№ 18204
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110104130 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена по предявени от
ищeца М. Й. И. срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на следния електроснабден недвижим имот:
апартамент № ***, находящ се на адрес : гр. ***. Посочва, че в периода
13.06.2014 г. до 2017 г. процесният апартамент е бил отдаден под наем е
ползван от ***. Твърди, че имотът е регистриран с клиентски № *** в ***.
Посочва, че ответникът е прекъснал електрозахранването в процесния
недвижим имот и отказва да смени партидата на процесния недвижим имот
(във връзка с желание на ищцата да се разпореди с недвижимия имот), докато
не бъдат изплатени задълженията по фактура № *** г., които са погасени по
давност и за които ищцата неколкократно твърди, че евъзразила пред
електроснабдителното дружество, но ответникът не приема така направеното
възражение. Излага подробни твърдения, че посочената сума е погасена по
давност с изтичане на 3-годишен срок, респективно 5- годишен срок от
настъпване на падежа на задължението. Твърди, че със съдебно решение по
гр.д. 16362/2022 г. по описа на СРС, 68 с-в, потвърдено с решение на СГС по
възз.гр.д. 6289/2023 г. по описа на СГС, 2Д възз. състав за задълженията за
доставена ел. енергия до процесния имот е осъдена да заплати 1043,62 лв. –
главница за периода от 24.01.2016 г. до 22.04.2016 г.; 440,70 лв. –мораторна
лихва за периода от 23.12.2016 г. до 10.08.2021 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 01.09.2021 г. Посочва, че процесната сума по посочената
фактура № *** г. не е била предмет на осъдителното решение. Позовава се на
решение по гр.д. 65047/2017 г., СРС, 125 с-в, касаещо спорното вземане и
1
постановено на 17.05.2019 г. (като не посочва и не представя доказателства за
предмета на посоченото дело), като поддържа, че дори посоченото съдебно
решение да е прекъснало давността за процесното вземане, след влизане в
сила на посоченото съдебно решение е изтекла нова погасителна давност,
която е погасила процесното вземане, но ответникът отказва да се съобрази и
да признае давността. При тези твърдения моли съда да постанови решение с
което да признае за установено, че не дължи на ответника сумите от 1516,69
лева – незаплатени суми за консумирана и незаплатена ел. енергия за периода
от 11.05.2016 г. до 08.08.2016 г. до електроснабден недвижим имот, находящ се
на адрес : гр. ***, ап. № ***, за която сума е издадена фактура № *** г. поради
погасяване по давност. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който сочи, че процесните суми действително са погасени
по давност и прави изрично волеизявление за признание на иска. Посочва, че
за недължимостта на процесните суми ищцата е завела отрицателен
установителен иск срещу ответното дружество, по който е образувано гр.д. №
65047/2017 г. по описа на СРС, 125 с-в, с което отрицателния установителен
иск за признаване на недължимостта е уважен, но с решение по възз.гр.д.
13589/2018 г. на СГС, II Д възз. с-в първоинстанционното съдебно решение е
отменено и отрицателния установителен иск е отхвърлен. Посочва, че от
съдебното решение на СГС започва да тече нова давност, като след 06.09.2019
г. е изтекла давността за посоченото вземане. Поддържа становището, че
ищецът следва да заплати разноските по делото, както и че не е дал повод за
завеждане на делото, като посочва, че доставката на ел. енергия за процесния
недвижим имот е възобновена на 03.01.2025 г.,а ищецът не е предприемал
действия за принудително събиране на процесното вземане.
В проведеното на 07.10.2025 г., открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е потвърдил изрично признанието на предявения
иск
Процесуалният представител на ищеца е обективирал искане съдът да се
произнесе с решение при признание на иска.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. 3 ГПК, вр. с чл. 111, б. „в“ ЗЗД за установяване, че ищцата не
дължи на ответника поради погасяване по давност на сумата от 1516,69 лева –
незаплатени суми за консумирана и незаплатена ел. енергия за периода от
11.05.2016 г. до 08.08.2016 г. до електроснабден недвижим имот, находящ се на
адрес : гр. ***, ап. № ***, за която сума е издадена фактура № *** г., както и
сумата от 1249,92 лв. –лихва за забава върху главницата за периода от
01.03.2017 – 10.01.2025 г.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
от нарочно упълномощен процесуален представител с правата по чл. 34, ал. 3
ГПК. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради
2
което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови
решение при признание на иска.
По разноските.
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо да
са налице кумулативно следните предпоставки - ответникът с поведението си
да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая е налице
първата предпоставка, доколкото искът е признат с депозирания отговор на
исковата молба. Настоящият съд намира, че не е налице втората кумулативно
необходима предпоставка. С поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото – същият е депозирал заявление за издаване за заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК относно процесното вземане, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 14188/2025 г. по описа на СРС, 71 състав и е издадена
Заповед № 9619/31.03.2025 г. /обезсилена с определение № 30456/17.07.2025
г./
С представения списък по чл. 80 ГПК, се претендират разноски в общ
размер на сумата от 110,68 лв. – платена държавна такса, която следва да бъде
присъдена на ищцата. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в
размер на сумата от 900 лв. /по 450 лв. за всеки от предявените искове/. Съдът
като съобрази обстоятелствата по делото - ниската правна и фактическа
сложност на предявените искове, които се признават с отговора на исковата
молба, както и че производството е приключило в проведеното първо по
делото открито съдебно заседание, намира че адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено в общ размер на сумата от 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 111, б. „в“ ЗЗД, че М. Й. И., с ЕГН **********, ***
не дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
сумата от 1516,69 лева – незаплатени суми за консумирана и незаплатена ел.
енергия за периода от 11.05.2016 г. до 08.08.2016 г. до електроснабден
недвижим имот, находящ се на адрес : гр. ***, ап. № ***, за която сума е
издадена фактура № *** г., както и сумата от 1249,92 лв. –лихва за забава
върху главницата за периода от 01.03.2017 – 10.01.2025 г
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. *** да заплати на М. Й. И., с ЕГН **********, ***, сумата
от 110,68 лв. (сто и десет лева и 68 стотинки) – разноски за производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на адвокат Р. Л. Д., член
на САК с л.№ **********, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) – адв.
взънаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4