Решение по дело №282/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.435 ал.2 ГПК по жалба на Р. Е. Г. и С. Н. Г. против постановлението за възлагане на недвижим имот от 07.12.2011г. по изп.д.№ 242/11 по описа на ЧСИ А. Ц..В жалбата са развити съображения,че имотът,предмет на обжалвания акт е единственото им семейно жилище и върху него не може да се проведе принудително изпълнение.Освен това считат,че не са били уведомени надлежно за извършваната публична продан,поради което не са могли да се възползват от възможността,която им дава закона да внесат 30% от задължението си и да спрат провеждането на проданта.Молят да се отмени атакуваното постановление.

Взискателят "Р..."Е. е подал писмено възражение,с което сочи,че изложените в жалбата доводи са неоснователни.

Същото становище е взел и ЧСИ А. Ц..

Подадената жалба е допустима,като постъпила в срок от длъжници по делото,които атакуват насочване на изпълнението върху имущество,което смятат за несеквестируемо,което действие,съгласно чл.435 ал.2 ГПК подлежи на съдебен контрол по всяко време при провеждане на принудително изпълнение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Видно е от изп.д.№ 242/11 по описа на ЧСИ Ц.,че взискателят "Р." е насочил принудително изпълнение върху недвижим имот,собственост на длъжниците в режим на СИО с идентификатор *. находящ се в Б..Съгласно нот.акт № * т.*д.№*/2008г. на Н. К.,имотът е ипотекиран в полза на взискателя по договор за банков кредит.Видно от заповедта за изпълнение и издадения изп.лист по ч.гр.д.№ 743/11 РС Б. ,задължението произтича от неиздължения размер по този кредит,обезпечен с ипотеката.

С оглед на това ,макар и ипотекирания имот да е единствено семейно жилище на длъжниците,съгласно изричната разпоредба на чл.445 ал.1 ГПКот забраната да се насочва принудително изпълнение върху единствено жилище по чл.444 т.7 ГПК не могат да се ползват длъжниците,които са учредили ипотека върху този имот и взискателят е ипотекарния кредитор.Жалбоподателите са в хипотезата на чл.445 ал.1 ГПК,поради което оплакването им е неоснователно.Същите са учредили ипотека върху имота си и взискателят по делото е ипотекарния кредитор.

Другият довод,макар да не се обхваща от разпоредбата на чл.435 ал.3 ГПК,обсъден от настоящия състав,също е намерен за неоснователен.

Действително в изпълнителното дело се съдържа протокол за съобщаване по телефон на дължниците за започване на втора публична продан.Протоколът е подробен с посочване на телефонните номера,между които е проведен разговора,съдържанието му и е подписан от длъжностното лице,поради което има характер на официален документ и следва да се приеме,че длъжниците са уведомени за започване на втора публична продан.Независимо от това,следва да се отбележи,че съгласно чл.454 ал.3 ГПК,спиране на изпълнението,поради внасяне на 30% от вземането не се прилага,когато се продава ипотекирана вещ,поради което длъжниците не се ползват със сочената от тях привилегия.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Е. Г. и С. Н. Г. против постановлението за възлагане на недвижим имот от 07.12.2011г. по изп.д.№ 242/11 по описа на ЧСИ А. Ц..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :