М О Т И В И
НОХД № 2206/ 2020 г. по описа
на Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия С.М.А. - роден на ***г. в гр.П., българин, български гражданин, със средно
образование, неработещ, разведен, осъждан, с ЕГН: **********, за престъпление по чл. 149 ал. 5 т. 3 във вр. с ал. 1 във вр.
с чл. 29 ал. 1 б. „А“ и б.„Б“ от НК, за това, че: на 10.07.2020г. в гр.П.,
община П., обл.П., в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил
осъждан два и повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна
възраст – Д.Д.З., ЕГН **********.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация
на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Не се противопоставя на
разглеждането на делото по реда на Глава 27 чл.371 т.2 от НПК. След
провеждането на съдебното следствие по този ред счита, че обвинението е
доказано изцяло и че единственият
дискусионен въпрос по делото е наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия. Сочи се като единствено смекчаващо обстоятелство, стоящо извън
волята на подсъдимия, че процесното деяние не е най-бруталното блудство, което
съдебната практика познава, но въпреки това счита, че тези действия ще окажат
влияние върху психиката на пострадалото дете. Като отегчаващи вината
обстоятелства, се сочат: лоши характеристични данни на подсъдимия, предвид
съдебното му минало, извън хипотезата на опасен рецидив;
злоупотреба с алкохол на
подсъдимия, довело до падане на моралните задръжки у подсъдимия при
осъществяване на процесното деяние; данните за други подобни действия по
отношение на друго малолетно лице още по-малко – на 10 години – свидетелката
Е.С., на 08.07.2020 г. и 10.07.2020 г., останали в етап, в който не може да му
се търси самостоятелна наказателна отговорност, но говорели за трайна престъпна
насоченост. Предвид това, представителят на държавното обвинение предлага на съда да определи наказание при лек превес
на отегчаващите вината обстоятелства, което, съобразно чл.58А от НК да се
редуцира с 1/3. За първоначален режим за изтърпяване на наказанието, предлага
да бъде определен строг режим. Пледира разноските да бъдат възложени на
подсъдимия.
Подсъдимият признава вината си
и признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Лично и чрез служебния си защитник моли съда да бъде
снизходителен при определяне на наказанието, което да бъде ориентирано към
минимума на това наказание и намалено с 1/3.
Съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и прие да не се изслушват свидетелите и
вещите лица непосредствено, като обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва изцяло доказателствата събрани на досъдебното производство и
самопризнанието на подсъдимия. Всичко това беше разяснено на страните, с което
те се съгласиха.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е :
С.М.А. - роден на ***г. в гр.П., българин, български гражданин, със средно
образование, неработещ, разведен, осъждан, с ЕГН: **********.
Относно
фактическата обстановка:
В началото на месец юли 2020
г., подсъдимият С.М.А., който бил с
постоянен адрес ***, пристигнал в гр.П., област П. при свой познат Б.
(неустановен по делото), с който навремето били в Затвора - гр. Пазарджик. Обикновено двамата сядали с други познати на
Б. в парка на гр.Първомай, който бил в
близост до Автогарата на града, където
прекарвали времето си в пиене на алкохол.
