Р Е Ш
Е Н И Е № 344
гр.Кюстендил, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар И. С. и с участието на
прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАНД №316/2019г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Д.Т.Д. *** чрез пълномощника си
адвокат З.В., съдебен адрес *** обжалва решение №351/10.10.2019г. на ДРС,
постановено по АНД №477/2019г., с което е потвърдено НП №191/19.03.2019г. на
директора на РДГ - Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на
съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост
– касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението
и отмяна на НП, алтернативно – отмяна на решението и намаляване размера на
санкциите до предвидения от закона минимум.
Ответникът чрез пълномощника изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Заключението на прокурора е за
неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №351/10.10.2019г. на ДРС, постановено по АНД
№477/2019г. Със същото е отменено НП №191/19.03.2019г., издадено от
директора на РДГ – Кюстендил. Д.Т.Д. *** е санкциониран
на основание чл.266, ал.1 от ЗГ с административно наказание „глоба“ в размер на
150 лв. за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1 от
ЗГ с административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на
чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. На основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушенията – дърва за огрев /1 куб.м. дъб и 0.20
куб.м. акация/ и вещите, послужили на извършването им – джип Н Т с рег.№***.
Районният съд е формирал извод за
законосъобразност на НП, като издадено при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения по ЗАНН и доказаност на нарушенията от обективна и
субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. КАС намира решението за правилно, по следните
съображения:
Производството пред ДРС е
образувано по жалба на Д.Т.Д. ***/19.03.2019г. на
директора на РДГ – Кюстендил. Прието е от фактическа страна, че на 06.11.2018г.
в 17.40ч. на територията на ТП ДГС Рилски манастир, землището на с.Цървище,
преди асфалтовия път, идващ от с.Мурсалево се транспортират от нарушителя с
джип Н Т с рег.№**** дърва за огрев, без да има превозен билет и без дървата да
са маркирани с КГМ, производствена марка или общинска марка. Резултатите от
проверката са обективирани в КП №6005468/06.11.2018г. Иззети са дървата за
огрев и превозното средство, с което са транспортирани. За констатирани
нарушения на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ е съставен АУАН
№018277/07.11.2018г., а въз основан на него е издадено процесното НП.
Касационната инстанция счита за
основателни възраженията за неправилност на въззивното решение, касателно
направения извод за липса на допуснати съществени нарушения по ЗАНН във връзка
със съдържанието на АУАН и НП. И в двата акта нарушението е описано конкретно
откъм форма на изпълнително деяние измежду визираните такива в чл.213, ал.1 от
ЗГ /транспортиране на дървен материал за огрев без превозен билет и немаркирани
с КГМ, производствена марка или общинска марка/, както и в достатъчна степен
индивидуализирано от гледна точка на установените на място факти и
обстоятелства. Посочени са датата, мястото и начина на извършване на
нарушението. В този смисъл съдът приема, че в АУАН и в НП са изложени ясно и
безпротиворечиво твърдения за релевантните факти, които довеждат до знанието на
жалбоподателя фактическата обстановка, досежно административното нарушение.
Не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН. Визираните в АУАН нарушени правни норми
съответства на тези в НП, относно обективните признаци на нарушението, като
непосочването на пр.4 в АУАН не представлява за КАС съществено процесуално
нарушение, представляващо несъответствие на посочените нарушени разпоредби от
контролния орган и АНО. Прочита на нормата на чл.213 от ЗГ, съпоставена със
словесното описание на твърдяното нарушение, ясно и категорично определя
обективните елементи на административните нарушения, за които нарушителят е
привлечен към отговорност. В този смисъл непълното изписване на нарушената
норма в АУАН, а именно чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ не представлява съществено
процесуално нарушение и не води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Същото е имало възможност да разбере обвинението,
доколкото отразените фактически констатации в акта са достатъчно ясни. Отделно
от това липсата на прецизност в сочения реквизит на АУАН е преодолима при
условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е сторил това, като е конкретизирал
правната норма – чл.213, ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от ЗГ, съобразявайки
установената фактическа обстановка и наличния доказателствен материал.
Приложимостта на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е обоснована с оглед
безспорната установеност на нарушенията, нарушителя и вината му при идентичност
на фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, като не е извършено допълване
или изменение на релевантните факти на обвинението и правната му квалификация.
Събраният и анализиран от
районния съд доказателствен материал КАС намира за достатъчен, за да обоснове
извод за доказаност на административните нарушения от обективна и субективна
страна. Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за
транспортиране на дървесина в нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от ЗГ.
Деянието му покрива обективните признаци на визираните нарушения, доколкото при
проверката не е разполагал с превозен билет за транспортираните от него дърва,
нито пък същите са били с КГМ, производствена или общинска марка. Снетите
показанията на контролните органи касационният съд намира за обективни и годни
да се кредитират в аспекта на доказване на извършените нарушения. Изложените
възражения от жалбоподателя за противоречие между тях не се възприемат, а и
визираните необсъдени факти не са релевентни за спора /неотносимо е от какъв
имот е добита дървесината, доколкото на нея не е имало поставена никаква марка,
измежду посочените в закона, а и за всяка дървесина се изисква превозен билет/.
Дървата за огрев са ясно посочени в АУАН и в НП – дъб и акация в съответния
обем, поради което фактите, от които жалбоподателя черпи за себе си изгодни
правни последици, изложени в жалбата, остават недоказани с оглед тежестта на
доказване. В този смисъл правилно АНО е ангажирал отговорността на Д.Д. по
чл.266, ал.1 от ЗГ за осъществени нарушения по чл.213, ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от
ЗГ и е отнел на основание чл.273, ал.1 от ЗГ вещите, предмет на нарушенията и вещта,
послужила за извършването им.
Касационният съд намира, че при определяне размера на
санкциите АНО е направил неправилна преценка на обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Наложените наказания са завишени с оглед установените по делото факти във
връзка със смегчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. КАС приема като
смегчаващи такива липсата на доказателства за извършени други нарушения от
касатора, както и незначителния обем на транспортираната дървесина. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват. При съпоставката на така
визираните факти, свързани с тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, отегчаващите и смегчаващите отговорността обстоятелства,
касационният съд счита, че справедливо наказание, което ще постигне целите по
чл.12 от ЗАНН е глоба в размер на 50 лв. за всяко от нарушенията /минимумът по
чл.266, ал.1 от ЗГ/. Ето защо съдът ще отмени отчасти решението на ДРС и вместо
него ще постанови друго, с което ще измени НП по т.І, като ще намали размера на
санкциите от 150 лв. на по 50 лв. /петдесет/, а в останалата част ще остави в
сила решението като правилно и законосъобразно.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №351/10.10.2019г., постановено по АНД №477/2019г. по
описа на Дупнишкия районен съд в частта, с която е потвърдено НП по т.І и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ НП №191/19.03.2019г.
на
директора на РДГ – Кюстендил в частта, с която
на Д.Т.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл.213,
ал.1, т.1 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ,
като НАМАЛЯВА размера на санкциите от 150 лв. на 50 лв. /петдесет/ всяка от тях.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№351/10.10.2019г., постановено по АНД №477/2019г. по описа на Дупнишкия районен
съд в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: