№ 198
гр. Плевен, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500079 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1590/28.10.2022 г., постановено по гр. дело № 3684/2021
г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е допуснал на основание чл.66
ал.1 вр. чл.33 ал.2 от ЗС изкупуване от страна на В. И. Г., ЕГН ********** и
Т. Т. Г., ЕГН ********** на 2/3 идеални части от ГАРАЖ, находящ се в гр.
Плевен, съставляващ сграда с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта
и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-
71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение,
касаещо имота от 30.03.2021гл, с адрес на имота: гр. Плевен. ул.*** (***): с
предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 (един), разположен в
поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ по
кадастрални данни 21,00 кв.м., предмет на сделката в нотариален акт№ 30,
том I, рег. № 405, дело № 29/ 14.04.2021 г. на Нотариус Д. Я. рег. № ***, с
която Е. И. А., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** е продал на И. П. И.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, цялата сграда, при условие, че в
едномесечен срок от влизане на решението в сила В. И. Г., ЕГН ********** и
1
Т. Т. Г., ЕГН **********, заплатят на И. П. И., ЕГН **********, от гр.
Плевен, ул. *** и на П. В. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, сумата
от 6333,33лв. и направените разноски по нотариалното изповядване на
сделката в размер на 447,97лв.
На основание чл.33 ал.3 от ЗС, ако посочените суми не бъдат заплатени
в указания едномесечен срок, решението ще се счита за обезсилено по право.
Със същото решение, Плевенски районен съд е отхвърлил предявения
иск на основание чл.66 ал.1 вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗС от В. И. Г., ЕГН
********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, против Е. И. А., ЕГН **********, от
гр. Плевен, ул. ***, И. П. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** и П. В.
И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, за допускане изкупуването на 1/3
ид.ч. от ГАРАЖ, находящ се в гр.Плевен, съставляващ СГРАДА с
идентификатор ***, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на
гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18- 71/06.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК. с последно изменение, касаещо имота от 30.03.2021гл, с
адрес на имота: гр. Плевен. УЛ.*** (***): с предназначение: хангар, депо,
гараж, брой етажи: 1 (един), разположен в поземлен имот с идентификатор
*** (***), със застроена площ по кадастрални данни 21,00 кв.м., предмет на
сделката в в нотариален акт№ 30, том I, pen № 405, дело № 29/ 14.04.2021 г.
на Нотариус Д. Я. peг № ***, като неоснователен.
Осъдил е на основание чл.78 ал.1 ГПК Е. И. А., ЕГН **********, от гр.
Плевен, ул. ***, И. П. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** и П. В. И.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, да заплатят на В. И. Г., ЕГН
********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, разноски по делото в размер
243,48лв.
Определил е на основание чл.115 ал.2 от ЗС на ищците В. И. Г., ЕГН
********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, шестмесечен срок след влизането в
сила на решението за отбелязването му в Служба по вписванията гр.Плевен,
като им е указал, че след изтичането на този срок, вписването на исковата
молба по делото губи действието си.
Постъпила е въззивна жалба от В. И. Г. и Т. Т. Г. – ищци в
първоинстанционното производство чрез процесуалния им представител –
адв. М. С. от Адвокатска колегия – гр. Плевен против първоинстанционното
решение в частта му досежно 1/3 ид. част от недвижимия имот – гараж.
2
Въззивниците В. И. Г. и Т. Т. Г. считат, че решението на Плевенски
районен съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и установената съдебна практика. Необосновано, съдът е
приел, че потестативното право на ищците за изкупуване се разпростира само
върху правата, които те самите притежават от собствеността. Няма пречки
всеки един от съсобствениците да реализира потестативното право на
изкупуване на цялата сграда, в случая гаража, а не съобразно правата, които
притежава в съсобствеността.
Въззивниците молят Окръжния съд, да измени първоинстанционното
решение, като уважи предявеният иск и за останалата 1/3 ид. част от
процесния гараж, със законните от това последици.
Постъпила е въззивна жалба от И. П. И. – ответник в
първоинстанционното производство чрез процесуалния му представител –
адв. Л. Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен в частта му, в която на
основание чл.66 ал.1 вр. чл.33 ал.2 от ЗС е допуснато изкупуване от страна на
ищците на 2/3 ид. части от процесния гараж, находящ се в гр. Плевен, ул. ***
и в частта му, с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците са осъдени
солидарно да заплатят на ищците сторените деловодни разноски в размер на
243,48 лв.
Въззивникът И. П. И. счита, че в обжалваните му части решението на
Плевенски районен съд е неправилно и необосновано. Счита, че неправилно и
необосновано първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че първия
ответник Е. И. А. и праводател по сделката с втория и третия ответник се
явява суперфициарен собственик на процесния самостоятелен обект – гараж,
тъй като ищците не са доказали, че процесния самостоятелен обект – гараж е
построен въз основа на учредено право на строеж, т.е. че същият е
суперфициарна собственост на първия ответник и праводател.
На следващо място, въззивникът И. П. И. твърди, че неправилно и
необосновано първоинстанционният съд не е приел, че в процесният
урегулиран поземлен имот е налице възникнала както вертикална етажна
собственост, тъй като в същия имот има построена жилищна сграда, състояща
се от отделни жилищни обекти на отделни собственици в режим на етажна
собственост, така и е налице възникнала хоризонтална етажна собственост,
тъй като в имота има построени самостоятелни обекти – гаражи, които
3
принадлежат на различни собственици, като по този начин теренът придобива
обслужващ характер. В съдебната практика се приема, че при наличие на
режим на т. нар. хоризонтална етажна собственост, земята представлява обща
част по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС, има обслужващо предназначение и
следва собствеността на сградите, а разпоредбата на чл.33 от ЗС не се
прилага.
Моли Окръжния съд, да отмени изцяло в обжалваните му части
решението на Плевенски районен съд, като остави без уважение исковата
претенция на ищцовата страна за признаване правото й на изкупуване спрямо
И. П. И., като неоснователна и недоказана. Претендира направените
деловодни разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на И. П. И. от В. И. Г. и Т. Т. Г.
– ищци в първоинстанционното производство чрез процесуалния им
представител – адв. М. С., в който се излага становище, че подадената
въззивна жалба от И. П. И. е допустима, но неоснователна. Съдът правилно е
приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.66 вр. чл.33
ал.2 от ЗС. Неправилни и необосновани са доводите и възраженията, че тъй
като първия ответник А. – праводател по сделката я е придобил чрез дарение,
а не чрез учредено от В. И. Г. и Т. Т. Г. право на строеж, то сделката е
действителна.
На следващо място, се твърди, че съображенията за възникнала
хоризонтална етажна собственост нямат подкрепа в правната уредба – както в
действащото законодателство, константната практика на ВКС, така и от
събраните по делото доказателства. Собственикът на гаража може да се
ползва от земята, само доколкото това е необходимо за ползването му според
неговото предназначение.
Молят Окръжния съд, да остави подадената въззивна жалба без
уважение, като им се присъдят направените съдебни и деловодни разноски за
двете инстанции.
В съдебно заседание, процесуалният представител на въззивниците В.
И. Г. и Т. Т. Г. – адв. М. С. поддържа въззивната жалба, като счита
първоинстанционното решение за неправилно на посочените в същата
съображения и моли, Окръжният съд да отмени решението и да реши спора
по същество. Досежно въззивната жалба на И. П. И., счита същата за
4
неоснователна, като моли, същата да бъде отхвърлена със законните от това
последици и да бъде потвърдено решението в тази му част.
В съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника И. П.
И. – адв. Л. Н. изразява становище, че въззивната жалба е основателна и
доказана и моли съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени решението
на Плевенски районен съд в обжалваната му част, като неправилно и
необосновано. По отношение на въззивната жалба на въззивниците В. И. Г. и
Т. Т. Г. счита, че решението в тази му част е правилно, законосъобразно и
обосновано, като моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба.
В съдебно заседание, въззиваемите Е. И. А. и П. В. И. не се явяват и не
се представляват.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от
активно легитимирана страна, поради което са процесуално допустими.
По същество жалбата на В. Г. и Т. Г. е основателна, а жалбата на
И. И. е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Плевенски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл.66 ал.1 ЗС
във вр.чл.33 ал.2 ЗС от В. Г. и Т. Г. срещу Е. И. А., И. И. и П. И., като
5
претенцията е да се признае на ищците правото на изкупуване на следния
недвижим имот: ГАРАЖ ,находящ се в гр.Плевен с идентификатор ***3,с
адрес на имота гр.Плевен ,ул.“***, разположен в поземлен имот с
идентификатор ***с площ по кадастрални данни 21 кв.м., а по документ за
собственост – гараж от 18 кв.м., като заплатят на купувача по сделката И. И.
продажната цена на гаража в размер на 9500лв.
Окръжният съд изцяло споделя възприетата от РС-Плевне фактическа
обстановка, която накратко е следната:
Безспорно е, че с договор за покупко-продажба от 14.04.2021г.,
обективиран в нотариален акт № 30, том I, рег. № 405, дело № 29/2021 г. на
нотариус Д. Я., рег. № ***, с район на действие – РС Плевен ответникът Е. А.
продал на ответника И. И. процесния недвижим имот- ГАРАЖ, находящ се в
гр. Плевен, съставляващ сграда с идентификатор ***3, с адрес на имота; гр.
Плевен, ул. ***, разположен в поземлен имот с идентификатор *** с площ 21
кв.м., по кад.данни, а по документ за собственост – гараж от 18 кв.м. за
продажна цена от 9500 лв., за която в нот.акт е отразено, че продавачът е
получил изцяло и в брой от купувача. Исковата молба е депозирана на
11.06.2021г., като е спазен двумесечният преклузивен срок за предявяване на
иска, съгласно чл. 33 ал. 2 изр. 2 от ЗС, в който смисъл са и изводите на ПРС.
Безспорно е, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от дворно място,
представляващо ПИ с идентификатор *** върху което е изграден процесния
гараж, както и на 5/6 ид.части от първия етаж от построената в това дворно
място двуетажна жилищна сграда, заедно с 5/6 ид.части от избеното
помещение и 5/8ид.ч.от таванското помещение в същата сграда. Правото на
собственост върху дворното място е придобито, както следва: 1/3 ид.ч.от
дворното място, представляващо парцел Х,пл. №5756, в стр.кв.387 /заедно с
4/6 ид.ч.от първи етаж на жил.сграда, ведно с 4/6 ид.ч.от избеното и таванско
помещение/ ищецът В. Г. е придобил на основание договор от 12.05.2000г. за
прехвърляне на недв.имот срещу гледане и издръжка от своята майка Е. В. Г.,
обективиран в нотариален акт № 8, том ІІ, рег.№2002, дело №166 от 2000г. на
нотариус Ж. М.. Имотът е придобит по време на брака му с Т. Г., като
гражданският брак е сключен на 10.08.1995г. и собствеността е в режим на
СИО.
Също не се спори и е видно от констативен нотариален акт № 48, том 1-
6
К, рег. №3402, дело №286/2000г. на нотариус Ж. М., че ищецът В. И. Г. е
признат за собственик по наследство и въз основа на покупка срещу гледане и
издръжка на 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място
/заедно с 5/6 ид.ч.първия етаж на жил сграда, 5/6 ид.ч.от избено и таванско
помещение/, като в тези ид.ч. е включена придобитата срещу издръжка и
гледане 1/3 ид.ч. от дворното място, съответно другата 1/3 ид.ч от дворното
място и 1/6 от жил.сграда е придобита по наследство.
Не е спорно и се установява от представената скица, че описаното в
цитираните нот.актове дворно място, парцел Х, пл.№5756 в стр.кв.387 по
плана на гр.Плевен понастоящем представлява поземлен имот с
идентификатор *** Ищците като собственици на 2/3 ид.ч. от земята, върху
която е изграден процесния гараж, предмет на продажбата от 2021г. са
активно легитимирани да предявят иска за изкупуване по чл.66 ал.1 ЗС във
вр.чл.33 ал.2 ЗС.
Също не се спори, че продавачът Е. А. е придобил по силата на договор
за дарение на недвижим имот отразен в нот. акт №18 том І, нот. д.№18/1986г.
на Нотариус при РС-Плевен правото на собстквеност върху гаражж от 18
кв.м. построен в дворно място от 290кв.м., представляващо имот пл.№5756 в
стр.кв.387 хо хлана на гр.Плевен.
Към момента на извършената продажба на гаража на ответника И. И. -
14.04.2021г. продавачът по сделката Е. И. А. е бил собственик само и
единствено на процесния гараж , но не и на ид.части от право на собственост
върху дворното място, нито права на собственост върху други сгради,
изградени в него.
Спорен е въпросът налице ли са предпоставките са реализиране на
потестативното облигационно право на собствениците на земята за
изкупуване на гаража и в какъв размер.
Съгласно чл.66 ал.1 ЗС собственикът на постройката може да я продаде
на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл.33.З а да уважи
така предявения иск ПРС е приел, че ищците притежават ид.ч. от правото на
собственост върху земята, а ответниците – продавачи, са собственици само на
постройка върху тази земя, че е налице е чистата хипотеза на чл. 66 ал. 1 вр. с
чл. 33 ал. 2 от ЗС – собственик на постройка върху чужда земя продава
постройката на чуждо за собствеността лице, без предварително да е
7
предложил на собствениците на земята да я изкупят при същите условия.
Тези изводи на първата инстанция се споделят и от настоящия съдебен
състав. Съгласно константната и задължителна за съдилищата съдебна
практика - решение на ВКС №441 от 10.01.2012г. по гр.д.№1056/2010г.,І г.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от ЗС създава ограничение за правото на разпореждане със сградата -
суперфициарна собственост. Собственикът на тази сграда е длъжен да я
предложи за продажба първо на собственика на земята и само ако той откаже,
може да я продаде на свободно избрано трето лице, при същите условия, при
които я е предложил за изкупуване на собственика на земята. Целта на закона
е собствеността върху земята и върху сградата да се концентрира в едно лице.
В същото решение на ВКС е прието, че при наличие на хоризонтална етажна
собственост, когато съсобствениците на дворното място притежават в
изключителна собственост отделни сгради в него, чл. 66, ал. 1 и чл. 33, ал. 2
от ЗС не намират приложение, тъй като при хоризонталната етажна
собственост земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС,
която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата
- суперфициарна собственост. Чл. 66, ал. 1 от ЗС не се прилага и при сгради, в
които отделните обекти са в режим на етажна собственост, когато
собственикът на отделен обект желае да го продаде заедно с припадащите се
идеални части от дворното място.
В конкретната хипотеза не е налице нито етажна собственост по
смисъла на чл.38 ал.1 ЗС, нито хоризонтална етажна собственост, тъй като
няма съсобственост върху дворното място. Ищците притежават 2/3 ид.ч.от
дворното място, съответно и ид.ч. от първи етаж от изградена в имота
жилищна сграда. Ответникът - продавач Е. И. А. е собственик само и
единствено на гаража, предмет на сделката, но не притежават ид.части от
дворното място.
Липсата на предложение от страна продавача А. към ищците за
закупуване на процесния гараж е отрицателен факт, който се твърди в ИМ и
не се оспорва от отнетниците в писмените отговори. Тъй като няма
представени доказателства, които да го опровергават от страна на
ответниците, чията е доказателствената тежаст в случая съдът го приема за
установен по делото. Не са представени и декларации по чл.33 ал.2 ЗС, че
8
никой от собствениците на дворното място не е приел това предложение.
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 66 ал. 1
вр. с чл. 33 ал. 2 от ЗС. Искът е предявен в преклузивния двумесечен срок от
изповядване на сделката, сключен е валиден договор за покупко-продажба
между ответниците с предмет процесната сграда - гараж, ищците притежават
права на собственост върху дворното място, липсва предложение от страна на
продавачите по сделката към собствениците на земята да закупят при същите
условия процесния гараж за цена от 9500лв. Поради това и изкупуването
следва да бъде допуснато.
Окръжният съд обаче не споделя изводите на първата инстанция, че
искът е доказан по отношение на 2/3 ид.ч. от правото за изкупуване, тъй като
само до този размер съответства на техните права върху собствеността на
земята. Както бе посочено по-горе правото на изкупуване е потестативно
облигационно право, а не вещно такова. Поради това си естество същото не се
обвързва с процента на притежание в съсобствеността. Основателни са
възраженията в първата въззивна жалба, че с така постановеното решение ще
се създаде съсобственост между ищците в полза на които е допуснато
изкупуване на гаража и купувача по сделката И. И., което е предпоставка за
бъдещ иск за делба, а не това е целта на закона.
