№ 45
гр. Провадия, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130101429 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” - гр. Провадия, с правно основание чл. 30, ал.2 вр. с
чл.29, т.2 вр. чл. 28 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на
детето с искане да се постанови решение, с което да се постанови като мярка
за закрила да бъде прекратено настаняването на детето О. Ю. М. с ЕГН:
********** в семейството на М. Р. С., ЕГН: ********** - дядо по майчина
линия и настаняване в същото семейство за определен срок, а именно за срок
от три години.
В молбата се твърди, че със заповед № ЗД-Д-В-П-063/14.11.2022г. на
директора на ДСП – гр. Провадия е прекратено настаняването на детето О. Ю.
М. в семейството на М. Р. С. - дядо на детето по майчина линия и отново
временно настанено в същото семейство, тъй като това е в интерес на детето.
В молбата се твърди, че родителите на детето трайно са се
дезинтересирали от него.
С Решение № 304/24.10.2019 г. по гр.д. № 1433/2019 г. на ПРС детето е
настанено в семейството на М. Р. С. - дядо на детето по майчина линия.
Причината за настаняването на детето е предвид това, че майка му го е
изоставила, а бащата и близките на детето по бащина линия са нямали
възможност и капацитет да полагат грижи за него. Срокът за настаняване бил
1
изтекъл, поради това със Заповед от 14.11.2022г. на Директора на ДСП
Провадия е прекратено настаняването на детето в семейството на дядо му и то
отново е настанено там с цел защита на интереса му.
В съдебно заседание представител на Дирекция “Социално подпомагане”
– гр. Провадия поддържа молбата и моли съда същата да бъде уважена.
Назначеният особен представител на детето, изразява становище за
основателност на молбата.
В обясненията си М. Р. С., заявява, че желае да се грижи за детето О., има
условия и се справя добре с отглеждането на детето.
В обясненията си детето О. Ю. М., заявява, че се чувства добре при дядо
си и иска да продължи да живее при него и а всичко той му осигурява всичко
необходимо за неговото израстване.
Съдът след като се запозна подробно със събраните по делото
доказателства, изложените писмено доводи на иницииралата
производството страна и като съобрази приложимите законови
разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от заповед № ЗД/Д-В-П-063/14.11.2022 г. на ДСП гр. Провадия;
доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете
изх. № СЛ/D-B-P/45-081/14.11.2022 г.; социален доклад; удостоверение за
раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 0166/12.07.2010 г. на
Община Провадия; декларация за даване съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3
ППЗЗДет от М. Р. С.; решение № 304/24.10.2019 г. по гр.д. № 1433/2019 г. на
РС-Провадия се установява, че детето О. е с родители – Е. Р. - майка и баща
Ю. Ю.. Прекратено е настаняването на детето по административен ред в
семейството на дядо му поради изтичане на срока и детето отново е настанено
в същото семейство до произнасяне от съда с влязъл в сила акт.
С Решение № 304/24.10.2019 г. по гр.д. № 1433/2019 г. на ПРС детето О.
Ю. М. с ЕГН: ********** е настанено в семейството на М. Р. С., ЕГН:
**********, за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
решението в сила 13.11.2019г.
По делото са представени подписана декларация от М. Р. С., с която дава
съгласието си детето да бъде настанено за отглеждане в неговото семейство,
2
както и положително становище на ДСП – Провадия относно годността на
същия да се грижи за непълнолетния.
Според представения по делото социален доклад, детето О. по
удостоверение за раждане е с двама родители. Майка му го е изоставила, а
бащата и близките на детето по бащина линия са нямали възможност и
капацитет да полагат грижи за него. Родителите на детето трайно са се
дезинтересирали от него.
Грижите за детето са поети изцяло от неговия дядо по майчина линия
М. Р. С., който притежава необходимите качества и битови условия за
отглеждането на детето. От друга страна М. Р. С. се справя успешно с
отглеждането му, осигурил му е подходящи условия за нормално физическо,
психическо и емоционално развитие. Детето се чувства добре при него.
Според доклада към настоящия момент най – подходящата закрилна мярка по
отношение на детето О. е настаняването му в семейството на М. Р. С..
В обясненията си М. Р. С., заявява, че желае да се грижи за детето О., има
условия и се справя добре с отглеждането на детето.
В обясненията си детето О. Ю. М., заявява, че се чувства добре при дядо
си и иска да продължи да живее при него и а всичко той му осигурява всичко
необходимо за неговото израстване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Настоящото производство е допустимо, тъй като съдът е сезиран от
компетентен за това орган.
Подадената молба е с правно основание чл.30, ал.2 вр. с чл.29, т.2 и чл. 28
и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закон за закрила на детето.
Налице са основанията за прекратяване на настаняването на детето в
семейството на М. Р. С., поради изтичане на срока, за който детето е
настанено на 13.11.2022г.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде
отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да
бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива
причини законът изрично е уредил в хипотезата на чл.25 от същия. Според
чл.25, т.2 от Закона за закрила на детето може да бъде настанено извън
3
семейството дете, чиито родители трайно не полага грижи за него без
основателна причина и които се намират в трайна невъзможност да се грижат
за него. От събраните по делото доказателства се установи, че и двамата
родители на детето без основателна причина трайно не полагат грижи за него.
Майката на детето го е изоставила, а бащата и близките на детето по бащина
линия са нямали възможност и капацитет да полагат грижи за него.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДт настаняването на детето
извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след
изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за
предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДт.
Детето О. е настанено по административен ред в семейството на неговия дядо,
който се грижат за него, има условия в дома си, между него и детето има
изградена емоционална връзка и настаняването на О. в това семейството е
изцяло в негов интерес.
С оглед на гореизложеното исковата молба се явява основателен и следва
да бъде уважена.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето О. Ю. М. с ЕГН: ********** в
семейството на М. Р. С., ЕГН: ********** - дядо по майчина линия, на
основание чл.30, ал.1 вр. с чл.29, т.2 от ЗЗДт..
НАСТАНЯВА детето О. Ю. М. с ЕГН: ********** в семейството на М.
Р. С. , ЕГН: ********** - дядо по майчина линия за срок от три години,
считано от датата на влизане в сила на решението, на основание чл. 28, ал. 3
вр. чл. 25, ал. 1, т.2 и т.3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 28, ал. 4 от
ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването
му на молителя и заинтересованите страни пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4
5