Присъда по дело №35/2023 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ на присъда от 22.06.2023 г. по н.о.х.д. № 35/2023 г. по
описа на Софийски окръжен съд, НО - ІV състав.

С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в
Софийски окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия
Д. З. Д. за това, че на 28.09.2019 г., около 12,35 ч., на третокласен път 161, в
района на км.24+684м., в землището на с.Л., област С., с посока на движение
от гр.Б. към с.Л., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ******, е нарушил
правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.2 от
ЗДвП, а именно „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие” и по
непредпазливост е причинил смъртта на П. Х. А., с ЕГН **********, от гр.П.
– престъпление по чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Д. Д., като заявява, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от приобщената по реда на чл.373 ал.1 от НПК,
доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на последната –
гласни и писмени доказателства, и експертни заключения, напълно подкрепят
направеното по реда на чл.371 т.2 НПК от подсъдимия самопризнание и дават
основание за категоричен извод, за виновността му в извършването на
процесното транспортно престъпление. Прокурорът от СОП твърди и, че
посредством събраните по делото доказателствени материали, се установява
непротиворечива фактическа обстановка, която е напълно идентична с
описаната такава в обвинителния акт. Съобразно установените,
доказателствено обезпечени факти, прокурорът от СОП претендира да бъде
постановена присъда, с която да бъде признат подсъдимия за виновен в
извършването на инкриминираното му престъпно деяние. В тази насока
държавният обвинител твърди, че признаците от обективна страна на
престъплението, несъмнено се установяват от обстоятелствата, че на
процесните дата и място, с управлявания от него автомобил, подсъдимия е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбите на
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, с което предизвикал настъпването на
автопроизшествие, в резултат на което настъпила смъртта на пострадалата П.
А.. Поддържа още, че подсъдимият е осъществил и от субективна страна
състава на инкриминираното му престъпление, тъй като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. По отношение на наказанието за това престъпление,
представителят на държавното обвинение изразява становище, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а
1

ал.4 от НК - в размер на четири години лишаване от свобода. В тази насока
прокурорът изтъква, че са налице единствено смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало и
трудовата му ангажираност. По мнение на прокурорът, така
индивидуализираното по размер наказание лишаване от свобода, следва да
бъде отложено от изтърпяване по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен
срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Сочи и, че на
основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37 т.7 от НК, на подсъдимия
следва да бъде наложено и кумулативното наказание – лишаване от право да
управлява МПС за срок също от четири години. По отношение на
приобщените по делото веществени доказателства, прокурорът предлага
същите да бъдат върнати на правоимащите лица.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, повереникът на
частните обвинители Д. Й. Д. и Х. Й. М. – адвокат А. В., изразява становище,
че събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали, напълно
подкрепят направените от подсъдимия самопризнания по фактите, изложени
в обвинителния акт. С оглед на това, повереникът изтъква, че обвинението е
несъмнено доказано и моли подсъдимия Д. да бъде осъден за престъплението,
предмет на същото. По отношение на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия, повереникът изразява пълно съгласие с претенцията на
представителя на държавното обвинение, за индивидуализиране на същото в
посочения размер.
В съдебните прения по настоящото производство, служебният
защитник на подсъдимия – адвокат К. Т., не се ангажира със становище,
относно вината на подсъдимия в извършването на инкриминираното с
обвинителния акт транспортно престъпление на същия. По отношение на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за
престъплението, се отправя искане от защитата, същото да бъде
индивидуализирано при условията на чл.58а ал.1 от НК, в предвидения от
закона минимален размер, предвид наличните смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Като такива се сочат от защитникът данните, касаещи
личността на подсъдимия – чистото му съдебно минало, добросъвестното му
процесуално поведение, изразеното от него съжаление и разкаяние за
извършеното. Именно посочените обстоятелства, според защитникът, налагат
определяне на наказание на подсъдимия в минималния предвиден в закона
размер за конкретното престъпление. Предлага се от защитникът
определеното по този начин и наложено на подсъдимия наказание лишаване
от свобода да бъде отложено от изтърпяване по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият Д. З. Д. в съдебно заседание се възползва от правото си по
чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения изрази
съжаление за случилото се.
2

Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия Д. З. Д.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно
установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основаната на изнесената от прокурора в обвинителния акт
фактическа обстановка, съдът прие за установено по делото следното от
фактическа страна:
На 28.09.2019 г., подсъдимият Д. Д., жената, с която същия живеел на
семейни начала - пострадалата П. А. и внуците на подсъдимия – малолетните
Д. Д., Т. Д.а, Ц. Д. и К. Т., пътували с лек автомобил „Опел”, модел „Корса” с
ДК № ******, от гр.Б. за с.Л.. Автомобилът се управлявал от подсъдимия Д.
Д., до него на предната седалка пътувала пострадалата П. А., а на задната
седалка – малолетните деца.
Около обяд управляваният от подсъдимия автомобил се движел по
третокласен път № 161 от републиканската пътна мрежа, свързващ Р. - Л. д. –
Б., с посока на движение от гр.Б. за с.Л.. Маршрутът преминавал през
разклона за с.Г., след който пътят навлизал в крива с ляв завой в посока на
движение за с.Л..
Платното за движение в този участък от пътя било организирано
двупосочно, без налична хоризонтална маркировка, с обща широчина 7,2 м.,
като от двете му страни били разположени неоформени банкетни площи.
Времето било ясно, сухо, в светлата част от денонощието. Платното за
движение било покрито с асфалтова настилка, сухо, без неравности. Към
посочената дата нямало въведени временни ограничения на скоростта на
движение на МПС, като максимално разрешената скорост на движение в този
район от пътя, била 90 км/ч.
При тези условия на време и място, подсъдимият осъществявал
движението с автомобила в дясната лента на платното за движение в посока
за с.Л., със скорост около 88 км/ч. Движейки се по описания начин, без да
намали скоростта на автомобила, подсъдимият Д. навлязъл в кривата на левия
завой на пътя. Скоростта му на движение, обаче била по-висока от
критичната за преодоляване на посочения ляв завой /до 72 км/ч./, поради
което при навлизане в завоя, автомобилът загубил напречна устойчивост и
напуснал платното за движение, отклонявайки се на ляво. Последвало
преминаване на автомобила през храстовидната растителност в ляво от пътя,
като на 2-3 метра от левия край на платното за движение, се ударил с дясната
странична част в крайпътно дърво, след което преустановил движението си. В
резултат на този удар, пострадала пътуващата на предна дясна седалка П. А.,
която претърпяла тежка, съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма,
вследствие на която починала.
Междувременно свидетелят И. С. пътувал с личния си автомобил по
3

третокласен път 161 в посока от гр.Б. към с.Л.. Достигайки до разклона за
с.Г., свидетелят Стоичков забелязал излязъл от пътя в посоката си на
движение, на ляв остър завой, катастрофирал лек автомобил. Свидетелят
спрял, излязъл от автомобила си и отишъл до него. Видял, че автомобилът
бил марка „Опел” и имал следи от удар в дясната страна, а в купето му седял
на мястото на водача – подсъдимия Д. Д., до него на пасажерското място
видял пострадалата жена, която нямала признаци на живот, а на задната
седалка имало деца.
Свидетелят Стоичков подал сигнал за станалото произшествие на
телефонния номер 112. Други водачи на МПС, между които и свидетелите О.
П. и М. Ц., също възприели катастрофиралия автомобил и те подали сигнал на
телефонния номер 112. Малолетните деца Д. Д., Т. Д.а, Ц. Д. и К. Т. също
имали наранявания от произшествието и били транспортирани за оказване на
медицинска помощ.
На мястото на ПТП пристигнали служители на РУ на МВР Б. –
свидетелите И. И. и К. К., които установили подсъдимия Д. Д. като водач на
катастрофиралото моторно превозно средство. Пристигнал и медицински
екип на ФСМП Б., който констатирал смъртта на пострадалата П. А. и
съответно транспортирал подсъдимия за преглед в УМБАЛ”******” – С..
На същият ден – 28.09.2019 г., на мястото на произшествието, бил
извършен оглед от разследващ орган при ОД на МВР гр.С., резултатите от
който били удостоверени в съставен протокол /л.101-л.124, т.1 от ДП/. В
резултат на така проведеното действие по разследването били установени
обстоятелствата на реализираното пътно-транспортно произшествие - района
на настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и
вертикална характеристика на пътя, разположението и техническото
състояние /деформациите/ на МПС, участвало в произшествието, следите
оставени на пътната настилка от лекия автомобил „Опел” и от части
/елементи/ от същия, намерения в лекия автомобил труп на пострадалата П.
А..
При извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалата П. А. от
вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза на труп №
652/2019 г. /л.40, т.2 от ДП/ са установени следните увреждания: тежка
съчетана черепно-мозъчна и гръднокоремна травма, изразяваща се в
многофрагментно счупване на черепните покрив и основа в областта на
предна и средна черепни ямки, контузия на мозъка, многофрагментно
счупване на ребрата вдясно от първо до седмо, контузия и разкъсване на
белия дроб, двустранен пневмоторакс, разкъсване на слезката и черния дроб,
контузия на бъбреците, счупване на костите на лявата предмишница,
охлузвания и кръвонасядания на кожата на лицето, гръдния кош и
крайниците. Характера и морфологията на описаните травматични
увреждания са дали основание на експертът да заключи, че същите са
резултат от удари, съчетани с притискане, между твърди тъпи предмети със
4

значителна кинетична енергия, като по своята морфология, локализация и
тежест, отговарят да са поучени вътре в автомобила при настъпилото ПТП с
него. Според вещото лице по тази експертиза, смъртта на П. А. се дължи на
тежката съчетана травма, която е настъпила бързо и предвид тежестта на
уврежданията, е била неизбежна.
Видно от заключението на съдебно-химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, иззета от
трупа на пострадалия П. А. /л.4, т.2 от ДП/, не се установява наличие на
етилов алкохол и наличие на други летливи редуциращи вещества.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на пострадалия
Ц. З. Д. /л.87, т.2 от ДП/ се установява, че при него са констатирани следните
травматични увреждания: травматично избиване на първи горен десен зъб,
първи горен лява зъб, разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна.
Според вещото лице, тези травматични увреждания се дължат на удари с или
върху твърд тъп предмет със значителна енергия на въздействието, и могат да
се получат в условията на пътнотранспортно произшествие.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза на третия
пострадал от ПТП – К. А. Т. /л.70, т.2 от ДП/ при нея е установено навяхване
на шията, което увреждане й е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Това увреждане, според вещото лице се дължи на рязко
механично въздействие, упражнено в областта на шията и може да бъде
получено при пътнотранспортно произшествие.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на
пострадалата Т. З.а Д.а /л.83, т.2 от ДП/, при същата е установено счупване на
дясната ключица, което увреждане й е причинило трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от 1,5-2 месеца. Това
травматично увреждане се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет със
значителна енергия на въздействието, и може да се получи в условията на
пътнотранспортно произшествие.
Назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза на
подсъдимия Д. Д. /л.79, т.2 от ДП/ е установила налично и при него телесно
увреждане – счупване на дясната ключица, което му е причинило трайно
затруднение на движението на десния горен крайник. В заключението е
посочено, че това увреждане се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет
със значителна енергия на въздействието, и може да се получи при ПТП.
От заключението на назначената и изготвена автотехническа
експертиза /л.55-61, т.2 от ДП/ се установява следното: мястото на удара на
процесния автомобил в крайпътното дърво, намиращо се в ляво на платното
за движение, се определя в района на км.10+100В на третокласен път № 161,
по широчина на пътното платно – на 2-3 м. в ляво от левия край на платното
за движение, считано в посоката на огледа /от гр.Б. към с.Л./ и по дължина на
пътното платно – на 45-46 м. след линията на ориентира, приета в огледния
протокол, считано в същата посока. Скоростта на движение на лекия
5

автомобил „Опел” в зоната на ПТП е била около 88 км/ч., а в момента на
удара в дървото – около 50 км/ч. При тази скорост на движение на лекия
автомобил от 88 км/ч., опасната зона за спиране на същия е била 79 м.
В заключението си, в задача четвърта, експертът е описал механизма на
възникване и развитие на пътнотранспортното произшествие, който
механизъм се възприема изцяло от съдебния състав.
Вещото лице от коментираната експертиза е достигнал и до извод, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните
/неправилни технически/ действия на водача на лекия автомобил „Опел”,
изразяващи се в избор на скорост при движение в кривата на левия завой, по-
висока от критичната скорост за загуба на странична устойчивост, довели до
отклоняването на автомобила на ляво и последвалия удар в дървото. Прието е
и, че за конкретната пътна обстановка, при избор на скорост в границите на
критичната за загуба на странична устойчивост на автомобила /до 72 км/ч./,
водачът на процесния лек автомобил, е имал техническа възможност да
предотврати загубата на контрол върху управлението на автомобила, като
произшествието не би настъпило.
Извършена е по делото и допълнителна автотехническа експертиза
/л.63-65, т.2 от ДП/, която е изследвала въпроса за техническото състояние на
лекия автомобил „Опел” с рег. № ******, достигайки до заключението, че
към момента на автопроизшествието автомобила е бил технически
неизправен – дълбочината на протектора на предна дясна гума не е съответен
на изискванията и по-малък от 1,6 мм.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът в съответствие с
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като се позова на
направените от подсъдимия Д. Д. самопризнания по всички факти, изложени
в обвинителния акт и на събраните на досъдебното производство годни
доказателства, които изцяло ги подкрепят, и които приобщи по реда на чл.283
от НПК към доказателствената съвкупност по делото.
Във връзка с процедурата, при условията на която производството пред
настоящата инстанция протече – съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от
НПК, нужно е да се посочи, че в тази хипотеза на диференцирания ред за
провеждане на първоинстанционното съдебно следствие, не е необходимо
извършване на доказателствен анализ, а само положителен и обоснован
отговор на въпроса дали признанието на изложените в обвинителния акт
факти се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства
и дали приобщените в първата фаза на процеса доказателствени материали са
валидно събрани и достатъчни за разкриване на обективната истина. В този
смисъл, настоящата първа инстанция не следва да извършва анализ на
доказателствените източници, какъвто се изисква съобразно разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК, а само обективира изводите за подкрепеност на
направеното от подсъдимия признание на фактите, посочени от обвинението
и отбелязва доказателствената основа за този извод.
6

При така направеното уточнение, относно особености на
диференцираната процедура по чл.371 т.2 НПК, при която се разви съдебното
следствие пред настоящата инстанция, на първо място следва да се посочи, че
действията по разследването в предходната процесуална фаза са извършени
при спазване на закона и е възможно да се ползват, без да бъдат повторно
провеждани пред съда.
Настоящият състав на СОС подложи и на самостоятелна преценка всеки
от доказателствените източници и съпоставяйки по между им съдържанието
им, достигна до несъмнен извод за обоснованост на направеното от
подсъдимия Д. по реда на чл.371 т.2 НПК, признание на фактите по
обвинението, от тези доказателства. Този извод се налага въз основа на
преценката на валидно събраните на досъдебното производство
доказателствени материали, а именно показания на свидетелите: И. И. И., К.
А. К., М. Ц. Ц., И. Е. С. и О. Х. П.; заключения на изготвените съдебно-
медицинска експертиза на трупа на пострадалата /л.40, т.2 от ДП/, съдебно-
химическа експертиза /л.44, т.2 от ДП/, автотехническа експертиза /л.55-61,
т.2 от ДП/, допълнителна автотехническа експертиза /л.63-65, т.2 от ДП/,
съдебно-медицинска експертиза на пострадалата К. Т. /л.70, т.2 от ДП/,
съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия /л.79, т.2 от ДП/, съдебно-
медицинска експертиза на пострадалата Т. Д.а /л.83, т.2 от ДП/, съдебно-
медицинска експертиза на пострадалия Ц. Д. /л.87, т.2 от ДП/; писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие /л.101-124, т.1 от
ДП/, акт за смърт, удостоверение за родствени връзки и удостоверение за
наследници /л.110, т.1 и л.25, 26, т.3 от ДП/, протокол за химическо
изследване, справка за нарушител водач /л.11,12, т.3 от ДП/, медицински
документи от УМБАЛСМ”*****” /л.31-111, т.3/, справка от Община Б. /л.20-
22, т.3 от ДП/, справка от КАТ /л.15, т.3 от ДП/, справка за съдимост на
подсъдимия /л.127, т.1 от ДП/, както и иззетите по делото веществени
доказателства.
Съдът не намери основания да не кредитира и съответно напълно се
довери на показанията на свидетелите И. И., К. К., М. Ц., И. С. и О. П.. Между
събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и
останалия доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени
противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв
характер /съществени за релевантните обстоятелства по делото/, съдът не
откри и между отделните показания на така посочените свидетели. Същите са
кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки един от тези
свидетели по логически последователен, житейски достоверен, обективен и
безпристрастен начин.
Показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите
събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин
обстоятелствата, които са от значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото, като фактите относно времето и мястото на
злополуката, участниците в същата, характеристиките на пътния участък в
7