Съсобственикът на който е признато правото на изкупуване на
основание чл.66 ЗС във вр.чл.33 ал.2 ЗС встъпва/замества изцяло купувачът
по сделката покупко-продажба, като изкупува в пълен обем това, с което
продавачът се е разпоредил, при същите условия, съгласно договора за
продажба. Целта на закона е собствеността върху земята и върху сградата да
се концентрира в едно лице, а не да се създава нова съсобственост. Нормата
на чл.66 ал.1 ЗС препраща към чл.33 ЗС. В хипотезата на съдебно решение, с
което се уважава иск по чл.33 ал.2 ЗС също се допуска изкупуване в полза на
съсобственика ищец в пълен обем, респ.до размера на продадената част от
другия съсобственик на третото лице, независимо от притежаваните от ищеца
права на собственост върху имота. Поради това и Окръжният съд приема, че
искът по чл.66 ал.1 във вр.чл.33 ал.2 ЗС следва да бъде уважен изцяло, като в
полза на ищците се допусне изкупуване на цялата сграда-гараж, предмет на
продажбата, обективирана в нотариален акт № 30, том I, рег. № 405, дело №
9
29/2021 г. при посочените в договора условия. Съгласно чл.33 ал.3 ЗС ищците
следва заплатят на купувача Имайло И. в едномесечен срок от влизане на
решението в сила продажната цена на имота в размер на 9500лв., както и
направените разноски в нот.производство при изповядване на сделката общо
в размер на 671.95лв.
Решението на ПРС следва да се отмени в отхвърлителната част, в която
искът е отхвърлен за 1/3 ид.част от сградата и иска да се уважи изцяло, като
се допусне изкупуване в полза на ищците и за останалата 1/3 ид.ч.от гаража
при условие, че същите в едномесечен срок от влизане в сила на решението
заплатят на П. И. продажната цена от 3166,67лв. /разликата над присъдените
6333.33лв. до заплатената по договора цена от 9500лв./и направените
разноски в нот.производство в размер на 223,98лв. /разликата над
присъдените 447.97лв.до 671.95лв./.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва
да заплатят на ищците направените разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 1625.92лв., съответно 660.22лв. разноски в производството пред
ПРС и 965.70лв. разноски пред въззивната инстанция. Решението на ПРС
следва да се отмени и в частта за разноските с оглед изхода на спора пред
ПОС.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ГПК Решение № 1590/28.10.2022 г.,
постановено по гр. дело № 3684/2021 г. по описа на Плевенски районен съд,
както следва:
В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск на
основание чл. 66 ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗС от В. И. Г., ЕГН
********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, против Е. И. А., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. ***, И. П. И., ЕГН **********, от гр.
Плевен, ул. *** и П. В. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. ***, за
допускане изкупуването на 1/3 ид.ч. от ГАРАЖ, находящ се в гр.Плевен,
съставляващ СГРАДА с идентификатор ***, съгласно кадастрална карта
и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-
71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. с последно
10
изменение, касаещо имота от 30.03.2021гл, с адрес на имота: гр. Плевен.
УЛ.*** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1
(един), разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със
застроена площ по кадастрални данни 21,00 кв.м., предмет на сделката в
в нотариален акт№ 30, том I, pen № 405, дело № 29/ 14.04.2021 г. на
Нотариус Д. Я. peг № ***;
В ЧАСТТА, за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 66 ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 2
от ЗС в полза на В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН **********,
двамата от гр.Плевен, ул.“*** на 1/3 идеална част от ГАРАЖ , находящ се в
гр. Плевен, съставляващ СГРАДА с идентификатор ***, съгласно кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-
18- 71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. с последно
изменение, касаещо имота от 30.03.2021гл, с адрес на имота: гр. Плевен.
УЛ.*** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 (един),
разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ
по кадастрални данни 21,00 кв.м., предмет на договор за покупко-продажба
обективиран в нотариален акт№ 30, том I, peг № 405, дело № 29/ 14.04.2021 г.
на Нотариус Д. Я. peг № ***, с който Е. И. А., ЕГН **********, от гр. Плевен,
ул. *** е продал цялата сграда на И. П. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул.
***, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила
В. И. Г., ЕГН ********** и Т. Т. Г., ЕГН ********** заплатят на И. П. И.,
ЕГН ********** и на П. В. И., ЕГН ********** сумата от 3166,67лв. и
направените разноски в нотариалното производство по изповядване на
сделката в размер на 223,98лв.
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Е. И. А., ЕГН **********, от гр.
Плевен, ул. ***; И. П. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** и П. В. И.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В. И. Г., ЕГН
********** и Т. Т. Г., ЕГН **********, двамата от гр.Плевен, ул.“***
деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1625.92лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
11
чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12