Присъда по дело №5577/2017 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 5577/2017 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

         Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия А.Б.К. за престъпление по чл.150 ал.1 от НК за това, че на 06.07.2016 г. в гр. Пловдив е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишва възраст – Ж.И.Р. ***, чрез употреба на сила, и за престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 06.07.2016 г. в гр. Пловдив е влязъл в чуждо жилище, собственост на Ж.И.Р. ***, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем.

         По делото не е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство на граждански иск.

         Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК.

         Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия К. и за двете престъпления, като счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Прави се искане пред съда да признае подсъдимия за виновен и да му определи и наложи едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години, което да не бъде изтърпявано ефективно – да се отложи изпълнението му на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Взема становище и за разноските – за присъждането им в тежест на подсъдимото лице.

         Служебният защитник на подсъдимия оспорва извършването и на двете престъпления, за които е предаден на съд К., като излага доводи за недоказаност на обвинението. Прави се искане пред съда за постановяване на изцяло оправдателна присъда.

         Подсъдимият А.Б.К. се явява в съдебните заседания, дава обяснения, като не се признава за виновен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият А.Б.К. е роден на *** ***, живущ ***, б., б. г., неженен, неграмотен, ***, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

Жилището на свидетелката Ж.И.Р. ***, представляващо едностайно помещение, електрифицирано и водоснабдено с питейна вода, се намирало на административен адрес ***. Към м. юли 2016 г. Р. живеела сама в жилището си – тя не била омъжена, имала сестра – Г., която понастоящем живее в ***. На същия административен адрес ***, но в други помещения, съседни на това на св. Р., живеели свидетелите З.Щ.М., Н. Н. М. – племенница на Р., там живеел също в самостоятелно едностайно помещение и подсъдимият А.Б.К. – роден ***.

Подсъдимият К. е *** – с *** от ранна детска възраст, не владеел ***, разбирал само ***. Жилището си, което нямало вода и ток, той обитавал сам, от роднините си поддържал отношения само със сестра си свидетелката П. А., на която рядко ходел на гости, където му се давало храна, осигурявала и му се вода за хигиенни нужди. Подсъдимия К. не поддържал отношения с останалите съседи в района, в който живеели, сам се изолирал от останалите, не общувал и не се привързал към никой от тях.

Вечерта на 05.07.2016 г. св. Ж.Р. си легнала да спи в жилището си на ***, като входната дървена врата заключила не с ключ, а с поставен райбер. Около 4.00 часа на 06.07.2016 г. тя се събудила от шум, идващ от вратата й и предизвикан от избутването й и изкъртването на поставения райбер. Вратата, отваряща се в посока към вътрешността на помещението, била отворена със сила от подсъдимия А.Б.К., който влязъл в стаята и се насочил към св. Р., която била на леглото си. Свидетелката успяла да седне на леглото, а подсъдимият като я доближил я хванал за косата и взел да я дърпа. Жената се развикала, започнала да се отбранява като постепенно изблъсквала нападателят й към отворения изход на жилището й. Виковете на Р. за помощ били чути от свидетелките З.Щ.М. и Н. Н. М.. Св. М. видяла от външната страна на прага на вратата на св. Р. подсъдимият К. да я дърпа за косата, а св. Р. да го избутва. А.К. пуснал Ж.Р. и се прибрал в неговото му жилище, където се заключил. От дърпането на косата и при избутването на свидетелката Ж.Р. й било причинено кръвонасядане и оскубване на коси в основата на тилната област на главата и драскотина на дясната предмишница.

Св. М. по молба на пострадалата Р. се обадила на телефонен номер 112, на който съобщила това, което набързо й разказала съседката й, като заявила, че имало опит за изнасилване. Сигналът, регистриран в Дирекция „Национална система 112, Районен център 112 – *** в 04.35 ч. на 06.07.2016 г., бил препратен до ІV РУ при ОД на МВР Пловдив, като и пред приелия разговора *** св. М. се оплакала за нападение и опит за изнасилване на съседката й. На мястото на инцидента били изпратени *** от ІV РУ Пловдив свидетелите С.К. и Д.Б.. При отиване на адреса те заварили отвън св. Ж.Р. – уплашена и превъзбудена, която им казала, че вратата й била разбита, а нападателят се нахвърлил върху нея и започнал да я ***, отвън били и съседките на Р.М. и М.. *** К. и Б. намерили подсъдимия К. в неговата стая, на тъмно свит в единия ъгъл. Подсъдимият не се съпротивлявал и бил отведен в полицейското управление.        

         Според заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ - л.33 – л.39 от досъдебното производство, А.Б.К. не страда от психично заболяване, което качествено да нарушава психичните му функции. *** Не са налице актуални данни за лицето в регистрите на Център за психично здраве – Пловдив. А.Б.К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към 06.07.2016 г., макар да е ***за евентуалните последици. Може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към настоящия момент. А.Б.К. би могъл да дава обяснения за фактите по делото при подходящ интерпретатор, който е достатъчно близък с него и познава начина му на изразяване. Също ограничените възможности в изказа на К. определят да не може да е прецизен по отношение на конкретни дати. При А.Б.К. е налице *** – ***

         Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ - л.41 от досъдебното производство, при прегледа на Р. /Ж.И.Р./ се установи: кръвонасядане и следи от оскубване на коси в основата на тилната област на главата и драскотина на дясната предмишница. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет, както и от оскубване на коси в тилната област и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното производство. Причинено е болка и страдание.

         Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ - л.43 от досъдебното производство, при прегледа на К. /А.Б.К./ се установи: охлузване на лицето. Описаното увреждане е в резултат на допирателно действие на твърд тъп предмет, каквито са и човешките нокти и отговаря по време и начин да е причинено, както се съобщава в данните по досъдебното производство. Причинена е болка.

         Според заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ - л.135 – л.145 от съдебното производство, А.Б.К. не се води на отчет към ЦПЗ, *** *** А.Б.К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното към момента на обсъждания инкриминиран период – 06.07.2016 г. Може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към настоящия момент, тъй като интелектуалните му възможности му позволяват да разбира естеството на инкриминираното деяние /влизане в чужд дом и физическа разпра/. Извършено е познато за него като наказуемо, поради наличието на това ниво на социални познания. Понастоящем А.Б.К. може да ръководи постъпките си. вписва се относително добре в своята социална среда, няма данни да е изпадал в затруднения или безпомощно състояние. Анализът на действията и поведението му като цяло в микросредата нямат израз на неспособност за справяне с ежедневието. К. може правилно да възпроизвежда факти от значение по делото и съответно да дава достоверни обяснения за тях, но с помощта на ***и като се вземат под внимание ***. Извършената психиатрична и психологична оценка отразява дефицитни стойности в психичните сфери: интелектуален, паметов, мисловен, а оттам емоционален и личностов, но тези стойности нямат психопатологична болестна обусловеност, а са изводими както от ***, от нивото на социално – битово функциониране, ***, нямат качествен, а само количествен произход. ***

         При извършения оглед на жилището на св. Р. в светлата част вече на 06.07.2016 г. било констатирано и описано изкривяването на заключващия входната врата райбер. 

         Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на подсъдимия К., дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав, частично от показанията на св. Р., дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав при условията на непосредственост и усност, от част от показанията й, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени частично на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, от показанията на свидетелите К. и Б., дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав при условията на непосредственост и усност, частично от показанията на св. М., дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, от показанията на свидетелите М., М., М. и А. – дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.372 ал.3 от НПК след одобрено съгласие на страните по делото за ползване на съдържанието на протоколите за разпит по чл.371 т.1 от НПК, предвид реда за провеждане на съдебното следствие – по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, от заключенията на вещото лице по изготвените две СМЕ /л.41 и л.43 от досъдебното производство/ - също ползвани на основание чл.372 ал.3 от НПК след одобрено съгласие на страните по делото за ползване на заключенията на вещото лице без разпит на ***по чл.371 т.1 от НПК, от заключенето на вещите лица по изготвената КСППЕ /л.33 – 39 от досъдебното производство/ - пак ползвано на основание чл.372 ал.3 от НПК след одобрено съгласие на страните по делото за ползване на заключението на вещите лица без разпит на *** по чл.371 т.1 от НПК, от заключението на вещите лица по КСППЕ /л.135 – л.145 от съдебното производство/, протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, уведомление, експертно решение, писма, справки, удостоверение за раждане, характеристична справка, справки за съдимост, от вещественото доказателство – 1 бр. диск – „ЕМТЕС” CD-R, съдържащ аудиозапис от тел. обаждане на ЕЕН 112, приложен на л.30 от съдебното производство.

         Съдът ползва като достоверни обясненията на подс. К. в частта им относно място, условия, начин на живот, познанството с Р. като съседи, че не бил имал мерак *** със същата свидетелка, но не и в опроверганата им от останалите гласни и писмени доказателства част, в която се отрича влизането в стаята на пострадалата, в която се твърди, че не я е дърпал за косата. Освен показанията на св. Р. – и дадените в разпит пред съдебния състав, и приобщените чрез прочитането им частично дадени в разпит пред разследващ орган в хода на досъдебното производство, за присъствие в жилището на пострадалата се съди и от показанията на св. М. /дадените пред съдебния състав в хода на съдебното следствие и дадените в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.372 ал.3 от НПК/ - възприела лично подсъдимия и Р. на прага на входната врата като двамата да се бутат, а подсъдимият да държи Р. за косата, и от показанията на св. М. /дадените в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.372 ал.3 от НПК/ - също визуална възприела К. и леля й на прага на вратата на помещението на Р. да се бутат. Наличните показания на свидетелките Р., М. и М. ведно със заключението на вещото лице по СМЕ, касаещо освидетелстването на пострадалата св. Р., са в достатъчен обем и категоричност, за да се приеме от съда, че е имало хващане и дърпане на коса от страна на подсъдимия спрямо свидетелката Ж.Р..      

         Показанията на свидетелите К. и Б., дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав при условията на непосредственост и усност, се кредитираха от съда като последователни и логични, кореспондиращи си и допълващи се с останалите доказателства по делото.

Ползват се като достоверни и обстоятелствени и показанията на свидетелите М., М., М. и А. – дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.372 ал.3 от НПК след одобрено съгласие на страните по делото за ползване на съдържанието на протоколите за разпит по чл.371 т.1 от НПК, както и приобщените частично на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания на свидетелката Р., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган. Съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите М., М., М. и А. се ползва от съда след одобрено съгласие на страните по делото – в съответствие с  чл.372 ал.3 от НПК вр. чл.371 т.1 от НПК, доколкото и процесуално – следствените действия с участието на тези свидетели са сторени съобразно изискванията и реда на НПК – чл.139 от НПК, а самите протоколи съдържат всички реквизити на чл.129 от НПК.  

От свидетелките показания съдът не прие да ползва като обективни и правдиви показанията на св. Р., дадени в хода на съдебното следствие при разпита й пред настоящта съдебна инстанция в частта в началото на изложението си, в която заявява, че подсъдимият бил влезнал и легнал върху нея. Това й твърдение впоследствие се опровергава от същата свидетелка при по - нататъшното й изложение при разпита – като казва „като влезе в стаята направо ме нападна, друго не е правил върху мен... не е искал да прави нищо .... не е искал да правим ***”, опровергава се от нея и при последващия й разпит в друго съдебно заседание, пак в хода на съдебното следствие – „Заявявам, че като влезна той ме хвана за косата, аз се събудих. За *** не знам, не съм казала такова нещо, не помня, не знам. Не знам е не помня такова нещо да съм казала пред ***, че той се е опитал да ме изнасили. Не знам с каква цел е влезнал той. Първо ме хвана за косата. Не ми е казал, че иска да има полови отношения с мен, не ми е показал, че иска да сме интимни.”, същата свидетелка не го е заявила това и при разпита й в хода на досъдебното производство пред разследващ орган, в частта, която бе приобщена чрез прочитането й на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК. При влизането на подсъдимия К. и до виждането му на прага на входната врата на жилището на Р. от свидетелките М. и М. не е имало никое друго лице освен свидетелката Р. и подсъдимия К., което лице пряко да възприеме визуално поведението на А.К. спрямо Ж.Р., и което евентуално да види дали подсъдимият е бил легнал върху пострадалата според обвинението лице.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по двете СМЕ /л.41 и л.43 от досъдебното производство/ и КСППЕ /л.33 – 39 от досъдебното производство/ като компетентни, изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответните области, неоспорени от страните – приобщени и ползвани на основание чл.372 ал.3 вр. чл.371 т.1 от НПК, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Кредитира се от съда и заключението на вещите лица по КСППЕ /л.135 – л.145 от съдебното производство/ също като компетентно, изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответните области, защитено аргументирано и пълно при разпитите на експертите в хода на съдебното следствие.

Изготвеният протокол за оглед на местопроизшествие /л.11 и л.12 от досъдебното производство/ е годно доказателство за извършените действия по разследването, доколкото огледът е сторен в съответствие с изискванията на чл.155 и чл.156 от НПК, съдържа и необходимите реквизити.  

         При така установената безспорна фактическа обстановка съдът прие от правна страна, че с деянието си подсъдимият А.Б.К. е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 06.07.2016 г. в гр. Пловдив е влязъл в чуждо жилище, собственост на Ж.И.Р. ***, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем.

          От обективна страна с деянието си подсъдимият е реализирал обективните признаци на престъплението по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, защото на горепосочената дата, около 4.00 часа – в тъмната част на денонощието – нощем, използвайки физическа сила чрез блъскане на входна врата и изкъртване на поставен на касата на вратата от вътрешната й страна предпазен райбер, е влезнал в чуждо за дееца А.К. жилище – това на свидетелката Ж.И.Р. ***, намиращо се на административен адрес ***. Съдът не споделя развитите доводи на защитника на подсъдимия за недоказаност на извършването на това престъпление от страна на подсъдимия А.К., като счита, че при анализа на съвкупността от гласни и писмени доказателства категорично и несъмнено може да се направи само един възможен извод – налице са всички елементи от обективната страна на състава на това престъпление с тази му правна квалификация по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК и то осъществени от страна на предадения на съд. Установява се от показанията на св. Р., от показанията на отзовалите се на сигнала за помощ ***, видно е и от протокола за оглед на местопроизшествие, че от вътрешната страна на касата на входната врата на жилището на Ж.Р. има райбер, който райбер, имащ функцията да препятства нормалното отваряне на вратата, е бил изкривен, като гласните доказателства уличават единствено и само А.К. като извършител на това изкривяване и то чрез блъскане на вратата в посока на отварянето й – към вътрешността на помещението. Свидетелката Р. е била заспала на леглото си и се е събудила от шум – идващ от отварянето със сила на входната врата, преодоляващ поставения райбер, успяла е да реагира и да се опитва да избутва подсъдимия, който пък я е хванал за косата. 

         От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.   

         Настоящият съдебен състав при преценката на доказателствата по делото прие, че от страна на подсъдимия А.Б.К. не е осъществен нито от обективна, нито от субективна страна състав на престъпление по чл.150 ал.1 от НК, за каквото е обвинен с обвинителния акт и предаден на съд наред с обвинението за престъплението по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК. Аргументите на защитника на подсъдимия за недоказаност на това обвинение се споделят изцяло от съда. Според държавното обвинение при излагане на фактите и обстоятелствата, очертаващи такава престъпна деятелност от страна на подсъдимия, покриваща състава на престъплението блудство по чл.150 ал.1 от НК, се сочи, че обвиняемия още преди св. Р. да успее да реагира и да стане от леглото се хвърлил върху нея и започнал да търка интимните си части в тялото и като я притискал към леглото и по този начин се опитвал да възбуди и удовлетвори половото си желание”. Пряко засегнатото като пострадало от това престъпление по чл.150 ал.1 от НК лице свидетелката Ж.И. Р. е разпитвана общо три пъти в хода на наказателното производство – на два пъти в хода на съдебното следствие, веднъж и в хода на досъдебното производство, като част от показанията й пред разследващия орган се приобщиха към доказателствата чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, като при никой от разпитите й не е казала, че нападналият я К. е търкал именно интимните си части в нейното тяло. На няколко пъти същата свидетелка в разпитите си пред съда заяви, че не знае каква е била целта на нападението на съседа й, че не е искал да прави нищо, че не е искал да ***, че не е показал, че искал да бъдат интимни. Пред *** св. К. св. Р. е заявила, че подсъдимият започнал да я ***, което пък противоречи със заявеното като търкане в показанията й, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им. Подсъдимият К. отрича при разпита си да е вършил блудствени действия спрямо Ж.Р., не е имало друго лице, пряко да възприеме действията на подсъдимия при първоначалното му влизане и достигане до свидетелката преди тя да успее да го изтласка извън помещението си, по делото няма и никакви доказателства за това А.К. да е демонстрирал когато и да било и каквито и да било действия, сочещи желание за *** и удовлетворяване с тази свидетелка Ж.Р.. 

         Липсата на доказатества – категорични и неоспорими, за извършено от страна на подсъдимия А.Б.К. престъпление по чл.150 ал.1 от НК даде основание на настоящия съдебен състав да признае лицето К. за невиновен в това на 06.07.2016 г. в гр. Пловдив да е извършил действия с цел да *** по отношение на лице, навършило 14 – годишна възраст – Ж.И.Р. ***, чрез употреба на сила, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло с присъдата си по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.150 ал.1 от НК.     

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия А.Б.К. престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и като взе в предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на същия следва да се определи при условията на чл.55 от НК – при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най – лекото предвидено наказание се окаже несъразмерно тежко. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се приеха чистото съдебно минало на лицето, липсата на други противообществени прояви, напреднала възраст, това, че е ***. Настоящата инстанция в преценката на доказателствата по делото не констатира обстоятелства, ценени като отегчаващи за наказателната отговорност спрямо подсъдимия. За това и съдът прие, че най - справедливо би било да определи и наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК като определи наказанието под най – ниския предвиден размер /за престъплението по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода в размер от една до пет години/, а именно лишаване от свобода в размер на три месеца, което наказание по размер съответства на обществената опасност на деянието, на личността на виновния и би изиграло своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия. С оглед многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът зае становище, че целите, визирани в чл.36 от НК, биха се постигнали и без ефективното изтърпяване на така определеното и наложено наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия К. наказание бе отложено за срок от три години.

По делото в неговата досъдебна фаза са направени разноски – за възнаграждение на вещи лица и за тълковник, в общ размер на 523,84 лв. , които с оглед изхода на производството присъди на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия А.Б.К. за заплащането им в полза на ОД на МВР Пловдив.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди с присъдата си подсъдимия А.Б.К. да заплати направените по делото и в съдебната фаза на наказателното производство разноски в общ размер на  702,40 лв. – също за възнаграждения на вещи лица ***, по сметка на РС Пловдив в полза на ВСС.

Направените по делото разноски за служебен защитник съдът не би могъл да присъди в тежест на подсъдимия на настоящия етап от наказателното производство, тъй като размерът им се определя от Националното бюро за правна помощ съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

         По изложените мотиви съдът обяви присъдата си.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.Р.