№ 3323
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100511268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20122659/24.05.2021г. по гр.д. № 25766 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 151-ви състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Г. Т. Г., ЕГН ********** с
адрес: гр. София ул. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София,
ул **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 2675,63 лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., . до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент гр. София ул. „**** с абонатен № 5105 за
периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 42,18лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., . до изплащането й,
представляващи стойност на цена за дялово разпределение на топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр. София ул. „**** за
периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 9,30лв., представляващи
лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2016г. до 22.11.2018г., , за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 75614/2018г.на СРС, като Г. Т. Г., ЕГН
********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски
от 110,90лв. по заповедно дело и 360лв. по исковото дело; като
неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 2675,63лв. до
2847,99лв. и за периода от май 2015г. до септември 2015г., както и иска за
1
487,54лв. лихва за забава на главница за топлинна енергия, като Т.С.“ЕАД е
осъдено да запрати на адв. Н. К. възнаграждение от 91лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25101134/14.06.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Г. Т.
Г., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било
установено да е в облигационни отношения с ищеца, данъчната декларация не
доказвала същото, защото „голият собственик“ не бил вещен ползвател на
имота и не е потребител. По-голяма сума била погасена по давност. Общата
фактура от юли 2016г. включвала суми за месеци, които били погасени по
давност Не следвало да се присъждат лихви за забава от подаване на
заявлението. Производството по чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 от ГПК било
специално, законната лихва не била спорно право и не подлежала на
установяване с решението по установителния иск. Не следвало да се
присъжда възнаграждение за дялово разпределение, не бил доказан този иск
по основание и по размер, не било доказано уговорен начин за плащане на
тази услуга. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е оспорил жалбата. Посочило
е, че решението в обжалваната част е правилно. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на въззивника за разноски за адвокат.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец –
„Т.С.“ЕООД , ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2011836/10.05.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****
срещу Г. Т. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София ул. **** , с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено
съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумата от
2847,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр. София ул.
„**** абонатен № 5105 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от
487,54лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 22.11.2018г.; сумата от
42,18лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.11.2018г.,
до изплащането й, представляващи стойност на цена за дялово
разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4
гр. София ул. „**** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от
9,30лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 22.11.2018г., , за които е
2
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 75614/2018г.на СРС ,
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на
топлинна енергия, потребил е енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал и цената на
дяловото й разпределение, изпаднала в забава на плащането на сумите,
страните били обвързани от договор при Общи условия. С молба от
02.10.2020г. е посочил, че ответникът е правоприемник на Т.Д. и Р. Д., които
били собственици на апартамент № 4.
Ответникът Г. Т. Г., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че задълженията били погасени по
давност, срок на която била 3 години, не било доказано и основанието на
исковете, не оспорвал размер на начислени задължения. В случая не било
доказано да е в облигационни отношения с ищеца и не дължал плащане на
сумите. Дяловото разпределение било извършено от Т.С.“ЕООД и нямало
основание претенция за същото да предявява ищец. Не било доказано че е
изпаднал в забава. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ЕООД , ЕИК ****
е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 75614/2018г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх.№ 3092867 е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Г. Т. Г., ЕГН ********** да заплати на
Т.С.”ЕАД сумата от 2847,99лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр.
София ул. „**** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от
487,54лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 22.11.2018г.; сумата от
42,18лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.11.2018г.,
до изплащането й, представляващи стойност на цена за дялово
разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4
гр. София ул. „**** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.; съдебни
разноски от 137,74лв, длъжникът е уведомен за заповедта на 26.02.2019г., на
28.02.2019г. е оспорил задълженията по заповедта сочейки че няма
облигационни правоотношения между страните, както и задължения са
погасени по давност, , на 11.04.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 10.05.2019г.
По делото е приет неоспорени от страните писмо от СО, район Оборище,
АДС 9292/15.07.1952г., неподписан договор от 19.02.1967г., Решение №
235/22.11.1966г. на Министерство на културата и благоустройството,
съгласно които държавен апартамент № 4, ет.1, бул. **** /бивш „****,
бивш ****/ , партер е станал държавна собственост по присъда на народния
3
съд № 2/01.02.1952г., като същият е бил предаден за стопанисване на
Софжилфонд“, на 22.11.1966г. е взето решение от министрество на културата
и благоустройството той да бъде продаден на Р. Д. ина Т.Д., представен е и
писмен договор за същото, неподписан, в АДС е направено отбелязване от
инспектор, че апартаментът е продаден на Р. Д. и на Т.Д. считано от
01.04.1967г. по преписка П-235/1965г.
Приета е неоспорена от страните данъчна декларация носеща подпис за
ответника, съгласно която на 30.03.1998г Г. Г. е декларирал като свой имот,
представляващ апартамент № 3 в гр. София, бул. ****, като е посочил, че го
е придобил по договор за дарение от 05.07.1985г. и няма учредено вещно
право на ползване върху имота. Жилищено е описано с площ от 87 кв.м.
по9стороено през 1988г. с мазе от 20кв.м. и таван от 16 кв.м.
Приета е справка от АВписвания, сочеща че за процесния имот няма
записвания на името на Г. Г. за периода от 01.11.1990г. до 09.09.2020г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи задължения за имот с
абонатен № 5105 за заплащане на процесните суми за имота, дяловото
разпределение е начислено месечно в размер на по 2,22лв.
Приети са договор от 23.09.2002г., протокол от 22.09.2002г. ,съгласно
които ОС на ЕС на сграда в гр. София, бул. **** е избрало и възложило на
Т.С.“ЕООД да извършва дялово разпределение за срок от 2 години, срок на
който се удължава с 1 година, ако нито една от страните не подаде
предизвестие за прекратяването му 1 месец преди срока. Съгласно чл. 5.2. и
чл. 5.3. от договора абонаментна такса е по 4,20лв. на измервателен уред,
платима при годишното отчитане на уредите. В списъка на живущи е положен
подпис за ответника срещу заявено желание за монтаж на уреди на 4
отоплителни тела в имота в сградата, който е с абонатен № 5105.
Приет е констативен протокол от 1988г. съставен от инкасатор на
комбинат „Енергопроизводство“ съгласно който в имот е настанен Г. Г..
Приети са ОУ одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. и ОУ, одобрени от
ДКЕВР на 23.06.2016г.
Приети са изравнителни сметки и протоколи за отчет на уреди за
апартамент № 3 в гр. София ул. **** с абонатен № 5105, сочещи че партида е
открита на името на Г. Г., отчети са извършени реално и е установено
потребление на енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице е посочило, че по записвания на ищеца за имот с абонатен №
5105 в гр. София, ул. **** няма записвания за извършени плащания
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
4
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо в частта за главниците.
Решението в частта за сумата от 9,30лв. представляваща лихва за
забава на плащането на главница за дялово разпределение е
недопустимо. В случая със заповедта за изпълнение не е присъдена такава
сума, макар същата да е поскана. В хода на исковото прозиводств с
разпореждане от 13.06.2019г. ведно с указанията за внасяне на дължима
държавна такса СРС е указал на ищеца че в заповедта не е присъдена сумата
от 9,30лв. Ищецът в заповедно прозиводство не е предпирел действия по
защита на правата си с оглед получаване на заповед и за сумата от 9,30лв.
При така установеното съдът пирема че установителен иск за сумата от
9,30лв. е недопустим. Това е така , защото заповед за такава сума не е
издадена. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта за сумата от
9,30лв. следва да се обезсили.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие за
допустимо:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответник да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, че е носител на вземане за дялово разпределение на
енергията.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по
чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена
заповед и с нея е уважено искането на заявителя „Т.-С.”АД и длъжникът е
осъден да му плати стойност на доставена топлинна енергия за процесния
имот и дяловото й разпределение за процесния период в размерите на
процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
5
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
6
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема че по делото не е установено ищецът да е собственик на
апартамент № 4 в гр. София, бул. ****, както и че за този апартамент
абонатен № е 5105. Представеният по делото АДС от 15.07.1952г. не е
оспорен от страните, той е официален удостоверителен документ и
установява по делото, че апартамент № 4 на бул. **** в гр. София е станал
държавна собственост през 1952г. като считано от 01.04.1967г. е продаден на
Т.Д. и на Р. Д.. По делото не са установени твърденията на ищеца, че
ответникът Г. Г. е придобил имота от Р. и Т.Д.и, поради което и не е
установено той да е станал собственик на имота. Приетата по делото данъчна
декларация на Г. Г. от 1998г. не е доказателство за собственост на имота.
Отделно, тази декларация сочи имот, представляващ апартамент № 3, а не
процесния имот апартамент № 4. В декларацията имот не е описан по начин,
който да позволи извод за идентичност между деклариран имот и имота по
АДС от 1952г., поради което извод, че двата имота, обозначени в различните
документи като апартамент № 3 и апартамент № 4 са идентични, не може да
се обоснове по делото. При така установеното и като съобрази изричното
оспорване от ответника на твърденията на ищеца, че е собственик на имота
апартамент № 4, то съдът приема че ищецът е следвало по несъмнен начин да
докаже принадлежност на вещното право на ползване върху имота в
патримониума на ответника. Това не е направено по делото при условията на
пълно и главно доказване и неправилно районният съд е приел обратното.
Следва да се посочи, че изравнителните сметки и протоколите за отчет на
уреди, носещи подписи на ответника и на третото лице помагач, сочат че
абонатен номер 5105 е за апартамент № 3, а не за апартамент № 4, посочен от
ищеца като собствен на ответника. Водещото при така предявеният иск е
описанието на имота като местоположение и административен адрес, а не
като абонатен номер. Това е така, защото абонатния номер е резултат от
обозначение на имота от ищеца, което е за негово ползване. Решаващо за
извода дали ответникът има качество потребител на енергия в конкретен
имот е принадлежността на вещното право на ползване върху имота,
съответно подаване на искане за откриване на партида за имота. В тези
документи имотът се описва с административен адрес и това е решаващо при
обосноваване на извод за валидно правоотношение между страните за
7
доставка на енергия в имота, а не абонатния номер на имота. В случая не се
твърди и не се установява по делото записванията на апартамент № 3 и
апартамент № 4 да е за един и същ имот и обозначението с различни номера
да се дължи на грешка, че абонатния № 5105 е за собствения на ответника
имот апартамент № 4, идентичен с декларирания от него като № 3 , а в
тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства по делото. При така
установеното съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е
потребител на енергия в апартамент № 4 и исковете са неоснователни,
решението на СРС в частта в която е уважил исковете за главница следва да
се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което исковете за
тези суми следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззиваемия, при съобразяване че за производство пред
СГС ответникът е бил освободен от задължение за плащане на държавна
такса на основание на чл. 83, ал.2 от ГПК.
Решението на СРС в частта, в която е поставил разноски в тежест на
ответника следва да се отмени.
За производство пред СРС на адв. К. представлявала ответника безплатно
следва да се присъди възнаграждение от още 409лв.За производство пред СГС
на адв. К. представлявала въззивника безплатно следва да се присъди
възнаграждение от 500лв. Претендирани размери на възнагражденията от по
500лв. за инстанция не са прекомерни при съобразяване на броя на исковете и
минималните размери по Наредба № 1/2004г.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 103,51 лв.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20122659/24.05.2021г. по гр.д. № 25766 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 151-ви състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Г. Т. Г.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София ул. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****
с адрес: гр. София, ул. **** заплащане на сумата от 9,30лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 15.09.2016г. до 22.11.2018г. на
плащането на главницата за дялово разпределение от 42,18лв. и
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска за тази сума.
ОТМЕНЯ Решение № 20122659/24.05.2021г. по гр.д. № 25766 по описа
за 2019г. на Софийски районен съд, 151-ви състав в частта, с която е
8
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Г. Т. Г.,
ЕГН ********** с адрес: гр. София ул. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****
с адрес: гр. София, ул. **** заплащане на сумите, както следва: сумата от
2675,63 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-29.11.2018г., . до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр. София ул.
„**** с абонатен № 5105 за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.; сумата
от 42,18лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-29.11.2018г., . до изплащането й, представляващи стойност на цена за дялово
разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4
гр. София ул. „**** за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 75614/2018г.на СРС,
като Г. Т. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****
съдебни разноски от 110,90лв. по заповедно дело и 360лв. по исковото дело и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени с искова молба вх.№
2011836/10.05.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****
срещу Г. Т. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София ул. **** , с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено
съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумата от
2675,63 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-29.11.2018г., . до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр. София ул.
„**** за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 42,18лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., . до
изплащането й, представляващи стойност на цена за дялово разпределение на
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр. София ул.
„**** за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г., за които е издадена заповед
за изпълнение по заповедно дело № 75614/2018г.на СРС,
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на
адвокат Н. К. от АК-София, личен № **********, с адрес: гр. София, ул.
****, офис 2 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв .
сумата от общо 909лв. /деветстотин и девет лева/, представляващ
възнаграждение за процесуално представителство на ответника по исковете Г.
Г. по делото пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на
Софийски градски съд основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от
103,51 лв./сто и три лева и 0,51лв/, представляваща държавна такса за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ЕООД , ЕИК ****
9
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10