№ 13613
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110154685 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 82 ЗЗД.
Ищецът „ЗД Бул Инс“ АД твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за
застраховка имущество „Автокаско”, застрахователна полица № Е ** със срок на действие
07.04.2019-06.04.2020 г. е заплатил на застрахования при него собственик сумата от 2404,51
лв. (и сторил 25 лв. ликвидационни разноски) по щета № ** – обезщетение за щети на МПС
– л.а. „**“, рег. № **, резултат от ПТП, настъпило на 27.01.2020 г. (при допусната в исковата
молба фактическа грешка досежно датата) в гр. София на ул. „**“ до № 70 в посока от с. **
към гр. София. Вредите били причинени от пропадане на застрахования автомобил в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, а отговорен за настъпилото ПТП
бил ответникът Столична община, предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 31 ЗП
и ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. Ответникът
бил канен да плати, но не платил. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да плати
сумата от 2427,51 лв., главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
05.10.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва предявения иск. Твърди, че напълно са
недоказани твърденията на ищеца относно причината за процесното ПТП и механизма на
същото. Оспорва да е налице несигнализирана и необезопасена дупка на посоченото място.
Твърди съпричиняване от страна на застрахованото лице, водач на МПС, което е претърпяло
ПТП. Оспорва да е налице покрит риск досежно процесния застрахователен случай. Оспорва
да е налице валидно застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Предявява обратен иск против подпомагаща страна „Трейс Груп Холд“ АД в
1
размер на сумата от 2427,51 лв., законната лихва и всички евентуални разноски, на които би
бил осъден по главния иск. Твърди сключване на договор № ** г. с предмет поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в район Витоша, Лозенец и
Триадица, като с възлагателно писмо от 20.05.2020 г. на помагача е възложено извършване
на ремонтни работи и на ул. „**“. В условията на евентуалност – ако главният иск бъде
уважен поради договорното неизпълнение на помагача по чл. 20, ал. 3 от договора,
ответникът ще претърпи вреди и помагачът дължи обезщетение за тези имуществени вреди.
Моли за осъждането му. Претендира разноски.
Ответникът по обратния иск „Трейс Груп Холд“ АД оспорва обратния иск. Сочи, че
изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора и изпълнението било прието от
възложителя без възражения, а освен това твърди, че улицата на процесното ПТП не се
обслужвала абонаментно, а само по конкретно възлагане. Моли за отхвърляне на обратния
иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
Искът предполага доказване на следните факти: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасено и необозначено пропадане на пътна настилка, вид и размер на
претърпените вреди.
Представеният по делото протокол за ПТП от 27.01.2022 г. и показанията на св. С.,
кредитирани от съда като непротиворечиви и достоверни, установяват, че на 27.01.2020 г. в
гр. София на ул. „**“ до № 70 в посока от с. ** към гр. София, свидетелят като водач на л.а.
„**”, рег. № **, на общински път, претърпял ПТП – след завой на пътя имало няколко дупки,
като въпреки опита да ги избегне, ударил една от тях, което причинило повреди на
автомобила. Заключението на в.л. по САТЕ, неоспорено от страните и кредитирани от съда,
установяват, че ударът е бил непредотвратим за водача и че щетите по автомобила, описани
в протокола за ПТП са в причинна връзка със соченото произшествие.
Съгласно чл. 31 ЗДвП ответникът отговаря за поддръжката на общинските пътища, а
не се спори, че ул. „**“ до № 70 в посока от с. ** към гр. София, на която е станал пътният
инцидент, е общинска улица. Неизпълнението на задълженията на служителите на ответната
община по поддръжка на пътя обосновава отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника за
щетите, нанесени на увредения собственик.
2
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил пълно и главно
възражението си за съпричиняване, в частност – че водачът е могъл да избегне дупката.
Няма данни свидетелят С. да се е движел с превишена скорост.
Неизпълнението на задълженията на служителите на ответника по поддръжка на пътя
обосновава отговорност по чл. 49 ЗЗД за щетите, нанесени на увредения собственик.
Собственикът на автомобила е бил застрахован по договор за застрахователна полица
№ Е ** със срок на действие 07.04.2019-06.04.2020 г., т.е и към момента на ПТП.
Изслушаното и прието по делото заключение на ССчЕ установява, че застрахователната
премия по договора е платена, поради което договорът е влязъл в сила – чл. 351, ал. 3 КЗ.
Покритите рискове по договора са клауза „П-201“, която включва, съгласно общи
условия на ищцовото дружество ПТП от сблъсък на автомобила с друг автомобил, човек
или животно, или друго препятствие.
За настъпилото ПТП при ищеца е образувана ликвидационна преписка, като
автомобилът е ремонтиран, за което ищецът е заплатил сумата от 2402,51 лв. (от които
1869,72 лв. на автосервиза и 532,79 лв. на св. С.), представляваща стойност на извършените
ремонтно-възстановителни работи по автомобила и нови части, и сторил ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. Щетите от ПТП са описани в протокола за оглед и съгласно
заключението на САТЕ са причинени именно от ПТП-то.
По отношение на размера на правото на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ съдът намира
следното:
Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по
действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната
стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите
на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.
В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и
решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ (отм.), но която
практика не е загубила актуалността си) е прието, че дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване
на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да
надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
3
същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна
стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в правилото на чл. 17, ал.
1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното застраховане, което
посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури –
само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до
3 години.
В конкретния случай автомобилът е на малко повече от 6 години от пускане в
експлоатация. Стойността за възстановяване, определена от вещото лице, по средни пазарни
цени, е 2540,22 лв. – дори повече от това, което е лв., колкото е платил и ищецът. Размерът
на суброгационното право следователно се определя от реално платеното на увредения
собственик и обичайните ликвидационни разноски от 10 лв. Така вземането по чл. 410, ал. 1
КЗ е било в размер на 2427,51 лв. По тази начин застрахователят се е суброгирал на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в правата на увреденото застраховано лице срещу ответника,
за сумата от 2427,51 лв., вкл. 25 лева ликвидационни разноски.
Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 05.10.2023 г. до окончателното плащане.
По обрания иск с правно основание чл. 82 ЗЗД
В тежест на доказване на ищеца по обратния иск са правопораждащите факти:
наличие на договор за процесния период; причинени вреди в резултат на договорно
неизпълнение от страна на ответника по обратния иск на задължение по договора, размерът
на вредите, и предвидимост на вредите за ответника длъжник по договора. В тежест на
доказване на ответника по обратния иск са правоизключващи и правонамаляващи факти по
изпълнение на задълженията му по договора, както и на факти, сочещи, че вредите са
причинени и от действия на ищеца по обратния иск или на липсата на положена от него
грижа на добрия стопанин.
„Трейс Груп Холд“ АД е поело задължение по договор за обществена поръчка № **
от 24.06.2019 г. за поддържане на пътния участък, на който е реализирано процесното ПТП, с
предмет поддържане и текущ ремонт на територията на СОЖ – зона I, включваща райони
„Витоша“, „Лозенец“ и „Триадица“.- чл. 1, ал. 1 и сл. Ремонтът и поддръжката на
определени улици и булеварди, посочени в Приложение № 6, се осъществява на базата на
показатели за изпълнение, а за останалите улици - на база конкретни възлагания и по
необходимост – чл. 1, ал. 1 от договора – т. 1 и т. 2. Не се спори, че ул. „**“ не е сред
улиците, които се поддържат без конкретно възлагане.
Уговорено е, че дейностите по поддържане по т. 2 на чл. 1, ал. 1 се възлагат от
възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания – чл. 5 от
договора. Уговорено е, че в рамките на своите права по договора изпълнителят е длъжен да
предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните
принадлежности към тях с цел за осигуряване на безопасни условия на движение (чл. 12, ал.
4
5).
Изпълнението на работата по годишно задание за 2020 г., от дата 20.05.2020 г., във
връзка с програма за текущи ремонти в район „Витоша“ е включвало ремонт и по ул. „**“.
Съгласно протокол № 48 за установяване на завършването и заплащането на натурални
видове СМР от 10.11.2020 г. такъв ремонт е извършен и впоследствие е заплатен.
Процесното ПТП е обаче от м.януари 2020 г. Няма данни, че възложителят Столична
община е дал задание с дата отпреди датата на ПТП на изпълнителя по договора с искане за
текущ ремонт на ул. „**“. Съответно изпълнителят не е в договорно неизпълнение и не носи
отговорност за вреди по договора към възложителя.
Ето защо обратният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат първоначалният ищец и ответникът
по обратния иск.
Ищецът по първоначалния иск е сторил разноски от 97,10 лв. държавна такса, 650 лв.
депозити за вещи лица, 50 лв. депозит за свидетел, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
общо 897,10 лв. Те следва да му се възстановят от ответника.
Ответникът по обратния иск има разноски от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Тези разноски му се дължат от ответника по
първоначалния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 2427,51 лв., главница, представляваща
суброгационна претенция за възстановяване на застрахователно обезщетение, платено на
собственика на л.а. „**“, рег. № **, застрахован по договор „Автокаско”, застрахователна
полица № Е **, за щетите от ПТП, настъпило на 27.01.2020 г. в гр. София на ул. „**“ до №
70 в посока от с. ** към гр. София, по щета № **, ведно със законната лихва, считано от
05.10.2023 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
897,10 лв., разноски, сторени в производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община против „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК
*********, иск с правно осн. чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 82 ЗЗД за сумата в размер на 2427,51
лв., главница, ведно със законната лихва от 05.10.2023 г. до окончателното изплащане, и
разноски по първоначалния иск от 897,10 лв., вреди от договорно неизпълнение на договор
за обществена поръчка № ** от 24.06.2019 г., във връзка с ПТП от 27.01.2020 г. в гр. София
на ул. „**“ до № 70 в посока от с. ** към гр. София.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК
*********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски, сторени в производството.
5
Решението е постановено при участието на „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК
*********, като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6