Р Е Ш Е Н И Е № 263
гр.
Пловдив, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 21.01.2020 г, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9524
по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против
К.Л.Г., ЕГН:********** с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.
415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 500,00 лв. - главница, дължима по
договор за паричен заем № *** от 14.01.2015г., Рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение №
1/01.08.2015г. към него, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 06.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 59,92 лв. – договорна лихва за
периода от 13.02.2015г. до 13.07.2015г.; сумата от 353,40 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.02.2015г. до
13.07.2015г.; сумата от 45,00лв.- представляващи такса разходи за събиране на
просрочени вземания; сумата от 212,37 лв. – обезщетение за забава за периода от
14.02.2015 г. до 05.12.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19433 по описа за 2018 г. на
ПРС. Претендират се сторените в
настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените в
заповедното производство разноски.
Ищецът сочи, че на 14.01.2015 година „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като заемодател и К.Л.Г. като заемател е сключен Договор за
паричен заем №*** при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
С
подписване на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 500 лв., представляваща главница и
чиста стойност на заема. Страните постигнали съгласие договорната лихва по
заема да бъде в размер на 59,92 лв, така общата стойност на плащанията по заема
да бъде в размер на 559,92 лв., която е платима на 6 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 93,32 лв. при първа погасителна вноска
13.02.2015 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 13.07.2015г.
На
основание чл.8 от сключения Договор за паричен заем на длъжника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв.
Съгласно
чл.4,ал.1 от горепосочения договор, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора. Предвид обстоятелството, че заемателят не е
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения,съгласно
уговореното от страните в чл.4,ал.2 от договора, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 353,40 лв, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 6 равни вноски,всяка
в размер на 58,90 лв.,платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 14.02.2015г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 06.12.2018г.. Общият размер на начислената лихва е 212,37
лв.,който е съвкупност от лихвите за забава,изчислени за всяка отделна
падежирала,неплатена погасителна вноска,включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът
не е извършвал плащания по дължимия паричен заем. Срокът на договора е изтекъл
с падежа на последната погасителна вноска – 13.07.2015г. и договорът не е обявяван за предсрочно
изискуем.
На
01.08.2015 г. е подписано Приложение №1
към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата 16.11.2010г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от Договор
за паричен заем №*** от дата 14.01.2015г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности,включително и лихви. „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД с ЕИК:********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземанията“ ООД с ЕИК:*********.
Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. По реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД
до длъжника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/*** от
06.08.2015г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Видно от обратната разписка
на известието за доставяне,писмити е получено лично от ответника на
17.08.2015г.
Иска
се да бъде прието като доказателство копие от Уведомлението за извършената
цесия с изх. № УПЦ-П-ИАМ/*** от 06.08.2015г., което да бъде връчено на
ответника от съда, заедно с исковата молба по настоящото дело. Моли се, в
случай, че и този път ответникът не бъде намерен, съобщението за цесията да
бъде връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Твърди
се, че за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възникнал правният интерес от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ЧГД № 19433/2018 г. била
издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
което обуславя подаването на настоящата искова молба. Моли се настоящият
установителен иск за съществуване на вземането да бъде уважен.
Претендират
се и направените разноски в заповедното
производство, както и разноските в исковото производство, включващи и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
В случай,че са налице предпоставките на
чл.238,ал.1 от ГПК моли съдът да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор от К.Л.Г..
Ответникът
е бил редовно призован за първото по
делото съдебно заседание.
В съдебно
заседание на 21.01.2020 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приети в съдебно заседание, както и
приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, може да се направи
извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се уважи
изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
настоящото исково производство в размер на 225
лв. – държавна такса, 100 лв. –
юриконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както
и в заповедното производство в размер на 25 лв.- държавната такса и 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Л.Г., ЕГН:**********,***
дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумите,
както следва: сумата от 500,00 лв. - главница, дължима по договор за
паричен заем № *** от 14.01.2015г., Рамков договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.08.2015г. към него, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 06.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 59,92 лв. – договорна лихва за периода от 13.02.2015г. до
13.07.2015г.; сумата от 353,40 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 13.02.2015г. до 13.07.2015г.; сумата от 45,00лв.-
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от
212,37 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.02.2015 г. до 05.12.2018г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19433 по описа за 2018 г. на ПРС.
ОСЪЖДА К.Л.Г., ЕГН:**********,***
да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 разноски по гр.д. № 9524/2019 г. по описа на ПРС в
размер на 225 лв. – държавна такса, 100 лв. – юриконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както разноски по
ч.гр.д. № 19433 по описа за 2019 г. на
ПРС в размер на 25 лв.- държавната такса
и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
ПМ