№ 424
гр. П., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря ЦВ. Ч. Малинова
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720104806 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. АНГ. Г. срещу „Въглища
П.“ ООД. Твърди, че в негова полза срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение в рамките на ч.гр.д. 2957/2021 г. по описа на Районен съд П..
Конкретно твърди, че с ответника е бил сключен трудов договор № 1598/12.10.2017 г.,
който бил прекратен на 15.11.2020 г. със Заповед № 1839/16.11.2020 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 10а КТ. Твърди се, че трудовото възнаграждение за м. октомври 2020 г. в
размер на 572,00 лева и това за м. ноември 2020 г. в размер на 196,40 лева не е
изплатено от ответника.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сума в размер на 572,00 лева – трудово
възнаграждение за м. октомври 2020 г. и 196,40 лева трудово възнаграждение за м.
ноември, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.06.2021 г., както и суми в размер на 30,51 лева – законна
лихва за забава в периода от 01.12.2020 г. до 10.06.2021 г. върху сумата от 572,00 лева
и 8,78 лева – законна лихва за забава в периода от 01.01.2021 г. до 10.06.2021 г. върху
сумата от196,40 лева.
Претендира разноски.
В срочно подадения отговор, ответникът намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Твърди се , че посочените периоди не са отработени.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват. Депозирани са писмени
становища, с които молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като поддържат вече
изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По своето правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото
възнаграждение се дължи при наличие на трудово правоотношение, изпълнение от
страна на работника на своето задължение да предостави на работодателя през
уговореното работно време своята трудова сила. Основно задължение на работодателя
като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудова сила. Следователно,
служителят/работника трябва да установи в процеса на доказване, че е предоставил
реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, а фактът, че
уговореното брутно трудово възнаграждение е заплатено – от работодателя.
По делото не се спори, а същите обстоятелства се установяват и от приложените
писмени доказателства, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение по договор от 12.10.2017 г. е сключен между ответника в качеството
му на работодател и ищеца – работник, който е прекратен на 15.11.2020 г. със Заповед
№ 1839/16.11.2020 г.
Съгласно представения по делото трудов договор ищецът е назначен постоянен
трудов договор на длъжност „общ работник“, доколкото в него друго не е уговорено
(арг. чл. 67, ал. 2 КТ) с трудово възнаграждение в размер на 500,00 лева, изменено от
работодателя на 550,00 лева месечно с допълнително споразумение №
1598а/12.10.2017 г. и добавка за прослужено време в размер на 1%.
По делото е изслушана и приета ССЕ. В нея вещото лице, след като се е
запознало с материалите по делото, счетоводството на ответника е изчислило, че
дължимото се на ищеца нетно трудово възнаграждение в исковия период е в размер на
768,40 лева за периода от 01.10.2021 г. до 15.11.2020 г. (572,00 + 196,40 лева), а лихвата
за забава е в размер на 39,29 лева в периода от изпадане на ответника в забава до датата
на депозиране на исковата молба (заявлението за издаване на заповед за изпълнение) –
10.06.2021 г.
Съдът кредитира изцяло тази експертиза, като дадена от вещо лице,
притежаващо необходимите знания и опит, безпристрастно и технически
аргументирано, което не буди ни съмнение у съда относно обстоятелството, че
заключението кореспондира пряко с обективната действителност.
Конкретното и единствено възражение на ответника съдът намира за
неоснователно. Това е така, защото вещото лице е установило, че в счетоводство на
ответника се водят задължения спрямо ищеца, което пряко индикира, че същият е
полагал труд в процесния период, поради което предявения иск е изцяло основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Само за пълнота следва да се посочи, че предмет на правното задължение на
работодателя да предостави насрещна престация за предоставената му на
разположение работна сила от работника или служителя представлява уговореното
брутно трудово възнаграждение, което съгласно ССЕ е в общ размер на 992,92 лева,
като заплащането на дължимия данък, осигурителните вноски и дължимите
здравноосигурителни вноски са в изпълнение на задължения, които стоят извън от
трудовото правоотношение. Законно дължимите данъци и осигурителни вноски се
удържат от трудовото възнаграждение при изплащането на сумата, а не при
присъждането й от съда, като задължено лице по тях е работникът или служителят, а
самото касово изпълнение се извършва чрез работодателя. Единствено при
присъждане на сумата съдът следва да посочи дали присъжда брутно или нетно
2
възнаграждение - Решение № 247 от 25.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3200/2018 г., III г.
о., ГК, Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При основателност на главната претенция, такава е и акцесорната. По силата на
диспозитивната норма на чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща всеки
месец на два пъти, работодателят изпада в забава в първия ден след изтичане на
месеца, за който се дължи заплащането на трудовото възнаграждение. В конкретния
случай, страните изрично са уговорили, че трудовото възнаграждение е дължимо на 25-
о число на месеца, следващия месеца на начисляване, поради което ищецът е изпаднал
в забава. Този иск също следва да бъде уважен в пълен размер съгласно приетата по
делото ССЕ.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски в размер на 300,00 лева за процесуално
представителство.
Ответната страна е претендирала разноски, но при този изход от спора такива не
ѝ се дължат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за държавна такса – 50,00 лева и 100,00 лева за ССЕ, които страната следва
да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд П..
Съдът съобрази, че в хода на процеса с Решение от 28.10.2021 х., постановено по
т.д. № 39/2021 г. по описа на Окръжен съд П. по отношение на ответникът е открито
производство по несъстоятелност, поради което макар и органа на управление на
дружеството да не е с прекратени правомощия, то решението следва да се връчи на
назначения временен синдик.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ „Въглища П.“ ООД (н), ЕИК
*********, със седалище гр. П., кв. „Бела вода“, рудник „Бела вода да заплати на Р.
АНГ. Г. , ЕГН **********, гр. П., ****** сума в размер на 768,40 лева нетно трудово
възнаграждение, дължимо се в периода от 01.10.2020 г. до 15.11.2020 г. по трудов
договор № 1598/12.10.2017, прекратен на 15.11.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба (заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) – 10.06.2021 г. до окончателното плащане, както и основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата в размер на 39,29 лева в периода от 01.12.2020 г. до датата на депозиране
на исковата молба (заявлението за издаване на заповед за изпълнение) – 10.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Въглища П.“ ООД (н), да заплати
на Р. АНГ. Г. сума в размер на 300,00 лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Въглища П.“ ООД (н) да заплати
в полза на Районен съд П. сума в размер на 150,00 лева разноски за дължимата се в
производството държавна такса и депозит за вещо лице, изплатени от бюджета на съда.
Решението на основание чл. 315, ал. 2 ГПК може да бъде обжалвано с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от 16.12.2021 г. пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ответника се връчи
3
чрез назначения временен синдик – Р. И. А., гр. София, *****.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4