Така на 08.07.2020 г. около 18,30
часа, след като употребявания от посочената компания алкохол свършил, подсъдимият А. тръгнал да търси откъде да
закупи нов такъв. Преминавайки покрай училище „Кирил и Методий“, същият
забелязал малолетната свидетелка Е.С.П., родена на ***г., която след като свършила
тренировката си по бадминтон, стояла на стълбите пред физкултурния салон и
чакала сестра си. Забелязвайки детето,
подсъдимият А. решил, че може да предприеме спрямо нея блудствени
действия, като за целта се приближил и я заприказвал. Показал ѝ черно кожено
калъфче и намиращата се в него карта за чуждестранни осигуровки с негова
снимка, като се представил за полицай. След това я попитал дали може да му
отдели пет минути, понеже търси лице на име „И.“, с черна коса и обеца, за който имал информация, че продава
трева за пушене. След това,
помолил Е.П. да тръгне с него в посока
ЖП гарата, за да потърсят такова лице. Малолетната свидетелка се съгласила, тъй като по принцип пътят ѝ
към дома преминавал през подлеза на ЖП линиите. Така двамата изминали около 50
метра от физкултурният салон, когато мобилният телефон на свидетелката позвънял
и същата провела разговор със сестра си Ц.. Последната попитала по-малката си
сестра, какъв е този човек, с който върви по улицата и поискала тя веднага да
се върне пред салона, където ще я чака. За това, че малолетната Е.П. се движи с
непознат възрастен мъж, сестра ѝ Ц. научила от непълнолетната свидетелка
М.Ч., която също тренирала бадминтон и излизайки от физкултурния салон на училището, забелязала Е. да върви в посока ЖП
гарата с непознат възрастен мъж. След като провела разговор с по-голямата си
сестра, Е.П., заявила на подсъдимия, че трябва веднага да се върне при нея, на
което той не се възпротивил. Пристигайки при
сестра си и свидетелката Ч., Е.П. разказала, защо вървяла с непознатия мъж и
какво искал той от нея. Случилото се било обсъдено вечерта и в семейството на
двете момичета, като на следващият ден техният баща – неразпитаният по делото
С.П.се обадил на своя съученик и работещ като ***** в РУ Първомай – свидетелят
П.Г.З.. Чувайки съобщеното от бащата на двете момичета, полицейският служител
споделил за него на Началника на група „******“ при това РУ и неразпитан по
делото – Г. Г.. Попитал го за евентуално
организирани по линията с борба с наркотиците полицейски операции в района
около училището и след като получил отрицателен отговор от другия полицейски
служител, свидетелят З. се обадил по телефона на своят съученик. След това
С.П.по телефона лично разказал на инспектор Г. Г. наученото от двете му дъщери.
В следствие на наученото, свидетелят З. провел личен разговор с малолетната
Е.П., при което тя отново му разказала за нейните преживявания от предния ден.
Преценяйки ситуацията, като извършени в случая педофилски действия,
полицейският служител се уговорил с
малолетната Е.П., ако забележи същото лице – веднага да му се обади,
като за целта ѝ дал номера на мобилния си телефон.
На 10.07.2020 г. около 15,30
часа, пострадалата Д.Д.З., родена на ***г., си била вкъщи и след като се
уговорила със свои приятелки да се видят около 16,00 часа – 16,10 часа в Парка,
който се намирал в центъра на гр. П., поискала разрешение от баща си –
свидетеля Д.Д.З., който по това време си бил вкъщи. След като получила такова и
се приготвила за излизане, около 16,00 часа пострадалата Д.З. излязла от дома
си и се отправила към въпросния парк. Когато била в близост до намиращата се по
пътя ѝ църква, същата била застигната от възрастен мъж с велосипед, който
като и махал с ръка, спрял до нея и започнал да ѝ говори. Това бил подсъдимият С.А., който отново бил тръгнал да
търси алкохол, като за придвижването си бил взел велосипеда на употребяващо с
него алкохол лице – О. (неразпитан в хода на разследването).
Пострадалата Д.З. си била
поставила слушалки на ушите си и слушала музика, поради което първоначално тя
възприела само махането от страна на този непознат мъж, но след като спряла на
около 2 метра от него, тя свалила слушалките и чула, че непознатият я попитал
дали може да му отдели 2 минути. След като получил от нея положителен отговор,
непознатият извадил от джоба на панталона си черно калъфче с намираща се в него
някаква карта, която, обаче, пострадалата не оприличила на лична карта. След
това подсъдимият заявил на пострадалата: „Аз съм полицай“ и веднага след това ѝ
задал въпрос дали познава 16 годишно момче, с черна коса, което да продава
наркотици в града. Пострадалата му отговорила, че не познава такъв, но въпреки
това представилият се за полицай непознат мъж ѝ казал да отиде и да го
изчака на зеленчуковия пазар, който се намирал на 2 – 3 минути ходене пеш от
мястото, където се намирали.
Още като видял пострадалата Д.З.,
подсъдимият А. веднага преценил действителната ѝ ниска възраст и произтичащите
от това нейни незрялост, неопитност, наивност и лековерие, и решил да се
възползва от това, за да извърши блудствени действия спрямо това малолетно
момиче. Затова, след описания първоначален контакт той ѝ казал да иде и
да го чака на „пазара“, което място било доста по-скрито от мястото, където се
провел първоначалният им разговор.
Вследствие на точно тези си
качества и предвид незавършеното си психо-физическо развитие, характеризиращо
се с нерешителност, сензитивност, колеблива самооценка и недостатъчно добре
развити умения за общуване, както и предвид домашното си възпитание с ясно
изразена йерархичност и подчинение на авторитети, каквито за нея били
по-възрастните хора и полицаите, пострадалата З. решила да отиде на указаното
от подсъдимия място. Така след около 2-3 минути, тя била на указаното място,
като забелязала, че от друга посока се задава подсъдимият. През това време,
пострадалата продължавала да бъде притеснена от това, че била спряна от
полицай, като искрено вярвала, че той е такъв, поради което не се възпротивила
по негово настояване същият да ѝ извърши обиск. Пострадалата не се
усъмнила и не възпротивила на това, независимо че избраното от подсъдимия А. място за обиска било между две
будки/магазина/, където трудно някой можел да ги види. Отвеждайки малолетната
пострадалата на това усамотено място и в изпълнение на замисленото блудство,
подсъдимият започнал да имитира действия по претърсване на Д.З., определено от
нея „като по филмите“, при което
започнал да пипа най-напред с ръцете си ръцете на пострадалата – уж, за да
търси забранени предмети. На Д.З. ѝ направило впечатление, че той опипва
ръцете ѝ, които били голи, тъй като тогава била облечена с потник и нямало как по тях да има нещо скрито, но
въпреки това продължавала да се подчинява на авторитета „полицай“ и да
изпълнява неговите нареждания. След като опипал ръцете на пострадалата, подсъдимият А. започнал по същия начин да
опипва тялото ѝ отпред и отзад, като при това с ръцете си опипал и
интимните ѝ части – гърдите и дупето ѝ. След това я накарал да се
разкрачи и започнал да опипва и краката ѝ от вътрешната и от външната
част. Независимо от това, че при опипването на пострадалата, подсъдимият А. не я мачкал или стискал в
интимните области, у същия се възбудило целяното полово желание, поради което
той решил да продължи предприетите блудствени действия на още по-усамотено
място и предложил на пострадалата да я изпрати до подлеза на ЖП линията, за
който, вече, от няколко дневният си престой в града, знаел, че вероятността да
бъдат видени от други хора е минимална.
На предложението на подсъдимия,
пострадала отново не се противопоставила, тъй като подлеза се намирал на около
100 метра от мястото на пазара, където се намирали в момента. В изпълнение на
горното, подсъдимият оставил на място велосипеда си и двамата с пострадалата
тръгнали към подлеза. При движението им в тази посока и в желанието си за още
интимност, подсъдимият А. хванал за
ръката пострадалата, определено от нея като „така, както се държат гаджета“.
Въпреки, че намирала поведението
на подсъдимия за не съвсем редно, пострадалата била много притеснена и
продължавала да не се противопоставя на действията му. Движението на двамата било заснето от
намиращата се в на гърба на ЖП гарата в гр.П. камера, запис от който бил
предоставен по досъдебното производство.
Минавайки покрай гарата, обаче, подсъдимият, който предвид предишните си
действия спрямо пострадалата, бил вече със силно възбудено полово желание,
решил да го удовлетвори, като за целта повел за ръката пострадалата към
тоалетните на гарата. Въвеждайки я вътре, той застанал на вратата, като по този
начин ѝ препречил пътят за евентуално бягство.
Чак тогава, преценяйки
сериозността на ситуацията, малолетната Д.З. най-после достигнала до извода, че положението в което се намира в
момента я поставя в опасност и може да ѝ се случи нещо лошо, поради което
решила да избяга от тоалетната. Затова същата бутнала леко препречващия пътя ѝ
обвиняем и като излязла от тоалетната побягнала към намиращата се в близост
къща на нейни сродници.
Поглеждайки назад, тя забелязала,
че непознатият мъж, с когото била в тоалетната също тръгнал след нея, но като
видял, че тя е вече надалеч, отишъл да си вземе колелото.
След като пристигнала при своите
роднини, пострадалата Д.З. веднага позвънила от телефона си на нейния баща и
след като той пристигнал на място, дълбоко притеснена, тя му разказала, какво
се е случило. Научавайки за станалото,
бащата на пострадалата – свидетелят Д.З., преценил, че става въпрос за
действия извършени от педофил, поради което двамата тръгнали към полицейското
управление, където да съобщят за случилото се.
Междувременно, подсъдимият А. под
въздействие на формираното у него полово желание, решил да продължи действията
си спрямо друго дете. Такова той намерил в лицето на малолетната Е.П., която по
това време отново се прибирала след тренировка с велосипеда си от физкултурния
салон. Срещайки детето, подсъдимият А. я
спрял, поздравил я и тъй като се сетил, че именно с нея е разговарял преди два
дена, я попитал дали при предната им среща се е изплашила. Като получил
отговор, че не се е изплашила,
подсъдимият А. решил да продължи контакта с малолетната, поради което я
попитал дали има 5 минути време, за да може двамата да потърсят този „И.“, за
който при предната им среща станало въпрос, че продава наркотици. Така двамата
с велосипедите си тръгнали в посока намиращият се в близост хранителен магазин
и след като го подминали, спрели до един малък парк. Слизайки от велосипедите
си, подсъдимият се приближил към свидетелката Е.П., като ѝ говорил за
това, дали иска нещо, определено от последната като много дълга и непозната
дума. Виждайки все по-голямото приближаване на непознатия към нея и предвид
проведените с баща ѝ и неговия познат полицай разговори, тази свидетелка
се стреснала и след като казала на подсъдимия, че някой ѝ звъни по
телефона се качила на колелото си и избягала.
Веднага след това, тя позвънила
на мобилният телефон на свидетеля П.З., на когото разказала плачейки, какво се
е случило. Веднага след като приел обаждането около 17,00 часа, този свидетел
отишъл на мястото до училището, където се намирало детето и разговарял с него.
Така научил, че непознатият човек бил тръгнал в посока мандрата на гр.П., като
се движил със син велосипед и бил облечен с широки къси дънки и тениска. Научавайки това, полицейският служител
веднага тръгнал в тази посока, като в близост до автогарата забелязал движещо
се лице, отговарящо на даденото описание, което наистина било подсъдимият А.. Свидетелят З. успял да го
настигне в близост до намиращият се там параклис и след като го спрял и се
представил като полицейски служител, му поискал документите. Така установил
самоличността на подсъдимия, когото решил да отведе до районното управление.
Като минавали покрай училището, той забелязал малолетната Е.П. и майка ѝ
С.. Виждайки полицейския служител и подсъдимия, Е.П. веднага разпознала
последния, като лицето, което на два пъти вече я било спирало и заговаряло,
като се представяло за полицай. През
това време при тях пристигнал поискания за съдействие полицейски екип, който
отвел подсъдимия А. в районното управление за изясняване на случая. Предвид наличните данни за употребен алкохол от
страна на задържаното в РУ лице С.М.А., същият е бил подложен на изпробване с
„Дрегер – Алкотест“, който отчел положителна проба с показания 1,82 промила
алкохол в издишания въздух.
Междувременно в същото РУ на МВР
пристигнал и бащата на Пострадалата, Д.Д.З., който искал да съобщи за
извършените малко по-рано от непознато лице по отношение на малолетната му дъщеря
Д.Д.З. блудствени действия.
Така фактическата обстановка е изложена в обвинителния
акт, а Съдът въз основа на комплексната преценка на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите Д.Д.З., Д.Д.З., Е.С.П., М.Г.Ч., П.Г.З., З.С.З., В.Я.Д., К.И.Г.-Н., протоколите за извършени процесуално-следствени
действия (оглед на местопроизшествие, разпознавания, протоколи за приемане на
веществените доказателства черен кожен портфейл и счупена на две пластмасова карта със снимка на лице и
надпис на латиница „Strahil Atanasov” “АОК Baden-Wurttemberg”, СД с надпис
„EMTC CD – R“, велосипед със синя на
цвят рамка и надпис на нея „Apollo ХС26, със сиво-черна кожена седалка с надпис
"SKY classic”), албуми към горните протоколи, протокол за оглед на ВД
- СД с надпис „EMTC CD – R“ съдържащ запис от охранителна камера, Комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Д.З., справката
за съдимост и характеристичната справка за подсъдимия – намира, че те
еднопосочно и безпротиворечиво я подкрепят.
