РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Бургас, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20242120100593 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е
образувано по жалбата на В. Т. И., ЕГН **********, от гр. Ч., ***, Р. Н. И., ЕГН **********,
от гр. Ч., ***, К. Б. Д., ЕГН **********, от гр. Ч., ***, М. С. И., ЕГН **********, от гр. Ч.,
***, А. С. И., ЕГН **********, от гр. Ч., ***, Н. Н. Т., ЕГН **********, от гр. Ч., ***, Н. К.
Й., ЕГН **********, от гр. В.Т., ***, в качеството им на наследници на И. Н.С., бивш жител
на с. С.Н. /сега гр.Ч./, срещу решение № 7200-О/10.01.2023г. на ОС “Земеделие” - Созопол,
по преписка № 2999/06.01.2000г., с което е определено обезщетяване на наследниците на И.
Н.С., чрез предоставяне в собственост на земеделски земи, съгласно плана за обезщетяване в
землището на с. Рг..
В жалбата се сочи, че атакуваното решение на ОС “Земеделие” - Созопол е
неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че с решенията, въз
основа на които е издаден атакувания понастоящем административен акт са нищожни и
незаконосъобразни. ОСЗ е постановила решение №2999/2000г. и решение №6С/2005г. по
преписка №2999/2000г. относно обезщетяването им, като първото решение е нищожно, а
второто е незаконосъобразно, защото е постановено на основание предходно нищожно
решение. Решението е нищожно, поради незаконен състав на административния орган.
Решенията не са връчени на всички наследници, както повелява разпоредбата на чл.14, ал.2
ЗСПЗЗ, поради което за тях не тече срок за обжалването им, а за нищожните няма срок за
обжалване. Твърди се, че за тях ще бъде образувано отделно производство за обявяването им
за нищожни. Посочва, че тези решения представляват част от административната процедура
1
и са нищожни, не са влезли в сила, не са съобщени на всички заинтересовани страни и
следва да бъдат отменени, поради което същите не могат да послужат като годно основание
за постановяване на решение № 7200-О/10.01.2023г. на ОС “Земеделие” - Созопол. На
следващо място се сочи, че в решението не са изложени аргументи, какви са причините за
предоставяне на земя в друго землище. Невъзстановената земеделска земя се намира на
брега на Черно море и е първа, втора, пета категория, а им се дава като обезщетение земя в
Странджа планина, изоставена нива, девета категория, в други землища и далеч от
местностите, в които се е намирала земята на наследодателя. Планът за обезщетяване не
отговаря на изискванията на нормативните разпоредби - ППЗСПЗЗ. Оспорва се като
неравностойно полученото обезщетение. Ангажирани са писмени доказателства.
От административния орган не е депозирано становище по жалбата в указания срок.
Като заинтересовани страни в производството са конституирани К. И. П., ЕГН
**********, от гр. С., ***, С. С. И., ЕГН **********, от гр. Б., *** и И. А. И., ЕГН
********** от гр. Ч., ***.
Жалбоподателите и заинтересованите страни, чрез процесуален представител в
съдебно заседание поддържат жалбата, ангажират доказателства.
Заинтересованата страна К. И. П. не се явява и не се представлява.
Ответната ОСЗ-Созопол чрез процесуален представител в съдебно заседание и с
писмено становище изразява становище за неоснователност на жалбата, ангажира
доказателства.
Така предявената жалба е с правно основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като предвид
заявеното искане за прогласяване нищожност на административните актове и на осн. чл.
149, ал. 5 от АПК съдът намира, че същата е допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, жалбоподателите и
лицата, конституирани като заинтересовани страни, са наследници на И. Н.С., починал на
***г.
По делото е приложено копие на реституционната преписка на ОСЗ-Созопол,
образувана по заявление с вх. № 2999/03.06.1992г. на наследници на И. Н.С..
Видно от представената по делото преписка на ОСЗ-Созопол, с атакуваното в
настоящото производство решение на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ, наследниците на И. Н.С.
са обезщетени чрез предоставяне в собственост на земеделски земи с площ от 17.196 дка на
обща стойност от 1840 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. Рг., Община
С.. Според уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на
Решение № 2999 от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, и на Решение №
6С от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ, двете на ПК - Созопол.
Съдът констатира, че представената от ответната ОСЗ - Созопол преписка не
2
съдържа посочените две решения - Решение № 2999 от 06.01.2000 год. и Решение № 6С от
17.01.2005 год. - липсват актове с посочените номера и дати.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за
основателна. Нормата на чл. 19а, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че условията и редът за
обезщетяване се определят с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19а, ал. 4
ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците общинската служба по земеделие се произнася с
решение за обезщетяване със земеделска земя. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1
ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 от правилника, ОСЗ постановява
решение за обезщетяване със земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на
ГПК и в 14-дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Така
определената от законодателя последователност сочи, че преди постановяване на решението
по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ административният орган по поземлена собственост следва да се
произнесе със следните предхождащи актове: решение за признаване правото на
възстановяване на собствеността по отношение претендираните земи; решение, с което
определя право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост,
постановено на основание чл. 10б от ЗСПЗЗ; решение, с което се определя стойността на
обезщетението, постановено на основание чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и решение, с което се
определя коефициент за редукция, постановено на основание чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ. Всяко
от тези решения подлежи на самостоятелно обжалване пред съд. В рамките на тази
процедура законово основание за издаване на всеки следващ акт е влизането в сила на
валиден предходен акт. В случая такова основание не е налице.
Както бе посочено по-горе в настоящото решение, преписката на ОСЗ - Созопол не
съдържа оригинал или заверен препис от Решение № 2999 от 06.01.2000 год. и Решение №
6С от 17.01.2005 год., въз основа на които е постановено процесното Решение № 7200-
О/10.01.2023г. по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В настоящото производство не може да бъде
изследван фактът на допуснати очевидни фактически грешки от административния орган в
номерата и/или датите на предхождащите решения. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че процесното решение от 10.01.2023г. е постановено при липса на
валидно правно основание - при липса на стабилен административен акт, с който е
определен начина на обезщетяване и фактическото му извършване, тъй като няма данни, че
посочените в мотивите му предхождащи ги решения - Решение № 2999 от 06.01.2000 год. и
Решение № 6С от 17.01.2005 год., съществуват в правния мир и са придобили стабилитет.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че оспореното с жалбата решение
на ОС “Земеделие” - Созопол /бивша Поземлена комисия - Созопол/, постановено по
преписка, образувана по заявление вх. № 2999/03.06.1992г. на наследници на И. Н.С., е
порочно до степен на нищожност, поради което същата следва да бъде прогласена от съда и
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.
Предвид решението на съда по съществото на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК
ответната ОСЗ следва да заплати на жалбоподателя Р. Н. И. сумата от 1500 лева,
3
представляващи направените от него разноски по делото - за платено адвокатско
възнаграждение и депозит за съдебна експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 7200-О/10.01.2023г., по чл.27а от
ППЗСПЗЗ, постановено от ОС „Земеделие“ - Созопол по преписка № 2999, образувана по
заявление вх. № 2999/03.06.1992г. на наследници на И. Н.С..
ВРЪЩА административната преписка на ОС „Земеделие“ - Созопол за ново
произнасяне съобразно мотивната част на решението.
ОСЪЖДА ОСЗ - Созопол да заплати на Р. Н. И., ЕГН **********, сумата от 1500
лева (хиляда и петстотин лева), представляваща направените от него съдебно- деловодни
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр.
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4