РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Габрово, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Матеева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20234200500167 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба „БНП Парнба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, против Решение №
65/07.02.2023 г., постановено по гр.д. № 10/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, с което
са отхвърлени предявените против М. М. К. искове с основание чл. 422 от ГПК.
Според жалбоподателя обжалваното решение е неправилно и необосновано като
прави искане въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника
по жалбата, с който последната се оспорва и се излагат аргументи относно нейната
неоснователност. В случай, че въззивният съд счете мотивите на Габровски РС за
неправилни, се излагат съображения за неравноправно договаряне, недоказана доставка на
стоката по свързан договор и липса на доказателства относно начина на формиране на
задължението за главница, в която неправомерно е включена застрахователна премия. Прави
се искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на възнаграждение на
особения представител за въззивната инстанция.
Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
1
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България против М. М. К., ЕГН********** обективно съединени установителни
искове по чл. 422,ал.1 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните,
че М. М. К. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, следните суми: сумата от 765.11 лева /седемстотин
шестдесет и пет лева и единадесет ст./-главница, дължима по договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card с номер *******;
мораторна лихва в размер на 41.18лв. /четиридесет и един лева и осемнадесет ст./ за периода
от 06.04.2021г. до 16.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 01.11.2021г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед № 912/02.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 по ч. гр. д. № 1866/2021г. на РС - Габрово, като неоснователни и недоказани .
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца
се основава на представения по делото договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер ****** от 21.09.2020г. и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта карта ******* от 21.09.2020г. Процесният договор за
кредит номер CREX - 18114711 от 21.09.2020г. представлява договор за потребителски
кредит, уреден в разпоредбите на чл. 9 от ЗПК. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да
е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Представените по делото на
хартиен носител договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ****** от
21.09.2020г., договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ******* от 21.09.2020г., стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта и приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ******* от
21.09.2020г., не доказват да е налице валидно облигационно правоотношение между
страните, тъй като нито един от изброените документи, не е подписан от ответницата и като
такива не могат да й бъдат противопоставени.
Във връзка с отбелязаното в представените документи, че същите са „Електронно
подписани“ от кредитополучателя, доколкото по делото не са представени технически или
електронни записи, представляващи електронно изявление, подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ с електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ №
910/2014, съдът е приел, че не е доказано твърдението договорите да са сключени
електронно, да са приети от ответницата, както и да е предоставена, респ. получена от
ответницата преддоговорна информация и същата да се е съгласила с нея. Прието е, че не е
налице валидно сключен договор за заем. От приложената по делото обратна разписка от
30.09.2020г., според първоинстанционния съд не може да се приеме, че на ответницата са
предадени кредитна карта, договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ******* от 21.09.2020г. и приложение към договор за
2
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта 21.09.2020г.
По изложените по- горе съображения първоинстанционният съд е приел, че не са
ангажирани доказателства за наличие на подписан между страните договор за револвиращ
кредит, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Прието е, че ищецът не е доказал твърдяния в исковата молба правопораждащ
спорното право юридически факт, а именно възникването на валидно договорно
правоотношение между него и ответницата, по силата на което последната е получила в
заем претендираната сума със задължение да я върне ведно с уговорените лихви, такси и
разноски.
Въззивният съд като извърши проверка на първоинстанционното решение намира, че
последното е валидно и допустимо.
В производството пред първата инстанция са изяснени всички фактически
обстоятелства от значение за решаването на спора, но въз основа на тях съдът е стигнал до
погрешни правни изводи.
Представените по делото Обратна разписка № 105102865999, получена на 30.09.2020
г. с описание на пратката: „***-*****-док.Пластика; Фактура № **********/21.09.2020 г.;
Условия за обработка на лични данни. Информационно известие; уведомително писмо към
„Технополис България” ЕАД от 21.09.2021г., носят саморъчния подпис на М. М. К.. От тях,
както и от приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
между страните по делото са сключени договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер ****** от 21.09.2020г. и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта карта ******* от 21.09.2020г. Установява се и
размера на усвоената сума по договорите – 599.00 лева – цена на стоката и 26.96 лева
застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията” – групова полица
№5/2018г.
Сключените договори имат потребителски характер по смисъла на чл. 9 от ЗПК,
поради което за тях намират приложение изискванията на чл. 10 от ЗПК.
По делото не е установено да са спазени изискванията за писмена форма доколкото
представените договори на хартиен носител не са подписани саморъчно от
кредитополучателя, а не се доказва и електронното им подписване. Няма доказателства и за
това кредитополучателят да е получил екземпляр от договорите и приложенията към тях,
поради което следва да се счита, че на осн. чл. 22 от ЗПК договорите са недействителни.
По делото обаче е безспорно установено усвояването на главница в размер на 599.00
лева - заплатена цена на говарска печка в магазин „Технополис”.
При тези обстоятелства и доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен кредитополучателят дължи единствено връщане на
чистата стойност на кредита без лихви и други разноски, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК за заплащане
на главница в размер на 599 лева и за тази сума искът следва да бъде уважен. В останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
3
Възраженията на особения представител на ответницата свързани с не получаване на
закупената стока са правно ирелевантни, доколкото касаят отношенията между
ответницата и трето лице.
С оглед изхода на делото ответницата следва да заплати на жалбоподателя разноски
във въззивното производство в размер на 74.29 лева, разноски в първоинстанционното
производство в размер на 538.60 лева, както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 55.72 лева /петдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/,
пропорционално на уважената част на иска.
Жалбоподателят следва да заплати на адв. Д. за осъщественото процесуално
представителство на ответницата възнаграждение в размер на 200 лева определено по реда
на чл. 47 ал.6 във вр. с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 65/07.02.2023 г., постановено по гр.д. № 10/2022 г. по описа на
Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България против М. М. К.,
ЕГН********** с основание чл. 422,ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че М. М. К. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България сумата от 599.00 лева /петстотин
деветдесет и девет лева./-главница, дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта Master Card с номер *******, ведно със законната
лихва, считано 01.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена
Заповед № 912/02.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. №
1866/2021г. на РС – Габрово, като вместо това ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че М. М. К.,
ЕГН**********, представлявана по делото от особения представител адвокат Н. Д., ГАК,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., клон България сумата от 599.00 лева /петстотин деветдесет и девет лева./-главница, на
основание договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
Master Card с номер *******, ведно със законната лихва, считано 01.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед № 912/02.11.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 1866/2021г. на РС – Габрово.
ПОТВЪРЖДАВА решението В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, представлявана по делото от особения
представител адвокат Н. Д., ГАК, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, с адрес гр. София, ж.к.
Младост”, Бизнес парк София, сгр. 14 сумата 538.60 лева/ петстотин тридесет и осем лева и
шестдесет стотинки/ разноски в първоинстанционното производство, 74.29 лева /седемдесет
4
и четири лева и двадесет и девет стотинки/ разноски въззивното производство, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 55.72 лева / петдесет и пет
лева и седемдесет и две стотинки/, пропорционално на уважената част на иска.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, с адрес гр. София, ж.к. Младост”, Бизнес парк София, сгр. 14
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Р. Д. – ГАК, личетн номер ****, с адрес гр. Габрово,
***************** сумата 200 (двеста) лева възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ответницата по реда на чл. 47 ал.6 във вр. с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5