При установяване на фактическа обстановка съдът, при условията на чл.373
ал.3 от НПК, тъй като не установи
процесуални нарушения при спазването на условията
и по реда, предвидени в НПК за извършването на
разпити на свидетелите и протоколирането им в досъдебното производство, както
по извършените процесуално-следствени действия и като
счете,
че направените
от подсъдимия самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, прие че не е необходимо
да
събира други доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, а събраните в досъдебното производство прочете и
присъедини въз основа на чл.373 ал.1 от НПК по реда на чл.283 от НПК.
Видно от протокол (л. 24 от ДП) с приложен към него фотоалбум (л.25-27 от
ДП) за извършено на 10.07.2020г. разпознаване от пострадалата Д.Д.З., тя е
разпознала С.М.А., като лицето описано в разпита ѝ като свидетел (л.13-14
от ДП), което е извършило блудствените действия спрямо нея. Видно от протокол с приложен към него
фотоалбум (л.28-31 от ДП) за извършено на 10.07.2020г. разпознаване от
свидетелката М.Г.Ч., която измежду предоставените ѝ за разпознаване лица
разпознала именно С.М.А., като лицето описано в разпита й (л.16 от ДП), което
на 08.07.2020г. вървяло заедно със сестрата на приятелката й Ц. – свидетелката
Е.П..
Видно от показанията на свидетеля П.Г.З. (л.17 от ДП), който е служител на
РУ на МВР-П., се установява какво той е научил от свидетелката Е.П. и за
предприетите от него действия. От показанията на свидетелите З.С.З. (л.73 от
ДП), която е майка на пострадалата Д.З., В.Я.Д. (л.74 от ДП), която е личен
лекар на семейство З. и К.И.Г.-Н. (л.75 от ДП), която е класен ръководител на
пострадалата Д.З., се установява, че пострадалата Д.З. е нормално развита и
изглеждаща за възрастта си - 13години, както и че за разлика от нейни
съученички не е имала желание да се представя и да изглежда като по-голяма и не
може да бъде определена, като надвишаваща на външен вид действителната си
календарна възраст. Тези показания се подкрепят и от заключението на
назначената в досъдебното производство Комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза (л.-76-87 от досъдебното производство) за определяне
психическото състояние на пострадалата Д.З. и годността й, предвид ниската
възраст правилно да възприема действителността и възможността й да дава
правдиви показания като свидетел, според която Д.Д.З. не се води на
психиатричен учет в ЦПЗ-Пловдив и не страда от психично заболяване.
Познавателните, емоционалните и социокомуникативните й умения съответстват на
възрастта ѝ, интелектуалното ѝ функциониране е в рамките на
средната възрастова норма. В психологичен аспект личностовите характеристики на
пострадалата са в начален стадий на формиране и се характеризират с
нерешителност, сензитивност, с колеблива самооценка. Експертите установяват
емоционална неустойчивост, обусловена от възрастта ѝ и недостатъчно добре
развити умения за общуване, но и, че Д.З. е в състояние да възприеме
заобикалящата я действителност и произтичащите събития и може да ги
възпроизвежда при адекватен подход, съобразен с особеностите и възрастта ѝ.
Според експертите, личностовите особености и процеса на развитие при Д.З. я
поставят в ситуация на податливост и внушение. Въвличането на същата в
инкриминираните събития експертите отдават на лекомислие, типично за възрастта ѝ,
инфантилност, ограничени социални умения, липса на достатъчно житейски опит,
съответно неусвоени все още адекватни стратегии за справяне в ситуации
застрашаващи правилното й функциониране. Според експертизата половата
компетентност на Д.З. е в рамките на нормалпсихологичната рамка, свързана с
развитието, детското любопитство и е израз на типичното детско сексуално
поведение; а психологичната и социална зрялост, физическото развитие са
съотносими с календарната и развитийна възраст на пострадалата Д.З.. В подкрепа
на горните доказателства, както и за съпрочастността на подсъдимия към
инкриминираното деяние са и приложения с протокол за доброволно предаване от
11.07.2020 г. от В. А. Д. – ****** при гара – П., 1(един) брой компакт диск с
надпис „EMTC CD – R“ – приложен по делото като л.55, за който е пояснено, че
това е дискът, с видеозапис от 10.07.2020 г. от охранителната камера, която
снима от северната страна на ЖП гара – П. – приобщен като веществено
доказателство по реда на чл.283 от НПК.
Видео записът от този СD, е бил
предмет на оглед в досъдебното производство, за който е съставен протокол за
оглед на ВД, при което било констатирано в записа наличието на две лица
съответно от мъжки и женски пол, които ходят по улица хванати за ръце, както и
са описани дрехите, с които са били облечени лицата; и изготвен и приложен
фотоалбум с разпечатани от записа на 6 бр. фотоснимки.
Фактът на извършените действия от подсъдимия по отношение на пострадатала Д.З. с цел да възбуди
или удовлетвори полово желание без съвкупление се установяват при съвкупната преценка на данните от свидетелските
показания на свидетелите Д.Д.З., Д.Д.З. и З.С.З., протоколът за разпознаване на
подсъдимия от свидетелката Д.З., както и КСППЕ на пострадалата – всичко това
потвърдено от самопризнанията в съдебното производство.
Обстоятелството, че пострадалата е лице, ненавършило 14-годишна възраст се установява от коментираните по-горе доказателства и доказателствени
средства и КСППЕ.
Съдът кредитира заключението на КСППЕ като извършена от вещи лица с
необходимите специални знания и опит, изготвени добросъвестно и обективно,
съобразно обектите на изследване.
Видно от справката му за съдимост, С.М.А. е осъждан общо осем пъти за
извършени престъпления от общ характер, като: присъда от 01.12.1993 г. на
Окръжен съд - Монтана по НОХД № 64/1993г., влязла в законна сила на
08.06.1994г. след проведено от ВКС касационно производство, с което същата е
била изменена в едната си част, а по отношение на едно от престъпленията
производството е било прекратено, С.А. е бил осъден за извършено престъпление
по чл. 152 ал. 4 предл. 3-то във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 54 от НК, като
му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20 години. Със
същата присъда на ВКС, към така определеното наказание е било присъединена
неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 124/1992 г. на Окръжен съд
Пазарджик при първоначален „Усилено
строг“ режим. Това наказание е било изтърпяно на 31.08.2015 г.; и присъда № 22
от 06.10.2009 г. на Окръжен съд Смолян по НОХД № 60/2009 г. на същият съд в
сила от 22.10.2009 г., с която С.А. е
бил осъден за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198
ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А“ във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК на 3
години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален “Строг“ режим, което
наказание е следвало да изтърпи отделно и след изтърпяване на наказанието по
НОХД № 64/1993 г. на Окръжен съд - Монтана. Това наказание А. е изтърпял в
периода 31.08.2015 г. до 13.09.2018 г. с
помощта на 5 месеца и 18 дни намаляване на наказанието от работа – определят
деянието по настоящото наказателно производство, като такова извършено в
условията на опасен рецидив съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 б“А“ и б“Б“ от НК, тъй като С.А. е извършил престъплението, предмет на настоящото наказателно
производство, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на
„Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едното от тях изпълнението не е отложено по чл.66 от НК, както и преди по тези
две осъждания да са изтекли пет години от изтърпяване на наложените му
наказания.
Видно от характеристичната справка по делото подсъдимият е с основно
образование, не работи, системно употребява алкохол.
Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно
установено от фактическа и правна страна, че подсъдимия С.М.А. е извършил престъпление по
чл. 149 ал. 5 т. 3 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А“ и б.„Б“ от НК, като на 10.07.2020г. в гр. П.,
община П., обл. П., в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил
осъждан два и повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна
възраст – Д.Д.З., ЕГН **********.
От обективна страна това се установява от коментираните по-горе
доказателства.
От субективна страна от същите доказателства
се установява, че това деяние
е осъществено с пряк умисъл. Употребата на алкохол, на който се позовава защитата е
състояние, в което се е привел сам доброволно подсъдимият и не изключва съзнанието му, че деянието му е противоправно, за което
свидетелстват показанията пострадалата, като пряк свидетел и на родителите,
косвено възприели от нея, за начина по който се е идентифицирал пред нея като
служител на полицията, а също и цялостното му поведение в хода на наказателното
производство, в това число и направеното самопризнание, Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието си и го е целял – престъплението е
извършено с пряк умисъл.
Относно вида и размера на
наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, може да бъде взето предвид единствено осъзнаването на противоправността
на деянието си и вината си, които се декларираха пред настоящия съдебен състав.
Направените самопризнания по реда на
чл.371 т.2 от НПК са вече отчетени при индивидуализацията на наказанието по
силата на самия закон, който императивно в чл.373 ал.2 от НПК е предвидил
редуциране на наказанието в благоприятна за подсъдимия насока и не може втори
път да се преценява като обстоятелство, смекчаващо отговорността. Друго
смекчаващо отговорността обстоятелство е сравнително ранният етап на приключване
на посегателството върху половата неприкосновеност на пострадалата, макар и
самият подсъдим да няма принос за това.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства по
делото са фактът
на предишни осъждания, извън квалифициращите деянието като опасен рецидив, състояние му на алкохолно опиянение, в което се е
поставил сам – в което е извършено деянието, манипулирането на пострадалата с
представянето си като орган на реда и настойчивостта си, както спрямо
пострадалата, така и спрямо още едно дете, и то още по-малко, действията му
спрямо което са приключили поради намесата на странични фактори.
Наказанието се определи от съда по реда на чл.58а ал.1 от НК в рамките, предвидени от закона за престъплението, като съобрази нуждите на
генералната и специалната превенция в конкретния случай и определи наказанието
в размер на тринадесет години лишаване от свобода, което съобразно
правилото към което препраща чл.373 ал.2 от НПК по реда на чл.58а ал.1 от НК редуцира това наказание с една трета, при което наложи на подсъдимия и го
осъди на лишаване от
свобода за срок от осем години и осем месеца.
Това наказание в индивидуализирания му размер, настоящият
състав прецени, че в най-пълна степен ще осъществи целите определени в чл.36 от НК.
На основание чл.57, ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия С.М.А. наказание лишаване от свобода за срок от осем години и осем
месеца.
Тъй като подсъдимият С.М.А. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, в това число и по ЗМВР считано от 10.07.2020 г. и до
момента Съдът приспадна на основание чл.59, ал.1 от НК от така наложеното
наказание на в размер на осем години и осем месеца лишаване от свобода,
времето, през което същият е бил задържан до влизане на настоящата присъда в
сила.
Вещественото доказателство черен кожен портфейл и счупена
на две пластмасова карта със снимка на лице и надпис на латиница „Strahil
Atanasov”, “АОК Baden-Wurttemberg” (лист 54 от досъдебното производство) съдът
постанови да се унищожи след влизане на присъдата в сила, като вещ без
стойност. По отношение вещественото доказателство – СД с надпис „EMTC CD – R“ –
на лист л.55 от досъдебното производство, съдът постанови да остане по делото
след влизане на присъдата в сила. Поради липса на данни към настоящия момент на
кого принадлежи вещественото доказателство велосипед със синя на цвят рамка и
надпис на нея „Apollo ХС26, със сиво-черна кожена седалка с надпис "SKY
classic”, предаден на съхранение при домакина в РУ – П. при ОД на МВР –
Пловдив, съдът постанови на основание чл. 112
ал.1 от НПК да се отнемат в полза на държавата, ако след изтичане на
срок от една година от влизане на присъдата в сила не са били потърсени и не е
установено на кого принадлежат.
Разноските за експертиза в досъдебното производство в
размер на 549,00 (петстотин четиридесет и девет) лева, направени от ОД на МВР
Пловдив се възложиха на подсъдимия С.М.А..
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: