която е
уговорено същата да настъпи- в случая забава повече от 150 календарни дни. По делото
не са приложени доказателства, а и не се твърди предсрочна изискуемост да е обявена
на длъжника по кредита, при което същият следва да се счита за редовно уведомен в
тази насока с връчване на препис от исковата молба на особения представител на
01.11.2021 г., което уведомяване за предсрочната изискуемост в хода на
производството по делото следва да бъде отчетено съобразно разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК.
Наведеното възражение за погасяване на задълженията по давност не се
възприема от настоящата инстанция. Видно от посочването в исковата молба, а това се
установява и от заключението на вещото лице, кредита е обслужван от длъжника до
месец юни 2019 г. Претендираните задължения са за дължимост на вноски след тази
дата, поради което и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК- 10.08.2020 г., не е изтекъл срок, който да е достатъчен за да се погаси
по давност вземането.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявените претенции за основателни в
пълния им размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат сторените разноски, които
5
възлизат на сумата от 75 лв.- разноски в заповедното производство съобразно
издадената заповед, и сумата от 550 лв.- разноски по исковото производство, от които
200 лв.- възнаграждение за особен представител, 250 лв.- възнаграждение за вещо
лице, 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Дайнърс Клуб
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„България“, № 81г, против В. Г. Т., ЕГН **********, за сумата от 499.46 лева-
главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
31.08.17 г. и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, и сумата от 108.75 лева- лихва,
дължима съгласно т. 7 и т.8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, за
периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед №
1939/11.08.2020 г. по ч.гр.д. № 4461/2020 г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на „Дайнърс Клуб България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“, №
81г, сумата от 75 лв.- разноски по заповедното производство, и сумата от 550 лв.-
разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6