зоната на произшествието и другите пътни и климатични условия,
разположението на процесното превозно средство спрямо характеристиките
на пътното платно непосредствено след катастрофата, деформациите по него,
пострадалите от произшествието и тяхното състояние.
По отношение на така очертаните факти, е налице съвпадение в
обсъжданите гласни доказателствени източници, а и също така – показанията
на изброените свидетел, които макар и да не са очевидци на инцидента, са
пристигнали на мястото на възникването му, непосредствено след
реализирането му, се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, а именно: обективните находки, намерили
отражение в протокола за оглед на местопроизшествието и иззетите с него
веществени доказателства; заключението на съдебномедицинската експертиза
на трупа на пострадалата, установяваща причините за смъртта й;
заключенията на съдебномедицинските експертизи на малолетните
пострадали, съдържащи данни за причинените им телесни увреждания и
причинната им връзка с пътния инцидент; заключението на автотехническата
и допълнителна експертизи, установяващи механизма на настъпване и
развитие на пътно-транспортното произшествие /кореспондиращ с казаното
от свидетелите/, причините от техническа гл.т. за настъпването му,
възможността на подсъдимия като водач на процесния автомобил, да
предотврати настъпването на произшествието.
Съдът възприе изцяло заключенията на приобщените по делото
експертизи, а именно: заключения на изготвените съдебно-медицинска
експертиза на трупа на пострадалата /л.40, т.2 от ДП/, съдебно-химическа
експертиза /л.44, т.2 от ДП/, автотехническа експертиза /л.55-61, т.2 от ДП/,
допълнителна автотехническа експертиза /л.63-65, т.2 от ДП/, съдебно-
медицинска експертиза на пострадалата К. Т. /л.70, т.2 от ДП/, съдебно-
медицинска експертиза на подсъдимия /л.79, т.2 от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на пострадалата Т. Д.а /л.83, т.2 от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на пострадалия Ц. Д. /л.87, т.2 от ДП/.
Посочените експертни заключения са компетентно изготвени,
обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не пораждат
съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни.
С оглед на изложеното, този състав на СОС прие, че горепосочените
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред,
убедително потвърждават признатите от подсъдимия Д. факти по
обвинението /направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371
т.2 от НПК/, като доказват по безспорен и несъмнен начин съставомерността
на процесното престъпно деяние и авторството на същия /подсъдимия/ в
извършването му. При фактическият анализ и юридическата оценка на
доказателствената съвкупност, обезпечаваща признатите факти по
обвинителния акт, СОС констатира еднопосочност на тези доказателствени
8

източници и съответност на инкорпорираните чрез тях фактически данни, в
степен достатъчна за категоричното и безусловно обосноваване на
направеното самопризнание.
В частност, съставът на СОС намира, че приобщените по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, които се кредитират и възприемат от
съда, по категоричен начин потвърждават признатите от подсъдимия факти,
инкриминирани му с обвинителния акт. По-конкретно - признатите от
подсъдимия Д. факти относно авторството и механизма на осъществяване на
деянието, а именно факта, че въпросния ден той управлявал лекия автомобил
„Опел”, на третокласен път 161, в землището на с.Л.; че заедно с него в
автомобила пътували пострадалата П. А. и малолетните деца /също
пострадали/ К. Т., Т. Д.а и Ц. Д.; че навлизайки по пътя в крива с ляв завой,
подсъдимият не съобразил скоростта си на движение, като я намали до
критичната за преодоляване на завоя /до 72 км/ч./, поради което управлявания
от него автомобил загубил напречна устойчивост и напуснал платното за
движение, като последвал удар в намиращо се в ляво крайпътно дърво; факта,
че вследствие на това, пострадала /починала/ жената, с която подсъдимия
живеел на съпружески начала – П. А., а на малолетните деца им били
причинени телесни увреждания, се потвърждават по несъмнен начин от
показанията на свидетелите И. И., К. К., М. Ц., И. С. и О. П.; от
констатираните при извършения оглед на мястото на произшествието
/протокол - л.101-124, т.1 от ДП/ обективни находки – района на настъпването
му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и вертикална
характеристика на пътя, разположението и техническото състояние
/деформациите/ на МПС, участвало в произшествието, следите оставени на
пътната настилка от МПС и от части /елементи/ от същите, както и от
съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалата /л.40, т.2 от ДП/,
дала заключение за причинените на пострадалата телесни увреждания в
резултат на пътното произшествие и причинната им връзка с настъпилата
смърт; от заключението на автотехническата експертиза /л.55-61, т.2 от ДП/,
установила причините от техническа гл.т. за настъпване на произшествието в
поведението на подсъдимия, като водач на лекия автомобил – не съобразил
скоростта си на движение с критичната за преодоляване на левия завой на
пътя, довело до загуба на странична устойчивост и съответно отклоняване на
автомобила на ляво, и последвал удар в крайпътно дърво.
В подкрепа на направената от съда фактическа констатация /също
призната от подсъдимия/, че именно в резултат на автопроизшествието,
настъпила смъртта на пострадалата от него – П. А., са показанията на
свидетелите М. Ц., И. С. и О. П., които носят пряка и първична информация
за състоянието на пострадалата от пътния инцидент; заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалата, формирала
изводи за характера на причинилото смъртта на пострадалата увреждане, за
начина на причиняване на това увреждане, за причинната връзка между
нараняването и настъпилата смърт на пострадалата; огледният протокол,
9

удостоверяващ констатирането на трупа на пострадалата А. в лекия
автомобил и неговото разположение.
Така, при извършеното съпоставяне на признатите от подсъдимия Д. Д.
факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, с
гореобсъдените доказателствата, събрани на досъдебното производство,
настоящият съдебен състав достигна до извод за категоричната и безусловна
обоснованост на извършеното от подсъдимия признание по реда на чл.371 т.2
от НПК.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия Д. Д. на датата 28.09.2019 г., около 12,35
ч., на третокласен път 161, в землището на с.Л., област С., с посока на
движение от гр.Б. към с.Л., при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ******, е нарушил
правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.2 от
ЗДвП, а именно „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с релефа на местността,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие” и по
непредпазливост е причинил смъртта на П. Х. А.. По този начин подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343 ал.1, бук.”в”, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
Инкриминираното с обвинителния акт за нарушено правило за
движение, касаещо режима на скоростта на превозните средства, по чл.20 ал.2
от ЗДвП, което според прокурора единствено е от значение за
съставомерността на процесното деяние, въвежда движение с несъобразена с
пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите
граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата
опасност. В чл.20 ал.2, изр.1 от ЗДвП се урежда „предвидимата опасност”,
при която има обективни затруднения в пътната обстановка и водачът следва
да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на
изискването за безопасност. Посочени са различни фактори на пътя,
представляващи по правило пътни препятствия – атмосферни условия,
видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар. Точно
поради това законът нарича появилата се опасност „предвидимо
препятствие”. В чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата
опасност” и е предвидено задължение водачите да намалят скоростта или да
спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява
внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост, се
въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване
настъпването на пътнотранспортно произшествие. Т.е. нарушението по чл.20
ал.2, изр.2 от ЗДвП е възможно при положение, че водача е изпълнил
10

императивните си задължения да се движи със съобразена на пътните условия
скорост. В този смисъл решение № 222/26.05.2014 г. на 2 н.о. на ВКС.
Изложените разяснения за съотношението на посочените правила за
движение на пътя, пренесени на плоскостта на конкретния казус /съобразно
анализа на доказателствата и обоснованата от тях фактическа обстановка по
делото/, дават възможност да се направи извод, че в случая подсъдимия Д.,
при управлението на лекия автомобил на процесните дата и място, е
игнорирал влиянието на негативния фактор на пътната обстановка – релефа
на местността, несъобразяването с който следва да се квалифицира като
нарушение по чл.20 ал.2, изр.1 от ЗДвП. В кръга на визираните в тази
разпоредба фактори /изброени примерно/, които следва да се отчитат при
избор на безопасна скорост, се включва и „релефа на местността” в
конкретния пътен участък. Величината на скоростта следва да бъде избрана
от водача в зависимост от отрицателното влияние и на този фактор /т.1, ТР №
28/28.11.1984 г. на ОСНК на ВС/.
В тази връзка по делото безспорно се установи, че на процесните дата и
място, подсъдимият Д. е управлявал лекия автомобил „Опел”, като е избрал
скорост на движение 88 км/ч. Осъществявал движенето си по третокласен път
№ 161, в посока от гр.Б. за с.Л., където в района на км.10+100, при разклона
за с.Г., пътят навлизал в крива с ляв завой по посоката му на движение.
Безспорно е, че тази скорост на движение на автомобила на подсъдимия е в
рамките на разрешената скорост, съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от
ЗДвП /90 км/ч. извън населено място/. Същевременно обаче несъмнено се
установи, че така избраната от подсъдимият величина на скоростта на
движение на управлявания от него автомобил, е била по-висока от критичната
за загуба на странична устойчивост на автомобила при преодоляване на левия
завой. Така установеното е намерило своята обосновка в заключението на
автотехническата експертиза с обстоятелствата, че с тази скорост на
движение, при навлизане в кривата с ляв завой на пътя, центробежните сили,
действащи на превозното средство, превишават силите на сцепление на
гумите с пътя, в резултат на което водачът губи контрол върху управлението
на автомобила и последния се отклонява извън платното за движение. В
конкретният случай – при движение в посочения участък от пътя,
подсъдимият е следвало да избере такава скорост на движение на
управлявания от него автомобил, която му е позволявала при появата на
предвидима опасност на пътя /навлизане в крива с ляв завой/, да предприеме
съответните действия по намаляване на скоростта, която скорост, според
експертното заключение е следвало да бъде до 72 км/ч. Така че, управлявайки
автомобила с установената скорост от 88 км/ч., подсъдимият е избрал
несъобразена такава с относимите пътни условия – релефа на местността,
предвид осъществяваното от него движение по път, който навлизал в крива с
ляв завой. Несъобразявайки се с условията на пътя – участък в ляв завой, и не
намалявайки скоростта на движение, подсъдимият Д. не е реагирал
своевременно на възникналата опасност, за да предотврати последвалата
11

загуба на контрол върху управлението на автомобила, отклоняването му
извън платното за движение и настъпилия удар в крайпътно дърво, с което си
поведение на пътя е станал причина за инцидента. Следователно, ако
подсъдимият е спазил правилото за движение по пътищата, визирано в
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като се е съобразил при избиране на
скоростта на движение на управлявания от него автомобил с релефа на
местността, то същия обективно е могъл да предотврати настъпването на
пътното произшествие, вследствие на което е пострадал пътника в
автомобила - настъпила е смъртта на П. А.. След като обаче не е направил
това, то съдът намира, че подсъдимия Д. Д. е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Вследствие именно на извършеното нарушение на посоченото правило
за движение по пътищата, описано по-горе, подсъдимият е причинил смъртта
на П. А.. От събраните по делото доказателства безспорно и категорично се
установява, че непосредствената причина за настъпването на смъртта на
пострадалата се явяват именно получените от нея травматични увреждания,
вследствие на удара в крайпътното дърво, на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия, в който същата пътувала. От обективна страна, както бе
посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка между описаното по-
горе нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
подсъдимия Д. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на едно лице, тъй
като по делото безспорно се установи, че ако подсъдимия бе спазил
задължението си да съобрази скоростта си на движение с конкретните пътни
условия, то същият обективно е могъл да предотврати настъпването на
транспортното произшествие.
От субективна страна, подсъдимият Д. Д. е извършил посоченото
деяние при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй
като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Субективно подсъдимият е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава
правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като е трябвало да съобрази скоростта на
движение на управлявания от него автомобил с конкретните неблагоприятни
фактори /условия/ на пътя. За подсъдимият е съществувало и задължение, а
същият е могъл при ангажиране на интелектуалния си капацитет и психични
възможности, и да предвиди възможното настъпване на общественоопасните
последици от нарушаването на правилото за движение по пътищата –
причиняването на смърт на един от пътниците в управлявания от него
автомобил, и е могъл да спазва такова поведение на пътя, което да
предотврати настъпването им.
В подкрепа на този извод /за проявена от подсъдимия непредпазлива
вина/, съставът на СОС следва да посочи обстоятелствата, относно
дългогодишния опит на подсъдимия като водач на МПС, който предполага, че
същия не е могъл да не знае правилата за поведение на пътя на водачите на
12

МПС; подсъдимият се е движил в участък от пътя, който навлизал в крива с
ляв завой /факт, който не възможно да не е бил известен на подсъдимия, който
и друг път е пътувал по посочения маршрут/, което е следвало да бъде
предшествано от намаляване на скоростта му на движение, за да може да
възприеме елементите на конкретната пътна обстановка. Тези обстоятелства
категорично сочат, че подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди и
предотврати настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимия Д. Д. с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1, бук.”в”,
във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК, както от обективна, така и от субективна
страна, и го призна за виновен в извършването на това престъпление, като на
основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК, му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1
/една/ година и 4 /четири/ месеца. На основание чл.343г, във вр. с чл.343, вр.
чл.37, т.7 от НК, съдът постанови по отношение на този подсъдим и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца,
считано от влизане на присъдата в сила.
При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия Д. Д.
наказание лишаване от свобода, настоящия съдебен състав взе предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда
в случаите по чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
При спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи
това наказание на подсъдимия Д. в минималния размер на наказанието
лишаване от свобода, предвиден в особената част на НК за престъплението, в
извършването на което същия е признат за виновен, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години. За да индивидуализира така
наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода в посочения
размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му, следните
обстоятелства: пострадало лице от престъплението е жената, с която същия е
живеел на семейни начала; подсъдимият също е претърпял телесни
увреждания от деянието; чистото му съдебно минало; наличието на
положителни личностни характеристични данни за него, сочещи на това, че
същия е трудово и социално ангажиран; изразеното в съдебно заседание
съжаление за случилото се.
Направените в съдебно заседание самопризнания по чл.371 т.2 НПК,
сами по себе си нямат самостоятелна стойност извън деференцираната
процедура по глава 27 от НПК, доколкото представляват задължително
условие за провеждането на съдебното производство по този процесуален ред,
който предвижда облекчен санкционен режим за подсъдимите лица, поради
което не могат да се отчитат двукратно в полза на дееца. Правно значение
като доказателствено средство в този вид диференцирана процедура имат
обясненията /вкл. и самопризнанията/ на обвиненото лице от досъдебното
производство, поради което в случаите, в които е отчетен техен съществен
принос за установяването на обективната истина по делото, същите се ценят
13

като смекчаващ отговорността на подсъдимия факт. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, обективирана в т.7 от ТР № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което формалното волеизявление по чл.371 т.2 от
НПК не се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство, щом
не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване, процесуално поведение. В случая, поради направената от
настоящият състав аналогична оценка на процесуалното поведение на
подсъдимия Д. от първата фаза на процеса, то същото не може да бъде
третирано в насока допълнително намаляване на наказанието му, извън
посоченото от закона.
Внимателният преглед на приложения по делото протокол за разпит на
подсъдимия Д. /тогава обвиняем/ сочи, че в хода на проведеното по делото
досъдебно производство, същия е дал обяснения, в които отрича да има вина
за настъпилото пътно произшествие, като твърди, че последното е възникнало
поради внезапно влошаване на здравословното му състояние. Следователно, в
светлината на задължителните постановки по прилагането на закона,
застъпени в горепосоченото тълкувателно решение, проявеното от
подсъдимия Д. в първата фаза на настоящия процес процесуално поведение,
не може да бъде оценено с оглед на характеристиките и съдържанието си,
като форма на съдействие при установяване на обективната истина по делото.
Такава позиция е насочена към самооневиняване, не изразява критичност към
стореното и в този смисъл не може да бъде разглеждана като допълнително
смекчаващо обстоятелство. По този начин не се отрича правото на
обвиненото лице да откаже да дава обяснения по обвинението, нито
ефективното упражняване на правата му се приравнява на недобросъвестност
/в този смисъл Решение № 53 от 19.04.2018 г., 2 н.о. ВКС/.
Към обстоятелствата от естество да отегчат наказателната отговорност
на подсъдимия Д. Д., съдът взе в предвид тези, че пострадали от предметното
транспортно престъпление са и другите пътници в управлявания от
подсъдимия автомобил - три малолетни деца, които претърпели леки по
степен телесни увреждания; че подсъдимият като водач на МПС е
санкциониран по административен ред, за извършени от него нарушения на
ЗДвП, макар и не много на брой за сравнително дългия му стаж на водач.
При определяне размера на наложеното на подсъдимия Д. Д. наказание
лишаване от свобода, съдът взе в предвид и степента на обществена опасност
на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид
настъпилия от него общественоопасен резултат – смъртта на друго лице,
както и от друга страна – отсъствието на обществена опасност на самия
подсъдим, доколкото последния не е осъждан, не е регистриран за
криминални прояви.
След като анализира горепосочените, значими за наказателноправното
положение на подсъдимия Д. обстоятелства, степента му на обществена
14

опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест
на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съставът на СОС определи
размера на наложеното наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства – в
минималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден в
особената част на НК за конкретното престъпление. Така определеното
наказание на подсъдимия Д. – лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години,
съдът намали с една трета, предвид разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК,
приложена във връзка с нормата на чл.373 ал.2 НПК, като по този начин
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/
година и 4 /четири/ месеца.
Размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС, съдът определи при отчитане на обстоятелството, че същото не може
да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от
свобода. Това наказание също е определено при превес на смекчаващите
вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Д., но и
при съобразяване на факта, че като дългогодишен водач на МПС, посочения
срок на лишаване от упражняване на това право, ще му подейства в пълна
степен поправително и същевременно ще го възпре от извършване на други
такива деяния.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като едно от наложените на
подсъдимия Д. Д. наказания /една година и четири месеца лишаване от
свобода/ по вид и размер съответства на изискванията на цитираната
разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-
горе от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, същият не
представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по
отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване.
Обстоятелствата, относно липсата до момента на други противоправни
прояви от страна на подсъдимия, както и на други прояви, характеризиращи
се като общественоопасни, трудовата му ангажираност и социална
интеграция, не сочат на извод, че е наложително същия да бъде изолиран
временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му
наказание лишаване от свобода. Поради това, съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Така
посоченият размер на изпитателния срок, според настоящият съд съответства
на настъпилия тежък резултат, на моралната укоримост на извършеното от
подсъдимия деяние и в най-голяма степен ще съдейства за постигане целите,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, и преди всичко за поправянето на
подсъдимия.
По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
15

Председател:

16

Номер на акта:	23
Дата:	22 юни 2023 г. (в сила от 8 юли 2023 г.)
Съдия:	Кристина Иванова Тодорова

Дело:	20231800200035
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 януари 2023 г.

Присъда по дело №35/2023 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите