№ 401 / 11.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 11.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана......четвърти наказателен състав в публично заседание на 10 септември...……....................................….………………….
през две хиляди и деветнадесета година..…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова.............................................……………и в присъствието на прокурора..……………………….……..........като разгледа докладваното от съдията Николова……….….........АН дело 1 212 по описа
за 2019г…..……………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001479 / 18.07.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” Монтана на „Д. 2” ООД, със седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовано дружеството, пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка на място на 17.05.2019г. в 22.40 и на 27.05.2019г. по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в ресторант „Е.”, находящ се гр.Монтана, обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, е допуснало да работи Н. В. П., ЕГН xxxxxxxxxx, като сервитьор с фиксирано работно време от 17,00 ч. до 23,00 часа и уговолено трудово възнаграждение 560 лв., без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма.
Актът е съставен на 11.06.2019 г., предявен е на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му и на направи писмени обяснения или възражения по така съставения АУАН, ако има такива. Към момента на съставяне и връчване на АУАН дружеството, чрез представителя си Ю.А. не е направила възражения.
Не се е възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да направи писмени възражения по така съставения акт и да приложи писмени доказателства, доказващи твърденията му.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и на материалния закон.
Възражението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ и че лицето се е намирало в обекта, само за да види в какво си състои работата съдът намира за неоснователно и неподкрепено от никакви доказателства по делото.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 2000 лв., който съдът намира за завишен предвид обстоятелството, че се явява за нарушение за първи път, поради което намира, че следва да се намали до размер от 1500.00 лева.
Съдът като отчита тежестта на нарушението, намира, че в конкретният случай не са налице условията на чл.28 б.”а” от ЗАНН. Касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти. Съдът намира, че не може да се приеме в случая, че се касае за маловажно нарушение. Именно поради тази причини законодателят с последните изменения на КТ (ДВ бр.7 от 2012 г.) е създал ал.2 на чл.415в, която гласи: „Не са маловажни случаите по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ”.
В случая проверяващите са възприели лично в обекта, че лицето Н. В. П. полага труд в обекта. Че това е така е видно и от приложените по делото писмени сведения взети от контролният орган в деня на проверката на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ/декларацията приложена по делото/, които сведения са попълнени лично от лицето в декларация, в която изрично е записано, че работи в „Д. 2” ООД, като сервитьор в ресторант „Е.” и има работно време от 17.00 до 23.00 часа, с трудово възнаграждение 560 лв. месечно. Изрично е отбелязано, че няма трудов договор, както и граждански такъв. Отбелязано е, че е и за втори ден на работа на изпитателен срок.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-001479 / 18.07.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” Монтана, с което на „Д. 2” ООД, със седалище и адрес на управление в град Монтана е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА същото на 1 500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: