Решение по КНАХД №346/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на В. Г. Н., [ЕГН], от гр. Добрич, кв. Рилци, ул. „Сирма войвода“ № 16 срещу Решение № 114/01.06.2025 г., постановено по н. адм. дело № 922 по описа за 2024 г. на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1717-000436/24.04.2024 г., издадено от Началника на Сектор в ОД на МВР - Добрич, Първо РУ, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Аргументира становище за незаконосъобразност на наложеното му наказание, подкрепено с доводи, че предвид физическото му състояние попада в категория лица, визирани в чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, които не са задължени да носят обезопасителен колан. В тази връзка се позовава на приложената медицинска документация, установяваща здравното му състояние и предприетите спрямо него медицински интервенции, както и на издаденото му медицинско удостоверение от д-р Д. Ч.. С оглед на изложените съображения отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа обективираните отменителни основания.

Ответната страна - началник сектор в първо РУ в ОД на МВР - Добрич, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Добричска окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 24.03.2024г. свидетелите Х. С. Х. и Й. А. Й. осъществявали контрол по спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата по ул. „П.Р. Славейков“ в гр. Добрич, когато около 12.47ч. спрели за проверка движещият се в посока ул. „Осъм“, в близост от Савимекс л.а. с рег. № [рег. номер], чийто водач не използвал обезопасителен колан, с който моторното превозно средство било оборудвано. В хода на проверката свидетелите установили, че водач на автомобила е В. Г. Н..

Предвид констатираното, св. Х. в присъствието на жалбоподателя и св. Й. съставил АУАН № 661075, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Предвид твърденията на жалбоподателя, че здравословното му състояние не позволява да носи колан, в АУАН св. Х. посочил, че нарушителят има възражения.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя, на 24.04.2024г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-1717-000436 от Н. С. в ОДМВР Добрич, Първо РУ гр. Добрич. В обстоятелствената част АНО възприел описаната в акта фактическа обстановка. За вмененото административно нарушение на жалбоподателя било наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50лв.

Разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Х. и свидетелят при констатиране на процесното нарушение – Й. Й. потвърдили пред ДРС описаната в АУАН фактическа обстановка. В хода на съдебното производство била назначена, изготвена и приобщена към доказателствения материал по делото СМЕ със заключение на вещото лице, че от представените доказателства, към 24.03.2024г. извършените инвазивни процедури не изключват задължението за поставяне на обезопасителен колан.

Прието е от въззивната инстанция, че гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло кредитираните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите: Х. Х. и Й. Й.; писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН № 661075/24.03.2024г.; НП №24- 1717-000436/24.04.2024г.; Медицински протокол на ЛКК №**********/17.11.2020г.; Епикриза от СБАЛ по кардиология гр. Варна; Катетеризационен протокол от СБАЛ по кардиология гр. Варна от 25.09.2020 г.; Справка за нарушител/водач и заключението на изготвената от компетентно вещо лице обективна СМЕ. Съдът приема направените възражения на жалбоподателя относно компетентността на вещото лице за неоснователни, тъй като д-р. Д. Д. е вписан в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт, за съдебния район на Окръжния съд – Добрич, и Административния съд – Добрич, за 2025г., в т. 2.4. Съдебномедицинска експертиза по материали на досъдебното и съдебното производство и като такъв е компетентен да изготвя СМЕ за телесни повреди, болестни състояния в областта на медицината, експертизи по писмени данни, установяване концентрация на алкохол в кръвта, установяване загуба на трудоспособност, полови престъпления.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Съдът констатирал, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателката. Въззивният съд приел безспорната установеност на приписаното на Н. нарушение, основавайки своя извод на съвкупен анализ на приобщените гласни и писмени доказателства, в това число и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. Решаващият състав на РС - Добрич констатирал, че по делото не са представени никакви други писмени документи, установяващи че водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му, като в представените медицински документи липсва обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че при отразените в решението заболявания употребата на колан би причинило болки, дискомфорт или би застрашило здравословното състояние на Н.. Поради това ДРС формирал извод, че физическото състояние на жалбоподателя към инкриминираната дата, не е било такова, което да го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране и той не попада сред лицата, визирани в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Воден от това районният съд потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

Добричкият административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд - Добрич е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е извършено.

Касационният състав намира за обоснован от фактическа страна изводът на съда досежно безспорност на визираното в наказателното постановление нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Цитираната норма разпорежда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Събраните по делото доказателства и по-конкретно показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители сочат, че жалбоподателят Н. е управлявал автомобила, описан в акта и в наказателното постановление, без да използва обезопасителен колан, с който същият е оборудван. Нарушението е установено непосредствено от страна на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са имали пряка и непосредствена видимост превозното средство. Липсата на поставен колан не се оспорва и от жалбоподателя.

Съображенията, чрез които Н. обективира разбирането за порочност на наложеното му наказание, се основават на обстоятелството, че в предходен момент спрямо него са били предприети различни медицински интервенции, за които не съществува спор и които са дали основание на личния му лекар да издаде представеното от него медицинско удостоверение с вписване на противопоказания от носене на обезопасителен колан. В тази връзка настоящата инстанция намира, че този документ, на който като причина за невъзможността да използва колан се позовава касатора, е издаден на 14.11.2024 г, т.е. много по късно от датата на която е извършено нарушението. Поради това съдът намира, че същият отразява здравословно състояние на жалбоподателя към дата - 14.11.2024 г. и не е достатъчно основание да се приеме, че към датата на извършване на деянието лицето попада в категорията лица, индивидуализирани в чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Респективно това доказателство, не отразява наличието на здравословни причини, които да попадат в хипотезата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП към датата 14.11.2024 г. на която нарушението е било извършено и констатирано от актосъставителя. Ето защо настоящата инстанция намира, че отразените в това удостоверение констатации установяват факти, които са ирелевантни за настоящия спор и това доказателство правилно не е взето предвид от въззивната инстанция. Не са представени никакви други писмени документи, че към 14.11.2024 г. водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му. В заключението си по назначената от ДРС и приобщена по делото съдебно-медицинска експертиза, вещото лице с категоричност изключва възможността претърпяната интервенция да представлява обективна пречка за непоставянето на обезопасителния колан от жалбоподателкя към инкриминираната дата. Нещо повече, в обясненията дадени в съдебно заседание експертът с категоричност приема, основавайки се на предоставената му медицинска документация, че към датата, сочена за време на извършване на нарушението не са установени увреждания, които да застрашават пряко здравословното състояние на лицето при поставяне на колан. Вещото лице е дало и аргументиран отговор на поставения му от оспорващия въпрос, като е посочило, че поставянето на предпазен колан и евентуалната травма при инцидент с поставен колан би предизвикало по-малки увреждания в сърдечната област, в сравнение с уврежданията в същата област, които биха възникнали при удара с волана на автомобила при еквивалентния инцидент.

В обобщение на гореизложеното касационната инстанция счита, че изложените от районния съд аргументи, с които е отхвърлил като неоснователни доводите на санкционираното лице, са подробни, изчерпателни и изцяло се споделят от настоящия състав. Показанията на свидетелите са конкретни, ясни и последователни, като същите, ведно с експертното заключение и останалия доказателствен материал, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства, относими към процесната деятелност. При това положение се налага обоснования извод, че към момента на установяване на деянието не са били налице обективни предпоставки, за да се приеме, че физическото състояние на жалбоподателя е било такова, което да го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране, съответно, че той попада в изключенията, визирани в чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Затова спрямо него закономерно е била приложена относимата санкционна повеля на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 ЗДвП.

С оглед изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114/01.06.2025 г. на Районен съд - Добрич, постановено по АНД № 922/2024 г. по описа на съда.

Решението е окончателно.